Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/892“
Mister sou (беседа | приноси) м (Димитър Благоев 6a) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Боледувам; болнея, боля, болея, болувам. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Болник; болестник. <i>— Ти слушай мене! — започна с тъжен глас Драгуня. — Аз ще умра, нали ме видиш, през ден, през два съм боляк.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 93. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯ`Р</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Болярин; болярец. <i>Там новий се храм освещава, / сграден от Асеня боляра.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 14. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯ`РЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Болярски. <i>Внезапно пред очите на овчаря притъмня, ушите му писнаха — един болярев стражник го удари по темето с дебело дърво.</i> А. Дончев, СБС, 581-582. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯРЕ`Ц</b>, <i>мн.</i> -рци`, <i>м.</i> 1. <i>Остар.</i> Болярин; боляр. <i>В България тогаз имало един общ непременяем съвет (сенат), съставен от велможи, наречени болярци.</i> Т. Шишков, ИБН, 152. |
2. <i>Диал.</i> Богаташ. <i>Да дадем, мамо, Петкана / вов това пусто Загоре, / че са загорци болярци.</i> Нар. пес., СбБрМ, 145. <i>Който днес е болярец, утре може да е слепец.</i> П. Берон, БРП, 37. | 2. <i>Диал.</i> Богаташ. <i>Да дадем, мамо, Петкана / вов това пусто Загоре, / че са загорци болярци.</i> Нар. пес., СбБрМ, 145. <i>Който днес е болярец, утре може да е слепец.</i> П. Берон, БРП, 37. | ||
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>болере`ц</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯ`РИН</b>, <i>мн.</i> боля`ри, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IX до XIV в. <i>Болярите се делили на два класа: на велики и малки боляри.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 193. <i>А Гавриил, болярин и вожд на тежката българска конница, срещна галски войвода с многобройна дружина.</i> Н. Райнов, ВДБ, 65. <i>В лято 1342 два дни след Шала Богородица, една малка конна чета начело с болярина песнопой Витомир слизаше по десния бряг на Марица.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 295. <i>Иван Шишман седял посред стаята и слушал с голямо внимание разговорите на своите боляре.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 111-112. |
| − | 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Богат, имотен човек; болярец. <i>Според мнението на котленските хаджии, техният градец е единствен по цяла България, в него са раждат боляри хора, умни глави, паши и владици.</i> | + | 2. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Богат, имотен човек; болярец. <i>Според мнението на котленските хаджии, техният градец е единствен по цяла България, в него са раждат боляри хора, умни глави, паши и владици.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 25. <i>Стар болярин — зъл лихварин / в края наш се слави.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 10. <i>Низ по село скупом ходят / китни млади коледари, — сиромаси и боляри / с благовестие да споходят.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99. <i>Болярин кога ще, сиромах кога може.</i> Погов. |
| − | — Първобълг. — Друга форма: | + | — Първобълг. — Друга форма: <em>боле`рин</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛЯРИ`ЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Богаташка. <i>Като отишел при нея търговецо, рекъл | + | <b>БОЛЯРИ`ЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Богаташка. <i>Като отишел при нея търговецо, рекъл й: „Ти говедарица ли сакаш занапред да си или болярица!“</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 129. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯ`РКА</b> <i>ж.</i> Жена или дъщеря на болярин. <i>По-младите боляри разиграваха изпотените си коне и отвреме навреме хвърляха някоя закачлива дума към болярките.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 110. <i>Всички бяха облечени празнично, а Агата Самуилова и четирите й{{попр|Грешен символ за „ударено и.“}} дъщери, дори и най-малката, бяха сложили на главите си широки златни обръчи, както подобаваше на велики болярки.</i> Д. Талев, С II, 21. <i>Не ща да съм селянка черна, / искам да съм голяма болярка.</i> П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 919. |
