Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1005“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНТА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Проява, дейност или качество на бунтар. <i>В тоя борец .. имаше нещо от бунтарството и мъдростта на старите борци и възрожденци от преди Освобождението?</i> Ив. Мартинов, ДТ, 57. <i>Творчеството на Гео Милев, .. минава през бунтарството на дребнобуржоазния интелигент.</i> Г. Цанев, СИБЛ, 554. <i>Усетих как някакъв дух на бунтарство ме обземаше, докато слушах тази прилежна млада жена.</i> Г. Данаилов, ДС, 217. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНТО`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> Бунтувам. <i>Кортес съобщи .., че онзи человек, който иска да бунтова войската върху началника й, е достоен за смърт по законите.</i> П. Кисимов, OA II (превод), 159. <b>бунтовам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНТО`ВАМ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Бунтувам се. <i>Бунтовал са против правителството и помагал на Кара-Фезията.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 37. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНТО`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> бунтовам <i>и от</i> бунтовам се; бунтуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНТОВА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Бунтовник. <i>Той беше предизвестен, че искат да го запрат като бунтовател на колониите.</i> С. Бобчев, ЖФ, (превод), 98. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНТО`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който се бунтува, участвува в бунт; бунтовнически. <i>Навсякъде кръстосваха харамии, а войските на султана бяха на война. Кой ще обуздае това бунтовно племе?</i> М. Марчевски, П, 44. <i>Надалеч в Херцегови`на / слава да сдобий / и бунтовната дружина / с турците да се бий.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 19. <i>Султана Мохамед събра силна войска, .., с която и отиде да смири и подчини бунтовния еще народ по България и Сръбско.</i> Т. Шишков, ИБН, 295. |
| − | + | 2. Който призовава, подбужда към бунт; бунтовнически, бунтарски, бунтовнишки. <i>Килия 267 пееше! Звучеше копнеж за свобода кънтяха бунтовни думи, тихо заглъхваха във вечерния здрач любовни слова.</i> В. Геновска, ПЮФ, 131. <i>Той някак изведнъж се сприятели с бедните хора от селото и нападаше богатите, навред сееше опасни бунтовни слова.</i> М. Марчевски, ГБ, 28-29. <i>Подидаскалът беше човек мълчалив и пазеше много тайна, затова учител Гатьо само нему поверяваше бунтовните писма и вестници, които му идеха от Букурещ.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 61. <i>Тук е минал с юнаците Делчев войвода, / и Сандански са кичили с горски цветя; / днес им пее бунтовните песни народа, / как загинали в таз македонска земя.</i> Ламар, СГ, 51. <i>Наредени двама по двама влязохме в селото, като пеехме бунтовният марш… Тук ние побихме байряка.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 194. | |
| − | + | 3. Който е свързан с бунтовник, с бунт или който е свойствен, присъщ на бунтовник, на бунт; бунтовнически, бунтарски, бунтовнишки. <i>Покрай стените, под иконите и кандилата, беше поставил пушки, саби и пищови… — Нека всеки, който влезе тук — казваше отец хаджи Сергей на събралите се ръководители на съзаклятието, — знае и помни, че живеем в бунтовно време.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 44. <i>Слушаше как пеят птичките в гората, как бучат мътните потоци — това беше песента на бунтовния Балкан.</i> М. Марчевски, П, 64. <i>Там той бил арестуван от своето духовно началство, загдето бил преобърнал манастирът на бунтовно свърталище, т. е. обвинили го, че приемал под стряхата на св. Никола царските душмани</i>. З. Стоянов, ЗБВ I, 450. <i>Под смирената калугерска дреха гори бунтовното сърце на Левски.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 180. <i>Революционният идеал, от който се беше увлякъл, й се струваше необходима форма за бунтовния му и неспокоен дух.</i> Д. Димов, Т, 220. | |
| − | |||
| − | 3. Който е свързан с бунтовник, с бунт или който е свойствен, присъщ на бунтовник, на бунт; бунтовнически, бунтарски, бунтовнишки. <i>Покрай стените, под иконите и кандилата, беше поставил пушки, саби и | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНТО`ВНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Човек, който организира бунт, въстание или участва в него. <i>Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. <i>— Аз съм бунтовник. Тръгнал съм да подготвям революция.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 330. <i>Той [Иречек] излезе със своята История на българите, за да покаже на учения свят, че бунтовниците, които са дигнали глава срещу Отоманската империя, са били някога свободен и просветен народ.</i> А. Каралийчев, ПГ, 188. <i>Преди да бъде монах, той е бил бунтовник, и ако не се лъжа, бил е един от бранителите на Дряновския манастир на 1875 година.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 49. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНТО`ВНИЦА</b> <i>ж.</i> Жена бунтовник; бунтовничка. <i>Ни чернова, ни записка небрежна. / За да не падне в лапите на враг / нито частица от душата нежна, / той никога да не узнае как / опасната бунтовница се стапя / от мъка по един-едничък лъч.</i> Бл. Димитрова, Л, 230. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНТО`ВНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с бунтовник и бунт; бунтовен, бунтовнишки. <i>Днес приехме известие из България, че в Сливенският балкан е излязла една българска бунтовническа чета.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 420. <i>В това същото време се продължаваше организацията на тайните бунтовнически комитети в България.</i> Г. Бенев, БК (превод), 27. <i>Важността на Баба Тонка е още и тая, че .. тя е едва ли не единствената жена между българският народ, която е спомогнала най-много в бунтовническите ни движения.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 133. <i>Чизмарите работеха само чанти, цървули, паласки и други бунтовнически потреби.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86. <i>Бунтовническа дейност.</i> <i>Бунтовнически дрехи.</i> |
| − | |||
Текуща версия към 17:12, 17 март 2014
БУНТА`РСТВО, мн. няма, м. Проява, дейност или качество на бунтар. В тоя борец .. имаше нещо от бунтарството и мъдростта на старите борци и възрожденци от преди Освобождението? Ив. Мартинов, ДТ, 57. Творчеството на Гео Милев, .. минава през бунтарството на дребнобуржоазния интелигент. Г. Цанев, СИБЛ, 554. Усетих как някакъв дух на бунтарство ме обземаше, докато слушах тази прилежна млада жена. Г. Данаилов, ДС, 217.
