Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/966“
Mister sou (беседа | приноси) м (ivo-5b) |
Mister sou (беседа | приноси) (petar) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>БРОШУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> брошура. <i>Брошурна литература.</i> | <b>БРОШУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> брошура. <i>Брошурна литература.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОШУ`РКА</b> <i>ж. Умал. от</i> брошура; малка брошура. <i>Все книги му са в ръцете, от тия, от бунтовническите:.., и различни брошу`рки с революционно съдържание.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 33. <i>Това писмо до Фоти-нова биде препечатано, .. от Априлова с някои добавки в особена брошурка под нас-лов „Мисли за сегашното българско училище“.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 700. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРО`Я</b>, -ойш, <i>мин. св.</i> -ойх, <i>несв.</i> 1. <i>Непрех.</i> Назовавам числата в последователен ред. <i>— Всичко! — рекла пчеличката. — Всичко ще бъде готово, додето преброиш до десет! И се загубила, а стрелецът почнал да брои: — Едно, две, три.</i> А. Каралийчев, ТР, 131. <i>Тя [Николина] беше истинско селско момиче,.. На училище ходи до трето отделение. Знаеше да записва името си, да брои и да срина от читанката.</i> Г. Райчев, ЗК, 32-33. <i>Тази нощ подполковникът Благой Каменов почти не спа. Въртя се в леглото, брои на ум, но щом задремеше за миг, кошмарите отново се явяваха пред очите му.</i> Кр. Кръстев, К, 14. <i>Той вече разпознаваше някои букви и знаеше да брои наред от едно до сто.</i> Ил. Волен, НС, 62. <i>Закука кукувиц`ата... Шибил започна да броц, за да види колко години ще живее.</i> И. Йовков, СЛ, 10. <i>Той брои<sub>и</sub> на пръсти и изрежда още някои имена.</i> Й. Йовков, Разк. II, 10. | + | <b>БРО`Я</b>, -ойш, <i>мин. св.</i> -ойх, <i>несв.</i> <b>1</b>. <i>Непрех.</i> Назовавам числата в последователен ред. <i>— Всичко! — рекла пчеличката. — Всичко ще бъде готово, додето преброиш до десет! И се загубила, а стрелецът почнал да брои: — Едно, две, три.</i> А. Каралийчев, ТР, 131. <i>Тя [Николина] беше истинско селско момиче,.. На училище ходи до трето отделение. Знаеше да записва името си, да брои и да срина от читанката.</i> Г. Райчев, ЗК, 32-33. <i>Тази нощ подполковникът Благой Каменов почти не спа. Въртя се в леглото, брои на ум, но щом задремеше за миг, кошмарите отново се явяваха пред очите му.</i> Кр. Кръстев, К, 14. <i>Той вече разпознаваше някои букви и знаеше да брои наред от едно до сто.</i> Ил. Волен, НС, 62. <i>Закука кукувиц`ата... Шибил започна да броц, за да види колко години ще живее.</i> И. Йовков, СЛ, 10. <i>Той брои<sub>и</sub> на пръсти и изрежда още някои имена.</i> Й. Йовков, Разк. II, 10. |
| − | 2. <i>Прех.</i> Определям броя, количеството на отделните неща в една съвкупност. <i>Но се равно, и тъй благодарим, каза Македонски, и захвана да брои жълтиците.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 83. <i>Той се пазареше дълго с него,., сърдеше се и след като получеше парите, броеше ги с треперящи ръце три-четири пъти.</i> Елин Пелин, Съч. Ill, 69. <i>Изминаха се седем месеца от смъртта на Минча. Старата лежеше и ги броеше на пръсти. Останаха още пет. Ще се изминат и те, ще се стопят, без да ги усетят. Ще му направят година.</i> Г. Караславов, Тат., 240. <i>Машината е чудо, и сее го, и го заравя, реди го все ед-ц,ащо тъй, като че брои зърната с ръка.</i> И. Йовков, Ж, 1945, 107. <i>Наля си [Лина] ва-лериан, без да брои капките, и седна като премазана накрая на леглото.</i> М. Грубешлиева. ПП, 305. | + | <b>2</b>. <i>Прех.</i> Определям броя, количеството на отделните неща в една съвкупност. <i>Но се равно, и тъй благодарим, каза Македонски, и захвана да брои жълтиците.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 83. <i>Той се пазареше дълго с него,., сърдеше се и след като получеше парите, броеше ги с треперящи ръце три-четири пъти.</i> Елин Пелин, Съч. Ill, 69. <i>Изминаха се седем месеца от смъртта на Минча. Старата лежеше и ги броеше на пръсти. Останаха още пет. Ще се изминат и те, ще се стопят, без да ги усетят. Ще му направят година.</i> Г. Караславов, Тат., 240. <i>Машината е чудо, и сее го, и го заравя, реди го все ед-ц,ащо тъй, като че брои зърната с ръка.</i> И. Йовков, Ж, 1945, 107. <i>Наля си [Лина] ва-лериан, без да брои капките, и седна като премазана накрая на леглото.</i> М. Грубешлиева. ПП, 305. |
