Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/889“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Премахната редакция 9158 на Mister sou (беседа)Непправилна позиция на ударенията. (Станислав, 7а)) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>соживила оназ изтощена болница.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 90. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛНИЧА`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Болнав; болновит, болнав. <i>Аз винаги му подчертавах голямата си почит и той — вече застаряващ, болничав .. беше много чувствителен към всяка проява на участие и топлота.</i> К. Константинов, ППГ, 318. <i>Макар и да беше Коце болничав, неговият баща все намираше за какво да го посгълчи, та че и за какво да му подръпва ушите.</i> А. Страшимиров, А, 90. <i>Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво.</i> Елин Пелин, Съч. III, 31. <i>Ако те [родителите] са болничави и хлабави, то те ще предадат болките си на самите деца.</i> С. Бобчев, ЖФ, (превод), 9. |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>болни`кав</em>, <em>болени`чав</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛНИЧА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Болногледач. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛНИЧА`РКА</b> <i>ж. Остар.</i> Болногледачка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛНИЧА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> болничар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛНИЧА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Работа, занятие на болничар или болничарка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛНИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е на болница или е свързан с болница. <i>Той дишаше тежко, очите му светеха тъжно и шареха жадно по белия таван на болничната стая.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 313. <i>Качиха ги [ранените] на болнични коли и бърже ги откараха в болниците.</i> К. Петканов, МЗК, 104-105. <i>Пред вратата на магазина чакаше болнична линейка. Двама едри мъже в бели престилки изнасяха на носилка една от състезателките.</i> Ал. Бабек, МЕ, 140. <i>Неизвестна ръка беше пръснала позиви и тук, сред болните, и надошлите полицаи бяха подложили на разпит целия болничен персонал.</i> Л. Ангелов, ЖС, 39. <i>Болнично легло.</i> <i>Болничен халат.</i> <i>Болнично отделение.</i> <i>Болнична обстановка.</i> |
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>болнична</b> <i>ж. Разг.</i> Специално помещение, стая за преглед и лекуване на болни. <i>За да не събужда излишно подозрение, Евгени се запъти към арестантската болнична два часа след операцията.</i> Д. Ангелов, ЖС, 289. <b>болнични</b> <i>мн. Разг.</i> Отпуск по болест. <i>Аз съм в болнични.</i> △ <i>Дадоха ми пет дена болнични.</i> | |
| − | + | ◊ <b>Болничен лист</b>. Документ, който се издава на болен от лечебно заведение, за да се удостовери заболяването му и правото на платен отпуск за определено време. <i>— Отпуската ми е крайно необходима, .. — Ето, лекарят ми даде и болничен лист.</i> Д. Кисьов, Щ, 451. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Болничен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. гальов. от</i> болен (в 1 знач.). <i>— И мойто момиченце .. е колко тебе; и то така сладко и хубаво приказва; само че — ех, болничко е то, горкото/</i> Т. Влайков, Съч. II, 188. <i>Нито ми малко мената, / мената и харизмата, / нито ми грозен млад Стоян, / най сам си, мамо, болничка, / болничка, мамо, неволна, / ще легна, нема да стана!</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 141. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛНО</b> <i>нареч.</i> 1. С болка, с мъка; мъчително, болезнено. <i>Сърцето се свива болно при мисълта, че животът е тъй хубав, а ти стоиш пред лицето му и чакаш смъртта.</i> Л. Стоянов, X, 46. <i>— Не ми се сърди… Не е лесно — простена момчето и въздъхна. Гласът и думите на Милан болно се отекнаха в душата на Мечев.</i> Д. Спространов, С, 184. <i>Защото думите му .. болно засягаха неговата сякаш притъпена съвест и му причиняваха някаква досадна и остра неприятност.</i> Т. Влайков, Съч. III, 193. |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. В съчет. с гл. съм, ставам и др. в 3 <i>л. ед. ч.</i> Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на болка, мъка. <i>Стана ми болно тогава за безсилието й сама, без компромиси, да изплува над слабостите и грешките си.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 260. <i>Беше му болно като на дете, което несправедливо са обидили и което очаква, че скоро ще съзнаят грешката си и ще го приласкаят.</i> Л. Стоянов, П, 374-375. <i>И сега ми е тъмно и болно, — / мойта пладня на заник клони, — / мойте радости гаснат неволно / и спокойната есен слани.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 102 | + | 2. В съчет. с гл. <em>съм</em>, <em>ставам</em> и др. в 3 <i>л. ед. ч.</i> Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на болка, мъка. <i>Стана ми болно тогава за безсилието й сама, без компромиси, да изплува над слабостите и грешките си.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 260. <i>Беше му болно като на дете, което несправедливо са обидили и което очаква, че скоро ще съзнаят грешката си и ще го приласкаят.</i> Л. Стоянов, П, 374-375. <i>И сега ми е тъмно и болно, — / мойта пладня на заник клони, — / мойте радости гаснат неволно / и спокойната есен слани.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 102. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛНОВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Болнав; болникав, болничав. <i>Милош годи Милокя девокя, / .. / па са му я други покудили, / че е била много болновита. / Милош си е друга залибило.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 261. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛНОГЛЕДА`Ч</b> <i>м.</i> Мъж, който се занимава с гледане на болни, грижи се за болни. <i>От линейката излезе среден на ръст човек с обръсната глава .. Подир него излязоха двама болногледачи в бели престилки.</i> Й. Радичков, СР, 217. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛНОГЛЕДА`ЧКА</b> <i>ж.</i> Жена, която се занимава с гледане на болни, грижи се за болни. <i>По едно време леля Кръстница беше болногледачка на една парализирана жена.</i> В. Цонев, ЕВ, 27. <i>Ранените партизани… имаха нужда от болногледачка, която да превързва раните им, да им носи вода, да им свари поне два пъти в седмицата някаква гореща супа или каша от брашно и сирене.</i> М. Марчевски, МП, 200. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛОМЕ`ТЪР</b>, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Физ.</i> Уред за измерване интензивността на лъчистата енергия. |
| − | + | — От гр. βολή ’лъч’ + μέτρον ’метър’. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛО`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Прил. от</i> Болоня (град в Северна Италия). <i>Болонски</i> |
Текуща версия към 14:29, 8 януари 2014
соживила оназ изтощена болница. С. Радулов, ГМП (превод), 90.
