Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/930“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДЕ`ЛЧЕ</b> <i>ср. Диал. Умал. гальов. от</i> брадел (в 1 знач.); брадичка, брадица. <i>От утрента до вечерта / седа в кавенето / и милвам си браделчето.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 81. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДЕ`НЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брадя<sup>1</sup>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДЕ`НЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брадя<sup>2</sup> и <i>от</i> брадя се; забраждане. | |
---- | ---- | ||
| − | БРАДЕСТИ`Л <i>м. Диал.</i> Човек с голяма брада; брадат човек, брадел. | + | <b>БРАДЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. гальов. от</i> брада; брадленце. <i>На отводчето стоеше един млад, височък и хубавец офицерин, рус, с малки мустачки хубавце возсукани и закривенки нагоре и с едвам букнало браденце.</i> Т. Влайков, БСК III, 269. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БРАДЕСТИ`Л</b> <i>м. Диал.</i> Човек с голяма брада; брадат човек, брадел. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДИ`КА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Много и тънки влакна, с които някои растения смучат хранителни сокове от почвата; брада. | |
---- | ---- | ||
| − | БРАДИКАРДИ`Я <i>ж. Мед.</i> Забавена сърдечна дейност (под 60 удара в минута). | + | <b>БРАДИКАРДИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Забавена сърдечна дейност (под 60 удара в минута). |
| − | — От гр. | + | — От гр. βραδύς ’бавен’ + καρδία ’сърце’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДИПНЕ`Я</b> <i>ж.</i> <i>Мед.</i> Забавено дишане у човека поради болестни процеси. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. βραδύς ’бавен’ + πνέω ’дишам’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДИ`ЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> брада; малка брада, брадичка. <i>В кръчмата, до джамлъка към улицата, седеше посърнал Стоичко Данкин — дребен и свит селянин с бледо сипаничево лице, рядка руса брадица.</i> Д. Димов, Т, 159. <i>Имаше някога едно джудже с дълга бяла брадица и с алена шапчица.</i> Св. Минков, ПК, 13. <i>В това положение стоят [лозовите пръчки] няколко дни и ги поливат веднъж-дваж с хладка вода да са затоплят и да изкарат брадици или корени.</i> Г. С. Раковски, П I, 72. <i>Конят се опитваше да захапе един мамул с почерняла брадица и сърдито тракаше с юздата.</i> Ем. Станев, ИК III, 57. <i>Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица.</i> Погов.,{{попр|Добавяне на запетайка.}} Н. Геров, РБЯ I, 67. <i>Не било в младица, ами в бяла брадица.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ I, 67. | |
---- | ---- | ||
| − | БРАДИ`ЦИ само <i>мн.</i> Двата разделени края на процепа на колата, които остават зад оста и нейната възглавничка (А. | + | <b>БРАДИ`ЦИ</b> само <i>мн.</i> Двата разделени края на процепа на колата, които остават зад оста и нейната възглавничка (А. Дювернуа, СБЯ). |
| − | — От А. Дювернуа, Словарь болгарского | + | — От А. Дювернуа, Словарь болгарского языка…, 1885. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> брада; малка брада, брадица. <i>С изкривено от отчаяние лице тя седна на леглото и немощно подпря брадичка в дланите на ръцете си.</i> Д. Димов, ОД, 38. <i>Веднага след него изскочи и фелдшерът Петров. Облечен в бяла риза, с щръкнали мустаци и остра брадичка.</i> Й. Йовков, ЖС, 204. <i>Дяконът, момче младо с живо лице, с черни умни очи и с девствена още брадичка, посрещна приятелски Кралича.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. | |
| − | + | ◇ <b>Двойна брадичка</b>. Увиснала заоблена неголяма гънка под предната издадена част на долната челюст на човек; гушка. <i>Беше понапълняла и имаше вече двойна брадичка.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | БРАДИ`ЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> брада; голяма брада. <i>И като виждаха любопитните от шубраците край гората толкова близо аскера,.., виждаха опожарените къщи, мнозина от тях не устояваха дълго и се връщаха бързо при своите объркани, ужасени: — Леле, майчице, колко са страшни, с ей такива | + | <b>БРАДИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> брада; голяма брада. <i>И като виждаха любопитните от шубраците край гората толкова близо аскера, .., виждаха опожарените къщи, мнозина от тях не устояваха дълго и се връщаха бързо при своите объркани, ужасени: — Леле, майчице, колко са страшни, с ей такива брадища… и ножове такива дълги… грабят…</i> Д. Талев, И, 589. |
