Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/900“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Действам, работя в дадена област, занимавам се с нещо. <i>Полето на литературата, в която той боравеше властно, | + | {{+}} |
| + | 2. Действам, работя в дадена област, занимавам се с нещо. <i>Полето на литературата, в която той боравеше властно,… ни бе сближило.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 162. <i>Те [фейлетоните на Ал. Константинов] още не са изгубили своя пълен ефект само за онези читатели, които са живели и боравили в епохата, която се изобразява в тях.</i> Б. Ангелов, ЛС, 234. <i>Тези, които боравят с художествена литература, знаят как се постройва индивидуален (присъщ на отделен писател) език и стил.</i> А. Страшимиров, БД, 16. | ||
| − | 3. <i>Остар.</i> Разпореждам се, владея, властвам над нещо. <i>По това свидетелство може да се мисли, че Шиишан не е вече царувал. | + | 3. <i>Остар.</i> Разпореждам се, владея, властвам над нещо. <i>По това свидетелство може да се мисли, че Шиишан не е вече царувал .. и че в западното българско царство са вече боравили неговите синове.</i> Псп, 1876, кн. 11 и 12, 122. <i>Знаменосците ще са назначават от главния войвода, комуто под управлението ще са подложени синките чети, които ще са отправят в Стара планина и другаде, догдето борави неговата власт.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 77. <i>— О, Вишний Боже безпределний! / И ти, Перуне огнестрелний! Кои от горният Ефир / боравите над болний мир; / кои със правдата в ръката, / въртите по светът делата.</i> Д. Чинтулов, СбДЧ, 198. <b>борави се</b> <i>безл. от</i> боравя (в 1 и 2 знач.). <i>Вуйчо Миньо показа на Ленко как се борави с манлихерата.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 350. <i>— В инструменталния цех .. се борави изключително с чертежи и схеми.</i> НТМ, 1961, кн. 9,{{попр|Добавяне на интервал.}} 10. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОРА`К</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Събир. Диал.</i> Борова гора. <i>По чаловете голи на балкана / два облака един до друг пълзят .. / А пуши там под тях и глухо праска / запалений от мълния борак.</i> К. Христов, Кр, 39. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОРА`К</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Великденско яйце, което е останало здраво след чукане с други яйца; борец. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОРА`КС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Натриева сол на тетраборната киселина, представляваща безцветни кристали, добре разтворими във вода, използвана в керамиката, стъкларската промишленост, медицината и др. | |
— Лат. borax. | — Лат. borax. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОРА`КСОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и.{{попр|Добавяне на тире и точка.}} <i>Хим. Прил. от</i> боракс. <i>Бораксов сапун.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`РАПАРАТ</b> <i>м.</i> <i>Спец.</i> Приспособление за пробиване на дупки или гнезда в машинни части, което се поставя към дърводелска машина. | ||
| − | + | — От нем. bohren ’пробивам’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОРА`Т</b> <i>м. Хим.</i> Сол на борната киселина. <i>Калиев борат.</i> <i>Манганов борат.</i> <i>Натриев борат.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОРА`ТЕН</b>, -тна, -тно, мн.{{попр|Добавяне на интервал.}} -тни. <i>Хим. Прил.</i> от борат. <i>Боратен разтвор.</i> <i>Боратен сапун.</i> <i>Боратна луга.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОРАЦИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Минерал с бял, сивожълтеникав или зеленикав цвят и стъклен блясък, който е един от основните източници на бор и боракс. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | БОРБА | + | — Фр. boracite. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОРАЦИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> борацит. <i>Борацитови кристали.</i> <i>Борацитова находка.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОРА`Ч</b> <i>м. Диал.