БОЛНИЧА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болнав; болновит, болнав. Аз винаги му подчертавах голямата си почит и той — вече застаряващ, болничав .. беше много чувствителен към всяка проява на участие и топлота. К. Константинов, ППГ, 318. Макар и да беше Коце болничав, неговият баща все намираше за какво да го посгълчи, та че и за какво да му подръпва ушите. А. Страшимиров, А, 90. Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво. Елин Пелин, Съч. III, 31. Ако те [родителите] са болничави и хлабави, то те ще предадат болките си на самите деца. С. Бобчев, ЖФ, (превод), 9.
— Други форми: болни`кав, болени`чав.
БОЛНИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Болногледач.
БОЛНИЧА`РКА ж. Остар. Болногледачка.
БОЛНИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от болничар.
БОЛНИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. Работа, занятие на болничар или болничарка.
БО`ЛНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е на болница или е свързан с болница. Той дишаше тежко, очите му светеха тъжно и шареха жадно по белия таван на болничната стая. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 313. Качиха ги [ранените] на болнични коли и бърже ги откараха в болниците. К. Петканов, МЗК, 104-105. Пред вратата на магазина чакаше болнична линейка. Двама едри мъже в бели престилки изнасяха на носилка една от състезателките. Ал. Бабек, МЕ, 140. Неизвестна ръка беше пръснала позиви и тук, сред болните, и надошлите полицаи бяха подложили на разпит целия болничен персонал. Л. Ангелов, ЖС, 39. Болнично легло. Болничен халат. Болнично отделение. Болнична обстановка.
2. Като същ. болнична ж. Разг. Специално помещение, стая за преглед и лекуване на болни. За да не събужда излишно подозрение, Евгени се запъти към арестантската болнична два часа след операцията. Д. Ангелов, ЖС, 289. болнични мн. Разг. Отпуск по болест. Аз съм в болнични. △ Дадоха ми пет дена болнични.
◊ Болничен лист. Документ, който се издава на болен от лечебно заведение, за да се удостовери заболяването му и правото на платен отпуск за определено време. — Отпуската ми е крайно необходима, .. — Ето, лекарят ми даде и болничен лист. Д. Кисьов, Щ, 451.
БО`ЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Болничен.
БО`ЛНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. гальов. от болен (в 1 знач.). — И мойто момиченце .. е колко тебе; и то така сладко и хубаво приказва; само че — ех, болничко е то, горкото/ Т. Влайков, Съч. II, 188. Нито ми малко мената, / мената и харизмата, / нито ми грозен млад Стоян, / най сам си, мамо, болничка, / болничка, мамо, неволна, / ще легна, нема да стана! Нар. пес., СбНУ XLVI, 141.
БО`ЛНО нареч. 1. С болка, с мъка; мъчително, болезнено. Сърцето се свива болно при мисълта, че животът е тъй хубав, а ти стоиш пред лицето му и чакаш смъртта. Л. Стоянов, X, 46. — Не ми се сърди… Не е лесно — простена момчето и въздъхна. Гласът и думите на Милан болно се отекнаха в душата на Мечев. Д. Спространов, С, 184. Защото думите му .. болно засягаха неговата сякаш притъпена съвест и му причиняваха някаква досадна и остра неприятност. Т. Влайков, Съч. III, 193.
2. В съчет. с гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на болка, мъка. Стана ми болно тогава за безсилието й сама, без компромиси, да изплува над слабостите и грешките си. Л. Александрова, ИЕЩ, 260. Беше му болно като на дете, което несправедливо са обидили и което очаква, че скоро ще съзнаят грешката си и ще го приласкаят. Л. Стоянов, П, 374-375. И сега ми е тъмно и болно, — / мойта пладня на заник клони, — / мойте радости гаснат неволно / и спокойната есен слани. Хр. Ясенов, Събр. пр, 102.
БОЛНОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болнав; болникав, болничав. Милош годи Милокя девокя, / .. / па са му я други покудили, / че е била много болновита. / Милош си е друга залибило. Нар. пес., СбНУ XLIV, 261.
БОЛНОГЛЕДА`Ч м. Мъж, който се занимава с гледане на болни, грижи се за болни. От линейката излезе среден на ръст човек с обръсната глава .. Подир него излязоха двама болногледачи в бели престилки. Й. Радичков, СР, 217.
БОЛНОГЛЕДА`ЧКА ж. Жена, която се занимава с гледане на болни, грижи се за болни. По едно време леля Кръстница беше болногледачка на една парализирана жена. В. Цонев, ЕВ, 27. Ранените партизани… имаха нужда от болногледачка, която да превързва раните им, да им носи вода, да им свари поне два пъти в седмицата някаква гореща супа или каша от брашно и сирене. М. Марчевски, МП, 200.
БОЛОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване интензивността на лъчистата енергия.
— От гр. βολή ’лъч’ + μέτρον ’метър’.
БОЛО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, Прил. от Болоня (град в Северна Италия). Болонски
