Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/899“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
2. Само <i>ед.</i> Дървесина, материал от това дърво. <i>Цялата хижа отвътре е облицована с бор.</i> | 2. Само <i>ед.</i> Дървесина, материал от това дърво. <i>Цялата хижа отвътре е облицована с бор.</i> | ||
| − | <i> | + | 3. <i>Бот.</i> Род вечнозелени иглолистни дървета и по-рядко едри храсти. Pinus. |
◊ <b>Бял бор</b>. Иглолистно дърво, широко разпространено по планините на България, което има сравнително къси листа — иглички, разположени по две в снопче, светлокафява кора и високо право стебло. Pinus silvestris. | ◊ <b>Бял бор</b>. Иглолистно дърво, широко разпространено по планините на България, което има сравнително къси листа — иглички, разположени по две в снопче, светлокафява кора и високо право стебло. Pinus silvestris. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>БОР</b><sup>2</sup>, бо`рът, бо`ра, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Химически елемент B — металоид, който не се среща в природата в свободно състояние, влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, техниката и селското стопанство. | <b>БОР</b><sup>2</sup>, бо`рът, бо`ра, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Химически елемент B — металоид, който не се среща в природата в свободно състояние, влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, техниката и селското стопанство. | ||
| − | — От араб. през нем. | + | — От араб. през нем. Bor или фр. bore. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОР</b><sup>3</sup>, бо`рът, бо`ра <i>мн.</i> бо`рове, след <i>числ.</i> бо`ра, <i>м. Диал.</i> Набрано място на дреха; набор, дипла. <i>Роклята й от борове тежи.</i> СбНУ XIV, 208. | + | <b>БОР</b><sup>3</sup>, бо`рът, бо`ра,{{попр|Добавяне на запетайка.}} <i>мн.</i> бо`рове, след <i>числ.</i> бо`ра, <i>м. Диал.</i> Набрано място на дреха; набор, дипла. <i>Роклята й от борове тежи.</i> СбНУ XIV, 208. |
---- | ---- | ||
<b>БОР</b><sup>4</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Отбор. <i>И темничари думаха: / Хубаво, Мати, на свето / да си направиш тъмница, / в тъмница, Мати, да лежат / синки бор млади юнаци.</i> Нар. пес., СбБрМ, 144. | <b>БОР</b><sup>4</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Отбор. <i>И темничари думаха: / Хубаво, Мати, на свето / да си направиш тъмница, / в тъмница, Мати, да лежат / синки бор млади юнаци.</i> Нар. пес., СбБрМ, 144. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`РА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Обикн. бора`. <i>Метеор.</i> Силен и студен местен вятър, който се спуска от билата по южните склонове на планините към по-топлите низини и към моретата. <i>Като духна, мале мила, това ако не е бората, здраве му кажи!</i> Н. Антонов, ВОМ, 53. | + | <b>БО`РА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Обикн. <b>бора`</b>. <i>Метеор.</i> Силен и студен местен вятър, който се спуска от билата по южните склонове на планините към по-топлите низини и към моретата. <i>Като духна, мале мила, това ако не е бората, здраве му кажи!</i> Н. Антонов, ВОМ, 53. |
| − | 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Буря. <i>Доде премина бората, те си свършиха работата.</i> Ел. Мутева, РБЦ (превод), 68. <i>Она нощ особено стана една толкова страшна бора от вятър и дъжд, щото причини в башнята големи повреди.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), | + | 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Буря. <i>Доде премина бората, те си свършиха работата.</i> Ел. Мутева, РБЦ (превод), 68. <i>Она нощ особено стана една толкова страшна бора от вятър и дъжд, щото причини в башнята големи повреди.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 97. <i>А в онова време връз Българско висеше бора.</i> Ст. Младенов, БТР I, 94. |
— Ит. bora или от гр. μπόρα през тур. bora. | — Ит. bora или от гр. μπόρα през тур. bora. | ||
Текуща версия към 15:41, 15 януари 2014
съюз (БОНС). „Докторът“ всъщност не беше доктор, а зъболекар и отговаряше за бонсовата работа в нашия факултет. О. Бояджиев, П, 26. Тя самата учила романска филология, .. но поради провал в бонсовата организация забягнала в родния си град и се укривала в близки хора. Ем. Манов, ДСР, 62.
БО`НУС м. Икон. 1. Допълнително възнаграждение, надбавка, парично или материално поощрение; премия.
2. Допълнителна отстъпка от цената на стока, която се дава от купувача в съответствие с условията на сделката или по отделна договореност.
