Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/955“
Mister sou (беседа | приноси) м (Михаела Радева 6а) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | II 226. <i>С тежки скокове се носеше старият елен по неравното корито на потока. Той се плъзгаше и спъваше, вдигайки бризги вода и събаряйки камъни под копитата си.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 36. <i>Те [бистрите струи] бързат в неудържим устрем,. | + | II 226. <i>С тежки скокове се носеше старият елен по неравното корито на потока. Той се плъзгаше и спъваше, вдигайки бризги вода и събаряйки камъни под копитата си.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 36. <i>Те [бистрите струи] бързат в неудържим устрем, .. и в разпокъсаните, отскачащи нагоре бризги слънчевите лъчи си играеха.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 24. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИ`ЗНА</b>. Вж. бризвам и бри` | + | <b>БРИ`ЗНА</b>. Вж. <em>бризвам</em> и <em>бри`знувам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИЗНУ | + | <b>БРИЗНУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); <b>бри`зна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -а`х, <i>св., непрех.</i> Бризвам. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИЗЯ | + | <b>БРИЗЯ`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., прех. Диал.</i> За вятър — предизвиквам малки вълни; леко вълнувам водна повърхност. <i>Може би вятърът е подгонил тия красиви вълни, .., може би той бризи водата.</i> ВН, 1959, бр. 2399, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИК</b> <i>неизм. прил.</i> 1. За цвят, багра — който е червен с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервен. <i>Тоалетът ми е в цвят брик.</i> 2. Като <i>същ.</i> брик, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Червен цвят с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервено. <i>Тоновете [на дрехите] са наситени, но не крещящи. Превес имат оттенъците в брик и бордо.</i> СТ, 2000, бр. 5, 24. | + | <b>БРИК</b> <i>неизм. прил.</i> 1. За цвят, багра — който е червен с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервен. <i>Тоалетът ми е в цвят брик.</i> |
| + | |||
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>брик</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Червен цвят с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервено. <i>Тоновете [на дрехите] са наситени, но не крещящи. Превес имат оттенъците в брик и бордо.</i> СТ, 2000, бр. 5, 24. | ||
— Фр. brique ’тухла’. | — Фр. brique ’тухла’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИКЕ | + | <b>БРИКЕ`Т</b> <i>м.</i> и <b>БРИКЕ`ТА</b> <i>ж.</i> Пресован въглищен прах, сол, кюспе и др. във вид на тухла или топка. |
— Фр. briquette. | — Фр. briquette. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИКЕ | + | <b>БРИКЕ`ТА</b>. Вж. <em>брикет</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИКЕ | + | <b>БРИКЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> брикет, брикета. <i>Брикетна фабрика.</i> <i>Брикетна промишленост.</i> <i>Брикетна инсталация.</i> <i>Брикетна преса.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИКЕТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Правя въглищен прах, сол и др. на брикети, брикетирам се <i>страд.</i> | + | <b>БРИКЕТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Правя въглищен прах, сол и др. на брикети, <b>брикетирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БРИКЕТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> брикетирам <i>и от</i> брикетирам се. <i>Брикетиране на въглища.</i> | <b>БРИКЕТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> брикетирам <i>и от</i> брикетирам се. <i>Брикетиране на въглища.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИКЕ | + | <b>БРИКЕ`ТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> брикет; малък брикет. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРИЛЯ`НТ</b><sup>1</sup> <i>м.</i> Обработен, шлифован диамант, за да бъде поставен върху украшение, корона и под. <i>У моя другар имаше скъпоценен пръстен с брилянти.</i> К. Величков, ПССъч. I, 43. <i>Гордо седеше до вуйча, облечен по последна мода, с кехлибарено цигаре в устата, .., голям брилянт на пръстена на дясната ръка.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 12. <i>Радоил пи здравица за нея, па извади и й подаде в дар едно цвете от брилянти за косата.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 54. <i>Показа се там самият вали паша в парадното си облекло, цяло отрупано със сърма и злато, с рубини и брилянти по многобройните медали и звезди на гърдите.</i> Д. Талев, ГЧ, 397. • Обр. <i>Отечество любезно, как хубаво си ти! / .. / Как твоите картини меняват се омайно! / .. / Тук весели долини, там планини гиганти, / земята пълна с цвете, небето със брилянти…</i> Ив. Вазов, Съч. II, 5. |
