Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/916“
Mister sou (беседа | приноси) м (niki -6a) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>да ги удари.</i> Д. Яръмов, БП, 60. | <i>да ги удари.</i> Д. Яръмов, БП, 60. | ||
| − | — От тур. bostanci | + | — От тур. bostanci başi. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОСТАНДЖИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> 1. Жена | + | <b>БОСТАНДЖИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> 1. Жена бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.). |
| + | |||
| + | 2. Съпруга на бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОСТАНДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>БОСТАНДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бостан и до бостанджия. <i>На стотина метра вдясно пасяха два спънати коня. По-нагоре тъмнееше бостанджийска колиба.</i> Ем. Станев, ИК III-IV, 381. <i>— Богат човек, чифликчия. Купил си бостанджийски чин и току-виж, отиде в Стамбул.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322. |
| − | < | + | ◇ <b>Бостанджийско плашило</b>. <i>Рядко.</i> Бостанско плашило. <i>А пък сред тях [зеленчуците] бе главище извило дрипавото бостанджийско плашило.</i> Хр. Радевски, СбХ, 123. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСТАНДЖИ`ЙСТВО</b>{{попр|Поставено ударение.}}, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, поминък на бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСТАНДЖИЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Простонар.</i> Бостанджийство. <i>Ала при нас в бостанджилъка / е други усталъка / и друга мъка.</i> Хр. Радевски, Б, 26. |
| − | — От тур. | + | — От тур. bostancılık. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОСТАНДЖ`ИЯ</b>, - | + | <b>БОСТАНДЖ`ИЯ</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> 1. Човек, който притежава или обработва бостан. <i>Тези крайненци, хора чифчии .., копачи и бостанджии, когато се напиват, не обичат изпращането с латерни, а с тъпан и зурни.</i> Н. Хайтов, А, 62. <i>— Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат. Бостанджията иска дъжд, а керемидчията слънце. Тъй и нашата работа.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 40. |
| − | |||
| − | 1. Човек, който притежава или обработва бостан. <i>Тези крайненци, хора чифчии .. , копачи и бостанджии, когато се напиват, не обичат изпращането с латерни, а с тъпан и зурни.</i> Н. Хайтов, А, 62. <i>— Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? | ||
| − | |||
| − | |||
2. <i>Диал.</i> Пазач на бостан; пъдар (Ст. Младенов, БТР). | 2. <i>Диал.</i> Пазач на бостан; пъдар (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | <i>3. Диал.</i> Градинар. <i>Влязохме в зданието на хортикултурата. Ние не сме нито ботаници, нито бостанджии и нямаше защо много да се спираме в този отдел, а само минахме от единия му край до другия, като се обръщахме наляво и надясно да изглеждаме растенията, които бяха доставени от всичките части на света.</i> Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 4,51. | + | <i>3. Диал.</i> Градинар. <i>Влязохме в зданието на хортикултурата. Ние не сме нито ботаници, нито бостанджии и нямаше защо много да се спираме в този отдел, а само минахме от единия му край до другия, като се обръщахме наляво и надясно да изглеждаме растенията, които бяха доставени от всичките части на света.</i> Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 4, 51. |
| − | 4. <i>Истор.</i> Във феодална Турция — войник в охраната при султанския дворец. <i>Юсуф ага отдавна подпираше хладните камъни на първия дворцов зид, а чужденецът все още не идваше. По някое време се сети — | + | 4. <i>Истор.</i> Във феодална Турция — войник в охраната при султанския дворец. <i>Юсуф ага отдавна подпираше хладните камъни на първия дворцов зид, а чужденецът все още не идваше. По някое време се сети — бостанджиите нямаше да пуснат оногова, докато везирите не излязат от Топкапу.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 60. <i>Вярната султанова войска, канонерите и бостанджиите (това име носеше царската войска), захванаха синките тесни пътища на Иподром.</i> Д. Попов, СбРС (превод), 37. <i>Минали са три синджира, / три синджира черни роби; / караха ги върли турци, / върли турци бостанджии.</i> Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 99. |
