Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/936“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | БРАНИ` | + | <b>БРАНИ`ТЕЛКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена бранител. |
---- | ---- | ||
| − | БРАНИ` | + | <b>БРАНИ`ЦА</b> <i>ж. Диал.</i> В миналото — закупено стадо овци или черда говеда, които се угояват за клане или се препродават за клане; бранище, суват, сюрия. <i>За това има други хора — браничари, които ходят от село в село, та берат овце, говеда и набират цяла Граница (сюрия), па ги карат в Цариград</i> Й. Груев, Лет., 1873, 185. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНИ`ЦКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> браница. <i>Домазлъшка, а не браницка вълна.</i> Т. Панчев, РБЯд, 32. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНИЧА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> В миналото — човек, който събира овце или говеда да ги угои за клане или да ги продаде за клане; джелепин. <i>Има други хора — браничари, които ходят от село в село, та берат овце, говеда и набират цяла браница, па ги карат в Цариград.</i> Й. Груев, Лет., 1873, 185. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БРАНИЧА`РКА</b> <i>ж. Диал.</i> Жена на браничар. | ||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНИЧА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Диал. Прил. от</i> браничар; джелепски. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНИЧА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> В миналото — търгуване с овце или говеда; джелепство. | |
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРА`НИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Гора, от която е забранено да се сече. <i>Реката до днес нито веднъж не беше прииждала, защото еловият лес над селото пие водата на планината и спира снега. Лесът е бранище, заповедна гора и в него не бива да се чува глас на брадва.</i> А. Дончев, BP, 52. <i>Подир два часа мъчен вървеж из урвести и диви места, той се докопа до първото бранище.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 157. <i>— Ами що ще правите с бащините на болярите, хусари? Ще изсечете ли бранищата им.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 327. | |
---- | ---- | ||
| − | БРАНИ`ЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Браница; суват, сюрия. | + | <b>БРАНИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Браница; суват, сюрия. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРА`ННИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. <i>Старин.</i> Воин, войник. <i>Той [цар Симеон] помнеше ромейското упорство — и в паметта му плачеха за мъст избитите вожди и бранници.</i> Н. Райнов, ВДБ, 68. <i>Млад воин се мярна{{попр|Отпечатано: „ярна“.}} между зъберите и приведе стан. Върху шлема му се плъзна огнено сияние и след миг над кулата лумна пламък. Бранникът беше притурил съчки на огнището.</i> М. Смилова, ДСВ, 55. <i>Стъпките им отекнаха в каменните стени и сводестия купол — стори им се, че това е отек от стъпките на цар Самуила, на неговите войници и бранници.</i> Д. Спространов, ОП, 188. | |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Член на младежка националистическа военизирана организация със същото име, съществувала у нас в периода 1941-1944 г. <i>Тя уплашено погледна първо офицера, после тънкия рус бранник с изгладена нова униформа, който я прострелваше със злобно посвитите си очи.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, | + | 2. Член на младежка националистическа военизирана организация със същото име, съществувала у нас в периода 1941-1944 г. <i>Тя уплашено погледна първо офицера, после тънкия рус бранник с изгладена нова униформа, който я прострелваше със злобно посвитите си очи.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 224. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРА`ННИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бранник (във 2 знач.). <i>Беше [Оличка] опряла велосипеда до стената, местеше се от крак на крак и кокетираше с момчето, облечено в нова бранническа униформа.</i> П. Грубешлиева, ПП, 147. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРА`ННИЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Участие в младежката организация „Бранник“. <i>Сега е почнал да рови и против Асенчо. Пък ти знаеш, аз съм ти казвал за това бранничество. Детето с мое знание се записа.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 261. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРА`ННИЧКА</b> <i>ж.</i> Членка на младежката организация „Бранник“. <i>Пред кмета, .., и отец Спиридонов, .., стояха две високи браннички.</i> Д. Вълев, З, 13. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНО`САМ</b>. Вж. <em>браносвам</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>брано`сам</b>, -аш, <i>св., прех.</i> Бранувам, браня, <b>браносвам се</b>, <b>браносам се</b> <i>страд.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНО`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> браносвам и <i>от</i> браносвам се; бранене, брануване. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНТИ`Я</b> <i>ж.</i> 1. <i>Диал.</i> Запуснато изоставено лозе или друг имот. <i>Лозе брантия.</i> <i>Бостан брантия.</i> | |
| − | 2. <i>Остар.</i> Стара грозна мома или жена. <i>Това бяха кадъни по сяка вероятност, защото само глас са чуваше, а хора са не виждаха, с изключение на някои стари брантии, които нямаше защо да са вардят.</i> | + | 2. <i>Остар.</i> Стара грозна мома или жена. <i>Това бяха кадъни по сяка вероятност, защото само глас са чуваше, а хора са не виждаха, с изключение на някои стари брантии, които нямаше защо да са вардят.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 69. |
3. <i>Разг. Пренебр.</i> Развратна жена; развратница. | 3. <i>Разг. Пренебр.</i> Развратна жена; развратница. | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. bırakmak ’изоставям’. — Друга (простонар.) форма: <em>брамти`я</em>. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех.</i> Обработвам с брана изорани или засети площи; браносвам, браня`. <i>Сега е пролет .. Тук трактор засява пролетни култури, там друг бранува, навред машини, машини.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 93. <i>Мястото за памука бранувахме през пролетта.</i> ОП, 295. <b>бранувам се</b> <i>страд.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАНУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бранувам <i>и от</i> бранувам се. <i>Обикновено явление при есенната обработка у нас е почвата да се оре на буци, да не се разпада на ситни зърна. Ето защо се предвижда след есенната оран да се извърши брануване.</i> Пр, 1952, кн. 5, 53. <i>Слушайте, в цялата околия вече привършват брануването, а вие не сте започнали!</i> А. Гуляшки, ЗР, 270. <i>Предсеитбено брануване.</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 16:56, 10 февруари 2014
БРАНИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена бранител.