| − | 3. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Имам, обхващам в себе си някакъв брой, количество от отделни неща или съм някакъв брой; наброявам. <i>Търново брои<sub>и</sub> към двадесет и четири хиляди жители.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 133. <i>На време-то, преди опожаряването през Априлското въстание от 1876 година, Перущица броеше около четиристотин къщи с около три-четири хиляди жители.</i> Г. Караиванов, П, 5. <i>От Ловеч излязоха с трийсетина души охрана; по пътя ги посрещнаха още; сега конвоят броеше вече двеста души.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 727. <i>Половината овце бяха на Сюлейман ага, другите — на селяните. А колко овце брояха юрушките стада, които идеха след тях — .. — никой не знаеше. А.</i> Дончев, BP, 20. <i>Нашият отряд брои осемдесет и пет бойци — това е цяла рота, която струва колкото цял вражески полк. М.</i> Марчевски, МП, 185. <i>Населението на Съединените щати се увеличавало необикновено бързо. В края на XVIII в. то е броело около 3 1/2 милиона души.</i> Ист. X кл, 108. | + | <b>3</b>. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Имам, обхващам в себе си някакъв брой, количество от отделни неща или съм някакъв брой; наброявам. <i>Търново брои<sub>и</sub> към двадесет и четири хиляди жители.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 133. <i>На време-то, преди опожаряването през Априлското въстание от 1876 година, Перущица броеше около четиристотин къщи с около три-четири хиляди жители.</i> Г. Караиванов, П, 5. <i>От Ловеч излязоха с трийсетина души охрана; по пътя ги посрещнаха още; сега конвоят броеше вече двеста души.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 727. <i>Половината овце бяха на Сюлейман ага, другите — на селяните. А колко овце брояха юрушките стада, които идеха след тях — .. — никой не знаеше. А.</i> Дончев, BP, 20. <i>Нашият отряд брои осемдесет и пет бойци — това е цяла рота, която струва колкото цял вражески полк. М.</i> Марчевски, МП, 185. <i>Населението на Съединените щати се увеличавало необикновено бързо. В края на XVIII в. то е броело около 3 1/2 милиона души.</i> Ист. X кл, 108. |
| − | |||
| − | |||
| − | 4. <i>Прех.</i> Давам пари в брой, плащам в брой. <i>Градът да брои тоз час хилядо лири на То-сун бея.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 195. <i>— До две недели ако ми не броиш таман петстотин грошовци, ще си похоратим, колко ти чини къщата.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 151. <i>Върна се при Дойчина,., преброи десет жълтици и му ги подаде. — Останалите ще ти ги броя в къщи.</i> К. Петканов, ЗЛЗ, 27. <i>— Е, колко струва едно дворно място? — Ам-че... различно... 150, 180, 200 до 250 лева квадратен метър... — И ти си броил толкова пари за това място?</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. // В съчет. със съществителни, които означават парична сума — давам в брой това, което е означено от съществителното. <i>Купувачът и продавачът си подадоха ръце и откъснаха пазарлъка.. Еньо брои капаро.</i> Елин Пелин, Съч. III, 131. <i>Броих му вече предплата, няма отказване. | + | <b>4</b>. <i>Прех.</i> Давам пари в брой, плащам в брой. <i>Градът да брои тоз час хилядо лири на То-сун бея.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 195. <i>— До две недели ако ми не броиш таман петстотин грошовци, ще си похоратим, колко ти чини къщата.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 151. <i>Върна се при Дойчина,., преброи десет жълтици и му ги подаде. — Останалите ще ти ги броя в къщи.</i> К. Петканов, ЗЛЗ, 27. <i>— Е, колко струва едно дворно място? — Ам-че... различно... 150, 180, 200 до 250 лева квадратен метър... — И ти си броил толкова пари за това място?</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. // В съчет. със съществителни, които означават парична сума — давам в брой това, което е означено от съществителното. <i>Купувачът и продавачът си подадоха ръце и откъснаха пазарлъка.. Еньо брои капаро.</i> Елин Пелин, Съч. III, 131. <i>Броих му вече предплата, няма отказване. △ Вече му броих аванса за книгата. △ Най-сетне ми брои остатъка.</i> |
