Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/983“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От собств. | — От собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУДИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.</i> | + | <b>БУДИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.</i> Будистки. <i>Цял час гледаш заплеснат и не знаеш: византийски храм ли е пред тебе, .., минарета ли са, будийска пагода ли е, феерия ли е?</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 133-134. <i>В Тибет, .., будийските жреци се наричат лама.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 223. |
---- | ---- | ||
| − | БУДИ`ЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който е предназначен да буди. <i> | + | <b>БУДИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който е предназначен да буди. <i>Будилен звънец.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БУДИ`ЛНИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Часовник със звънчев механизъм, пригоден да звъни, за да събужда в определен час. <i>Събуди го оглушителният звън на будилника, който като бесен трещеше върху скрина.</i> А. Гуляшки, Л, 160. <i>Евтиният | + | <b>БУДИ`ЛНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Часовник със звънчев механизъм, пригоден да звъни, за да събужда в определен час. <i>Събуди го оглушителният звън на будилника, който като бесен трещеше върху скрина.</i> А. Гуляшки, Л, 160. <i>Евтиният тумбест будилник рязко издрънча.</i> П. Спасов, ХдХ, 71. <i>В стаята дрънна тревожно будилникът, цялата къща екна от звънтежа му.</i> Н. Нинов, ЕШО, 5. <i>Противният звън на будилника. През полуотворено око едвам съзирам тъмносивия нос на утрото, залепен в прозореца.</i> Бл. Димитрова, ОтО, 19. |
---- | ---- | ||
| − | БУДИ`ЛНИЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> будилник; малък будилник. <i>Генчев погледна будилничето на масата.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 152. | + | <b>БУДИ`ЛНИЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> будилник; малък будилник. <i>Генчев погледна будилничето на масата.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 152. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУДИ`СТ</b> <i>м.</i> Последовател на будизма. <i>Според представите на будистите главният бог Буда е обкръжен от цяла галерия по-малко значителни богове-помощници.</i> Ал. Гетман, ВС, 44. | |
---- | ---- | ||
| − | БУДИ`СТКА <i>ж.</i> Последователка на будизма. | + | <b>БУДИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Последователка на будизма. |
---- | ---- | ||
| − | БУДИ`СТКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> будист. <i>Според обичая децата прекарват няколко години в будистките храмове, където получават религиозно възпитание | + | <b>БУДИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> будист. <i>Според обичая децата прекарват няколко години в будистките храмове, където получават религиозно възпитание.</i> Е. Андрейчин, Л, 7. <i>Червен и светлорозов{{попр|Отпечатано „ссветлорозов“.}} пясъчник, бял и жълтеникав камък са облекли внушителните дворцови сгради, в които са използувани елементи на готическа, .., на будистка и хиндуистка архитектура.</i> Т. Кюранов, АП, 14. |
---- | ---- | ||
| − | БУДИ`ТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Просветен деец, който е работил през епохата на Възраждането у нас за национално- | + | <b>БУДИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Просветен деец, който е работил през епохата на Възраждането у нас за национално-политическото и културното издигане на българския народ. <i>Дейността на книжовниците и народните будители след Паисия в много отношения е в непосредствена връзка с неговия завет.</i> Б. Пенев, НБВ, 62. <i>Из пътя поемат български будители, за да разнесат книга и слово. Следват ги даскали или тежки чорбаджии.</i> В. Мутафчиева, ИКМ, 72. |
---- | ---- | ||
| − | БУДИ` | + | <b>БУДИ`ТЕЛКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена, която е работила за национално-политическото и културното издигане на българския народ по време на Възраждането у нас. <i>Народна будителка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БУДИ` | + | <b>БУДИ`ТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до будител. <i>Той обичаше Фучик и се съгласи с него, че сега трябва да се издава будителска литература…</i> В. Геновска, ПЮФ, 96. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ДКА</b> <i>ж.</i> 1. Лека постройка или малко помещение за продажба на вестници, цигари, закуски и др. <i>След като си взе билет от гишето, учителят Алеков се отби при вестникарската будка, купи два утринни вестника и едва мъкнейки тежкия си куфар, отправи се към перона.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 249. <i>Стигна до моста, поколеба се накъде да тръгне и се отправи лениво към будката за цигари.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 243. <i>В ъгъла на едната сграда се помещава накичена с вестници и списания будка.</i> О. Василев, Л, 84. | |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Малка | + | 2. Малка постройка за подслон на лице, което обикн. изпълнява служба на открито или за друга цел. <i>Ние виждаме и сега войници, маршируващи стройно или изправени неподвижно до караулните будки.</i> Й. Йовков, Разк. III, 89. <i>Портиерът го изгледа подозрително иззад стъклената преграда на своята будка.</i> Б. Болгар, Б, 24. <i>Той обгърна с поглед малката прихлупена будка на пазача.</i> Н. Нинов, ЕШО, 73. <i>От хола се слизаше в широк коридор, заобиколен от всички страни с гишета за разменяне на пари, изпращане на писма и телеграми, телефонни будки, тютюнопродавници и книжарници.</i> Г. Белев, КВА, 41. <i>Кантонерска будка.</i> |
| − | 3. <i>Спец.</i> Малко закрито място в тежка, открита моторна кола за шофьора, във вагон за спирача, на театрална сцена за суфльора и др. <i>Прилепен о червената будка на камиона, Камен летеше по бялото шосе към село</i> | + | 3. <i>Спец.</i> Малко закрито място в тежка, открита моторна кола за шофьора, във вагон за спирача, на театрална сцена за суфльора и др. <i>Прилепен о червената будка на камиона, Камен летеше по бялото шосе към село.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 155. <i>Ние избиколихме от едната страна един вагон и се вмъкнахме в спирачната будка.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 29. <i>Тая вечер даваха в театъра „От ума си тегли“. На първия ред, точно срещу суфльорската будка, седеше инженер Зидаров сам.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 152-153. |
— От нем. Bude през рус. будка. | — От нем. Bude през рус. будка. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУДКАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> будкаджия. <i>Будкаджийско сдружение.</i> | + | <b>БУДКАДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> будкаджия. <i>Будкаджийско сдружение.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ДКАДЖИЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Продавачка в будка за вестници, цигари и др. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ДКАДЖИЯ</b>, -та, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Продавач в будка за вестници, цигари и др. <i>Борис изгълта набързо остатъка от ракията си, хвърли купчина смачкани банкноти</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:57, 6 март 2014
която проповядва равенство между хората „в страданието“ и в правото на „спасение“ и е разпространена в страните на Източна Азия. Господствуващата религия в Лаос е будизмът, който играе голяма роля в културния и политическия живот на страната. Е. Андрейчин, Л, 7.