БРАНИ`ЦА ж. Диал. В миналото — закупено стадо овци или черда говеда, които се угояват за клане или се препродават за клане; бранище, суват, сюрия. За това има други хора — браничари, които ходят от село в село, та берат овце, говеда и набират цяла Граница (сюрия), па ги карат в Цариград Й. Груев, Лет., 1873, 185.
БРАНИ`ЦКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от браница. Домазлъшка, а не браницка вълна. Т. Панчев, РБЯд, 32.
БРАНИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. В миналото — човек, който събира овце или говеда да ги угои за клане или да ги продаде за клане; джелепин. Има други хора — браничари, които ходят от село в село, та берат овце, говеда и набират цяла браница, па ги карат в Цариград. Й. Груев, Лет., 1873, 185.
БРАНИЧА`РКА ж. Диал. Жена на браничар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БРАНИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, Диал. Прил. от браничар; джелепски.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАНИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Диал. В миналото — търгуване с овце или говеда; джелепство.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БРА`НИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Гора, от която е забранено да се сече. Реката до днес нито веднъж не беше прииждала, защото еловият лес над селото пие водата на планината и спира снега. Лесът е бранище, заповедна гора и в него не бива да се чува глас на брадва. А. Дончев, BP, 52. Подир два часа мъчен вървеж из урвести и диви места, той се докопа до първото бранище. Ив. Вазов, Съч. XXII, 157. — Ами що ще правите с бащините на болярите, хусари? Ще изсечете ли бранищата им. Ст. Загорчинов, ДП, 327.
БРАНИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Браница; суват, сюрия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРА`ННИК, мн. -ци, м. 1. Старин. Воин, войник. Той [цар Симеон] помнеше ромейското упорство — и в паметта му плачеха за мъст избитите вожди и бранници. Н. Райнов, ВДБ, 68. Млад воин се мярна* между зъберите и приведе стан. Върху шлема му се плъзна огнено сияние и след миг над кулата лумна пламък. Бранникът беше притурил съчки на огнището. М. Смилова, ДСВ, 55. Стъпките им отекнаха в каменните стени и сводестия купол — стори им се, че това е отек от стъпките на цар Самуила, на неговите войници и бранници. Д. Спространов, ОП, 188.
2. Член на младежка националистическа военизирана организация със същото име, съществувала у нас в периода 1941-1944 г. Тя уплашено погледна първо офицера, после тънкия рус бранник с изгладена нова униформа, който я прострелваше със злобно посвитите си очи. М. Грубешлиева, ПИУ, 224.
БРА`ННИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бранник (във 2 знач.). Беше [Оличка] опряла велосипеда до стената, местеше се от крак на крак и кокетираше с момчето, облечено в нова бранническа униформа. П. Грубешлиева, ПП, 147.
БРА`ННИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Участие в младежката организация „Бранник“. Сега е почнал да рови и против Асенчо. Пък ти знаеш, аз съм ти казвал за това бранничество. Детето с мое знание се записа. Ст. Даскалов, СЛ, 261.
БРА`ННИЧКА ж. Членка на младежката организация „Бранник“. Пред кмета, .., и отец Спиридонов, .., стояха две високи браннички. Д. Вълев, З, 13.
БРАНО`САМ. Вж. браносвам.
БРАНО`СВАМ, -аш, несв.; брано`сам, -аш, св., прех. Бранувам, браня, браносвам се, браносам се страд.
БРАНО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от браносвам и от браносвам се; бранене, брануване.
БРАНТИ`Я ж. 1. Диал. Запуснато изоставено лозе или друг имот. Лозе брантия. Бостан брантия.
2. Остар. Стара грозна мома или жена. Това бяха кадъни по сяка вероятност, защото само глас са чуваше, а хора са не виждаха, с изключение на някои стари брантии, които нямаше защо да са вардят. З. Стоянов, ЗБВ III, 69.
3. Разг. Пренебр. Развратна жена; развратница.
— От тур. bırakmak ’изоставям’. — Друга (простонар.) форма: брамти`я.
БРАНУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Обработвам с брана изорани или засети площи; браносвам, браня`. Сега е пролет .. Тук трактор засява пролетни култури, там друг бранува, навред машини, машини. Ст. Станчев, ПЯС, 93. Мястото за памука бранувахме през пролетта. ОП, 295. бранувам се страд.
БРАНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бранувам и от бранувам се. Обикновено явление при есенната обработка у нас е почвата да се оре на буци, да не се разпада на ситни зърна. Ето защо се предвижда след есенната оран да се извърши брануване. Пр, 1952, кн. 5, 53. Слушайте, в цялата околия вече привършват брануването, а вие не сте започнали! А. Гуляшки, ЗР, 270. Предсеитбено брануване.