| − | — От тур. | + | — От тур. bostancı. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСТА`НИЩЕ</b> <i>ср. Диал.</i> Място, където е имало бостан или което е предназначено за бостан. <i>Ето какво добро ще направи той — Златан чорбаджи, ще отстъпи нивата за бостанище.</i> К. Петканов, БД, 53. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСТА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бостан (в 1, 2 и 3 знач.). <i>Веднъж пак, то се случи през лятото, се отбихме на сушина в една бостанска колиба.</i> Кл. Цачев, СШ, 136. |
| − | + | ◇ <b>Бостанско плашило</b>. 1. Човешка фигура, направена от дрипи, която се поставя в бостан, градина или лозе, за да плаши птиците, които налитат на плодовете. <i>Първият ден той застана сред нивата и тъй дрипав, прегърбен и съсухрен, с дълга тояга в ръка, приличаше на бостанско плашило.</i> Д. Несторов, Б, 116. <i>В първия миг ние бяхме готови да се заогъваме от смях, защото поразително приличаше на бостанско плашило — с тънките крака, силно разкрачени — и с чорлавите руси коси, сякаш направени от царевична брада.</i> Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 31. | |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
2. <i>Разг. Пренебр.</i> Много грозен мъж или много грозна жена. <i>— Най-голямата хубавица по цяла Северна България. Мен гледай, за нея не питай. Маджар искаше да каже „Ама ти не си много хубав, ако е като тебе, трябва да е някое бостанско плашило“, но предпочете да замълчи.</i> В. Нешков, Н, 167. | 2. <i>Разг. Пренебр.</i> Много грозен мъж или много грозна жена. <i>— Най-голямата хубавица по цяла Северна България. Мен гледай, за нея не питай. Маджар искаше да каже „Ама ти не си много хубав, ако е като тебе, трябва да е някое бостанско плашило“, но предпочете да замълчи.</i> В. Нешков, Н, 167. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСТА`НЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бостан (в 1 и 3 знач.). <i>— Из тая врачка се влиза в бостанчето ни.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143. <i>В ближните зелени бостанчета не се мярваше вече жива душа.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 27. <i>Рекичката се губеше зад някакво бостанче, оградено с чер, трънлив плет.</i> Ем. Станев, ВТВ, 68. <i>Зеленчукови бостанчета.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`СТО`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Игра на карти от началото на XIX в., която се играе от четири души с 52 карти. <i>И скритом [гостите] татък в другия салон / играят бридж, и покер, и бостон.</i> Ем. Попдимитров, СР, 56. |
2. Американски салонен танц, разновидност на бавния валс. | 2. Американски салонен танц, разновидност на бавния валс. | ||
| Ред 51: | Ред 45: | ||
— Англ. от собств. | — Англ. от собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`СФОРСКИ</b>,{{попр|Добавяне на интервал.}} -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Босфор — проток, който свързва Черно море с Мраморно море. <i>Мило дете, знам, че ти ме мислиш при прекрасните босфорски брегове.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 72. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСЯ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> В дореволюционна Русия — човек из средата на декласираните градски и селски слоеве; скитник, бездомник. <i>Суровият живот в царска Русия определил за Пешков други „университети“: казанските свърталища на босяците, революционните кръжоци на потиснатите хора.</i> Лит. XI кл, 120. <i>Написал е много и големи</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 00:02, 26 януари 2014
да ги удари. Д. Яръмов, БП, 60.
— От тур. bostanci başi.
БОСТАНДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.).
2. Съпруга на бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.).
БОСТАНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бостан и до бостанджия. На стотина метра вдясно пасяха два спънати коня. По-нагоре тъмнееше бостанджийска колиба. Ем. Станев, ИК III-IV, 381. — Богат човек, чифликчия. Купил си бостанджийски чин и току-виж, отиде в Стамбул. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322.
◇ Бостанджийско плашило. Рядко. Бостанско плашило. А пък сред тях [зеленчуците] бе главище извило дрипавото бостанджийско плашило. Хр. Радевски, СбХ, 123.
БОСТАНДЖИ`ЙСТВО*, мн. няма, ср. Занятие, поминък на бостанджия (в 1, 2 и 3 знач.).
БОСТАНДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Бостанджийство. Ала при нас в бостанджилъка / е други усталъка / и друга мъка. Хр. Радевски, Б, 26.