---- | ---- | ||
| − | БРАДЛЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> брада; брадичка, брадица. <i>Човекът с | + | <b>БРАДЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> брада; брадичка, брадица. <i>Човекът с брадлето .., беше кмет в този градец.</i> Т. Влайков, БСК III, 270. <i>Ръцете ми бяха везани с дебели синджире, а брадлето ми подскачаше като кречетало на воденица.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 83. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДЛЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. гальов. от</i> брадле; браденце. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДОРО`Г</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За козел, коза и под. — който има брада и рога. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАДЯ<sup>1</sup>, - | + | <b>БРАДЯ`</b><sup>1</sup>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., непрех. Диал.</i> За растение — пускам брада, коренчета. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАДЯ<sup>2</sup>, - | + | <b>БРАДЯ`</b><sup>2</sup>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., прех. Диал.</i> Забраждам. <i>Някой .. се промъкнал и в двора и гледа, как стринка Ирина с просълзени очи гласи Петранка, бради й нова кърпа, нов нагръдник и готви я да среща и тя, горка, мъж с нова булка — нейна заместница.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 119. <b>брадя се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДЯ`САЛ</b>, -а,{{попр|Добавяне на интервал.}} -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> брадясам като <i>прил.</i> Който е необръснат. <i>На прага стоеше възрастен мъж с износени дрехи и брадясало лице.</i> И. Петров, ЛСГ, 67. <i>По платформите на шлеповете, без навес, .., бяха наредени санитарни носилки и на тях, обвити с мръсни кървави бинтове, лежаха брадясали и измършавели ранени немци.</i> П. Незнакомов, МА, 106. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДЯ`САМ</b>. Вж. <em>брадясвам</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БРАДЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>брадя`сам</b>, -аш, <i>св., непрех.</i> Обраствам с брада, с косми по долната част на лицето. <i>Борината освети сега добре лицето на Нистора. То бе подпухнало и страшно брадясало, а очите му — подбити и подсинени.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 465. <i>Без да искам, пипам брадата си, .. и виждам че съм брадясал.</i> К. Калчев,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} ДНГ, 173. <i>Клети сиромаси са и двамата. Дрехите им — окъсани, увиснали, и както са брадясали и неостригани и двамата от Коледа насам, отдалече ще ги помислиш за кукери.</i> Чудомир, Избр. пр, I{{попр|Замяна на „1“ с „I“.}}. | |
| − | |||
Текуща версия към 14:53, 2 февруари 2014
БРАДЕ`ЛЧЕ ср. Диал. Умал. гальов. от брадел (в 1 знач.); брадичка, брадица. От утрента до вечерта / седа в кавенето / и милвам си браделчето. Л. Каравелов, Съч. I, 81.
БРАДЕ`НЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от брадя1.
БРАДЕ`НЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от брадя2 и от брадя се; забраждане.
БРАДЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. гальов. от брада; брадленце. На отводчето стоеше един млад, височък и хубавец офицерин, рус, с малки мустачки хубавце возсукани и закривенки нагоре и с едвам букнало браденце. Т. Влайков, БСК III, 269.
БРАДЕСТИ`Л м. Диал. Човек с голяма брада; брадат човек, брадел.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАДИ`КА, мн. няма, ж. Диал. Много и тънки влакна, с които някои растения смучат хранителни сокове от почвата; брада.
БРАДИКАРДИ`Я ж. Мед. Забавена сърдечна дейност (под 60 удара в минута).
— От гр. βραδύς ’бавен’ + καρδία ’сърце’.
БРАДИПНЕ`Я ж. Мед. Забавено дишане у човека поради болестни процеси.
