Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1013“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
(Одобрена)
 
(Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>mama с мехлеми.</i> М. Марчевски, ОТ, 140. 2. Количество продукт, което се съдържа, вмества в такъв съд. <i>Изяде бурканче мед.</i>
+
<i>с мехлеми.</i> М. Марчевски, ОТ, 140.  
 +
 
 +
2. Количество продукт, което се съдържа, вмества в такъв съд. <i>Изяде бурканче мед.</i>
 
----
 
----
БУРЛЕСКА <i>ж. 1. Литер.</i> Поетически или драматически вид с пародиен, комичен характер, при който комизмът се получава обикн. от контраста между възвишената тема и грубо шеговития начин, по който е написано произведението. 2. <i>Муз.</i> Кратка музикална пиеса с шеговит, грубовато-комичен характер. — От фр. burlesque.
+
<b>БУРЛЕ`СКА</b> <i>ж. 1. Литер.</i> Поетически или драматически вид с пародиен, комичен характер, при който комизмът се получава обикн. от контраста между възвишената тема и грубо шеговития начин, по който е написано произведението.
 +
 
 +
2. <i>Муз.</i> Кратка музикална пиеса с шеговит, грубовато-комичен характер.
 +
 
 +
— От фр. burlesque.
 
----
 
----
БУРЛИ`В, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i>
+
<b>БУРЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> 1. За време — през което бушува буря; бурен. <i>Ноември. Полунощ. Излезе буря .. / Като че ли самата нощ бурлива / в ухото й тревожно прошептя: / — Смени квартирата веднага! Нийде / не бива да излизаш из града!</i> Бл. Димитрова, Л, 149-150. <i>Море! Във тебе има чудовище грамадно: / то в часове бурливи на дъното мълчи.</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), 133.{{попр|Добавена точка.}}
 
 
1. За време — през което бушува буря; бурен. <i>Ноември. Полунощ. Излезе буря.. / Като че ли самата нощ бурлива / в ухото й тревожно прошептя: / — Смени квартирата веднага! Нийде / не бива да излизаш из града!</i> Бл. Димитрова, Л, 149-150. <i>Море! Във тебе има чудовище грамадно: /то в часове бурливи на дъното мълчи.</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), 133
 
  
2. В който бушува буря. <i>Това не беше спокойният лес от низините, а наежена бурлива гора, която очакваше пристъпите на вятъра.</i> Н. Хайтов, ПП, 84. <i>Борци, венец ви свих от песен жива, / от звукове, що никой не сбира: / от дивий рев на битката гръмлива, / от екота на Витоша бурлива, / от вашето „ура“.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 169. <i>В море бурливо бях пропаднал / и борех се с вълните сам.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 123.
+
2. В който бушува буря. <i>Това не беше спокойният лес от низините, а наежена бурлива гора, която очакваше пристъпите на вятъра.</i> Н. Хайтов, ПП, 84. <i>Борци, венец ви свих от песен жива, / от звукове, що никой не сбира`: / от дивий рев на битката гръмлива, / от екота на Витоша бурлива, / от вашето „ура“.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 169. <i>В море бурливо бях пропаднал / и борех се с вълните сам.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 123.
  
3. За течаща вода — много бръз, много буен. <i>Сякаш, че не бях в широкия, бурлив Ду-нав, а в една мирна река.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 79-80. <i>Макар този ропот да прилича още на бурлив планински поток, а не на мощно течение, обаче той е един залог за бъдещето.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 336.
+
3. За течаща вода — много бръз, много буен. <i>Сякаш, че не бях в широкия, бурлив Дунав, а в една мирна река.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 79-80. <i>Макар този ропот да прилича още на бурлив планински поток, а не на мощно течение, обаче той е един залог за бъдещето.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 336.
  
 
4. <i>Прен.</i> Който се проявява с голяма сила; много силен, бурен. <i>И не ревът на битката бурлива, / а отзвук и в душата на народа, / певецът съща струна е звънлива: / кънти във радост и във зла несгода.</i> Ив. Вазов, БМ I, 198.
 
4. <i>Прен.</i> Който се проявява с голяма сила; много силен, бурен. <i>И не ревът на битката бурлива, / а отзвук и в душата на народа, / певецът съща струна е звънлива: / кънти във радост и във зла несгода.</i> Ив. Вазов, БМ I, 198.
  
