Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1026“
Mister sou (беседа | приноси) м (denis-5b) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ВО, 68. <i>Пионери и пионерки, ., изпълняват масово упражнение със знаменца и бухалки.</i> НС, 1958, бр. 64, 2. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУ`ХАЛЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бухал; малък бухал. <i>Отсам, в потъмнялата зеленина, блясват светлочервени керемиди, мокри плочи и черни двуоки комини, кацнали на покривите като бухалчета.</i> | + | <b>БУ`ХАЛЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бухал; малък бухал. <i>Отсам, в потъмнялата зеленина, блясват светлочервени керемиди, мокри плочи и черни двуоки комини, кацнали на покривите като бухалчета.</i> З. Сребров, Избр. разк., 162. |
---- | ---- | ||
<b>БУХА`ЛЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> бухалка; малка бухалка. <i>Три девойки платна белят, / та хвърлили с бухалчица, / удария сури елен.</i> Нар. пес., СбБрМ, 116. <i>Под навеса седеше жена му и с къса бухалчица очукваше недоовършан пшеничен клас.</i> Г. Караславов, СИ, 174. | <b>БУХА`ЛЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> бухалка; малка бухалка. <i>Три девойки платна белят, / та хвърлили с бухалчица, / удария сури елен.</i> Нар. пес., СбБрМ, 116. <i>Под навеса седеше жена му и с къса бухалчица очукваше недоовършан пшеничен клас.</i> Г. Караславов, СИ, 174. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУ`ХАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. За бухал | + | <b>БУ`ХАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове „буху“. бухтя<sup>1</sup>, бухукам. <i>Мълчанието тежеше като олово. Само бухалът не преставаше да буха с оня тайнствен и зловещ глас, който предвещава злощастие.</i> Л. Стоянов, Б, 173. <i>Ни един приятел не ме е споходил, само враните наоколе грачат и бухеле в полунощ бухат.</i> Н. Бончев, Р (превод) 98. <i>Откъм бейския сарай се обаждат кукумявки и бухали ..: нека бухат бухалите, дано опустее по-скоро тоя сарай.</i> Г. Константинов, ПР, 114. <i>На добро время е: ..; ако бухалът след продължителен дъжд ноще буха.</i> Лет., 1872, II. |
| − | + | 2. <i>Разг.</i> Кашлям глухо, задавено, дрезгаво; бухтя, бухукам. <i>Бен цял настръхна и от вълнение започна да кашля. Той бухаше, сякаш Марка удряше с тупалка дробовете му и оттам се къртеше многогодишната грамада стърготини, талаш и прах от мазетата на господата Дилс.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 206. | |
| − | + | ◇ <b>Бухат бухали вътре</b>. <i>Диал.</i> Казва се за голяма празна къща. | |
| − | + | <b>Да ти буха бухал на комина!</b> Обикн. във 2 и 3 л. <i>Диал.</i> Да умреш и да ти запустее къщата. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУ`ХАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> Удрям силно с бухалка пране, за да се изпере. <i>Само когато минавах реката Блато, аз видях куп селянки, които перяха край брега и бухаха дрехите си.</i> Ив. Вазов, БП, 109. <i>На чешмата завари Елка,.. Там беше и самият Борислав — бухаше юнашки една парцалена черга, а сестра му го дърпаше да не я скъса.</i> Л. Галина, Л, 33. <i>Майка йе мома / на река прала, / ризи буала.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. <i>Не си пои сиво стадо, / напои го край бяленки, / дето моми платна белят, / платна белят, църги бухат.</i> Нар. пес., СбНУ III, 42. | + | <b>БУ`ХАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> Удрям силно с бухалка пране, за да се изпере. <i>Само когато минавах реката Блато, аз видях куп селянки, които перяха край брега и бухаха дрехите си.</i> Ив. Вазов, БП, 109. <i>На чешмата завари Елка, .. Там беше и самият Борислав — бухаше юнашки една парцалена черга, а сестра му го дърпаше да не я скъса.</i> Л. Галина, Л, 33. <i>Майка йе мома / на река прала, / ризи буала.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. <i>Не си пои сиво стадо, / напои го край бяленки, / дето моми платна белят, / платна белят, църги бухат.</i> Нар. пес., СбНУ III, 42. |