3. Допълнителен дивидент, който се изплаща еднократно на акционерите по определен повод.
— От лат. bonus ’хубав, добър’ през англ. bonus.
БОР1, бо`рът, бо`ра, мн. бо`рове и (нар. поет.) бо`ри, след числ. бо`ра, м. 1. Високо, вечнозелено иглолистно дърво с плодове шишарки, което расте обикн. в планините, използувано в строителството, за направа на мебели, като декоративно в селищата и др. Всред широкия двор .. се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин, Съч. III, 9. Младият селянин .. вдигна рамене и погледна върхарите на вечнозелените борове. М. Грубешлиева, ПП 188. Гората ставаше все по-висока и все по-тъмна. Започнаха да се срещат ели и борове, трепетлики и брези. Ем. Станев, ПГВ, 106. Два са бора ред по редом расли, / между них е ела тънковита. / Бори расли горе нависоко, / засланяли ела тънковита / от зли бури, от студени ветри. Нар. пес., Христом. ЦР, 65. О зелен бор да се хвати и той ще посъхне. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 8.
2. Само ед. Дървесина, материал от това дърво. Цялата хижа отвътре е облицована с бор.
3. Бот. Род вечнозелени иглолистни дървета и по-рядко едри храсти. Pinus.
◊ Бял бор. Иглолистно дърво, широко разпространено по планините на България, което има сравнително къси листа — иглички, разположени по две в снопче, светлокафява кора и високо право стебло. Pinus silvestris.
Черен бор. Иглолистно дърво с тъмносива кора и твърди дълги листа — игли, разпространено по ниските части на планините, което се използува за добиване на смола и като строителен материал. Pinus nigricans.
БОР2, бо`рът, бо`ра, мн. няма, м. Хим. Химически елемент B — металоид, който не се среща в природата в свободно състояние, влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, техниката и селското стопанство.
— От араб. през нем. Bor или фр. bore.
БОР3, бо`рът, бо`ра,* мн. бо`рове, след числ. бо`ра, м. Диал. Набрано място на дреха; набор, дипла. Роклята й от борове тежи. СбНУ XIV, 208.
БОР4, мн. няма, м. Диал. Отбор. И темничари думаха: / Хубаво, Мати, на свето / да си направиш тъмница, / в тъмница, Мати, да лежат / синки бор млади юнаци. Нар. пес., СбБрМ, 144.
БО`РА`, мн. няма, ж. 1. Обикн. бора`. Метеор. Силен и студен местен вятър, който се спуска от билата по южните склонове на планините към по-топлите низини и към моретата. Като духна, мале мила, това ако не е бората, здраве му кажи! Н. Антонов, ВОМ, 53.
2. Остар. и диал. Буря. Доде премина бората, те си свършиха работата. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 68. Она нощ особено стана една толкова страшна бора от вятър и дъжд, щото причини в башнята големи повреди. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 97. А в онова време връз Българско висеше бора. Ст. Младенов, БТР I, 94.
— Ит. bora или от гр. μπόρα през тур. bora.
БО`РА, мн. няма, ж. Диал. Борба. • Нар.-поет. Бора се боря. Уйко, уйко Кралий Марко, / нямам время да ся махкам, / имам время да ся борам, / бора ще ми да ся борим. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 63.
БОРА`ВАЛКА ж. Диал. Голяма лъжица; бъркачка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БО`РАВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Бъркам, разбърквам, боравам се страд.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.
БОРА`ВЕНЕ, ср. Отгл. същ. от боравя и от борави се. Дългото боравене с пороците я бе научило да различава веднага добродетелта. Д. Димов, Т, 487. И този въпрос е: от какво значение за книжнината ни е боравенето на нашите поети в политиката. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 358.
БОРА`ВЯ, -иш, мин. св., несв., непрех. I. С предл. с. Действам, работя, служа си с нещо. От него [Спартак] гладиаторите се учеха как да боравят с двуостър меч. А. Каралийчев, ТР, 154. Бяха го учили четниците да борави с пушка, особено Фидан всичко му показваше. Д. Талев, И, 129. Дирак спокойно боравеше с пулта за управление, желязното му лице изглеждаше, както винаги, спокойно и безжизнено. П. Вежинов, СП, 56. Наред обаче с индивидуалните герои, атическата комедия борави и с колектив — това е хорът. Г. Михайлов, Т, 1955. кн. 11, 17. Инженерът борави с формули, уравнения, чертае планове, твори. Т. Дарджонов, МПЖ, 4. Физиката борави с величини, които по принцип са достъпни за наблюдение и измерване. Л. Митрани и др., ЗМ, 4.