| − | |||
| − | |||
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>боле`рка</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯ`РКИ`НЯ</b> <i>ж. Остар.</i> Болярка. <i>Две млади боляркини в скъпи копринени дрехи я поддържаха под мишница.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. <i>Катя настояваше непременно да се наслади на песните, които едно време са пеели княгините и боляркините.</i> П. Стъпов, ГОВ, 203. <i>Калиопа хубавица, / боляркиня милолица, / лудо младо, не люби.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 11. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯ`РОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Болярски. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на болярин или е свързан с болярин. <i>Из двете главни улици .. между невисоки .. болярски къщи вървяха бавно и тежко .. болярите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. <i>— Да изколехме всички боляри по българската и сръбска земя, да не останеше болярска кула да стърчи на никое бърдо, няма да се свърши отрошка неволя.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 327. <i>Тръгна Марийка, излезе, / премина двори широки, / премина китни градини / и манастирски хармани, / в голямо село отиде, / в голямо село болярско.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 187-188. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯ`РСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> болярски. Обикн. в съчет.: <b>По болярски</b>. По същия начин като болярин. <i>— Що, не ти ли харесвам? .. — А на Комненовата ливада край Одрин ти с други очи погледна на болярина Драгшана. Ако е било за дрехите само и сега съм облечен по болярски, на` виж!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 178. <i>А всякому ся иска да живее по новата мода, — по болярски.</i> Й. Груев, СП (превод), 220. <i>Той ся подголеми и приучи ся да пръска и да харчи болярски.</i> Й. Груев, (превод) Кн.{{попр|Заменена запетайка с точка.}} 3, 35. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЯ`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Събир.</i> Всички боляри като една общност; болярско съсловие. <i>От редица години Самуил Мокри за пръв път срещаше такава съпротива от страна на болярството, та и от страна на царя, макар и само с мълчанието му.</i> Д. Талев, С II, 147. |
| − | 2. Състояние, положение, власт на болярин. | + | 2. Състояние, положение, власт на болярин. <i>— Елено болярко — започна пак той и се поклони, — хвала ти на болярството и на юначество!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 127. <i>И с пламък, който ден и нощ ми свети, / победа бих нанесъл на врага. / Или пък нека беше ме лишил / от моето болярство, мойта власт, / от царската си милост.</i> М. Петканова, ЦТ, 15. <i>Йенке ле, боляркиньо льо, /</i> |
| − | |||
| − | <i>— Елено болярко — започна пак той и се поклони, — хвала ти на болярството и на юначество!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 127. <i>И с пламък, който ден и нощ ми свети, / победа бих нанесъл на врага. / Или пък нека беше ме лишил / от моето болярство, мойта власт, / от царската си милост.</i> М. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 21:49, 11 януари 2014
БОЛЯ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Боледувам; болнея, боля, болея, болувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЛЯ`К, мн. -ци, м. Диал. Болник; болестник. — Ти слушай мене! — започна с тъжен глас Драгуня. — Аз ще умра, нали ме видиш, през ден, през два съм боляк. Кл. Цачев, ГЗ, 93.
БОЛЯ`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Болярин; болярец. Там новий се храм освещава, / сграден от Асеня боляра. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 14.
БОЛЯ`РЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Болярски. Внезапно пред очите на овчаря притъмня, ушите му писнаха — един болярев стражник го удари по темето с дебело дърво. А. Дончев, СБС, 581-582.
БОЛЯРЕ`Ц, мн. -рци`, м. 1. Остар. Болярин; боляр. В България тогаз имало един общ непременяем съвет (сенат), съставен от велможи, наречени болярци. Т. Шишков, ИБН, 152.
2. Диал. Богаташ. Да дадем, мамо, Петкана / вов това пусто Загоре, / че са загорци болярци. Нар. пес., СбБрМ, 145. Който днес е болярец, утре може да е слепец. П. Берон, БРП, 37.
— Друга форма: болере`ц.
