Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/997“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>БУ`ЛКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Млада жена, обикн. в сватбено облекло при сключване на брак; младоженка, невяста. <i>Сватбата тръгва за черква с булката, с кума.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 33. <i>Черквата се изпълни с народ. Запалиха свещите на полюлея и под него се изправиха булката и младоженецът.</i> Й. Йовков, СЛ, 176. <i>Бъдъщая невеста, коя веки носи имя булка, .., навожда ся и покланя ся по три пъти на секи праг, през колкото стаи премине.</i> Г. С. Раковски, П I, 118. <i>Хубавата булка и под вехто було е хубава.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 199. <i>Умъдрил се като млада булка <кога ще я забулят>.</i> Погов. <i>Тази година с булка, догодина — с люлка</i> (пожелание към младоженци да имат дете). | <b>БУ`ЛКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Млада жена, обикн. в сватбено облекло при сключване на брак; младоженка, невяста. <i>Сватбата тръгва за черква с булката, с кума.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 33. <i>Черквата се изпълни с народ. Запалиха свещите на полюлея и под него се изправиха булката и младоженецът.</i> Й. Йовков, СЛ, 176. <i>Бъдъщая невеста, коя веки носи имя булка, .., навожда ся и покланя ся по три пъти на секи праг, през колкото стаи премине.</i> Г. С. Раковски, П I, 118. <i>Хубавата булка и под вехто було е хубава.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 199. <i>Умъдрил се като млада булка <кога ще я забулят>.</i> Погов. <i>Тази година с булка, догодина — с люлка</i> (пожелание към младоженци да имат дете). | ||
| − | 2. Омъжена жена; съпруга, невяста. <i>Зададоха се моми и булки, връщаха се от кладенеца.</i> К. Петканов, СВ, 76. <i>Син му Стойчо и снаха му Яна — млада булка, доведена преди месец в къщи — се готвят за дълъг път.</i> Елин Пелин. Съч. I, 37. <i>Бай Нончо я позна по гласа — това беше булката на Илия Койнов.</i> А. Гуляшки, СВ, 47. <i>Опустяла, милна мамо, вечерята, / вечерята, милна мамо, постелята, / кога не йе, милна мамо, млада булка / да ми готви, милна мамо, вечерята, / да постеле, милна мамо, постелята.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. <i>Сиромах Тодор, сиромах — / доскоро беше сиромах, / отскоро стана болерин, / че бе му булка честита: / три пъти му йе близнила / се по три мъжки дечица.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, <i> | + | 2. Омъжена жена; съпруга, невяста. <i>Зададоха се моми и булки, връщаха се от кладенеца.</i> К. Петканов, СВ, 76. <i>Син му Стойчо и снаха му Яна — млада булка, доведена преди месец в къщи — се готвят за дълъг път.</i> Елин Пелин,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Съч. I, 37. <i>Бай Нончо я позна по гласа — това беше булката на Илия Койнов.</i> А. Гуляшки, СВ, 47. <i>Опустяла, милна мамо, вечерята, / вечерята, милна мамо, постелята, / кога не йе, милна мамо, млада булка / да ми готви, милна мамо, вечерята, / да постеле, милна мамо, постелята.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. <i>Сиромах Тодор, сиромах — / доскоро беше сиромах, / отскоро стана болерин, / че бе му булка честита: / три пъти му йе близнила / се по три мъжки дечица.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 152. <i>Сутрина рано ранила / Милица, булка хубава.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 24. <i>Хубавата булка сбор бере, а грозната дом бере.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 199. <i>Срамува се като млада булка.