Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/858“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>Едва ли постиженията на генното инженерство ще ни позволят скоро сами да определяме външния си вид по каталог. С бодибилдинга обаче това отдавна е възможно.</i> 24 часа, 1999, бр. 21, 22. <i>Правилното хранене при занимаващите се с бодибилдинг е точно толкова важно, колкото и добре направената тренировъчна програма.</i> СТ, 2000, бр. 45, V. | |
— Англ. body building. | — Англ. body building. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ДИГАРД</b>, <i>мн.</i> -ове, <i>м. Нов.</i> 1. Човек, специално нает на длъжност да пази, охранява някого, обикн. високопоставено лице или човек в опасност; телохранител, охранител, охрана. <i>В Лондон са известни няколко агенции, които наемат елитни бодигардове.</i> ЖТ, 1998, бр. 23, 4. <i>Ферер се яви с бодигардове на извънредната пресконференция.</i> 24 часа, 1998, бр. 138, 11. |
| + | |||
| + | 2. Служител от охранителната служба обикн. на банка, фирма и др.; пазач, охранител, охрана. <i>Убиец разстреля бодигард на чейнджбюро в центъра на София.</i> С, 1998, бр. 1936, 1. | ||
— Англ. bodyguard. | — Англ. bodyguard. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОДИ`КАМ</b>, -аш, <i>несв., прех.</i> 1. Шия много, непрекъснато. <i>По цял ден бодика, шие хорски дрехи, за да се прехранва.</i> |
| + | |||
| + | 2. <i>Диал.</i> Шия неумело, несръчно (Н. Геров, РБЯ). <b>бодикам се</b> <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
<b>БОДИ`КАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бодикам <i>и от</i> бодикам се; бодкане. | <b>БОДИ`КАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бодикам <i>и от</i> бодикам се; бодкане. | ||
| Ред 13: | Ред 17: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОДИ`Л</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> бодли` и (остар. и диал.) | + | <b>БОДИ`Л</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> бодли` и (остар. и диал.) боди`ли, <i>м.</i> 1. Остър израстък по стъблото или листата на растение; трън, шип. <i>Той извади джобното си ножче, отряза шест яркочервени рози, почисти ги грижливо от бодлите и закичи своите гости.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 246. <i>Аз съм синчец, аз съм радост. / бодил по мен не расте.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 66. |
| + | |||
| + | 2. Остър, игловиден рогов израстък по кожата на животно. <i>Човекът разчита на волята си при големите си победи, .., таралежът — на бодлите си.</i> И. Волен, МДС, 19. <i>Беше Кирил. Малкото му личице хитро се усмихваше, а косата му, нестригана и невчесана, стърчеше като бодли на таралеж.</i> П. Стъпов, ЧОТ, 36. | ||
| − | + | 3. Остър, обикновено метален шип по повърхността на нещо. <i>Две големи, вързани до дънера на една ела, кучета, яростно залаяха на нас, .. Дебелите им вратове въоръжаваха гердани с железни бодили.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 128. <i>Бодли на тел.</i> | |
| − | + | 4. <i>Остар.</i> Остър, изострен край на нещо; връх, острие, бод<sup>1</sup>. <i>Оръдията бяха напълнени, чакаха и, отрупани с бодлите на ножовете, одухотворени от колективната душа на живата си броня, подаваха дулата си заплашително и сурово.</i> Й. Йовков, Разк. II, 216. <i>И победата я зехме / с бодила на наший щик!</i> Ив. Вазов, Съч. II, 163. | |
| − | + | ◇ <b>Стоя (седя) като на бодли</b>. <i>Разг.</i> Неспокоен съм, в неудобно положение съм, в очакване съм на нещо неприятно. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОДИ`Л</b><sup>2</sup> <i>м.</i> 1. Общо название на различни видове трънливи растения. <i>Някои палеха огньове из дворовете си, за да изгорят окапалата шума и сухата трева, която растеше покрай зидовете, примесена с тръне и бодили.</i> К. Калчев, СТ, 272. <i>На опразненото място на пътя, .., се появи като изневидело висок сух човек, облечен в някаква дълга, предълга дреха с налепени по нея жълти листа, мъртви гранки, бодили и тръне.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 496. <i>Израснах никому ненужен, / като бодилите край пътя.</i> Ас. Разцветников, Ст, 184. |
| − | + | 2. Само <i>ед. Събир.</i> Много трънливи растения, израснали гъсто на едно място; трънак, бодилак. <i>Обърнах се и погледнах през скелета му [на вратника] запустял двор, в дъното слупен стар дом, натежал към земята, потънал в буренак, бодил и тъмнина.</i> Елин Пелин, Съч. V, 61, <i>Вий мрете — болни теменуги. / Вий мрете — в храсти и бодил / от първи ден чела навели…</i> П. К. Яворов, Съч. I, 79. <i>В изпотъпкани ниви (трънливи) между бодил и високи треви / се валят червени глави / с накълцано обезобразено лице.</i> Гео Милев, С, 42. <i>Родих се в беден край. където / расте бодил… Щастлив не бях / да видя Дунава, морето.</i> