Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1058“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Калфов, Избр. разк., 201. <i>Без да го погледне, тя започна да бърка в чантата си. — Два месеца по триста — правят | + | Калфов, Избр. разк., 201. <i>Без да го погледне, тя започна да бърка в чантата си. — Два месеца по триста — правят шестстотин… нали? И този месец до петнадесети…</i> М. Грубешлиева, ПП, 45. <i>Не беше още свършил песента си дядо Кузман и Михаил Асен бъркаше в пазвата си за нова пара.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 118. <i>Гърдьо поздрави по войнишки и се усмихна .. Той държеше цигара и бъркаше в пояса си за огън.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 51. |
| − | 2. Пъхам ръка или лъжица, вилица в полутечна или гъста храна, за да си взема от нея. <i>Ще заплача, защото мама ме би, загдето съм бъркал с ръце в мармалада.</i> Д. Немиров, КБМ, кн. 5, 14. <i>Те почнаха да сумтат и | + | 2. Пъхам ръка или лъжица, вилица в полутечна или гъста храна, за да си взема от нея. <i>Ще заплача, защото мама ме би, загдето съм бъркал с ръце в мармалада.</i> Д. Немиров, КБМ, кн. 5, 14. <i>Те почнаха да сумтат и да бъркат с вилиците в големия гювеч.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 126. <i>— Боже мой, — кипва внезапно мадам Тодорка, — ти пак си бъркала в крема!</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 125. |
| − | 3. Пипам, ровя, тършувам, обикн. в шкаф, гардероб, сандък, чекмедже, за да търся, взема нещо. <i>Когато цялата къща беше пречистена и наредена, тя започна да отваря и | + | 3. Пипам, ровя, тършувам, обикн. в шкаф, гардероб, сандък, чекмедже, за да търся, взема нещо. <i>Когато цялата къща беше пречистена и наредена, тя започна да отваря и да бърка из старите брашовски сандъци.</i> Й. Йовков, ПК, 17. <i>— Да ме не види само. Да ме не види, че бъркам тук! — плашеше се старата, без сама да знае защо не трябваше да я види, че тършува в сандъка си.</i> Г. Караславов, Тат., 252. <i>Купът бързо намаляваше и хусарите дълго бъркаха между копията и мечовете, докато всеки си избере оръжие по своя сгода и мярка.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 319-320. <i>— Тодорке, Тодорко! .. Я гледай, тя не се обажда (бърка из книгите).</i> В. Друмев, И, 14. <i>Никой да не смее да бърка в чекмеджето ми!</i> △ <i>Кой е бъркал в гардероба?</i> <b>бърка се</b> <i>безл.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪ`РКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Разг..</i> 1. Търся да извадя пари, обикн. от джоб, кесия и под. <i>Роза също хвърли една монета в басейна — за късмет, за щастие — и всички почнахме да се бъркаме за стотинки…</i> Ем. Манов, МПЛ, 179. <i>Той повечето пъти бягаше заради мене от заседание и естествено си забравяше сакото. А в него си държал парите. — Моля, моля — казвах аз и се бърках в задния джоб.</i> Черемухин, П, 25-26. | ||
2. Давам пари, плащам обикн. неохотно, без желание. <i>Той не обича да се бърка, гледа другите да платят.</i> | 2. Давам пари, плащам обикн. неохотно, без желание. <i>Той не обича да се бърка, гледа другите да платят.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Бъркам в касата (хазната)</b>. <i>Разг.</i> Крада обществени пари. | |
| − | + | <b>Бъркам в кесията (джоба)</b> <i>на някого. Разг.</i> 1. Вземам тайно от парите на някого. <i>Там беше цялата челяд на Миро — да бди да не би някой да открадне нещо, а сам Ицо бе казал: — Оставете ги да гледат и ще почнат да бъркат по кесиите на мъжете си.</i> Д. Талев, ПК, 117. 2. Принуждавам някого да даде пари или да заплати за нещо. <i>— Протестирам! — викаше Георги Василев. — Никой няма право да ми бърка в джоба!</i> П. Спасов, ХлХ, 169. | |
| − | + | <b>Бъркам в очи<те></b> <i>на някого. Разг.</i> 1. Неприятен съм на някого, дразня някого с присъствието си, със съществуването си или с нещо друго; преча. <i>Защо ще ми взимат дюкянчето, питам ви? Република, казват — та аз да не съм против? Щом е за добро, да става .. Ама кому бърка в очи мойта бакалничка? Сам си работя аз, никого не съм подял.</i> Ем. Манов, ДСР, 346. 2. Натяквам на някого за нещо. <i>И когато взеха да валят нападките, не знаеха как да го защищават. „Видяхте ли го вашия ръководител какво представлява!“ — бъркаха им в очите.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 391. | |