| − | 2. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> с предл. по. <i>Разг.</i> Удрям нещо (по нещо) силно с тупалка, бухалка и под., като произвеждам глух, тътнещ звук, обикн. за да свърша някаква работа (да отстраня прах от дрехи, постелки и пр., да изроня плод и пр.). <i>В къщи тя шета постоянно</i> | + | 2. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> с предл. <em>по</em>. <i>Разг.</i> Удрям нещо (по нещо) силно с тупалка, бухалка и под., като произвеждам глух, тътнещ звук, обикн. за да свърша някаква работа (да отстраня прах от дрехи, постелки и пр., да изроня плод и пр.). <i>В къщи тя шета постоянно — мие, търка, буха всеки ден разни килими и юргани.</i> Д. Калфов, ПЮН, 94. <i>Започнахме да сечем наляво и надясно, да мушкаме. Мъжете налагаха с все сила, като да бухаха мамули.</i> Ал. Гетман, ВС, 113. <i>А после дойде късната есен и ние тръгнахме аргати — ронехме кукуруз, бухахме боб и слънчоглед, пренасяхме чували из мелниците, помагахме в маслобойната.</i> Й. Вълчев, РЗ, 67. <i>Наравно с него ходи, / под мишца гайда сврял, оръфаний гайдар, — / по него тътри се изпъчен тъпанар / и буха тъпана, що му е сила мъжка.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 89. <i>Плуваше така, както плуват из речните вирове малките{{попр|Отпечатано: „мълките“.}} селски момчета — бухаше силно с крака по водната повърхност.</i> П. Вежинов, ДБ, 181. |
| − | + | 3. <i>Непрех.</i> За огнестрелно оръжие, машина и под. — при действие, работа издавам глухи, тъпи звукове, глух, тъп шум; бухтя<sup>2</sup>. В <i>далечината, .., бухаше тежко далекобойната немска артилерия.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 163. <i>По харманите вече бухаха веялки, прах на гъсти облаци се диплеше над селото.</i> Г. Караславов, Тат., 39. // <i>Непрех.</i> <i>Рядко.</i> Издавам при удряне глухи, тътнещи звукове. <i>Градината на Щърбана беше изпълнена. Шопският оркестър — в пъстра народна носия — е в пълен състав. Духовите инструменти дерат ушите и оглушително бухат тъпаните.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 187. | |
| − | |||
| − | 3. <i>Непрех.</i> За огнестрелно оръжие, машина и под. — при действие, работа издавам глухи, тъпи звукове, глух, тъп шум; бухтя<sup>2</sup>. В <i>далечината,.., бухаше тежко | ||
4. <i>Прех. Разг.</i> Хвърлям със сила нещо някъде. <i>Слама имаме много, но не умеем да я приготвим както по другите села, а я бухаме в яслите суха.</i> Н. Каралиева, Н, 116. | 4. <i>Прех. Разг.</i> Хвърлям със сила нещо някъде. <i>Слама имаме много, но не умеем да я приготвим както по другите села, а я бухаме в яслите суха.</i> Н. Каралиева, Н, 116. | ||
| − | 5. <i>Непрех. Разг.</i> Падам със сила някъде, като произвеждам глух шум; бухам се. <i> | + | 5. <i>Непрех.</i> <i>Разг.</i> Падам със сила някъде, като произвеждам глух шум; бухам се. <i>Затичвам се и бухам в реката.</i> △ <i>Препъвам се и бухам на земята.</i> |