— От гр. βραδύς ’бавен’ + πνέω ’дишам’.
БРАДИ`ЦА ж. Умал. от брада; малка брада, брадичка. В кръчмата, до джамлъка към улицата, седеше посърнал Стоичко Данкин — дребен и свит селянин с бледо сипаничево лице, рядка руса брадица. Д. Димов, Т, 159. Имаше някога едно джудже с дълга бяла брадица и с алена шапчица. Св. Минков, ПК, 13. В това положение стоят [лозовите пръчки] няколко дни и ги поливат веднъж-дваж с хладка вода да са затоплят и да изкарат брадици или корени. Г. С. Раковски, П I, 72. Конят се опитваше да захапе един мамул с почерняла брадица и сърдито тракаше с юздата. Ем. Станев, ИК III, 57. Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица. Погов.,* Н. Геров, РБЯ I, 67. Не било в младица, ами в бяла брадица. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 67.
БРАДИ`ЦИ само мн. Двата разделени края на процепа на колата, които остават зад оста и нейната възглавничка (А. Дювернуа, СБЯ).
— От А. Дювернуа, Словарь болгарского языка…, 1885.
БРАДИ`ЧКА ж. Умал. от брада; малка брада, брадица. С изкривено от отчаяние лице тя седна на леглото и немощно подпря брадичка в дланите на ръцете си. Д. Димов, ОД, 38. Веднага след него изскочи и фелдшерът Петров. Облечен в бяла риза, с щръкнали мустаци и остра брадичка. Й. Йовков, ЖС, 204. Дяконът, момче младо с живо лице, с черни умни очи и с девствена още брадичка, посрещна приятелски Кралича. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27.
◇ Двойна брадичка. Увиснала заоблена неголяма гънка под предната издадена част на долната челюст на човек; гушка. Беше понапълняла и имаше вече двойна брадичка.
БРАДИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от брада; голяма брада. И като виждаха любопитните от шубраците край гората толкова близо аскера, .., виждаха опожарените къщи, мнозина от тях не устояваха дълго и се връщаха бързо при своите объркани, ужасени: — Леле, майчице, колко са страшни, с ей такива брадища… и ножове такива дълги… грабят… Д. Талев, И, 589.
БРАДЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от брада; брадичка, брадица. Човекът с брадлето .., беше кмет в този градец. Т. Влайков, БСК III, 270. Ръцете ми бяха везани с дебели синджире, а брадлето ми подскачаше като кречетало на воденица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 83.
БРАДЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. гальов. от брадле; браденце.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАДОРО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За козел, коза и под. — който има брада и рога.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАДЯ`1, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. Диал. За растение — пускам брада, коренчета.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРАДЯ`2, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Забраждам. Някой .. се промъкнал и в двора и гледа, как стринка Ирина с просълзени очи гласи Петранка, бради й нова кърпа, нов нагръдник и готви я да среща и тя, горка, мъж с нова булка — нейна заместница. Ц. Церковски, Съч. III, 119. брадя се страд. и възвр.
БРАДЯ`САЛ, -а,* -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от брадясам като прил. Който е необръснат. На прага стоеше възрастен мъж с износени дрехи и брадясало лице. И. Петров, ЛСГ, 67. По платформите на шлеповете, без навес, .., бяха наредени санитарни носилки и на тях, обвити с мръсни кървави бинтове, лежаха брадясали и измършавели ранени немци. П. Незнакомов, МА, 106.
БРАДЯ`САМ. Вж. брадясвам.
БРАДЯ`СВАМ, -аш, несв.; брадя`сам, -аш, св., непрех. Обраствам с брада, с косми по долната част на лицето. Борината освети сега добре лицето на Нистора. То бе подпухнало и страшно брадясало, а очите му — подбити и подсинени. Ст. Загорчинов, ДП, 465. Без да искам, пипам брадата си, .. и виждам че съм брадясал. К. Калчев,* ДНГ, 173. Клети сиромаси са и двамата. Дрехите им — окъсани, увиснали, и както са брадясали и неостригани и двамата от Коледа насам, отдалече ще ги помислиш за кукери. Чудомир, Избр. пр, I*.