5. <i>Прен.</i> Който съдържа или който изразява стремеж, желание за борба, бунт; бунтовен, боек. <i>Песен, песен моя, / други път бе ясна, / днес си, песен моя, / бурлива и страстна.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 150. <i>Ти в образа вечен на бляна народен / завета разчете, бурлив и слънчат, I че в бран героична животът свободен / строи за духа си престолния град.</i> Т. Траянов, Съч. III, 82.
+
5. <i>Прен.</i> Който съдържа или който изразява стремеж, желание за борба, бунт; бунтовен, боек. <i>Песен, песен моя, / други път бе ясна, / днес си, песен моя, / бурлива и страстна.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 150. <i>Ти в образа вечен на бляна народен / завета разчете, бурлив и слънчат, / че в бран героична животът свободен / строи за духа си престолния град.</i> Т. Траянов, Съч. III, 82.
  
 
6. <i>Прен.</i> Който е изпълнен с бунт, борби; бунтовен, бурен, размирен, буреносен, метежен. <i>На епохи две бурливи / бурите жънахме.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 192.
 
6. <i>Прен.</i> Който е изпълнен с бунт, борби; бунтовен, бурен, размирен, буреносен, метежен. <i>На епохи две бурливи / бурите жънахме.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 192.
  
7. <i>Прен.</i> Който се отличава с войнствен дух, със стремеж към борба, бунт; борбен. <i>Покойници, вий в други полк минахте,.. / Но що паднахте тук, деца бурливи?</i> Ив. Вазов, Съч. П, 169.
+
7. <i>Прен.</i> Който се отличава с войнствен дух, със стремеж към борба, бунт; борбен. <i>Покойници, вий в други полк минахте, .. / Но що паднахте тук, деца бурливи?</i> Ив. Вазов, Съч. П, 169.
  
-От рус. бурЛИВЬ1Й.
+
От рус. бурливый.
 
----
 
----
БУРЛИ`ВО. <i>Поет. Нареч. от</i> бурлив. <i>Кръв запалена бурливо / в жилите му тътне.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 93.
+
<b>БУРЛИ`ВО</b>. <i>Поет. Нареч. от</i> бурлив. <i>Кръв запалена бурливо / в жилите му тътне.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 93.
 
----
 
----
БУРЛИ`ВОСГ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на бурлив.
+
<b>БУРЛИ`ВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на бурлив.
 
----
 
----
БУРМА <i>ж.</i> 1. <i>Разг.</i> Винт. <i>Нашите правят ключове да развъртят бурмите на релсите.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 764. С <i>бурмите се получава по-сигурна свръзка, отколкото с пироните и при поправка на конструкцията лесно се изваждат.</i> Вл. Брънеков и др., СД, 48. <i>Завивам бурма. Стягам бурма.</i>
+
<b>БУРМА`</b> <i>ж.</i> 1. <i>Разг.</i> Винт. <i>Нашите правят ключове да развъртят бурмите на релсите.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 764. <i>С бурмите се получава по-сигурна свръзка, отколкото с пироните и при поправка на конструкцията лесно се изваждат.</i> Вл. Брънеков и др., СД, 48. <i>Завивам бурма.</i> <i>Стягам бурма.</i>
  
 
2. <i>Диал.</i> Шайба за винт.
 
2. <i>Диал.</i> Шайба за винт.
Ред 31: Ред 35:
 
3. <i>Диал.</i> Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурмалия. <i>Ми донесло, мила нане, от юнака ръка, / а на мал пърст, мила нане, бурма позлатена.</i> Нар. пес., СбБрМ, 332.
 
3. <i>Диал.</i> Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурмалия. <i>Ми донесло, мила нане, от юнака ръка, / а на мал пърст, мила нане, бурма позлатена.</i> Нар. пес., СбБрМ, 332.
  
О Развила ми се е бурмата. <i>Разг.</i> Постъпвам неразумно, налудничаво. <i>На този се е развила бурмата. Хвърля се на колене пред чужди жени и забравя шапката и бастуна си.</i> Ив. Вазов, Съч. XIX, 92. На бурма. <i>Диал.</i> Спираловидно. <i>Той долепи широкия край на шишето</i> [на лампата] <i>до устата си, затули тесния с шепа и духна. После напъха по-чистия парцал, изтегли го с два пръста малко навън и го завъртя на бурма.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 70.
+
◇ <b>Развила ми се е бурмата</b>. <i>Разг.</i> Постъпвам неразумно, налудничаво. <i>На този се е развила бурмата. Хвърля се на колене пред чужди жени и забравя шапката и бастуна си.</i> Ив. Вазов, Съч. XIX, 92.
 +
 
 +
<b>На бурма</b>. <i>Диал.</i> Спираловидно. <i>Той долепи широкия край на шишето [на лампата] до устата си, затули тесния с шепа и духна. После напъха по-чистия парцал, изтегли го с два пръста малко навън и го завъртя на бурма.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 70.
  
