Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/961“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>укрепление, тридесетина на брой,. | + | <i>укрепление, тридесетина на брой, .. се щураха насам-нататък.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 125. <i>Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой!</i> П. П. Славейков, Съч. IV, 15. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | <b>Няма брой</b>. Не може да се изброи, безброен, безчислен е. <i>Хубава мома род няма, дълбока вода брод няма, често камъне брой няма.</i> П. Р. Славейков, БП II, 198. <i>Поговорките му нямаха край, епиграмите му нямаха брой!</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 165. | |
| − | + | <b>Под брой</b>. След изброяване, като се преброи. <i>Всички къщи са еднакво големи, .., и керемидите им са поставени една по една, под брой.</i> Д. Калфов, ПЮН, 113. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`ЙКА</b> <i>ж.</i> Отделна единица от общ брой еднородни единици. <i>Новоизлязлата хубава книга се е похарчила в петстотин бройки всред шест милионното население на България.</i> О. Василев, ЖБ, 38. <i>Сега най-малкият тираж на отделна книга е 30 000, повечето книги излизат в 75 000 и 150 000 бройки.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 32. <i>Едно е да пасеш пет-шест или десетина бравчета, друго е да се бялнат пред очите ти сто и тридесет, колкото са в едно кооперативно стадо. Трябва всяко да остане живо, да е бройка.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 63. <i>Без бюджет няма да ви оставим на мира. Най-малко 40 щатни бройки — певци, оркестър и администрация.</i> П. Незнакомов, СМ, 17. |
| + | |||
| + | ◇ <b>За една бройка</b>. <i>Разг.</i> За малко, едва. <i>За една бройка щях да изпусна влака.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`ЙКАМ</b>,{{попр|Добавяне на интервал.}} -аш, <i>несв., прех. Жарг.</i> 1. Следя, наблюдавам някого. <i>Младежите на пейката бройкаха разсеяно минувачите.</i> |
| + | |||
| + | 2. Ухажвам, преследвам някого. <i>Брат ми все бройка момичета по дискотеките.</i> <b>бройкам се</b> <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`ЙКАНЕ</b> <i>ср. Жарг. Отгл. същ. от</i> бройкам <i>и от</i> бройкам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`ЙЛЕР</b> <i>м. Нов.</i> Пиле, отглеждано при специални условия за бързо угояване, подходящо само за готвене. |
| − | + | ◇ <b>Приличаме си като бройлери</b>. <i>Разг.</i> Извънредно много си приличаме. <i>Сега нашите хора това чакат — дай им гости да посрещат, .. В затънтените села е скучничко, дните си приличат като бройлери.</i> Г. Краев, СК, 21. | |
| − | + | — От англ. broiler. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БРО`ЙЛЕРЕН</b>{{попр|Добавено ударение.}}, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до бройлер; бройлеров. <i>Бройлерно производство.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`ЙЛЕРОВ</b>{{попр|Добавено ударение.}}, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на бройлер. <i>Бройлерово месо.</i> |
| − | + | 2. Който се отнася до бройлер; бройлерен. <i>Понякога една меланхолична лисица може да преживее в клетка с бройлерова кокошка, без намерение да я яде.</i> В. Йосифов, Избр. пр I, 226. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОЙНИ`ЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Броеница. <i>Всички тие люде, .., които се надваряха под портиците на църквите да си купат бройници, кръстчета, иконки, .. носяха на лицата си изражение на люде честити.</i> К. Величков, ПССъч. III, 5-6. <i>Употребява ся [кехлибарът] за чубуци, .., за бройници и за други украшения.</i> Д. Мутева, ЕИ, 137. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОКА`Р</b> <i>м. Остар.</i> Брокат (в 1 знач.). <i>— Иди у модния магазин на мадам У. Там, видях аз чудесен един .. брокар, чудо, прелест!… Безподобно нещо.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 119. |
| − | |||
| − | <i>— Иди у модния магазин на мадам У. Там, видях аз чудесен един. | ||