</i> Борец (в 3 и 4 знач.). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОРА`ЧКА</b> <i>ж. Диал.</i> Борба (в 1 знач.), състезание. <i>На третята вечер, за по-голяма веселба, царот напраил игри и борачки.</i> СбКШ, 83. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОРБА`</b> <i>ж.</i> 1. Схватка, сбиване обикн. на двама невъоръжени противници, всеки от които се стреми да надвие другия. <i>Тогава в тоя мрак се захвана бясна борба с ръце, с нокти, с крака, със зъби.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. <i>От дума на дума / скараха се двама / и борба сред пътя / почнаха голяма.</i> СбХ, 15. • <i>Нар.-поет.</i> Обикн. борба се борим. <i>Оставих аз настрана двете мечета и викнах: — Я ела, мари мецано, да си премериме силите! Пипнахме се и до вечерта борба се борихме.</i> А. Каралийчев, ПС I, 59. <i>Ако има юнак спроти мене — / да излезне борба да се борим.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 55. | ||
| − | + | 2. Въоръжено сражение, бой. <i>Влакът потегли на изток с гръм и шумотевица. След няколко време Плевен се изгуби в падината си; бягаха отзад и голите рътове, свидетели на епическите борби при обсадата на Плевен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 5. <i>Той поучаваше Бориса как се води чета и как се води борба с пушка и нож.</i> Д. Талев, И, 276. <i>При навеса Вълко сърдито извика. Беше забелязал пресните вълчи следи .. Стана му ясно, че борбата с глутницата ще бъде трудна и тежка.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 54. <i>Вдъхни секиму, о, боже! / любов жива за свобода — / .. / Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът!</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. | |
| + | 3. Сблъскване между две противоположни начала, сили, явления, разновидности и под. <i>Силен дъжд рукна, блъскан от бясната виелица; молниите браздяха облаци и тъмнини, .. Имаше някаква дивна прелест в тая борба на стихиите, в тоя разговор на хоризонтите, в тая адска илюминация на бездните.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. <i>Изопна снага, раздвижи рамене, настръхна, сякаш се готвеше за борба с вятъра.</i> К. Петканов, СВ, 10. <i>Ех, че борба беше! — Виелицата бясно фучеше, биеше в челото на машиниста и пръскаше сняг в прозорчето на кабината, ала локомотивът не се даваше.</i> Сп. Кралевски, ВО, 125. <i>В борбата с болестта здравият организъм надделя.</i> △ <i>Междувидова борба.</i> // Сблъскване между отделни лица или обществени групировки, класи и под. поради противоположни идеологии, идеи, разбирания или икономически и политически причини, при което всяка страна се стреми | ||
Текуща версия към 18:57, 15 януари 2014
2. Действам, работя в дадена област, занимавам се с нещо. Полето на литературата, в която той боравеше властно,… ни бе сближило. Ив. Вазов, Съч. XII, 162. Те [фейлетоните на Ал. Константинов] още не са изгубили своя пълен ефект само за онези читатели, които са живели и боравили в епохата, която се изобразява в тях. Б. Ангелов, ЛС, 234. Тези, които боравят с художествена литература, знаят как се постройва индивидуален (присъщ на отделен писател) език и стил. А. Страшимиров, БД, 16.
3. Остар. Разпореждам се, владея, властвам над нещо. По това свидетелство може да се мисли, че Шиишан не е вече царувал .. и че в западното българско царство са вече боравили неговите синове. Псп, 1876, кн. 11 и 12, 122. Знаменосците ще са назначават от главния войвода, комуто под управлението ще са подложени синките чети, които ще са отправят в Стара планина и другаде, догдето борави неговата власт. З. Стоянов, ЗБВ I, 77. — О, Вишний Боже безпределний! / И ти, Перуне огнестрелний! Кои от горният Ефир / боравите над болний мир; / кои със правдата в ръката, / въртите по светът делата. Д. Чинтулов, СбДЧ, 198. борави се безл. от боравя (в 1 и 2 знач.). Вуйчо Миньо показа на Ленко как се борави с манлихерата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 350. — В инструменталния цех .. се борави изключително с чертежи и схеми. НТМ, 1961, кн. 9,* 10.
