Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/206“
м (→Некоригирана) |
Xakepxakep (беседа | приноси) |
||
| (Не са показани 9 междинни версии от 6 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Като <i>същ.</i> абисински, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> | + | {{+}} |
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>абисински</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Абисински език. | ||
| − | + | ◇ <b>Абисински кладенец</b>. <i>Техн.</i> Дълбок тръбен кладенец с помпа за изваждане на подпочвена вода. <b>Абисинска лисица</b>. <i>Зоол.</i> Хищник, представител на преходната група между лисиците и вълците. Simenia aimensis. <i>Като преход между лисиците и вълците може да се постави една група хищници, обитаващи Южна Америка.{{попр|Премахване на излишна точка.}} Представител на тая преходна група е и единствения вид от рода Simenia Gray — абисинската лисица (Simenia aimensis Rüpp.).</i> Кр. Тулешков, ХЖ II, 11-12. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБИСИНЯ`НИН</b>, <i>мн.</i> абисиня`ни, <i>м. Остар.</i> Абисинец. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБИСИНЯ`НКА</b> <i>ж. Остар.</i> Абисинка. <i>За пример на разликата между племената туряме пред очите на младите си читатели и читателки един образ из етиопското племе, една абисинянка.{{попр|Премахване на излишна точка.}} Сами да видят доколко тя прилича по чертите на лицето си на нашите европейки.</i> Пч, 1871, кн.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} 6, 88. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБИТУРИЕ`НТ</b> <i>м.</i> Ученик, който завършва курса на средно учебно заведение; зрелостник. <i>Директорът се качил на сцената, приветствувал абитуриентите, които се прощавали с училището, поел дипломите от един учител и извикал най-напред името на Илия.</i> П. Стъпов, ГОВ, 17. | ||
| − | + | — От лат. abituriens, -ntis ’който ще си отива’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБИТУРИЕ`НТКА</b> <i>ж.</i> Ученичка, която завършва курса на средно учебно заведение; зрелостничка. <i>Една абитуриентка замечтана / преди години се изправи тук. / На прага на живота се запита / къде е мястото й в тоя град /и в тоя свят… </i> Бл. Димитрова, Л, 305. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБИТУРИЕ`НТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> абитуриент. <i>Облякох абитуриентското костюмче, сложих бяла риза и към нея за контраст — черна, плетена вратовръзка, обух и обувките някак си .. и се понесох по главната улица на градчето.</i> БВ, 1971, кн. 6, 7. <i>Не отидох на абитуриенската вечер. Нямах нов костюм, нямах пари, нямах си и приятелка.</i> Г. Данаилов, ДС, 106. <i>Абитуриентски бал. Абитуриентска рокля.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБИТУРИЕ`НТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Времето, през което един ученик е абитуриент; зрелостничество. <i>Спомени от абитуриентството.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБИ`ЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> аба (във 2 знач.); абичка. <i>Когато и да вървях, свирейки с цафарата си подир моето кротко стадо, в гърдите ми под скъсаната овчарска абица биеше едно мъничко сърце, безкрайно влюбено.</i> Елин Пелин, Съч. II, 126-127. <i>Ни чорбица / за вечеря, / ни абица / за постеля.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 18. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> аба (във 2 знач.); абица. <i>Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки, козинява абичка, .. и хлътнали натъжени очи.</i> А. Каралийчев, TP, 188. <i>На вратата се показа един странен човек, .. , облечен с нови калци, в нова абичка.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 62. <i>Ето го след малко готов за път: метнал шарена торбичка през рамо върху черната абичка, обул нови цървули, хванал тояжката.</i> Д. Марчевски, Дв, 117. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`БЛА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. По-голяма сестра; кака. | ||
| − | + | 2. Обикн. в съчет. с женско собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастна жена или за обръщение към нея. <i>— Иди, Нихадчо, иди, сине! Речи на абла Фиса и у нас да поседи!</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 52. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Обикн. в съчет. с женско собствено име | ||