— Фр. brocart. | — Фр. brocart. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОКА`Т</b> <i>м.</i> 1. Плътен, тежък копринен плат с втъкани или извезани златни или сребърни нишки. <i>Хенеси, .., представляваше славна картина на изисканост и великолепие; чорапите му бяха копринени, панталоните — от чар атлаз, жилетката — от брокат, изтъкан със сребърни и златни нишки.</i> Г. Белев, КВА, 201-204. <i>В Тараса гостувахме на един истински милиардер .. По стените гоблени, леглата покрити с брокат.</i> А. Каралийчев, С, 87-88. |
2. Само <i>ед. Събир.</i> Дрехи, облекло от такъв плат. <i>Родината му се струваше пъстър и глупав панаир, комична сцена, върху която жестикулираха и говореха с надутия патос на Гангора побъркани от гордост благородници, облечени в брокат и дантели архиепископи.</i> Д. Димов, ОД, 13. | 2. Само <i>ед. Събир.</i> Дрехи, облекло от такъв плат. <i>Родината му се струваше пъстър и глупав панаир, комична сцена, върху която жестикулираха и говореха с надутия патос на Гангора побъркани от гордост благородници, облечени в брокат и дантели архиепископи.</i> Д. Димов, ОД, 13. | ||
| − | 3. Обикн. <i>мн.</i> Ситни металически стърготини със сребрист или златист цвят за украса на предмети. <i>Виолета млъкна и се загледа в една витрина за коледни играчки и блестящите брокати заиграха в очите | + | 3. Обикн. <i>мн.</i> Ситни металически стърготини със сребрист или златист цвят за украса на предмети. <i>Виолета млъкна и се загледа в една витрина за коледни играчки и блестящите брокати заиграха в очите й.</i> Д. Кисьов{{попр|Отпечатано: „Кися-ов“.}}, Щ, 395. |
— От ит. broccato. | — От ит. broccato. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОКА`ТЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i>{{попр|Добавен интервал.}} -и, и (рядко) -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> брокат. <i>Брокатената завеса пречеше светлината да проникне в предното отделение и да издаде бункера на врага.</i> П. Вежинов, НС, 142. <i>Брокатена рокля.</i> |
| − | + | ◇ <b>Брокатно мастило</b>. <i>Печат.</i> Печатарско мастило, приготвено със смляна слюда. | |
| + | |||
| + | <b>Брокатен печат</b>л <i>Печат.</i> Печат с брокатно мастило. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`КЕР</b> <i>м. Иконом.</i> Посредник при сделки на фондовата или стоковата борса или на пазара на недвижими имоти, който защитава интересите на една от страните по сделката срещу комисиона. <i>Нормалната комисиона, която взимат посредниците от клиентите си, е до 2%, поясниха брокерите.</i> 24 часа, 1998, бр. 138, 13. <i>За всеки нает брокер агенциите ще внасят .. по 1 250 лв.</i> ДТ, 1999, бр. 334, 6. |
— Англ. broker. | — Англ. broker. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРО`КЕРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до брокер. <i>Разбрах, че е почнал да се занимава с банково дело. Сега развива брокерска дейност.</i> ЖТ, 1998, бр. 24, 6. <i>БНБ регламентира и лицензира доста брокерски къщи.</i> Д, 1993, бр. 306, 4. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:04, 26 февруари 2014
укрепление, тридесетина на брой, .. се щураха насам-нататък. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 125. Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой! П. П. Славейков, Съч. IV, 15.
Няма брой. Не може да се изброи, безброен, безчислен е. Хубава мома род няма, дълбока вода брод няма, често камъне брой няма. П. Р. Славейков, БП II, 198. Поговорките му нямаха край, епиграмите му нямаха брой! Ив. Вазов, Съч. VI, 165.
Под брой. След изброяване, като се преброи. Всички къщи са еднакво големи, .., и керемидите им са поставени една по една, под брой. Д. Калфов, ПЮН, 113.
БРО`ЙКА ж. Отделна единица от общ брой еднородни единици. Новоизлязлата хубава книга се е похарчила в петстотин бройки всред шест милионното население на България. О. Василев, ЖБ, 38. Сега най-малкият тираж на отделна книга е 30 000, повечето книги излизат в 75 000 и 150 000 бройки. Н. Фурнаджиев, МП, 32. Едно е да пасеш пет-шест или десетина бравчета, друго е да се бялнат пред очите ти сто и тридесет, колкото са в едно кооперативно стадо. Трябва всяко да остане живо, да е бройка. Кр. Григоров, ПЧ, 63. Без бюджет няма да ви оставим на мира. Най-малко 40 щатни бройки — певци, оркестър и администрация. П. Незнакомов, СМ, 17.