БОЛЯ`РИН, мн. боля`ри, м. 1. Истор. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IX до XIV в. Болярите се делили на два класа: на велики и малки боляри. Ив. Вазов, Съч. XX, 193. А Гавриил, болярин и вожд на тежката българска конница, срещна галски войвода с многобройна дружина. Н. Райнов, ВДБ, 65. В лято 1342 два дни след Шала Богородица, една малка конна чета начело с болярина песнопой Витомир слизаше по десния бряг на Марица. Ст. Загорчинов, ДП, 295. Иван Шишман седял посред стаята и слушал с голямо внимание разговорите на своите боляре. Л. Каравелов, Съч. V, 111-112.
2. Остар. и диал. Богат, имотен човек; болярец. Според мнението на котленските хаджии, техният градец е единствен по цяла България, в него са раждат боляри хора, умни глави, паши и владици. З. Стоянов, ЗБВ I, 25. Стар болярин — зъл лихварин / в края наш се слави. П. К. Яворов, Съч. I, 10. Низ по село скупом ходят / китни млади коледари, — сиромаси и боляри / с благовестие да споходят. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99. Болярин кога ще, сиромах кога може. Погов.
— Първобълг. — Друга форма: боле`рин.
БОЛЯРИ`ЦА ж. Диал. Богаташка. Като отишел при нея търговецо, рекъл й: „Ти говедарица ли сакаш занапред да си или болярица!“ Нар. прик., СбНУ XIV, 129.
БОЛЯ`РКА ж. Жена или дъщеря на болярин. По-младите боляри разиграваха изпотените си коне и отвреме навреме хвърляха някоя закачлива дума към болярките. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Всички бяха облечени празнично, а Агата Самуилова и четирите й* дъщери, дори и най-малката, бяха сложили на главите си широки златни обръчи, както подобаваше на велики болярки. Д. Талев, С II, 21. Не ща да съм селянка черна, / искам да съм голяма болярка. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 919.
— Друга (диал.) форма: боле`рка.
БОЛЯ`РКИ`НЯ ж. Остар. Болярка. Две млади боляркини в скъпи копринени дрехи я поддържаха под мишница. Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. Катя настояваше непременно да се наслади на песните, които едно време са пеели княгините и боляркините. П. Стъпов, ГОВ, 203. Калиопа хубавица, / боляркиня милолица, / лудо младо, не люби. П. К. Яворов, Съч. I, 11.
БОЛЯ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Болярски.
БОЛЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на болярин или е свързан с болярин. Из двете главни улици .. между невисоки .. болярски къщи вървяха бавно и тежко .. болярите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. — Да изколехме всички боляри по българската и сръбска земя, да не останеше болярска кула да стърчи на никое бърдо, няма да се свърши отрошка неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 327. Тръгна Марийка, излезе, / премина двори широки, / премина китни градини / и манастирски хармани, / в голямо село отиде, / в голямо село болярско. Ц. Церковски, Съч. II, 187-188.
БОЛЯ`РСКИ. Нареч. от прил. болярски. Обикн. в съчет.: По болярски. По същия начин като болярин. — Що, не ти ли харесвам? .. — А на Комненовата ливада край Одрин ти с други очи погледна на болярина Драгшана. Ако е било за дрехите само и сега съм облечен по болярски, на` виж! Ст. Загорчинов, ДП, 178. А всякому ся иска да живее по новата мода, — по болярски. Й. Груев, СП (превод), 220. Той ся подголеми и приучи ся да пръска и да харчи болярски. Й. Груев, (превод) Кн.* 3, 35.
БОЛЯ`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички боляри като една общност; болярско съсловие. От редица години Самуил Мокри за пръв път срещаше такава съпротива от страна на болярството, та и от страна на царя, макар и само с мълчанието му. Д. Талев, С II, 147.
2. Състояние, положение, власт на болярин. — Елено болярко — започна пак той и се поклони, — хвала ти на болярството и на юначество! Ст. Загорчинов, ДП, 127. И с пламък, който ден и нощ ми свети, / победа бих нанесъл на врага. / Или пък нека беше ме лишил / от моето болярство, мойта власт, / от царската си милост. М. Петканова, ЦТ, 15. Йенке ле, боляркиньо льо, /
