Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1046“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Йовков, ПГ, 50. <i>На всички юрушки мандри и български колиби беше поръчано да не дават гостолюбие на никой подозрителен скитник.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 171. <i>Български квартал.</i> | Йовков, ПГ, 50. <i>На всички юрушки мандри и български колиби беше поръчано да не дават гостолюбие на никой подозрителен скитник.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 171. <i>Български квартал.</i> | ||
| − | 5. Който е съчинен, създаден от българи или е написан на общия език на българите. <i>Проблемата за периодизацията е проблема за постройката на научен курс по история на българската литература.</i> Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 113. <i>Седя си една сутрин в кафенето .. и взех да прегледам нашите, български вестници.</i> Ал. Константинов, БГ, 11. <i>Тук | + | 5. Който е съчинен, създаден от българи или е написан на общия език на българите. <i>Проблемата за периодизацията е проблема за постройката на научен курс по история на българската литература.</i> Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 113. <i>Седя си една сутрин в кафенето .. и взех да прегледам нашите, български вестници.</i> Ал. Константинов, БГ, 11. <i>Тук [в родното село] съм чул чудната българска песен, извезана от красотата на най-хубави думи.</i> Елин Пелин, ПБ, 6. <i>Българска книга.</i> <i>Български речник.</i> <i>Български поговорки и пословици.</i> // <i>Стесн.</i> Който се отнася до българския език. <i>Венета, дъщерята на Сиромаха, беше завършила българска филология в Търново преди шест години.</i> В. Пламенов, ГШ, 25. <i>Българският глагол е много сложна категория.</i> △ <i>Българска граматика. Българска лексикология.</i> <i>Българско словообразуване.</i> |
| − | 6. Който е свойствен, присъщ на българите или типичен за тях, за техния бит, нрави. <i>Секи вече знае, че българският обичай не позволява на дъщерите да земат бащината си къща, ако само съществуват синове.</i> П. | + | 6. Който е свойствен, присъщ на българите или типичен за тях, за техния бит, нрави. <i>Секи вече знае, че българският обичай не позволява на дъщерите да земат бащината си къща, ако само съществуват синове.</i> П. Хитов, МП, 9-10. <i>Имах щастието да се запозная с най-чистите характерни черти на българската самобитна архитектура.</i> Ив. Коларов, Е, 27. <i>Скоро той видя, че изскокнаха двама конника турци, а след тях идеше един конник в просто българско облекло.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 129. <i>Българско гостоприемство.</i> <i>Българска носия.</i> <i>Български шевици.</i> <i>Българско ястие.</i> <i>Българска наредба.</i> <i>Български нрави.</i> <i>Българско трудолюбие.</i> |
| − | 7. Който се произвежда или отглежда в България. <i>Български тютюн. Българска вълна. Българско розово масло. Български кожи. Български плат. Българска машина.</i> | + | 7. Който се произвежда или отглежда в България. <i>Български тютюн.</i> <i>Българска вълна.</i> <i>Българско розово масло.</i> <i>Български кожи.</i> <i>Български плат.</i> <i>Българска машина.</i> |
| − | 8. Като <i>същ.</i> български <i>м.</i> а) Български език. | + | 8. Като <i>същ.</i> <b>български</b> <i>м.</i> а) Български език. <i>— В къщи само мене чакат. Утре е погребението… — А бе ти български разбираш ли? Развържи бохчата!</i> К. Константинова, НДД, 119. <i>В дипломатическото представителство, има и една дама, млада българка, .. Та с нея като останем сами, си приказваме до насита на български.</i> П. Незнакомов, ЖВ, 37. <i>Белчев е почнал да пише най-напред стихове на хърватски език, някои от които по-сетне е превел на български.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 203. <i>Говоря добре български.</i> б) <i>Разг.</i> Учебен предмет, в който се изучава езикът и литературата на българите. <i>По физика и химия получих отличен, по български — тройка.</i> Г. Данаилов, ДС, 107. <i>Български е най-важният учебен предмет.</i>{{попр|Добавяне на интервал.}} △ <i>Ученикът отговори по български за отличен.</i> <b>българско<то></b> <i>ср.</i> а) Всичко типично, характерно за българите. <i>Той [Ал. Богориди] не отива далеч във връзката си с българите и българското, то е пак на равнището на майчиното и котленското.