| − | + | <b>Бъркам се в джоба</b>. <i>Разг.</i> Давам пари, плащам, обикн. неохотно, без желание. <i>А сега си платете за прегледа и лекарствата, че и други ме чакат. Здравето е най-ценното богатство, бъркайте се по-дълбочко в джобовете.</i> Г. Краев, Ч, 210. | |
| + | <b>Бъркам с пръст в раната</b>. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪ`РКАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Раздвижвам течност или някаква смес (обикн. в съд) с помощта на нещо (лъжица, лопата, пръчка и под.), за да се размеси, сгъсти, да не загори и др.; разбърквам. <i>Три дни бай Марчо бели картофи, ряза лук и бърка казаните с една голяма лъжица.</i> А. Каралийчев, НЗ, 149. <i>Взе медника и една мотика и отиде при разхвърляната пръст. Разкопа я, събра я, разтроши я, направи по средата ямичка и започна да налива вода. Наливаше вода и бъркаше с мотиката, наливаше и бъркаше.</i> Г. Караславов, Тат., 213. <i>Бъркаха глина, правеха кирпичи, издигаха разрушената ограда, колкото можеха, поправяха вратите, прозорците.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 357. <i>Васил Попов бъркаше цимента с малка лопата и пълнеше кофите.</i> Д. Добревски, БКН, 100. <i>Султана седеше на колена пред огнището и бъркаше каша в медна тава.</i> Д. Талев, ЖС, 327. // Приготовлявам чрез разбъркване на различни съставки (обикн. храна за добитък). <i>Стопанката, суха женица с плитки, облечена по градски, бъркаше трици за прасето.</i> В. Априлов, СбСт, 193. <i>Гърмодолеца през вечер, през две им [на биволиците] бъркаше плява.</i> Ил. Волен, МДС, 101. <i>Прасето цяла година бе под грижите на децата: берехме му бурен, носехме от Попишка тикви, .. бъркахме му помия от царевично брашно и трици.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 18. | ||
| + | |||
| + | 2. <i>Прех. Прен.</i> Намесвам някого в някаква работа. <i>Ако вие с Дочоолу си имате разправии, няма защо и мене да ме намесвате… Карайте се с него, вадете си очите, мене не ме бъркайте!…</i> К. Калчев, ПИЖ, 81. <i>— Е, кажи тогава на твоята Христина… — Какво тук бъркаш Христина? — озъби се Пешо.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 65. <i>Аз не знам — .. — защо бъркат нас в цялата тази работа? Какво искат от болни хора?</i> Д. Ангелов, ЖС, 40. | ||
| + | |||
| + | 3. <i>Прех.</i> и <i>непрех. Разг.</i> Правя грешка при говорене, смятане, изпълнение на нещо заучено | ||
Текуща версия към 20:38, 11 април 2014
Калфов, Избр. разк., 201. Без да го погледне, тя започна да бърка в чантата си. — Два месеца по триста — правят шестстотин… нали? И този месец до петнадесети… М. Грубешлиева, ПП, 45. Не беше още свършил песента си дядо Кузман и Михаил Асен бъркаше в пазвата си за нова пара. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Гърдьо поздрави по войнишки и се усмихна .. Той държеше цигара и бъркаше в пояса си за огън. Й. Йовков, ЧКГ, 51.
2. Пъхам ръка или лъжица, вилица в полутечна или гъста храна, за да си взема от нея. Ще заплача, защото мама ме би, загдето съм бъркал с ръце в мармалада. Д. Немиров, КБМ, кн. 5, 14. Те почнаха да сумтат и да бъркат с вилиците в големия гювеч. Елин Пелин, Съч. IV, 126. — Боже мой, — кипва внезапно мадам Тодорка, — ти пак си бъркала в крема! Хр. Смирненски, Съч. III, 125.
3. Пипам, ровя, тършувам, обикн. в шкаф, гардероб, сандък, чекмедже, за да търся, взема нещо. Когато цялата къща беше пречистена и наредена, тя започна да отваря и да бърка из старите брашовски сандъци. Й. Йовков, ПК, 17. — Да ме не види само. Да ме не види, че бъркам тук! — плашеше се старата, без сама да знае защо не трябваше да я види, че тършува в сандъка си. Г. Караславов, Тат., 252. Купът бързо намаляваше и хусарите дълго бъркаха между копията и мечовете, докато всеки си избере оръжие по своя сгода и мярка. Ст. Загорчинов, ДП, 319-320. — Тодорке, Тодорко! .. Я гледай, тя не се обажда (бърка из книгите). В. Друмев, И, 14. Никой да не смее да бърка в чекмеджето ми! △ Кой е бъркал в гардероба? бърка се безл.