| − | |||
| − | — за интимно, свойско назоваване на по-възрастна жена или за обръщение към нея. | ||
| − | |||
| − | <i>— Иди, Нихадчо, иди, сине! Речи на абла Фиса и у нас да поседи!</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 52. | ||
— От тур. abla. | — От тур. abla. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АБЛАКТА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Мед.</i> Отбиване на дете от кърмене. | |
2. <i>Бот.</i> Присаждане, което се извършва чрез сближаване на клонки без отделянето им от стъблото. | 2. <i>Бот.</i> Присаждане, което се извършва чрез сближаване на клонки без отделянето им от стъблото. | ||
— От лат. ablactatio. | — От лат. ablactatio. | ||
| − | + | ---- | |
| − | АБЛАТИ`В <i>м. Езикозн.</i> Падеж в някои езици, като латински, тюркски, монголски и др., с който се изразява отношение за отделяне, отдалечаване и понякога начин на действие. | + | <b>АБЛАТИ`В</b> <i>м. Езикозн.</i> Падеж в някои езици, като латински, тюркски, монголски и др., с който се изразява отношение за отделяне, отдалечаване и понякога начин на действие. |
— От лат. ablativus. | — От лат. ablativus. | ||
| − | + | ---- | |
| − | АБЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Езикозн.</i> Който се отнася до аблатив. <i>Аблативни окончания. Аблативни отношения.</i> | + | <b>АБЛАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Езикозн.</i> Който се отнася до аблатив. <i>Аблативни окончания. Аблативни отношения.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АБЛА`УТ</b> <i>м. Езикозн.</i> Промяна, изразяваща се в редуване по определен модел на гласни звукове в глаголни корени; градация, отглас. Напр.: тека — поток, бера — сбор. | |
— Нем. Ablaut. | — Нем. Ablaut. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБЛЕ`ПСИЯ</b>, <i>ж.</i> 1. <i>Мед.</i> Слепота. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Книж. Заблуждение, заслепение. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | — Гр. ἀβλεψία. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБНЕГА`ЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> 1. Отказване от всякакви права и изгоди. | ||
| − | + | 2. <i>Прен. Рядко.</i> Самоотричане, самопожертвуване. <i>А ние всякога сме повече наклонни да вярваме на оногова, който принася мълком жертви, без надежда и без възможност да добие облага; ние повече благоговеем пред абнегацията, отколкото пред житейската ловкост и успехи.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 23. | |
| − | АБОЛИЦИОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн | + | — От лат. abnegatio ’отричане’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБОЛИЦИОНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Обществено движение сред търговско-промишлената буржоазия в САЩ в края на XVIII и началото на XIX в. за отмяна, забрана на негърското робство и търговията с роби. | ||
2. <i>Юрид.</i> Обществено движение за отменяване на някой закон, съществуващо положение или за премахване на някоя традиция. | 2. <i>Юрид.</i> Обществено движение за отменяване на някой закон, съществуващо положение или за премахване на някоя традиция. | ||
— Англ. abolitionism. | — Англ. abolitionism. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 22:03, 25 март 2014
2. Като същ. абисински, мн. няма, м. Абисински език.
◇ Абисински кладенец. Техн. Дълбок тръбен кладенец с помпа за изваждане на подпочвена вода. Абисинска лисица. Зоол. Хищник, представител на преходната група между лисиците и вълците. Simenia aimensis. Като преход между лисиците и вълците може да се постави една група хищници, обитаващи Южна Америка.* Представител на тая преходна група е и единствения вид от рода Simenia Gray — абисинската лисица (Simenia aimensis Rüpp.). Кр. Тулешков, ХЖ II, 11-12.
АБИСИНЯ`НИН, мн. абисиня`ни, м. Остар. Абисинец.
АБИСИНЯ`НКА ж. Остар. Абисинка. За пример на разликата между племената туряме пред очите на младите си читатели и читателки един образ из етиопското племе, една абисинянка.* Сами да видят доколко тя прилича по чертите на лицето си на нашите европейки. Пч, 1871, кн.* 6, 88.
