Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/977“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. <i>Разш. Рядко.</i> Нагънато място на плат, водна повърхност и др. <i>Ами ти. | + | 2. <i>Разш. Рядко.</i> Нагънато място на плат, водна повърхност и др. <i>Ами ти .. какво така. — И Захарина показа с глава дрехите й. — Мен… Остави ме ти мен! Поизмачкали се. Нищо ми няма. — И стрина Крема се приведе да изправи с длан бръчките по фустата си.</i> Ил. Волен, ДД, 82. <i>Шапката му беше килната малко настрана, а двойните бръчки на панталона, .., показваха, че той наистина се е въртял цяла нощ над него, без да мигне.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 210. <i>Не безкрайни редове бели гребени се движат вече бързо на север, изпреварвайки кораба, а се чувства съвсем слабо неориентирано вълнение, което често се сменя с леки бръчки или с пълно затишие.</i> Д. Богданов, ТА, 32. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪ`ЧКАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> 1. Обикн. за лице — който е покрит с бръчки; набръчкан. <i>Те влизаха в стаята и предпазливо и полека, .., сядаха .. на земята при нея, подпираха бръчкави лица на коленете си.</i> Елин Пелин, Съч. III, 73. | |
| − | + | 2. За водна повърхност и под. — който е леко нагънат, който е на бразди, на малки вълни. <i>Морето на изток, широко, равно, светло се синее с бръчкавата си повърхност и се дели от небето чрез една права сребриста черта в кръгозора.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 189. | |
| − | |||
| − | 2. За водна повърхност и под. — който е леко нагънат, който е на бразди, на малки вълни. <i>Морето на изток, широко, равно, светло се синее с бръчкавата си повърхност и се дели от небето чрез една права сребриста черта в кръгозора.</i> Ив. Вазов, Съч. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪ`ЧКАВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на бръчкав. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪ`ЧКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех.</i> 1. Правя на бръчки, сгърчвам (чело, лице и под.); бърча. <i>Филев вече не можеше да прикрива възмущението си — въртеше се на стола, бръчкаше високо чело.</i> Б. Несторов, АР, 153. | |
| − | 2. За вятър и под. — образувам малки вълни, бразди по водна повърхност; бърча. <i>Равнината се простира околовръст еднообразна и пуста. Само локвите из нея лъщят и вятърът бръчка водата.</i> Ем. Станев, ЯГ, 65. бръчкам се <i>страд.</i> | + | 2. За вятър и под. — образувам малки вълни, бразди по водна повърхност; бърча. <i>Равнината се простира околовръст еднообразна и пуста. Само локвите из нея лъщят и вятърът бръчка водата.</i> Ем. Станев, ЯГ, 65. <b>бръчкам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪ`ЧКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> 1. За кожа на лице — ставам на бръчки; бърча се. | |
| − | + | ||
| − | + | 2. За гладка повърхност — ставам на гънки, бръчки, леко се нагъвам; бърча се. <i>— Ако може, господин подофицер, едни други гамаши. Виждаш ли тези какви са широки — бръчкат се като бабешка фустанела.</i> П. Вежинов, BP, 69. <i>То [Малкото езеро] бе по-чисто и водата му се бръчкаше на сребристи люспи.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 176. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪ`ЧКАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бръчкам <i>и от</i> бръчкам се; бърчене. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪ`ЧКУЛ</b> <i>м. Диал.</i> Бръчка. <i>Долу, по утъпканата пътека, .., смело вървеше дядо Кънчо .. Сухото му и закосмяло лице, покрито с бръчкули и пот, изразяваше сила и смелост.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 13. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪ`ЧНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> 1. Набрана задна престилка от женска носия; пещимал. | |
| − | |||
| − | |||