| − | 6. <i>Прен. Непрех. Разг.</i> Върша уморителна, тежка работа; бъхтя, бъхтя се. <i>— Леле мале! Ще се изпотрепам от | + | 6. <i>Прен.</i> <i>Непрех. Разг.</i> Върша уморителна, тежка работа; бъхтя, бъхтя се. <i>— Леле мале! Ще се изпотрепам от копане… И без това сме се изкривили от работа, а тия канали… То месеци има да бухаме, а каква ще е ползата, не се знае.</i> П. Велков, СДН, 313. <b>бухам се</b> <i>страд. от</i> бухам в 1, 2 и 4 знач. <i>Тя държеше в ръка една дървена малица, с която се буха мокрото пране.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 163. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУ`ХАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Разг.</i> 1. Удрям се, блъскам се със сила в нещо, като произвеждам глух, тътнещ шум. <i>Камионът се буха в дървото край пътя.</i> | + | <b>БУ`ХАМ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> <i>Разг.</i> 1. Удрям се, блъскам се със сила в нещо, като произвеждам глух, тътнещ шум. <i>Камионът се буха в дървото край пътя.</i> |
| − | 2. Хвърлям се или падам със сила някъде. <i>Бухам се във водата. | + | 2. Хвърлям се или падам със сила някъде. <i>Бухам се във водата.</i> △ <i>Подхлъзвам се и се бухам на земята.</i> |
3. Нахълтвам, влизам внезапно някъде. <i>Грабвам аз пушката и пак на гарата. В шест часа заминава трен за Сливница и аз се бухам в него.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 232. | 3. Нахълтвам, влизам внезапно някъде. <i>Грабвам аз пушката и пак на гарата. В шест часа заминава трен за Сливница и аз се бухам в него.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 232. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУ`ХАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бухам<sup>1</sup>; бухтене<sup>1</sup>, бухукане. <i>Спря се до едно дърво, ударено от гръм, и се ослуша.., чу наблизо зловещо бухане: — Бух, бух, бух! | + | <b>БУ`ХАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бухам<sup>1</sup>; бухтене<sup>1</sup>, бухукане. <i>Спря се до едно дърво, ударено от гръм, и се ослуша.., чу наблизо зловещо бухане: — Бух, бух, бух!</i> А. Каралийчев, ПС, 136. |
Версия от 06:04, 27 март 2014
ВО, 68. Пионери и пионерки, ., изпълняват масово упражнение със знаменца и бухалки. НС, 1958, бр. 64, 2.
БУ`ХАЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бухал; малък бухал. Отсам, в потъмнялата зеленина, блясват светлочервени керемиди, мокри плочи и черни двуоки комини, кацнали на покривите като бухалчета. З. Сребров, Избр. разк., 162.
БУХА`ЛЧИЦА ж. Умал. от бухалка; малка бухалка. Три девойки платна белят, / та хвърлили с бухалчица, / удария сури елен. Нар. пес., СбБрМ, 116. Под навеса седеше жена му и с къса бухалчица очукваше недоовършан пшеничен клас. Г. Караславов, СИ, 174.
БУ`ХАМ1, -аш, несв., непрех. 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове „буху“. бухтя1, бухукам. Мълчанието тежеше като олово. Само бухалът не преставаше да буха с оня тайнствен и зловещ глас, който предвещава злощастие. Л. Стоянов, Б, 173. Ни един приятел не ме е споходил, само враните наоколе грачат и бухеле в полунощ бухат. Н. Бончев, Р (превод) 98. Откъм бейския сарай се обаждат кукумявки и бухали ..: нека бухат бухалите, дано опустее по-скоро тоя сарай. Г. Константинов, ПР, 114. На добро время е: ..; ако бухалът след продължителен дъжд ноще буха. Лет., 1872, II.
2. Разг. Кашлям глухо, задавено, дрезгаво; бухтя, бухукам. Бен цял настръхна и от вълнение започна да кашля. Той бухаше, сякаш Марка удряше с тупалка дробовете му и оттам се къртеше многогодишната грамада стърготини, талаш и прах от мазетата на господата Дилс. Бр. Йосифова, БЧМ, 206.
◇ Бухат бухали вътре. Диал. Казва се за голяма празна къща.
Да ти буха бухал на комина! Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш и да ти запустее къщата.