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 128. <i>Нова къща и млада булка, боже опази.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 317. <i>Мама гиздосия, булка поразия.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 272. • Със собств. име, образувано от мъжовото, обикн. като интимно обръщение. <i>— То и сега, булка Иванице… наточихме две тенекии олио, ама нали сме си множко, върви.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. <i>Та сега ти, булка Лиловице, пак си остана саминка?</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 112. <i>Булка Стоеница.</i> <i>Булка Петровица.</i> |
| − | 3. Снаха. <i>— Ха, булка — рече тя [сватята] на сестра ми, — отрежи на сватчето една порязница хляб и му я посоли с червен пипер…</i> К. Калчев, ПИЖ, 129. <i>Майка ви,…, гледа хитро и повелително на жената ви и казва й: „Ти булка, не гледай на Николчините платна… Те са богати хора и могат да правят каквото искат.</i> Знан. 1875, бр. 6, 93. <i>Теб ти казвам, свекърво, да ти чува булката.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 159. • <i>Разг.</i> Като обръщение на съпруг към съпругата си или свекър, свекърва, домашни, роднини или други хора към млада жена. <i>Булката му няколко пъти ходи при него и му се моли да си дойде .. — Ти булка, си иди… Иди си, та ме не гледай, че съм грозен.</i> Елин Пелин, Съч. III, 148-149. <i>„Какво има, булка? Какво стана?“ — загълчаха мъжки гласове.</i> Й. Йовков, СЛ, 98. | + | 3. Снаха. <i>— Ха, булка — рече тя [сватята] на сестра ми, — отрежи на сватчето една порязница хляб и му я посоли с червен пипер…</i> К. Калчев, ПИЖ, 129. <i>Майка ви,…, гледа хитро и повелително на жената ви и казва й: „Ти булка, не гледай на Николчините платна… Те са богати хора и могат да правят каквото искат.</i> Знан. 1875, бр. 6, 93. <i>Теб ти казвам, свекърво, да ти чува булката.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 159. • <i>Разг.</i> Като обръщение на съпруг към съпругата си или свекър, свекърва, домашни, роднини или други хора към млада жена. <i>Булката му няколко пъти ходи при него и му се моли да си дойде .. — Ти булка, си иди… Иди си, та ме не гледай, че съм грозен.</i> Елин Пелин, Съч. III, 148-149. <i>„Какво има, булка? Какво стана?“ — загълчаха мъжки гласове.</i> Й. Йовков, СЛ, 98. <i>— Да не си го [Томето] гълчала, ма булка? — попита една съседка. — Не съм, ма како, не съм го гълчала!</i> Г. Караславов, С, 64. |
◇ <b>Аз що извлачам, булката го изприда</b>. <i>Диал.</i> Казва се с упрек от някого, когато реже нещо за ядене, а другите го изяждат и не му оставят. | ◇ <b>Аз що извлачам, булката го изприда</b>. <i>Диал.</i> Казва се с упрек от някого, когато реже нещо за ядене, а другите го изяждат и не му оставят. | ||
Текуща версия към 17:19, 14 март 2014
къщната врата. М. Кремен, СС, 42-43.
◇ Булини гащи. Диал. 1. Вид червен винен сорт грозде, разпространен в областта на гр. Монтана. 2. Пълзящо растение с бели цветове; повлека.
БУ`ЛИН2, -а, -о, мн. -и. Прил. от була1.
БУ`ЛКА1 ж. 1. Млада жена, обикн. в сватбено облекло при сключване на брак; младоженка, невяста. Сватбата тръгва за черква с булката, с кума. Ив. Вазов, Съч. X, 33. Черквата се изпълни с народ. Запалиха свещите на полюлея и под него се изправиха булката и младоженецът. Й. Йовков, СЛ, 176. Бъдъщая невеста, коя веки носи имя булка, .., навожда ся и покланя ся по три пъти на секи праг, през колкото стаи премине. Г. С. Раковски, П I, 118. Хубавата булка и под вехто було е хубава. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 199. Умъдрил се като млада булка <кога ще я забулят>. Погов. Тази година с булка, догодина — с люлка (пожелание към младоженци да имат дете).