2. Сукман с надиплена пола. <i>Преди още много и много години, когато османлиите почернили българските села, те забранили на жените и момиченцата да носят пъстри и алени дрехи и ги облекли в черни бръчници и черни елечета и забрадки.</i> Н. Каралиева, ЗБ, 9. | 2. Сукман с надиплена пола. <i>Преди още много и много години, когато османлиите почернили българските села, те забранили на жените и момиченцата да носят пъстри и алени дрехи и ги облекли в черни бръчници и черни елечета и забрадки.</i> Н. Каралиева, ЗБ, 9. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪ`ШЛЯН</b> <i>м.</i> Вечнозелено пълзящо растение с широки, тъмнозелени длановидни и лъскави листа, използувано като декоративен храст. Hedera helix. <i>Къщичката .., беше станала неузнаваема тази пролет. По всичките й стени, дори и над прозорците, се виеше гъст тъмнозелен бръшлян.</i> К. Калчев, ЖП, 370. <i>В дъното се издигаше червената снага на черквата от печени тухли, .., обрасли с бръшлян.</i> Д. Спространов, ОП, 77. <i>Бръшлянът, покарал свежи зелени листа, пак пълзеше нагоре по тежките каменни зидове.</i> А. Христофоров, А, 24. <i>Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки!</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. <i>Ден и нощ бръшлян посяга / към тополина снага, / вейки гъвкави протяга / с умолителна тъга.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 13. | |
| − | — Други (диал.) форми: | + | — Други (диал.) форми: <em>бре`шнел</em>, <em>бръ`шнел</em>, <em>бръ`члян</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪШЛЯ`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е от бръшлян; бръшлянов. <i>Бръшлянен венец.</i> | |
| − | |||
| − | 1. Който е от бръшлян; бръшлянов. <i> | ||
2. <i>Индив. Поет.</i> Който е с цвета на бръшлян. <i>Аз исках в тъмните бръшлянени очи / усмивка слънчева да пратя.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 118. | 2. <i>Индив. Поет.</i> Който е с цвета на бръшлян. <i>Аз исках в тъмните бръшлянени очи / усмивка слънчева да пратя.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 118. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪШЛЯ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е от бръшлян. <i>В двора на преспанската чаршийска джамия имаше мраморен водоскок, а край него бе построена широка дървена беседка, цяла обвита в зелени бръшлянови клонки.</i> Д. Талев, ПК, 124. <i>Дечицата поднесоха на знаменосците венци бръшлянови.</i> А. Каралийчев, ПГ, 162. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪЩОЛЕ`ВЕНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. <i>Отгл. същ. от</i> бръщолевя <i>и от</i> бръщолевя се; брътвеж, брътвене. <i>От градината идеше благоухание на узрели праскови, свирене на щурци и несвързаното бръщолевене на Мария, която болничната сестра беше извела от стаята й.</i> Д. Димов, Т, 336. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Празни, безсмислени думи, приказки; брътвежи, брътвения. <i>Дори Цветана, която по-рано и не доизслушваше бръщолевенията на смахнатия поет, започна да се замисля върху думите му.</i> Й. Йовков, ПК, 41. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРЪЩОЛЕ`ВЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Разг.</i> 1. Говоря неразбрано, неясно; дърдоря, брътвя. <i>Еньо вдигна глава и почна да бръщолеви несвързано.</i> Елин Пелин, Съч. III, 149. <i>Детето вече се опитваше да говори, бръщолевеше отделни думички.</i> Ст. Марков, ДБ, 201. | |
| − | |||
Текуща версия към 19:54, 5 март 2014
2. Разш. Рядко. Нагънато място на плат, водна повърхност и др. Ами ти .. какво така. — И Захарина показа с глава дрехите й. — Мен… Остави ме ти мен! Поизмачкали се. Нищо ми няма. — И стрина Крема се приведе да изправи с длан бръчките по фустата си. Ил. Волен, ДД, 82. Шапката му беше килната малко настрана, а двойните бръчки на панталона, .., показваха, че той наистина се е въртял цяла нощ над него, без да мигне. Д. Калфов, Избр. разк., 210. Не безкрайни редове бели гребени се движат вече бързо на север, изпреварвайки кораба, а се чувства съвсем слабо неориентирано вълнение, което често се сменя с леки бръчки или с пълно затишие. Д. Богданов, ТА, 32.
БРЪ`ЧКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Обикн. за лице — който е покрит с бръчки; набръчкан. Те влизаха в стаята и предпазливо и полека, .., сядаха .. на земята при нея, подпираха бръчкави лица на коленете си. Елин Пелин, Съч. III, 73.
2. За водна повърхност и под. — който е леко нагънат, който е на бразди, на малки вълни. Морето на изток, широко, равно, светло се синее с бръчкавата си повърхност и се дели от небето чрез една права сребриста черта в кръгозора. Ив. Вазов, Съч. XVII, 189.