БУ`ХАМ2, -аш, несв. 1. Прех. Удрям силно с бухалка пране, за да се изпере. Само когато минавах реката Блато, аз видях куп селянки, които перяха край брега и бухаха дрехите си. Ив. Вазов, БП, 109. На чешмата завари Елка, .. Там беше и самият Борислав — бухаше юнашки една парцалена черга, а сестра му го дърпаше да не я скъса. Л. Галина, Л, 33. Майка йе мома / на река прала, / ризи буала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. Не си пои сиво стадо, / напои го край бяленки, / дето моми платна белят, / платна белят, църги бухат. Нар. пес., СбНУ III, 42.
2. Прех. и непрех. с предл. по. Разг. Удрям нещо (по нещо) силно с тупалка, бухалка и под., като произвеждам глух, тътнещ звук, обикн. за да свърша някаква работа (да отстраня прах от дрехи, постелки и пр., да изроня плод и пр.). В къщи тя шета постоянно — мие, търка, буха всеки ден разни килими и юргани. Д. Калфов, ПЮН, 94. Започнахме да сечем наляво и надясно, да мушкаме. Мъжете налагаха с все сила, като да бухаха мамули. Ал. Гетман, ВС, 113. А после дойде късната есен и ние тръгнахме аргати — ронехме кукуруз, бухахме боб и слънчоглед, пренасяхме чували из мелниците, помагахме в маслобойната. Й. Вълчев, РЗ, 67. Наравно с него ходи, / под мишца гайда сврял, оръфаний гайдар, — / по него тътри се изпъчен тъпанар / и буха тъпана, що му е сила мъжка. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 89. Плуваше така, както плуват из речните вирове малките* селски момчета — бухаше силно с крака по водната повърхност. П. Вежинов, ДБ, 181.
3. Непрех. За огнестрелно оръжие, машина и под. — при действие, работа издавам глухи, тъпи звукове, глух, тъп шум; бухтя2. В далечината, .., бухаше тежко далекобойната немска артилерия. П. Вежинов, ЗЧР, 163. По харманите вече бухаха веялки, прах на гъсти облаци се диплеше над селото. Г. Караславов, Тат., 39. // Непрех. Рядко. Издавам при удряне глухи, тътнещи звукове. Градината на Щърбана беше изпълнена. Шопският оркестър — в пъстра народна носия — е в пълен състав. Духовите инструменти дерат ушите и оглушително бухат тъпаните. А. Страшимиров, Съч. V, 187.
4. Прех. Разг. Хвърлям със сила нещо някъде. Слама имаме много, но не умеем да я приготвим както по другите села, а я бухаме в яслите суха. Н. Каралиева, Н, 116.
5. Непрех. Разг. Падам със сила някъде, като произвеждам глух шум; бухам се. Затичвам се и бухам в реката. △ Препъвам се и бухам на земята.
6. Прен. Непрех. Разг. Върша уморителна, тежка работа; бъхтя, бъхтя се. — Леле мале! Ще се изпотрепам от копане… И без това сме се изкривили от работа, а тия канали… То месеци има да бухаме, а каква ще е ползата, не се знае. П. Велков, СДН, 313. бухам се страд. от бухам в 1, 2 и 4 знач. Тя държеше в ръка една дървена малица, с която се буха мокрото пране. М. Георгиев, Избр. разк., 163.
БУ`ХАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Удрям се, блъскам се със сила в нещо, като произвеждам глух, тътнещ шум. Камионът се буха в дървото край пътя.
2. Хвърлям се или падам със сила някъде. Бухам се във водата. △ Подхлъзвам се и се бухам на земята.
3. Нахълтвам, влизам внезапно някъде. Грабвам аз пушката и пак на гарата. В шест часа заминава трен за Сливница и аз се бухам в него. Елин Пелин, Съч. IV, 232.
БУ`ХАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухам1; бухтене1, бухукане. Спря се до едно дърво, ударено от гръм, и се ослуша.., чу наблизо зловещо бухане: — Бух, бух, бух! А. Каралийчев, ПС, 136.
