Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/919“
Mister sou (беседа | приноси) м (dian 5b) |
Mister sou (беседа | приноси) м (diljan 5b) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
---- | ---- | ||
<b>БОТУ`ШКА</b> <i>ж.</i> Обикн. мн. <i>Умал. от</i> ботуш (в 1 и 3 знач.). <i>Руско момиче в ботуш-ки, униформа и кепе направляваше движението при кръстопътя.</i> Д. Димов, Т, 658. <i>Дядо Пейо се обърна., и забеляза момичето, което беше изуло ботушката и поправяше нещо токичката.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П, 289. <i>Помогна й да обуе бо-тушките си .. , държеше й палтото, за да се облече.</i> Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 155. <i>Ботушките ронеха семето и то на равномерни редове се заравяше в земята...</i> Кр. Григоров, ТГ, 118. <i>Дамски ботушки. Детски ботушки.</i> | <b>БОТУ`ШКА</b> <i>ж.</i> Обикн. мн. <i>Умал. от</i> ботуш (в 1 и 3 знач.). <i>Руско момиче в ботуш-ки, униформа и кепе направляваше движението при кръстопътя.</i> Д. Димов, Т, 658. <i>Дядо Пейо се обърна., и забеляза момичето, което беше изуло ботушката и поправяше нещо токичката.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П, 289. <i>Помогна й да обуе бо-тушките си .. , държеше й палтото, за да се облече.</i> Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 155. <i>Ботушките ронеха семето и то на равномерни редове се заравяше в земята...</i> Кр. Григоров, ТГ, 118. <i>Дамски ботушки. Детски ботушки.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>БОТУ`ШЧЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> ботуш (в 1 и 3 знач.). | <b>БОТУ`ШЧЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> ботуш (в 1 и 3 знач.). | ||
| Ред 51: | Ред 49: | ||
— От рус. богема. | — От рус. богема. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МА</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир.</i> Част от интелигенцията (обикн. поети, писатели, ар |
| − | |||
| − | |||
Версия от 16:54, 7 януари 2014
туши. Детски ботуши. Дамски ботуши. Войнишки ботуши. Юфтени ботуши.
2. Прен. Само ед. С прил. или предл. п о д и следв. несъгл. опред. Насилническа власт, гнет, тирания. Сиромашията тежи върху народа колкото и турският ботуш и фенер ските тъмнини. Д. Талев, ПК, 152.
— Под железния ботуш на хитлеризма и войната загинаха милиони хора. Б. Балаба-нов, Избр. п II, 47. Цели столетия чешкият и словашкият народ са пъшкали под ботуша на дивия немски милитаризъм. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 239.
3. Сел.-стоп. Част на редосеялка, на разса-допосадъчна машина или тракторен култиватор, с помощта на която семената се заравят в почвата, засажда се разсад или се тори. Дискови ботуши. Лемежни ботуши. Сеещи ботуши.
О Къде (де) го стиска ботуша. Обикн. във 2 и 3 л. след главно изр. Разг. Какво тревожи, притеснява някого. — Зная аз, къде ги стиска ботуша тия там, службашите около изпъдения даскал, ама няма да ги огрее! А. Страшимиров, А, 597.
— Рум. botu§ ’вид детска обувка’.
БОТУШ`АР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва ботуши. В ранно утро градът вече кипеше .. ; на едно място замириса на лудже от сапун; другаде кожухари ju ботушари топяха във водоемници кожи. И. Вълчев, СКН, 79.
БОТУША`РИН, мн. ботушари, м. Остар., сега простонар. Ботушар. Много лошо ще бъде, казва баснописецът, ако би бо-тушаринът да стане мливар, — а млива-рят ботушарин. Т. Икономов, ЧПГ, 55.
БОТУША`РНИЦА ж. Работилница за ботуши. В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, боту-шарници и други. Д. Манчов, БЕ II, 56.
БОТУША`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ботушар. Ботушарски-ят еснаф заедно с калфите и малките чираци вместо обувки за продан изработваха чанти, цървули, паласки. Л. Стоянов, Б, 62. Ботушарска бригада. Ботушарски калъп.
БОТУША`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на ботушар. Щеше му са понякога да поработи занаятът си ботушарство, но едва можеше да умери с шилото и да позакърпи нещо ветичко. Ил. Блъсков, ЗК, 14.
БОТУ`ШЕН, -а, -о, мн. -и, и — шна, -шно, мн. -шни. Рядко. Прил. от ботуш. Ала идва нова тревога, как да се справи с този бял ботушен отпечатък, с това бяло петно на панталона? А. Станоев, П, 148.
БОТУ`ШКА ж. Обикн. мн. Умал. от ботуш (в 1 и 3 знач.). Руско момиче в ботуш-ки, униформа и кепе направляваше движението при кръстопътя. Д. Димов, Т, 658. Дядо Пейо се обърна., и забеляза момичето, което беше изуло ботушката и поправяше нещо токичката. Г. Караславов, Избр. съч. П, 289. Помогна й да обуе бо-тушките си .. , държеше й палтото, за да се облече. Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 155. Ботушките ронеха семето и то на равномерни редове се заравяше в земята... Кр. Григоров, ТГ, 118. Дамски ботушки. Детски ботушки.
БОТУ`ШЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от ботуш (в 1 и 3 знач.).
БОТУ`ШЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Цвете кученце.
БОТФО`РТИ мн., ед. (рядко) ботфорт м. Книж. Вид ботуши, отпред по-високи от коляното, с изрязана подколянна част, употребявани в миналото в някои европейски армии, предимно в кавалерията. Голос си притури още нещо, като еполети, и високи лъскави ботфорти. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. Беше висок, едър и рус, в груби солдат-ски дрехи, с ботфорти, покрити с кал — така, както ги носят истинските солда-ти. С. Славчев, БФ, 279.
— От фр. bottes ’ботуши’ + fortes ’здрави, големи’ през рус. ботфортм.
БО`УЛИНГ, мн. няма, м. 1. Вид спортна и развлекателна игра, разновидност на кегелбана, при която целта е с най-малко удари чрез търкаляне на тежка топка по специална дървена пътека да бъдат съборени наредените в края на пътеката дървени фигури (кегли). Състезание по боулинг.
2. Специално съоръжение за автоматично нареждане на кеглите в зала за такава игра.
3. Зала за такава игра. В хотела има боулинг.
— Англ. bowling.
БОХ`ЕМ м. Човек, обикновено на изкуството, който води весел, безгрижен живот; бохема1. — Аз съм бохем, свободна душа... Не го разбирайте в лошия смисъл на думата. Свикнал съм да не спя по цели нощи — убедено рече младият. Н. Стефанова, ОС, 123. Той [Карел] единствен между другарите беше малко нещо гуляйджия, малко нещо женкар, малко нещо бохем — весел, разсеян и небрежен. П. Вежинов, ДБ, 142. Миларов бе тоже една твърде любопитна личност: даровит поет .. Инак — безобиден бохем: той носеше широки панталони като артистите в Запад. С. Радев, ССБ I, 342.
— Фр. boheme.
БОХ`ЕМА1, -та, мн. -и, м. Рядко. Бохем. А бе все ще се мре. Барем си поживях малко. Аз съм човек авантюра, бохема. Дай ми ти на мене широки морета, океани... С. Черни-шев, ВМ, 153. Ще живея като всеки безпри-ютен бохема, / който мечтае да напише гениална поема. Ел. Багряна, ЗМ, 75.
— От рус. богема.
БОХЕ`МА2, мн. няма, ж. Събир. Част от интелигенцията (обикн. поети, писатели, ар