| − | 5. <i>Разг. Прех.</i> и с др. същ. обикн. с предл. з а. Приемам, мисля някого или нещо за някакъв или за някакво; считам, смятам. <i>„Един млад и жизнен народ със славна история, който брои за свои прадеди Крумовци, Си-меоновци, Самуиловци, Асеновци, е достоен за по-човешки живот.“</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 60. <i>Ала стрина Венковица,.., така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Венковичини между заможните люде. Т.</i> Влайков, Съч. I, 1925, 170. <i>Омер бе отраснал в охолство,.. Затова броеше всяка несполука —.. — за някаква грешка на ориста, за нещо нередно и нетрайно.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 214. <i>Бори се за земя, за селища,седем къщи на синове и внуци направи — по закон и до сега всичко е негово, а брои за свое само местенцето върху постланите потоници под коша. О.</i> Василев, ЖБ, 324. <i>Хората право броят желязото като най-полезен метал и го турят на първо място.</i> С. Веженов, X (превод), 52. | + | <b>5</b>. <i>Разг. Прех.</i> и с др. същ. обикн. с предл. з а. Приемам, мисля някого или нещо за някакъв или за някакво; считам, смятам. <i>„Един млад и жизнен народ със славна история, който брои за свои прадеди Крумовци, Си-меоновци, Самуиловци, Асеновци, е достоен за по-човешки живот.“</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 60. <i>Ала стрина Венковица,.., така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Венковичини между заможните люде. Т.</i> Влайков, Съч. I, 1925, 170. <i>Омер бе отраснал в охолство,.. Затова броеше всяка несполука —.. — за някаква грешка на ориста, за нещо нередно и нетрайно.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 214. <i>Бори се за земя, за селища,седем къщи на синове и внуци направи — по закон и до сега всичко е негово, а брои за свое само местенцето върху постланите потоници под коша. О.</i> Василев, ЖБ, 324. <i>Хората право броят желязото като най-полезен метал и го турят на първо място.</i> С. Веженов, X (превод), 52. |
| − | |||
| − | |||
Версия от 13:23, 25 февруари 2014
тетски писма от Сопот и от другаде. Ив. Вазов, Съч. X, 118. На масата,.., Кондарев преглеждаше реферата, който щеше да чете днес в партийния клуб. До ръкописа лежеше брошурата на Преображенски „Анархизъм и комунизъм“. Ем. Станев, ИК I-II, 43. Ето, от тези книги се е учил той,.. Повечето бяха брошури, но имаше и няколко доста дебелички книги. Г. Караславов, Тат., 201.
— От фр. brochure.
БРОШУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от брошура. Брошурна литература.
БРОШУ`РКА ж. Умал. от брошура; малка брошура. Все книги му са в ръцете, от тия, от бунтовническите:.., и различни брошу`рки с революционно съдържание. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 33. Това писмо до Фоти-нова биде препечатано, .. от Априлова с някои добавки в особена брошурка под нас-лов „Мисли за сегашното българско училище“. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 700.
БРО`Я, -ойш, мин. св. -ойх, несв. 1. Непрех. Назовавам числата в последователен ред. — Всичко! — рекла пчеличката. — Всичко ще бъде готово, додето преброиш до десет! И се загубила, а стрелецът почнал да брои: — Едно, две, три. А. Каралийчев, ТР, 131. Тя [Николина] беше истинско селско момиче,.. На училище ходи до трето отделение. Знаеше да записва името си, да брои и да срина от читанката. Г. Райчев, ЗК, 32-33. Тази нощ подполковникът Благой Каменов почти не спа. Въртя се в леглото, брои на ум, но щом задремеше за миг, кошмарите отново се явяваха пред очите му. Кр. Кръстев, К, 14. Той вече разпознаваше някои букви и знаеше да брои наред от едно до сто. Ил. Волен, НС, 62. Закука кукувиц`ата... Шибил започна да броц, за да види колко години ще живее. И. Йовков, СЛ, 10. Той броии на пръсти и изрежда още някои имена. Й. Йовков, Разк. II, 10.