— От собств.
БУДИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Будистки. Цял час гледаш заплеснат и не знаеш: византийски храм ли е пред тебе, .., минарета ли са, будийска пагода ли е, феерия ли е? Ив. Вазов, Съч. XVI, 133-134. В Тибет, .., будийските жреци се наричат лама. С. Бобчев, ПОС (превод), 223.
БУДИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който е предназначен да буди. Будилен звънец.
БУДИ`ЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Часовник със звънчев механизъм, пригоден да звъни, за да събужда в определен час. Събуди го оглушителният звън на будилника, който като бесен трещеше върху скрина. А. Гуляшки, Л, 160. Евтиният тумбест будилник рязко издрънча. П. Спасов, ХдХ, 71. В стаята дрънна тревожно будилникът, цялата къща екна от звънтежа му. Н. Нинов, ЕШО, 5. Противният звън на будилника. През полуотворено око едвам съзирам тъмносивия нос на утрото, залепен в прозореца. Бл. Димитрова, ОтО, 19.
БУДИ`ЛНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от будилник; малък будилник. Генчев погледна будилничето на масата. Цв. Ангелов, ЧД, 152.
БУДИ`СТ м. Последовател на будизма. Според представите на будистите главният бог Буда е обкръжен от цяла галерия по-малко значителни богове-помощници. Ал. Гетман, ВС, 44.
БУДИ`СТКА ж. Последователка на будизма.
БУДИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от будист. Според обичая децата прекарват няколко години в будистките храмове, където получават религиозно възпитание. Е. Андрейчин, Л, 7. Червен и светлорозов* пясъчник, бял и жълтеникав камък са облекли внушителните дворцови сгради, в които са използувани елементи на готическа, .., на будистка и хиндуистка архитектура. Т. Кюранов, АП, 14.
БУДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Просветен деец, който е работил през епохата на Възраждането у нас за национално-политическото и културното издигане на българския народ. Дейността на книжовниците и народните будители след Паисия в много отношения е в непосредствена връзка с неговия завет. Б. Пенев, НБВ, 62. Из пътя поемат български будители, за да разнесат книга и слово. Следват ги даскали или тежки чорбаджии. В. Мутафчиева, ИКМ, 72.
БУДИ`ТЕЛКА ж. Рядко. Жена, която е работила за национално-политическото и културното издигане на българския народ по време на Възраждането у нас. Народна будителка.
БУДИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до будител. Той обичаше Фучик и се съгласи с него, че сега трябва да се издава будителска литература… В. Геновска, ПЮФ, 96.
БУ`ДКА ж. 1. Лека постройка или малко помещение за продажба на вестници, цигари, закуски и др. След като си взе билет от гишето, учителят Алеков се отби при вестникарската будка, купи два утринни вестника и едва мъкнейки тежкия си куфар, отправи се към перона. Д. Калфов, Избр. разк., 249. Стигна до моста, поколеба се накъде да тръгне и се отправи лениво към будката за цигари. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. В ъгъла на едната сграда се помещава накичена с вестници и списания будка. О. Василев, Л, 84.
2. Малка постройка за подслон на лице, което обикн. изпълнява служба на открито или за друга цел. Ние виждаме и сега войници, маршируващи стройно или изправени неподвижно до караулните будки. Й. Йовков, Разк. III, 89. Портиерът го изгледа подозрително иззад стъклената преграда на своята будка. Б. Болгар, Б, 24. Той обгърна с поглед малката прихлупена будка на пазача. Н. Нинов, ЕШО, 73. От хола се слизаше в широк коридор, заобиколен от всички страни с гишета за разменяне на пари, изпращане на писма и телеграми, телефонни будки, тютюнопродавници и книжарници. Г. Белев, КВА, 41. Кантонерска будка.
3. Спец. Малко закрито място в тежка, открита моторна кола за шофьора, във вагон за спирача, на театрална сцена за суфльора и др. Прилепен о червената будка на камиона, Камен летеше по бялото шосе към село. Цв. Ангелов, ЧД, 155. Ние избиколихме от едната страна един вагон и се вмъкнахме в спирачната будка. Ив. Димов, АИДЖ, 29. Тая вечер даваха в театъра „От ума си тегли“. На първия ред, точно срещу суфльорската будка, седеше инженер Зидаров сам. Ст. Даскалов, ЕС, 152-153.
— От нем. Bude през рус. будка.
БУДКАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от будкаджия. Будкаджийско сдружение.
БУ`ДКАДЖИЙКА ж. Разг. Продавачка в будка за вестници, цигари и др.
БУ`ДКАДЖИЯ, -та, мн. -ии, м. Разг. Продавач в будка за вестници, цигари и др. Борис изгълта набързо остатъка от ракията си, хвърли купчина смачкани банкноти