2. Омъжена жена; съпруга, невяста. Зададоха се моми и булки, връщаха се от кладенеца. К. Петканов, СВ, 76. Син му Стойчо и снаха му Яна — млада булка, доведена преди месец в къщи — се готвят за дълъг път. Елин Пелин,* Съч. I, 37. Бай Нончо я позна по гласа — това беше булката на Илия Койнов. А. Гуляшки, СВ, 47. Опустяла, милна мамо, вечерята, / вечерята, милна мамо, постелята, / кога не йе, милна мамо, млада булка / да ми готви, милна мамо, вечерята, / да постеле, милна мамо, постелята. Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. Сиромах Тодор, сиромах — / доскоро беше сиромах, / отскоро стана болерин, / че бе му булка честита: / три пъти му йе близнила / се по три мъжки дечица. Нар. пес., СбНУ XLVI, 152. Сутрина рано ранила / Милица, булка хубава. Нар. пес., СбНУ XLVI, 24. Хубавата булка сбор бере, а грозната дом бере. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 199. Срамува се като млада булка. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 128. Нова къща и млада булка, боже опази. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 317. Мама гиздосия, булка поразия. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 272. • Със собств. име, образувано от мъжовото, обикн. като интимно обръщение. — То и сега, булка Иванице… наточихме две тенекии олио, ама нали сме си множко, върви. Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. Та сега ти, булка Лиловице, пак си остана саминка? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 112. Булка Стоеница. Булка Петровица.
3. Снаха. — Ха, булка — рече тя [сватята] на сестра ми, — отрежи на сватчето една порязница хляб и му я посоли с червен пипер… К. Калчев, ПИЖ, 129. Майка ви,…, гледа хитро и повелително на жената ви и казва й: „Ти булка, не гледай на Николчините платна… Те са богати хора и могат да правят каквото искат. Знан. 1875, бр. 6, 93. Теб ти казвам, свекърво, да ти чува булката. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 159. • Разг. Като обръщение на съпруг към съпругата си или свекър, свекърва, домашни, роднини или други хора към млада жена. Булката му няколко пъти ходи при него и му се моли да си дойде .. — Ти булка, си иди… Иди си, та ме не гледай, че съм грозен. Елин Пелин, Съч. III, 148-149. „Какво има, булка? Какво стана?“ — загълчаха мъжки гласове. Й. Йовков, СЛ, 98. — Да не си го [Томето] гълчала, ма булка? — попита една съседка. — Не съм, ма како, не съм го гълчала! Г. Караславов, С, 64.
◇ Аз що извлачам, булката го изприда. Диал. Казва се с упрек от някого, когато реже нещо за ядене, а другите го изяждат и не му оставят.
Ако си булка, булото си гледай. Диал. Употребява се като напомняне към някого да не се меси в чужди работи.
Дали го е булка мазала или го е котка драскала. Диал. За нещо, което има много лош вид.
Намерила булка брадвата (черяслото) зад вратата. Разг. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той го е взел оттам, където му е мястото.
Качамак булка доведе, никакъв я пропъди. Диал. Употребява се за жена, домакиня, която не е гледана, не е щадена. (Ст. Младенов, БТР I, 225).
На топана Мара грош дала, за булката кръст немала. Диал. За човек, който е щедър за незначителни неща, а не се отзовава за нещо важно, съществено.
Те`-ти`, булка, Спасовден. Разг. Възклицание при неочаквана, непредвидена неприятност.
БУ`ЛКА2 ж. Диал. 1. Полски мак, була2.
2. Само мн. Пуканки, були2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУ`ЛКА3 ж. Обикн. в съчет. с гъба. Ядивна гъба с яркооранжево-червена шапчица, прошарена с големи бели остатъци от общото покривало, приятна на вкус и миризма; булница, яйченка. Amanita caesarea. Една от най-вкусните гъби е булка гъба… По външен вид булка гъба много прилича на червената мухоморка. Ив. Димитров, ОП, 50. Ако беше по-млад, той щеше да ходи и в гората за гъби, защото ги познаваше — и маматарките, .., и булките. К. Калчев, СТ, 62.
БУ`ЛКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Булчин (в 1 знач.). В черквата от венчавката отсъствуват булкините родители и близки. Г. Белев, ПЕМ, 53. У неделя сватбата се разнася у зетеви, кръстникови, булкини и в църква. А. Дювернуа, СБЯ I, 170. Булкини дари.
◇ Булкини сълзи. Диал. Цветето момина сълза.
БУ`ЛКИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Булчински.
БУЛКУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Съм, бивам булка (в 1 знач.). И си дарето извади; синката й гора ударила / .. Па на Янка останало / един пешкир копринен, /