◇ За една бройка. Разг. За малко, едва. За една бройка щях да изпусна влака.
БРО`ЙКАМ,* -аш, несв., прех. Жарг. 1. Следя, наблюдавам някого. Младежите на пейката бройкаха разсеяно минувачите.
2. Ухажвам, преследвам някого. Брат ми все бройка момичета по дискотеките. бройкам се страд. и взаим.
БРО`ЙКАНЕ ср. Жарг. Отгл. същ. от бройкам и от бройкам се.
БРО`ЙЛЕР м. Нов. Пиле, отглеждано при специални условия за бързо угояване, подходящо само за готвене.
◇ Приличаме си като бройлери. Разг. Извънредно много си приличаме. Сега нашите хора това чакат — дай им гости да посрещат, .. В затънтените села е скучничко, дните си приличат като бройлери. Г. Краев, СК, 21.
— От англ. broiler.
БРО`ЙЛЕРЕН*, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до бройлер; бройлеров. Бройлерно производство.
БРО`ЙЛЕРОВ*, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бройлер. Бройлерово месо.
2. Който се отнася до бройлер; бройлерен. Понякога една меланхолична лисица може да преживее в клетка с бройлерова кокошка, без намерение да я яде. В. Йосифов, Избр. пр I, 226.
БРОЙНИ`ЦА ж. Остар. и диал. Броеница. Всички тие люде, .., които се надваряха под портиците на църквите да си купат бройници, кръстчета, иконки, .. носяха на лицата си изражение на люде честити. К. Величков, ПССъч. III, 5-6. Употребява ся [кехлибарът] за чубуци, .., за бройници и за други украшения. Д. Мутева, ЕИ, 137.
БРОКА`Р м. Остар. Брокат (в 1 знач.). — Иди у модния магазин на мадам У. Там, видях аз чудесен един .. брокар, чудо, прелест!… Безподобно нещо. Ив. Вазов, Съч. VII, 119.
— Фр. brocart.
БРОКА`Т м. 1. Плътен, тежък копринен плат с втъкани или извезани златни или сребърни нишки. Хенеси, .., представляваше славна картина на изисканост и великолепие; чорапите му бяха копринени, панталоните — от чар атлаз, жилетката — от брокат, изтъкан със сребърни и златни нишки. Г. Белев, КВА, 201-204. В Тараса гостувахме на един истински милиардер .. По стените гоблени, леглата покрити с брокат. А. Каралийчев, С, 87-88.
2. Само ед. Събир. Дрехи, облекло от такъв плат. Родината му се струваше пъстър и глупав панаир, комична сцена, върху която жестикулираха и говореха с надутия патос на Гангора побъркани от гордост благородници, облечени в брокат и дантели архиепископи. Д. Димов, ОД, 13.
3. Обикн. мн. Ситни металически стърготини със сребрист или златист цвят за украса на предмети. Виолета млъкна и се загледа в една витрина за коледни играчки и блестящите брокати заиграха в очите й. Д. Кисьов*, Щ, 395.
— От ит. broccato.
БРОКА`ТЕН, -а, -о, мн.* -и, и (рядко) -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от брокат. Брокатената завеса пречеше светлината да проникне в предното отделение и да издаде бункера на врага. П. Вежинов, НС, 142. Брокатена рокля.
◇ Брокатно мастило. Печат. Печатарско мастило, приготвено със смляна слюда.
Брокатен печатл Печат. Печат с брокатно мастило.
БРО`КЕР м. Иконом. Посредник при сделки на фондовата или стоковата борса или на пазара на недвижими имоти, който защитава интересите на една от страните по сделката срещу комисиона. Нормалната комисиона, която взимат посредниците от клиентите си, е до 2%, поясниха брокерите. 24 часа, 1998, бр. 138, 13. За всеки нает брокер агенциите ще внасят .. по 1 250 лв. ДТ, 1999, бр. 334, 6.
— Англ. broker.
БРО`КЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брокер. Разбрах, че е почнал да се занимава с банково дело. Сега развива брокерска дейност. ЖТ, 1998, бр. 24, 6. БНБ регламентира и лицензира доста брокерски къщи. Д, 1993, бр. 306, 4.