БУНТО`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Бунтувам. Кортес съобщи .., че онзи человек, който иска да бунтова войската върху началника й, е достоен за смърт по законите. П. Кисимов, OA II (превод), 159. бунтовам се страд.
БУНТО`ВАМ СЕ несв., непрех. Бунтувам се. Бунтовал са против правителството и помагал на Кара-Фезията. Л. Каравелов, Съч. II, 37.
БУНТО`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от бунтовам и от бунтовам се; бунтуване.
БУНТОВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Бунтовник. Той беше предизвестен, че искат да го запрат като бунтовател на колониите. С. Бобчев, ЖФ, (превод), 98.
БУНТО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се бунтува, участвува в бунт; бунтовнически. Навсякъде кръстосваха харамии, а войските на султана бяха на война. Кой ще обуздае това бунтовно племе? М. Марчевски, П, 44. Надалеч в Херцегови`на / слава да сдобий / и бунтовната дружина / с турците да се бий. Ив. Вазов, Съч. I, 19. Султана Мохамед събра силна войска, .., с която и отиде да смири и подчини бунтовния еще народ по България и Сръбско. Т. Шишков, ИБН, 295.
2. Който призовава, подбужда към бунт; бунтовнически, бунтарски, бунтовнишки. Килия 267 пееше! Звучеше копнеж за свобода кънтяха бунтовни думи, тихо заглъхваха във вечерния здрач любовни слова. В. Геновска, ПЮФ, 131. Той някак изведнъж се сприятели с бедните хора от селото и нападаше богатите, навред сееше опасни бунтовни слова. М. Марчевски, ГБ, 28-29. Подидаскалът беше човек мълчалив и пазеше много тайна, затова учител Гатьо само нему поверяваше бунтовните писма и вестници, които му идеха от Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VIII, 61. Тук е минал с юнаците Делчев войвода, / и Сандански са кичили с горски цветя; / днес им пее бунтовните песни народа, / как загинали в таз македонска земя. Ламар, СГ, 51. Наредени двама по двама влязохме в селото, като пеехме бунтовният марш… Тук ние побихме байряка. З. Стоянов, ЗБВ I, 194.
3. Който е свързан с бунтовник, с бунт или който е свойствен, присъщ на бунтовник, на бунт; бунтовнически, бунтарски, бунтовнишки. Покрай стените, под иконите и кандилата, беше поставил пушки, саби и пищови… — Нека всеки, който влезе тук — казваше отец хаджи Сергей на събралите се ръководители на съзаклятието, — знае и помни, че живеем в бунтовно време. Г. Дръндаров, ВЗ, 44. Слушаше как пеят птичките в гората, как бучат мътните потоци — това беше песента на бунтовния Балкан. М. Марчевски, П, 64. Там той бил арестуван от своето духовно началство, загдето бил преобърнал манастирът на бунтовно свърталище, т. е. обвинили го, че приемал под стряхата на св. Никола царските душмани. З. Стоянов, ЗБВ I, 450. Под смирената калугерска дреха гори бунтовното сърце на Левски. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Революционният идеал, от който се беше увлякъл, й се струваше необходима форма за бунтовния му и неспокоен дух. Д. Димов, Т, 220.
БУНТО`ВНИК, мн. -ци, м. Човек, който организира бунт, въстание или участва в него. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. — Аз съм бунтовник. Тръгнал съм да подготвям революция. Ст. Дичев, ЗС II, 330. Той [Иречек] излезе със своята История на българите, за да покаже на учения свят, че бунтовниците, които са дигнали глава срещу Отоманската империя, са били някога свободен и просветен народ. А. Каралийчев, ПГ, 188. Преди да бъде монах, той е бил бунтовник, и ако не се лъжа, бил е един от бранителите на Дряновския манастир на 1875 година. Ив. Вазов, Съч. XV, 49.
БУНТО`ВНИЦА ж. Жена бунтовник; бунтовничка. Ни чернова, ни записка небрежна. / За да не падне в лапите на враг / нито частица от душата нежна, / той никога да не узнае как / опасната бунтовница се стапя / от мъка по един-едничък лъч. Бл. Димитрова, Л, 230.
БУНТО`ВНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с бунтовник и бунт; бунтовен, бунтовнишки. Днес приехме известие из България, че в Сливенският балкан е излязла една българска бунтовническа чета. Хр. Ботев, Съч. 1929, 420. В това същото време се продължаваше организацията на тайните бунтовнически комитети в България. Г. Бенев, БК (превод), 27. Важността на Баба Тонка е още и тая, че .. тя е едва ли не единствената жена между българският народ, която е спомогнала най-много в бунтовническите ни движения. З. Стоянов, ЗБВ I, 133. Чизмарите работеха само чанти, цървули, паласки и други бунтовнически потреби. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86. Бунтовническа дейност. Бунтовнически дрехи.