| − | |||
| − | |||
— От фр. brillant. | — От фр. brillant. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИЛЯ | + | <b>БРИЛЯ`НТ</b><sup>2</sup> <i>м.</i> Лъскав плътен плат обикн. за подплата. <i>Красиви са тъканите от естествено влакно. А освен тях от коприна и изкуствен материал се изработва брилянт, вискоза.</i> РД, 1961, бр. 304, 2. |
| − | — От фр | + | — От фр. brillant ’блестящ’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИЛЯ | + | <b>БРИЛЯ`НТЕН</b><sup>1</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, и (рядко) -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до брилянт<sup>1</sup>; брилянтов. <i>До него седеше възрастна дама, .., с множество брилянтни пръстени и с огърлица на тънката си суха шия.</i> Д. Ангелов, ЖС, 107. <i>Носеше се елегантно, на копринената му връзка винаги блестеше брилянтна карфица.</i> А. Гуляшки, Л, 435. <i>По клонките извити на брезите / снегът като брилянтен прах блести.</i> Н. Фурнаджиев, ВД, 33. |
| − | 2. <i>Муз.</i> За музикално произведение — който има елементи, придаващи външен ефект, блясък. <i>Брилянтен етюд. Брилянтен валс. Брилянтно рондо.</i> | + | 2. <i>Муз.</i> За музикално произведение — който има елементи, придаващи външен ефект, блясък. <i>Брилянтен етюд.</i> <i>Брилянтен валс.</i> <i>Брилянтно рондо.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИЛЯ | + | <b>БРИЛЯ`НТЕН</b><sup>2</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, и (рядко) -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до брилянт<sup>2</sup>. <i>Към мене се приближава момиче с черна брилянтна престилка.</i> Ст. Сивриев, ЗСБ, 125. <i>За Новата година всеки искаше да зарадва близките си с някакъв подарък и облечените в черни брилянтени престилки щандистки не можеха да смогнат да отговарят на всички въпроси.</i> Д. Кисьов, Щ, 392. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИЛЯНТИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Парфюмиран крем или течност за коса, които придават блясък, лъскавина. <i>Този мъж беше облечен с черен граждански костюм,.. Намазаната му с брилянтин коса беше причесана на път, извита малко настрана и закриваше дясната половина на полегатото му, бледо и тясно чело.</i> К. Калчев, ЖП, 10. <i>Куртев беседваше любезно с дамите. Косата му, опъната, лъщеше от брилянтина.</i> Й. Демирев и др., ОС, 31. | + | <b>БРИЛЯНТИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Парфюмиран крем или течност за коса, които придават блясък, лъскавина. <i>Този мъж беше облечен с черен граждански костюм, .. Намазаната му с брилянтин коса беше причесана на път, извита малко настрана и закриваше дясната половина на полегатото му, бледо и тясно чело.</i> К. Калчев, ЖП, 10. <i>Куртев беседваше любезно с дамите. Косата му, опъната, лъщеше от брилянтина.</i> Й. Демирев и др., ОС, 31. |
— От фр. brillantine. | — От фр. brillantine. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРИЛЯ`НТНО</b>. <i>Нареч. от</i> брилянтен<sup>1 </sup>(във 2 знач.); великолепно, блестящо. <i>Екатерина Апостолова извиси изпълнението до значителна художественост, намерила своя връх в проникновено и брилянтно изпълнената колоратурна ария.</i> БНТ, 1941, бр. 213-214, 6. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРИЛЯ`НТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Брилянтен<sup>1</sup>. <i>На именния й ден той й поднесе едно брилянтово перо с най-блестящи лазурни сапфири и едри топази.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 151. <i>Той беше в разцвета на своята</i> |
Текуща версия към 07:51, 20 февруари 2014
II 226. С тежки скокове се носеше старият елен по неравното корито на потока. Той се плъзгаше и спъваше, вдигайки бризги вода и събаряйки камъни под копитата си. Ем. Станев, ПЕГ, 36. Те [бистрите струи] бързат в неудържим устрем, .. и в разпокъсаните, отскачащи нагоре бризги слънчевите лъчи си играеха. Н. Попфилипов, РЛ, 24.
БРИ`ЗНА. Вж. бризвам и бри`знувам.
БРИЗНУ`ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); бри`зна, -еш, мин. св. -а`х, св., непрех. Бризвам.
БРИЗЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. За вятър — предизвиквам малки вълни; леко вълнувам водна повърхност. Може би вятърът е подгонил тия красиви вълни, .., може би той бризи водата. ВН, 1959, бр. 2399, 4.