— От тур. bostancılık.
БОСТАНДЖ`ИЯ, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. Човек, който притежава или обработва бостан. Тези крайненци, хора чифчии .., копачи и бостанджии, когато се напиват, не обичат изпращането с латерни, а с тъпан и зурни. Н. Хайтов, А, 62. — Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат. Бостанджията иска дъжд, а керемидчията слънце. Тъй и нашата работа. Ем. Станев, ИК I-II, 40.
2. Диал. Пазач на бостан; пъдар (Ст. Младенов, БТР).
3. Диал. Градинар. Влязохме в зданието на хортикултурата. Ние не сме нито ботаници, нито бостанджии и нямаше защо много да се спираме в този отдел, а само минахме от единия му край до другия, като се обръщахме наляво и надясно да изглеждаме растенията, които бяха доставени от всичките части на света. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 4, 51.
4. Истор. Във феодална Турция — войник в охраната при султанския дворец. Юсуф ага отдавна подпираше хладните камъни на първия дворцов зид, а чужденецът все още не идваше. По някое време се сети — бостанджиите нямаше да пуснат оногова, докато везирите не излязат от Топкапу. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 60. Вярната султанова войска, канонерите и бостанджиите (това име носеше царската войска), захванаха синките тесни пътища на Иподром. Д. Попов, СбРС (превод), 37. Минали са три синджира, / три синджира черни роби; / караха ги върли турци, / върли турци бостанджии. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 99.
— От тур. bostancı.
БОСТА`НИЩЕ ср. Диал. Място, където е имало бостан или което е предназначено за бостан. Ето какво добро ще направи той — Златан чорбаджи, ще отстъпи нивата за бостанище. К. Петканов, БД, 53.
БОСТА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бостан (в 1, 2 и 3 знач.). Веднъж пак, то се случи през лятото, се отбихме на сушина в една бостанска колиба. Кл. Цачев, СШ, 136.
◇ Бостанско плашило. 1. Човешка фигура, направена от дрипи, която се поставя в бостан, градина или лозе, за да плаши птиците, които налитат на плодовете. Първият ден той застана сред нивата и тъй дрипав, прегърбен и съсухрен, с дълга тояга в ръка, приличаше на бостанско плашило. Д. Несторов, Б, 116. В първия миг ние бяхме готови да се заогъваме от смях, защото поразително приличаше на бостанско плашило — с тънките крака, силно разкрачени — и с чорлавите руси коси, сякаш направени от царевична брада. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 31.
2. Разг. Пренебр. Много грозен мъж или много грозна жена. — Най-голямата хубавица по цяла Северна България. Мен гледай, за нея не питай. Маджар искаше да каже „Ама ти не си много хубав, ако е като тебе, трябва да е някое бостанско плашило“, но предпочете да замълчи. В. Нешков, Н, 167.
БОСТА`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бостан (в 1 и 3 знач.). — Из тая врачка се влиза в бостанчето ни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143. В ближните зелени бостанчета не се мярваше вече жива душа. Ц. Церковски, Съч. III, 27. Рекичката се губеше зад някакво бостанче, оградено с чер, трънлив плет. Ем. Станев, ВТВ, 68. Зеленчукови бостанчета.
БО`СТО`Н, мн. няма, м. 1. Игра на карти от началото на XIX в., която се играе от четири души с 52 карти. И скритом [гостите] татък в другия салон / играят бридж, и покер, и бостон. Ем. Попдимитров, СР, 56.
2. Американски салонен танц, разновидност на бавния валс.
3. Печат. Малка печатарска машина, която работи, като се движи с крак.
— Англ. от собств.
БО`СФОРСКИ,* -а, -о, мн. -и. Прил. от Босфор — проток, който свързва Черно море с Мраморно море. Мило дете, знам, че ти ме мислиш при прекрасните босфорски брегове. Ив. Вазов, Съч. XII, 72.
БОСЯ`К, мн. -ци, м. В дореволюционна Русия — човек из средата на декласираните градски и селски слоеве; скитник, бездомник. Суровият живот в царска Русия определил за Пешков други „университети“: казанските свърталища на босяците, революционните кръжоци на потиснатите хора. Лит. XI кл, 120. Написал е много и големи