БОРА`К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Събир. Диал. Борова гора. По чаловете голи на балкана / два облака един до друг пълзят .. / А пуши там под тях и глухо праска / запалений от мълния борак. К. Христов, Кр, 39.
БОРА`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Великденско яйце, което е останало здраво след чукане с други яйца; борец.
БОРА`КС, мн. няма, м. Хим. Натриева сол на тетраборната киселина, представляваща безцветни кристали, добре разтворими във вода, използвана в керамиката, стъкларската промишленост, медицината и др.
— Лат. borax.
БОРА`КСОВ, -а, -о, мн. -и.* Хим. Прил. от боракс. Бораксов сапун.
БО`РАПАРАТ м. Спец. Приспособление за пробиване на дупки или гнезда в машинни части, което се поставя към дърводелска машина.
— От нем. bohren ’пробивам’.
БОРА`Т м. Хим. Сол на борната киселина. Калиев борат. Манганов борат. Натриев борат.
БОРА`ТЕН, -тна, -тно, мн.* -тни. Хим. Прил. от борат. Боратен разтвор. Боратен сапун. Боратна луга.
БОРАЦИ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал с бял, сивожълтеникав или зеленикав цвят и стъклен блясък, който е един от основните източници на бор и боракс.
— Фр. boracite.
БОРАЦИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от борацит. Борацитови кристали. Борацитова находка.
БОРА`Ч м. Диал. Борец (в 3 и 4 знач.).
БОРА`ЧКА ж. Диал. Борба (в 1 знач.), състезание. На третята вечер, за по-голяма веселба, царот напраил игри и борачки. СбКШ, 83.
БОРБА` ж. 1. Схватка, сбиване обикн. на двама невъоръжени противници, всеки от които се стреми да надвие другия. Тогава в тоя мрак се захвана бясна борба с ръце, с нокти, с крака, със зъби. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. От дума на дума / скараха се двама / и борба сред пътя / почнаха голяма. СбХ, 15. • Нар.-поет. Обикн. борба се борим. Оставих аз настрана двете мечета и викнах: — Я ела, мари мецано, да си премериме силите! Пипнахме се и до вечерта борба се борихме. А. Каралийчев, ПС I, 59. Ако има юнак спроти мене — / да излезне борба да се борим. Нар. пес., СбНУ XIV, 55.
2. Въоръжено сражение, бой. Влакът потегли на изток с гръм и шумотевица. След няколко време Плевен се изгуби в падината си; бягаха отзад и голите рътове, свидетели на епическите борби при обсадата на Плевен. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 5. Той поучаваше Бориса как се води чета и как се води борба с пушка и нож. Д. Талев, И, 276. При навеса Вълко сърдито извика. Беше забелязал пресните вълчи следи .. Стана му ясно, че борбата с глутницата ще бъде трудна и тежка. Ем. Станев, ПЕГ, 54. Вдъхни секиму, о, боже! / любов жива за свобода — / .. / Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът! Хр. Ботев, Съч. 1929, 19.
3. Сблъскване между две противоположни начала, сили, явления, разновидности и под. Силен дъжд рукна, блъскан от бясната виелица; молниите браздяха облаци и тъмнини, .. Имаше някаква дивна прелест в тая борба на стихиите, в тоя разговор на хоризонтите, в тая адска илюминация на бездните. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Изопна снага, раздвижи рамене, настръхна, сякаш се готвеше за борба с вятъра. К. Петканов, СВ, 10. Ех, че борба беше! — Виелицата бясно фучеше, биеше в челото на машиниста и пръскаше сняг в прозорчето на кабината, ала локомотивът не се даваше. Сп. Кралевски, ВО, 125. В борбата с болестта здравият организъм надделя. △ Междувидова борба. // Сблъскване между отделни лица или обществени групировки, класи и под. поради противоположни идеологии, идеи, разбирания или икономически и политически причини, при което всяка страна се стреми