2. Прех. Определям броя, количеството на отделните неща в една съвкупност. Но се равно, и тъй благодарим, каза Македонски, и захвана да брои жълтиците. Ив. Вазов, Съч. VI, 83. Той се пазареше дълго с него,., сърдеше се и след като получеше парите, броеше ги с треперящи ръце три-четири пъти. Елин Пелин, Съч. Ill, 69. Изминаха се седем месеца от смъртта на Минча. Старата лежеше и ги броеше на пръсти. Останаха още пет. Ще се изминат и те, ще се стопят, без да ги усетят. Ще му направят година. Г. Караславов, Тат., 240. Машината е чудо, и сее го, и го заравя, реди го все ед-ц,ащо тъй, като че брои зърната с ръка. И. Йовков, Ж, 1945, 107. Наля си [Лина] ва-лериан, без да брои капките, и седна като премазана накрая на леглото. М. Грубешлиева. ПП, 305.
3. Прех. и непрех. Имам, обхващам в себе си някакъв брой, количество от отделни неща или съм някакъв брой; наброявам. Търново броии към двадесет и четири хиляди жители. Й. Радичков и др., ГСП, 133. На време-то, преди опожаряването през Априлското въстание от 1876 година, Перущица броеше около четиристотин къщи с около три-четири хиляди жители. Г. Караиванов, П, 5. От Ловеч излязоха с трийсетина души охрана; по пътя ги посрещнаха още; сега конвоят броеше вече двеста души. Ст. Дичев, ЗС II, 727. Половината овце бяха на Сюлейман ага, другите — на селяните. А колко овце брояха юрушките стада, които идеха след тях — .. — никой не знаеше. А. Дончев, BP, 20. Нашият отряд брои осемдесет и пет бойци — това е цяла рота, която струва колкото цял вражески полк. М. Марчевски, МП, 185. Населението на Съединените щати се увеличавало необикновено бързо. В края на XVIII в. то е броело около 3 1/2 милиона души. Ист. X кл, 108.
4. Прех. Давам пари в брой, плащам в брой. Градът да брои тоз час хилядо лири на То-сун бея. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 195. — До две недели ако ми не броиш таман петстотин грошовци, ще си похоратим, колко ти чини къщата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 151. Върна се при Дойчина,., преброи десет жълтици и му ги подаде. — Останалите ще ти ги броя в къщи. К. Петканов, ЗЛЗ, 27. — Е, колко струва едно дворно място? — Ам-че... различно... 150, 180, 200 до 250 лева квадратен метър... — И ти си броил толкова пари за това място? Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. // В съчет. със съществителни, които означават парична сума — давам в брой това, което е означено от съществителното. Купувачът и продавачът си подадоха ръце и откъснаха пазарлъка.. Еньо брои капаро. Елин Пелин, Съч. III, 131. Броих му вече предплата, няма отказване. △ Вече му броих аванса за книгата. △ Най-сетне ми брои остатъка.
5. Разг. Прех. и с др. същ. обикн. с предл. з а. Приемам, мисля някого или нещо за някакъв или за някакво; считам, смятам. „Един млад и жизнен народ със славна история, който брои за свои прадеди Крумовци, Си-меоновци, Самуиловци, Асеновци, е достоен за по-човешки живот.“ Ив. Вазов, Съч. XVIII, 60. Ала стрина Венковица,.., така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Венковичини между заможните люде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Омер бе отраснал в охолство,.. Затова броеше всяка несполука —.. — за някаква грешка на ориста, за нещо нередно и нетрайно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 214. Бори се за земя, за селища,седем къщи на синове и внуци направи — по закон и до сега всичко е негово, а брои за свое само местенцето върху постланите потоници под коша. О. Василев, ЖБ, 324. Хората право броят желязото като най-полезен метал и го турят на първо място. С. Веженов, X (превод), 52.