</i> Т. Жечев, БВ, 42-43. <i>— А ние, продължи той след кратко мълчание, — никога няма да се освободим, докато не обикнем нашето, българското.</i> Д. Немиров, Б, 48. <i>Аз съм българче свободно, / в край свободен аз живея, / всичко българско и родно / любя, тача и милея.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 427. б) Като собств., нечленувано. <i>Остар.</i> Земите, населени с българи; България. <i>Около три десетилетия той [Петър Парчевич] обикаля християнските столици да търси помощ срещу силната тогава отоманска империя, с която Българско няма сили да се справи.</i> Д. Яръмов, БП, 9. <i>Когато се случвало да подпада Българско под политическата власт на Византия, ни сянка не е останало от черковна самостоятелност в България.</i> СбПер. п. I, 107. <i>Духовните .. и мирските училища одески от ден на ден ся пълнят с млади българе от Българско.</i> Н. Геров, НД, 2-3. |
| − | + | — Други форми: (остар.) <em>бо`лгарски</em> цел., (диал.) <em>бу`гарски</em>. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`ЛГАРСКИ</b> <i>нареч.</i> Обикн. в съчет.: <b>По български</b>. По начин, присъщ на българин, за българи. <i>Най-напред, катепане, верен човек трябва да ме обръсне по български.</i> Й. Вълчев, СКН, 25. <i>Аз съм просто българка, а и за това български мисля.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 28. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`ЛГАРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Дете от българска народност. <i>Петкана дете окъпва, / свекърва й го прекъпва / и на Петкана думаше: / „Не къпи дете цигански, / че не йе черно циганче, / ами йе бяло българче!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 130. <i>Аз съм българче и силна / майка мене е родила.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 427. |
| − | 2. Млад българин или млада българка. <i>Сетне узнах, че в този град имало и други българчета, които не посещавали това кафене.</i> Ал. Константинов, БГ, 71. <i>Онези българчета не видели друг свят освен своето село или градец, които са успели .. да дойдат в огромната страна | + | 2. Млад българин или млада българка. <i>Сетне узнах, че в този град имало и други българчета, които не посещавали това кафене.</i> Ал. Константинов, БГ, 71. <i>Онези българчета не видели друг свят освен своето село или градец, които са успели .. да дойдат в огромната страна [Русия] за учение, да се срещнат за пръв път с голямата наука, голямото изкуство, .., не могат да не бъдат запленени.</i> Г. Данаилов, ДС, 764. <i>„Бре млади момчета, / юнак българчета! / Не ли ви е жално / за вашите майки.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 6. <i>Кадъна Георги думаше: / „Герге ле, бяло българче, / ща ли ма земеш, Герге ле?“</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 83-84. |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>бу`гарче</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`ЛГАРЧЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. от</i> българче. <i>Тончо видял с собствените си очи, .., как Хаджи Генчо откраднал едно българченце и продал на чифутите.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 111. <i>Земи си ти българченце / тънко и високо, / което е хубавичко — / бяло, чернооко.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 65. |
| − | |||
Текуща версия към 16:32, 6 април 2014
Йовков, ПГ, 50. На всички юрушки мандри и български колиби беше поръчано да не дават гостолюбие на никой подозрителен скитник. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 171. Български квартал.
5. Който е съчинен, създаден от българи или е написан на общия език на българите. Проблемата за периодизацията е проблема за постройката на научен курс по история на българската литература. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 113. Седя си една сутрин в кафенето .. и взех да прегледам нашите, български вестници. Ал. Константинов, БГ, 11. Тук [в родното село] съм чул чудната българска песен, извезана от красотата на най-хубави думи. Елин Пелин, ПБ, 6. Българска книга. Български речник. Български поговорки и пословици. // Стесн. Който се отнася до българския език. Венета, дъщерята на Сиромаха, беше завършила българска филология в Търново преди шест години. В. Пламенов, ГШ, 25. Българският глагол е много сложна категория. △ Българска граматика. Българска лексикология. Българско словообразуване.