 
— Тур. burma.
 
— Тур. burma.
 
----
 
----
БУРМА-БЮРЕК <i>м. Разг.</i> Вита баница със сирене.
+
<b>БУРМА`-БЮРЕ`К</b> <i>м. Разг.</i> Вита баница със сирене.
  
— Тур. burma borek.
+
— Тур. burma börek.
 
----
 
----
БУРМАЛИЯ, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Диал.</i> 1. Който има нарез като на бурма.
+
<b>БУРМАЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който има нарез като на бурма.
  
 
2. Който е завит на кръг. <i>След малко конниците приближили — един черноглав бинбашия с бурмалии мустаци, следван от двамата конни жандарми.</i> Н. Хайтов, Хд, 256. <i>Събирай, Кольо, юнаци / все с бурмалия мустаци.</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 25.
 
2. Който е завит на кръг. <i>След малко конниците приближили — един черноглав бинбашия с бурмалии мустаци, следван от двамата конни жандарми.</i> Н. Хайтов, Хд, 256. <i>Събирай, Кольо, юнаци / все с бурмалия мустаци.</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 25.
Ред 47: Ред 53:
 
4. Който е стегнат с бурми. <i>Я че стегнем кола шинени, шинени кола, бурмалии.</i> Нар. пес., СбНУ XLI, 406.
 
4. Който е стегнат с бурми. <i>Я че стегнем кола шинени, шинени кола, бурмалии.</i> Нар. пес., СбНУ XLI, 406.
  
5. Като <i>същ.</i> бурмалия <i>м.</i> Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурма (Ст. Младенов, БТР).
+
5. Като <i>същ.</i> <b>бурмалия</b> <i>м.</i> Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурма (Ст. Младенов, БТР).
  
— От тур. burmali. - Друга форма: бурманли`я.
+
— От тур. burmalı. Друга форма: <em>бурманли`я</em>.
 
----
 
----
БУРМИЦА <i>ж. Рядко. Умал. от</i> бурма; бурмичка.
+
<b>БУРМИ`ЦА</b> <i>ж. Рядко. Умал. от</i> бурма; бурмичка.
 
----
 
----
БУРМИ`ЧКА <i>ж. Разг. Умал. от</i> бурма; малка бурма. <i>Сядат и вършат по осем часа една и съща дребна работа: една бурмичка</i>
+
<b>БУРМИ`ЧКА</b> <i>ж. Разг. Умал. от</i> бурма; малка бурма. <i>Сядат и вършат по осем часа една и съща дребна работа: една бурмичка</i>
 
 

Текуща версия към 22:03, 21 март 2014

Корекцията на страницата е одобрена


с мехлеми. М. Марчевски, ОТ, 140.

2. Количество продукт, което се съдържа, вмества в такъв съд. Изяде бурканче мед.


БУРЛЕ`СКА ж. 1. Литер. Поетически или драматически вид с пародиен, комичен характер, при който комизмът се получава обикн. от контраста между възвишената тема и грубо шеговития начин, по който е написано произведението.

2. Муз. Кратка музикална пиеса с шеговит, грубовато-комичен характер.

— От фр. burlesque.


БУРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. За време — през което бушува буря; бурен. Ноември. Полунощ. Излезе буря .. / Като че ли самата нощ бурлива / в ухото й тревожно прошептя: / — Смени квартирата веднага! Нийде / не бива да излизаш из града! Бл. Димитрова, Л, 149-150. Море! Във тебе има чудовище грамадно: / то в часове бурливи на дъното мълчи. Ив. Вазов, ИГП (превод), 133.*

2. В който бушува буря. Това не беше спокойният лес от низините, а наежена бурлива гора, която очакваше пристъпите на вятъра. Н. Хайтов, ПП, 84. Борци, венец ви свих от песен жива, / от звукове, що никой не сбира`: / от дивий рев на битката гръмлива, / от екота на Витоша бурлива, / от вашето „ура“. Ив. Вазов, Съч. II, 169. В море бурливо бях пропаднал / и борех се с вълните сам. Ив. Вазов, Съч. II, 123.