БРИК неизм. прил. 1. За цвят, багра — който е червен с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервен. Тоалетът ми е в цвят брик.
2. Като същ. брик, мн. няма, м. Червен цвят с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервено. Тоновете [на дрехите] са наситени, но не крещящи. Превес имат оттенъците в брик и бордо. СТ, 2000, бр. 5, 24.
— Фр. brique ’тухла’.
БРИКЕ`Т м. и БРИКЕ`ТА ж. Пресован въглищен прах, сол, кюспе и др. във вид на тухла или топка.
— Фр. briquette.
БРИКЕ`ТА. Вж. брикет.
БРИКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от брикет, брикета. Брикетна фабрика. Брикетна промишленост. Брикетна инсталация. Брикетна преса.
БРИКЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя въглищен прах, сол и др. на брикети, брикетирам се страд.
БРИКЕТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от брикетирам и от брикетирам се. Брикетиране на въглища.
БРИКЕ`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от брикет; малък брикет.
БРИЛЯ`НТ1 м. Обработен, шлифован диамант, за да бъде поставен върху украшение, корона и под. У моя другар имаше скъпоценен пръстен с брилянти. К. Величков, ПССъч. I, 43. Гордо седеше до вуйча, облечен по последна мода, с кехлибарено цигаре в устата, .., голям брилянт на пръстена на дясната ръка. Г. Стаматов, Разк. II, 12. Радоил пи здравица за нея, па извади и й подаде в дар едно цвете от брилянти за косата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 54. Показа се там самият вали паша в парадното си облекло, цяло отрупано със сърма и злато, с рубини и брилянти по многобройните медали и звезди на гърдите. Д. Талев, ГЧ, 397. • Обр. Отечество любезно, как хубаво си ти! / .. / Как твоите картини меняват се омайно! / .. / Тук весели долини, там планини гиганти, / земята пълна с цвете, небето със брилянти… Ив. Вазов, Съч. II, 5.
— От фр. brillant.
БРИЛЯ`НТ2 м. Лъскав плътен плат обикн. за подплата. Красиви са тъканите от естествено влакно. А освен тях от коприна и изкуствен материал се изработва брилянт, вискоза. РД, 1961, бр. 304, 2.
— От фр. brillant ’блестящ’.
БРИЛЯ`НТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, и (рядко) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до брилянт1; брилянтов. До него седеше възрастна дама, .., с множество брилянтни пръстени и с огърлица на тънката си суха шия. Д. Ангелов, ЖС, 107. Носеше се елегантно, на копринената му връзка винаги блестеше брилянтна карфица. А. Гуляшки, Л, 435. По клонките извити на брезите / снегът като брилянтен прах блести. Н. Фурнаджиев, ВД, 33.
2. Муз. За музикално произведение — който има елементи, придаващи външен ефект, блясък. Брилянтен етюд. Брилянтен валс. Брилянтно рондо.
БРИЛЯ`НТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, и (рядко) -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брилянт2. Към мене се приближава момиче с черна брилянтна престилка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 125. За Новата година всеки искаше да зарадва близките си с някакъв подарък и облечените в черни брилянтени престилки щандистки не можеха да смогнат да отговарят на всички въпроси. Д. Кисьов, Щ, 392.
БРИЛЯНТИ`Н, мн. няма, м. Парфюмиран крем или течност за коса, които придават блясък, лъскавина. Този мъж беше облечен с черен граждански костюм, .. Намазаната му с брилянтин коса беше причесана на път, извита малко настрана и закриваше дясната половина на полегатото му, бледо и тясно чело. К. Калчев, ЖП, 10. Куртев беседваше любезно с дамите. Косата му, опъната, лъщеше от брилянтина. Й. Демирев и др., ОС, 31.
— От фр. brillantine.
БРИЛЯ`НТНО. Нареч. от брилянтен1 (във 2 знач.); великолепно, блестящо. Екатерина Апостолова извиси изпълнението до значителна художественост, намерила своя връх в проникновено и брилянтно изпълнената колоратурна ария. БНТ, 1941, бр. 213-214, 6.
БРИЛЯ`НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Брилянтен1. На именния й ден той й поднесе едно брилянтово перо с най-блестящи лазурни сапфири и едри топази. Ив. Вазов, Съч. XI, 151. Той беше в разцвета на своята