АБИТУРИЕ`НТ м. Ученик, който завършва курса на средно учебно заведение; зрелостник. Директорът се качил на сцената, приветствувал абитуриентите, които се прощавали с училището, поел дипломите от един учител и извикал най-напред името на Илия. П. Стъпов, ГОВ, 17.
— От лат. abituriens, -ntis ’който ще си отива’.
АБИТУРИЕ`НТКА ж. Ученичка, която завършва курса на средно учебно заведение; зрелостничка. Една абитуриентка замечтана / преди години се изправи тук. / На прага на живота се запита / къде е мястото й в тоя град /и в тоя свят… Бл. Димитрова, Л, 305.
АБИТУРИЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от абитуриент. Облякох абитуриентското костюмче, сложих бяла риза и към нея за контраст — черна, плетена вратовръзка, обух и обувките някак си .. и се понесох по главната улица на градчето. БВ, 1971, кн. 6, 7. Не отидох на абитуриенската вечер. Нямах нов костюм, нямах пари, нямах си и приятелка. Г. Данаилов, ДС, 106. Абитуриентски бал. Абитуриентска рокля.
АБИТУРИЕ`НТСТВО, мн. няма, ср. Времето, през което един ученик е абитуриент; зрелостничество. Спомени от абитуриентството.
АБИ`ЦА ж. Умал. от аба (във 2 знач.); абичка. Когато и да вървях, свирейки с цафарата си подир моето кротко стадо, в гърдите ми под скъсаната овчарска абица биеше едно мъничко сърце, безкрайно влюбено. Елин Пелин, Съч. II, 126-127. Ни чорбица / за вечеря, / ни абица / за постеля. Ц. Церковски, Съч. II, 18.
АБИ`ЧКА ж. Умал. от аба (във 2 знач.); абица. Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки, козинява абичка, .. и хлътнали натъжени очи. А. Каралийчев, TP, 188. На вратата се показа един странен човек, .. , облечен с нови калци, в нова абичка. Ил. Блъсков, ДБ, 62. Ето го след малко готов за път: метнал шарена торбичка през рамо върху черната абичка, обул нови цървули, хванал тояжката. Д. Марчевски, Дв, 117.
А`БЛА ж. Диал. 1. По-голяма сестра; кака.
2. Обикн. в съчет. с женско собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастна жена или за обръщение към нея. — Иди, Нихадчо, иди, сине! Речи на абла Фиса и у нас да поседи! Л. Александрова, ИЕЩ, 52.
— От тур. abla.
АБЛАКТА`ЦИЯ ж. 1. Мед. Отбиване на дете от кърмене.
2. Бот. Присаждане, което се извършва чрез сближаване на клонки без отделянето им от стъблото.
— От лат. ablactatio.
АБЛАТИ`В м. Езикозн. Падеж в някои езици, като латински, тюркски, монголски и др., с който се изразява отношение за отделяне, отдалечаване и понякога начин на действие.
— От лат. ablativus.
АБЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. Който се отнася до аблатив. Аблативни окончания. Аблативни отношения.
АБЛА`УТ м. Езикозн. Промяна, изразяваща се в редуване по определен модел на гласни звукове в глаголни корени; градация, отглас. Напр.: тека — поток, бера — сбор.
— Нем. Ablaut.
АБЛЕ`ПСИЯ, ж. 1. Мед. Слепота.
2. Прен. Книж. Заблуждение, заслепение.
— Гр. ἀβλεψία.
АБНЕГА`ЦИЯ ж. Книж. 1. Отказване от всякакви права и изгоди.
2. Прен. Рядко. Самоотричане, самопожертвуване. А ние всякога сме повече наклонни да вярваме на оногова, който принася мълком жертви, без надежда и без възможност да добие облага; ние повече благоговеем пред абнегацията, отколкото пред житейската ловкост и успехи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 23.
— От лат. abnegatio ’отричане’.
АБОЛИЦИОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Обществено движение сред търговско-промишлената буржоазия в САЩ в края на XVIII и началото на XIX в. за отмяна, забрана на негърското робство и търговията с роби.
2. Юрид. Обществено движение за отменяване на някой закон, съществуващо положение или за премахване на някоя традиция.
— Англ. abolitionism.