3. За течаща вода — много бръз, много буен. Сякаш, че не бях в широкия, бурлив Дунав, а в една мирна река. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 79-80. Макар този ропот да прилича още на бурлив планински поток, а не на мощно течение, обаче той е един залог за бъдещето. Г. Бакалов, Избр. пр, 336.

4. Прен. Който се проявява с голяма сила; много силен, бурен. И не ревът на битката бурлива, / а отзвук и в душата на народа, / певецът съща струна е звънлива: / кънти във радост и във зла несгода. Ив. Вазов, БМ I, 198.

5. Прен. Който съдържа или който изразява стремеж, желание за борба, бунт; бунтовен, боек. Песен, песен моя, / други път бе ясна, / днес си, песен моя, / бурлива и страстна. Ив. Вазов, Съч. V, 150. Ти в образа вечен на бляна народен / завета разчете, бурлив и слънчат, / че в бран героична животът свободен / строи за духа си престолния град. Т. Траянов, Съч. III, 82.

6. Прен. Който е изпълнен с бунт, борби; бунтовен, бурен, размирен, буреносен, метежен. На епохи две бурливи / бурите жънахме. Ив. Вазов, Съч. III, 192.

7. Прен. Който се отличава с войнствен дух, със стремеж към борба, бунт; борбен. Покойници, вий в други полк минахте, .. / Но що паднахте тук, деца бурливи? Ив. Вазов, Съч. П, 169.

— От рус. бурливый.


БУРЛИ`ВО. Поет. Нареч. от бурлив. Кръв запалена бурливо / в жилите му тътне. Ив. Вазов, Съч. IV, 93.


БУРЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на бурлив.


БУРМА` ж. 1. Разг. Винт. — Нашите правят ключове да развъртят бурмите на релсите. Ст. Дичев, ЗС II, 764. С бурмите се получава по-сигурна свръзка, отколкото с пироните и при поправка на конструкцията лесно се изваждат. Вл. Брънеков и др., СД, 48. Завивам бурма. Стягам бурма.

2. Диал. Шайба за винт.

3. Диал. Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурмалия. Ми донесло, мила нане, от юнака ръка, / а на мал пърст, мила нане, бурма позлатена. Нар. пес., СбБрМ, 332.

Развила ми се е бурмата. Разг. Постъпвам неразумно, налудничаво. На този се е развила бурмата. Хвърля се на колене пред чужди жени и забравя шапката и бастуна си. Ив. Вазов, Съч. XIX, 92.

На бурма. Диал. Спираловидно. Той долепи широкия край на шишето [на лампата] до устата си, затули тесния с шепа и духна. После напъха по-чистия парцал, изтегли го с два пръста малко навън и го завъртя на бурма. Ст. Чилингиров, ХНН, 70.

— Тур. burma.


БУРМА`-БЮРЕ`К м. Разг. Вита баница със сирене.

— Тур. burma börek.


БУРМАЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. 1. Който има нарез като на бурма.

2. Който е завит на кръг. След малко конниците приближили — един черноглав бинбашия с бурмалии мустаци, следван от двамата конни жандарми. Н. Хайтов, Хд, 256. Събирай, Кольо, юнаци / все с бурмалия мустаци. Нар. пес., СбНУ XLVII, 25.

3. За пръстен — изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част. Я стани, стани, хубава Генке, / че си йе дошло твоето либе / и то ти носи голям армаган, / голям армаган, пръстен бурмалия! Нар. пес., СбНУ XLVI, 57. Че й счупи пръстена, / пръстена бурмалията / със дванайсе камъка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 221.

4. Който е стегнат с бурми. Я че стегнем кола шинени, шинени кола, бурмалии. Нар. пес., СбНУ XLI, 406.

5. Като същ. бурмалия м. Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурма (Ст. Младенов, БТР).

— От тур. burmalı. — Друга форма: бурманли`я.


БУРМИ`ЦА ж. Рядко. Умал. от бурма; бурмичка.


БУРМИ`ЧКА ж. Разг. Умал. от бурма; малка бурма. Сядат и вършат по осем часа една и съща дребна работа: една бурмичка