Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/57“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Одобрена)
м (Останали са интервали при думи с разредка.)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 4: Ред 4:
  
  
<b>II. Фонетични варианти.</b> 1. Справочният отдел съдържа отделни сравнително изолирани случаи на фонетична вариантност. Не се отбелязват редовните фонетични явления, закономерни за източните и западните говори — редукция, преглас, рефлекс на сонантните <b>р</b> и <b>л</b>, както и развоят на еровите гласни в диалектите, развоят на носовките и др. Посочват се диалектни, простонародни или остарели фонетични варианти на съвременни български книжовни думи или фонетични варианти на думи от чужд произход, ако се срещат в материалите от по-старата литература или от публикуваното народно творчество. Вариантът се дава в разредка с бележка „друга форма“ („други форми“) и съответна стилистична бележка в скоби, ако е необходимо, напр.: <b>и`ли</b>… — Други (диал.) форми: <em>а` ли</em>, <em>е` ли</em>, <em>я` ли</em>; <b>гости`лница</b>… — Друга (остар.) форма: <em>гости`нница</em>, рус.; <b>свобода`</b>… — Друга (остар. и диал.) форма: <em>слобода`</em>. Ако фонетичният вариант отговаря по стилистична функция на заглавната дума, при него не се дава стилистична бележка, напр.: <b>банкро`тин</b>… <i>Остар. Книж.</i>… — Друга форма: <em>банкру`тин</em>.
+
<b>II. Фонетични варианти.</b> 1. Справочният отдел съдържа отделни сравнително изолирани случаи на фонетична вариантност. Не се отбелязват редовните фонетични явления, закономерни за източните и западните говори — редукция, преглас, рефлекс на сонантните <b>р</b> и <b>л</b>, както и развоят на еровите гласни в диалектите, развоят на носовките и др. Посочват се диалектни, простонародни или остарели фонетични варианти на съвременни български книжовни думи или фонетични варианти на думи от чужд произход, ако се срещат в материалите от по-старата литература или от публикуваното народно творчество. Вариантът се дава в разредка с бележка „друга форма“ („други форми“) и съответна стилистична бележка в скоби, ако е необходимо, напр.: <b>и`ли</b>… — Други (диал.) форми: <em>а`ли</em>, <em>е`ли</em>, <em>я`ли</em>; <b>гости`лница</b>… — Друга (остар.) форма: <em>гости`нница</em>, рус.; <b>свобода`</b>… — Друга (остар. и диал.) форма: <em>слобода`</em>. Ако фонетичният вариант отговаря по стилистична функция на заглавната дума, при него не се дава стилистична бележка, напр.: <b>банкро`тин</b>… <i>Остар. Книж.</i>… — Друга форма: <em>банкру`тин</em>.
  
 
2. Диалектни или остарели фонетични варианти, отбелязани в справочния отдел на статията, се дават и като заглавни думи само в случай, че са разпространени в езика и има за тях материал в картотеката: <b>а`ли</b>… <i>Диал.</i> Или (пример); <b>бо`лгарски</b>… <i>Остар.</i>… Български (пример). Същите думи се посочват в справочния отдел на <b>и`ли</b> и на <b>бъ`лгарски</b>.
 
2. Диалектни или остарели фонетични варианти, отбелязани в справочния отдел на статията, се дават и като заглавни думи само в случай, че са разпространени в езика и има за тях материал в картотеката: <b>а`ли</b>… <i>Диал.</i> Или (пример); <b>бо`лгарски</b>… <i>Остар.</i>… Български (пример). Същите думи се посочват в справочния отдел на <b>и`ли</b> и на <b>бъ`лгарски</b>.

Версия от 03:27, 2 април 2014

Корекцията на страницата е одобрена


им: антиимпериализъм, балнеотерапия. д) При прилагателни от местни имена: алпийски, азиатски; също при названия на народи, произлезли от местни имена: африканец, азиатец и др. е) При съществителни, производни от лични имена: донкихотовци. ж) При много стари езикови заемки, твърде много отдалечени от чуждия източник: комин, кмет, кум.

Тук в отделните точки са посочени само основни положения, а изключенията са разкрити при всеки конкретен случай в Речника.


II. Фонетични варианти. 1. Справочният отдел съдържа отделни сравнително изолирани случаи на фонетична вариантност. Не се отбелязват редовните фонетични явления, закономерни за източните и западните говори — редукция, преглас, рефлекс на сонантните р и л, както и развоят на еровите гласни в диалектите, развоят на носовките и др. Посочват се диалектни, простонародни или остарели фонетични варианти на съвременни български книжовни думи или фонетични варианти на думи от чужд произход, ако се срещат в материалите от по-старата литература или от публикуваното народно творчество. Вариантът се дава в разредка с бележка „друга форма“ („други форми“) и съответна стилистична бележка в скоби, ако е необходимо, напр.: и`ли… — Други (диал.) форми: а`ли, е`ли, я`ли; гости`лница… — Друга (остар.) форма: гости`нница, рус.; свобода`… — Друга (остар. и диал.) форма: слобода`. Ако фонетичният вариант отговаря по стилистична функция на заглавната дума, при него не се дава стилистична бележка, напр.: банкро`тинОстар. Книж.… — Друга форма: банкру`тин.

2. Диалектни или остарели фонетични варианти, отбелязани в справочния отдел на статията, се дават и като заглавни думи само в случай, че са разпространени в езика и има за тях материал в картотеката: а`лиДиал. Или (пример); бо`лгарскиОстар.… Български (пример). Същите думи се посочват в справочния отдел на и`ли и на бъ`лгарски.

Диалектни или остарели фонетични варианти, включени от някои предходни речници, се отбелязват обикновено в справочния отдел.

3. Когато има няколко диалектни фонетични варианта, но няма съответна книжовна дума, като заглавка се дава диалектният вариант, за който има материал, доказващ неговата разпространеност, а останалите се посочват в справочния отдел на неговата статия, напр.: белта`кОстар. Бял чуплив камък с кремъчен състав. — Друга форма: белтъ`к.

Ако материалът посочва, че и други варианти са разпространени, те се дават като заглавни думи и обикновено се тълкуват с варианта, в чийто справочен отдел стоят, напр.: белтъ`кДиал. Белтак (пример).

4. В справочния отдел се поставят и фонетични варианти на чужди думи, дошли с фонетичните си особености от съответния език или с известни промени, напр.: актуа`лен… — От лат. actualis… — Други (остар.) форми: актуе`лен от нем., актюе`лен от фр.


III. Посочват се и срещани в книжнината от XIX в. или в публикуваното народно творчество падежни форми на съществителни имена: банки`р… дат. (остар.) банки`ру.