БЪ`РКАМ СЕ несв., непрех. Разг.. 1. Търся да извадя пари, обикн. от джоб, кесия и под. Роза също хвърли една монета в басейна — за късмет, за щастие — и всички почнахме да се бъркаме за стотинки… Ем. Манов, МПЛ, 179. Той повечето пъти бягаше заради мене от заседание и естествено си забравяше сакото. А в него си държал парите. — Моля, моля — казвах аз и се бърках в задния джоб. Черемухин, П, 25-26.
2. Давам пари, плащам обикн. неохотно, без желание. Той не обича да се бърка, гледа другите да платят.
◇ Бъркам в касата (хазната). Разг. Крада обществени пари.
Бъркам в кесията (джоба) на някого. Разг. 1. Вземам тайно от парите на някого. Там беше цялата челяд на Миро — да бди да не би някой да открадне нещо, а сам Ицо бе казал: — Оставете ги да гледат и ще почнат да бъркат по кесиите на мъжете си. Д. Талев, ПК, 117. 2. Принуждавам някого да даде пари или да заплати за нещо. — Протестирам! — викаше Георги Василев. — Никой няма право да ми бърка в джоба! П. Спасов, ХлХ, 169.
Бъркам в очи<те> на някого. Разг. 1. Неприятен съм на някого, дразня някого с присъствието си, със съществуването си или с нещо друго; преча. Защо ще ми взимат дюкянчето, питам ви? Република, казват — та аз да не съм против? Щом е за добро, да става .. Ама кому бърка в очи мойта бакалничка? Сам си работя аз, никого не съм подял. Ем. Манов, ДСР, 346. 2. Натяквам на някого за нещо. И когато взеха да валят нападките, не знаеха как да го защищават. „Видяхте ли го вашия ръководител какво представлява!“ — бъркаха им в очите. Ст. Даскалов, СЛ, 391.
Бъркам се в джоба. Разг. Давам пари, плащам, обикн. неохотно, без желание. А сега си платете за прегледа и лекарствата, че и други ме чакат. Здравето е най-ценното богатство, бъркайте се по-дълбочко в джобовете. Г. Краев, Ч, 210.
Бъркам с пръст в раната. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място.
БЪ`РКАМ2, -аш, несв. 1. Прех. и непрех. Раздвижвам течност или някаква смес (обикн. в съд) с помощта на нещо (лъжица, лопата, пръчка и под.), за да се размеси, сгъсти, да не загори и др.; разбърквам. Три дни бай Марчо бели картофи, ряза лук и бърка казаните с една голяма лъжица. А. Каралийчев, НЗ, 149. Взе медника и една мотика и отиде при разхвърляната пръст. Разкопа я, събра я, разтроши я, направи по средата ямичка и започна да налива вода. Наливаше вода и бъркаше с мотиката, наливаше и бъркаше. Г. Караславов, Тат., 213. Бъркаха глина, правеха кирпичи, издигаха разрушената ограда, колкото можеха, поправяха вратите, прозорците. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Васил Попов бъркаше цимента с малка лопата и пълнеше кофите. Д. Добревски, БКН, 100. Султана седеше на колена пред огнището и бъркаше каша в медна тава. Д. Талев, ЖС, 327. // Приготовлявам чрез разбъркване на различни съставки (обикн. храна за добитък). Стопанката, суха женица с плитки, облечена по градски, бъркаше трици за прасето. В. Априлов, СбСт, 193. Гърмодолеца през вечер, през две им [на биволиците] бъркаше плява. Ил. Волен, МДС, 101. Прасето цяла година бе под грижите на децата: берехме му бурен, носехме от Попишка тикви, .. бъркахме му помия от царевично брашно и трици. Ив. Хаджийски, БДНН II, 18.
2. Прех. Прен. Намесвам някого в някаква работа. Ако вие с Дочоолу си имате разправии, няма защо и мене да ме намесвате… Карайте се с него, вадете си очите, мене не ме бъркайте!… К. Калчев, ПИЖ, 81. — Е, кажи тогава на твоята Христина… — Какво тук бъркаш Христина? — озъби се Пешо. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. Аз не знам — .. — защо бъркат нас в цялата тази работа? Какво искат от болни хора? Д. Ангелов, ЖС, 40.
3. Прех. и непрех. Разг. Правя грешка при говорене, смятане, изпълнение на нещо заучено