6. Който е свойствен, присъщ на българите или типичен за тях, за техния бит, нрави. Секи вече знае, че българският обичай не позволява на дъщерите да земат бащината си къща, ако само съществуват синове. П. Хитов, МП, 9-10. Имах щастието да се запозная с най-чистите характерни черти на българската самобитна архитектура. Ив. Коларов, Е, 27. Скоро той видя, че изскокнаха двама конника турци, а след тях идеше един конник в просто българско облекло. Ив. Вазов, Съч. XII, 129. Българско гостоприемство. Българска носия. Български шевици. Българско ястие. Българска наредба. Български нрави. Българско трудолюбие.
7. Който се произвежда или отглежда в България. Български тютюн. Българска вълна. Българско розово масло. Български кожи. Български плат. Българска машина.
8. Като същ. български м. а) Български език. — В къщи само мене чакат. Утре е погребението… — А бе ти български разбираш ли? Развържи бохчата! К. Константинова, НДД, 119. В дипломатическото представителство, има и една дама, млада българка, .. Та с нея като останем сами, си приказваме до насита на български. П. Незнакомов, ЖВ, 37. Белчев е почнал да пише най-напред стихове на хърватски език, някои от които по-сетне е превел на български. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 203. Говоря добре български. б) Разг. Учебен предмет, в който се изучава езикът и литературата на българите. По физика и химия получих отличен, по български — тройка. Г. Данаилов, ДС, 107. Български е най-важният учебен предмет.* △ Ученикът отговори по български за отличен. българско<то> ср. а) Всичко типично, характерно за българите. Той [Ал. Богориди] не отива далеч във връзката си с българите и българското, то е пак на равнището на майчиното и котленското. Т. Жечев, БВ, 42-43. — А ние, продължи той след кратко мълчание, — никога няма да се освободим, докато не обикнем нашето, българското. Д. Немиров, Б, 48. Аз съм българче свободно, / в край свободен аз живея, / всичко българско и родно / любя, тача и милея. Ив. Вазов, Съч. IV, 427. б) Като собств., нечленувано. Остар. Земите, населени с българи; България. Около три десетилетия той [Петър Парчевич] обикаля християнските столици да търси помощ срещу силната тогава отоманска империя, с която Българско няма сили да се справи. Д. Яръмов, БП, 9. Когато се случвало да подпада Българско под политическата власт на Византия, ни сянка не е останало от черковна самостоятелност в България. СбПер. п. I, 107. Духовните .. и мирските училища одески от ден на ден ся пълнят с млади българе от Българско. Н. Геров, НД, 2-3.
— Други форми: (остар.) бо`лгарски цел., (диал.) бу`гарски.
БЪ`ЛГАРСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По български. По начин, присъщ на българин, за българи. Най-напред, катепане, верен човек трябва да ме обръсне по български. Й. Вълчев, СКН, 25. Аз съм просто българка, а и за това български мисля. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 28.
БЪ`ЛГАРЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от българска народност. Петкана дете окъпва, / свекърва й го прекъпва / и на Петкана думаше: / „Не къпи дете цигански, / че не йе черно циганче, / ами йе бяло българче!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 130. Аз съм българче и силна / майка мене е родила. Ив. Вазов, Съч. IV, 427.
2. Млад българин или млада българка. Сетне узнах, че в този град имало и други българчета, които не посещавали това кафене. Ал. Константинов, БГ, 71. Онези българчета не видели друг свят освен своето село или градец, които са успели .. да дойдат в огромната страна [Русия] за учение, да се срещнат за пръв път с голямата наука, голямото изкуство, .., не могат да не бъдат запленени. Г. Данаилов, ДС, 764. „Бре млади момчета, / юнак българчета! / Не ли ви е жално / за вашите майки. Л. Каравелов, Съч. I, 6. Кадъна Георги думаше: / „Герге ле, бяло българче, / ща ли ма земеш, Герге ле?“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 83-84.
— Друга (диал.) форма: бу`гарче.
БЪ`ЛГАРЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от българче. Тончо видял с собствените си очи, .., как Хаджи Генчо откраднал едно българченце и продал на чифутите. Л. Каравелов, Съч. II, 111. Земи си ти българченце / тънко и високо, / което е хубавичко — / бяло, чернооко. Л. Каравелов, Съч. I, 65.