БРЪ`ЧКАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на бръчкав.
БРЪ`ЧКАМ, -аш, несв., прех. 1. Правя на бръчки, сгърчвам (чело, лице и под.); бърча. Филев вече не можеше да прикрива възмущението си — въртеше се на стола, бръчкаше високо чело. Б. Несторов, АР, 153.
2. За вятър и под. — образувам малки вълни, бразди по водна повърхност; бърча. Равнината се простира околовръст еднообразна и пуста. Само локвите из нея лъщят и вятърът бръчка водата. Ем. Станев, ЯГ, 65. бръчкам се страд.
БРЪ`ЧКАМ СЕ несв., непрех. 1. За кожа на лице — ставам на бръчки; бърча се.
2. За гладка повърхност — ставам на гънки, бръчки, леко се нагъвам; бърча се. — Ако може, господин подофицер, едни други гамаши. Виждаш ли тези какви са широки — бръчкат се като бабешка фустанела. П. Вежинов, BP, 69. То [Малкото езеро] бе по-чисто и водата му се бръчкаше на сребристи люспи. Ст. Даскалов, ЕС, 176.
БРЪ`ЧКАНЕ ср. Отгл. същ. от бръчкам и от бръчкам се; бърчене.
БРЪ`ЧКУЛ м. Диал. Бръчка. Долу, по утъпканата пътека, .., смело вървеше дядо Кънчо .. Сухото му и закосмяло лице, покрито с бръчкули и пот, изразяваше сила и смелост. Ц. Церковски, Съч. III, 13.
БРЪ`ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Набрана задна престилка от женска носия; пещимал.
2. Сукман с надиплена пола. Преди още много и много години, когато османлиите почернили българските села, те забранили на жените и момиченцата да носят пъстри и алени дрехи и ги облекли в черни бръчници и черни елечета и забрадки. Н. Каралиева, ЗБ, 9.
БРЪ`ШЛЯН м. Вечнозелено пълзящо растение с широки, тъмнозелени длановидни и лъскави листа, използувано като декоративен храст. Hedera helix. Къщичката .., беше станала неузнаваема тази пролет. По всичките й стени, дори и над прозорците, се виеше гъст тъмнозелен бръшлян. К. Калчев, ЖП, 370. В дъното се издигаше червената снага на черквата от печени тухли, .., обрасли с бръшлян. Д. Спространов, ОП, 77. Бръшлянът, покарал свежи зелени листа, пак пълзеше нагоре по тежките каменни зидове. А. Христофоров, А, 24. Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Ден и нощ бръшлян посяга / към тополина снага, / вейки гъвкави протяга / с умолителна тъга. П. К. Яворов, Съч. I, 13.
— Други (диал.) форми: бре`шнел, бръ`шнел, бръ`члян.
БРЪШЛЯ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от бръшлян; бръшлянов. Бръшлянен венец.
2. Индив. Поет. Който е с цвета на бръшлян. Аз исках в тъмните бръшлянени очи / усмивка слънчева да пратя. Хр. Смирненски, Съч. I, 118.
БРЪШЛЯ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от бръшлян. В двора на преспанската чаршийска джамия имаше мраморен водоскок, а край него бе построена широка дървена беседка, цяла обвита в зелени бръшлянови клонки. Д. Талев, ПК, 124. Дечицата поднесоха на знаменосците венци бръшлянови. А. Каралийчев, ПГ, 162.
БРЪЩОЛЕ`ВЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от бръщолевя и от бръщолевя се; брътвеж, брътвене. От градината идеше благоухание на узрели праскови, свирене на щурци и несвързаното бръщолевене на Мария, която болничната сестра беше извела от стаята й. Д. Димов, Т, 336.
2. Обикн. мн. Празни, безсмислени думи, приказки; брътвежи, брътвения. Дори Цветана, която по-рано и не доизслушваше бръщолевенията на смахнатия поет, започна да се замисля върху думите му. Й. Йовков, ПК, 41.
БРЪЩОЛЕ`ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Разг. 1. Говоря неразбрано, неясно; дърдоря, брътвя. Еньо вдигна глава и почна да бръщолеви несвързано. Елин Пелин, Съч. III, 149. Детето вече се опитваше да говори, бръщолевеше отделни думички. Ст. Марков, ДБ, 201.
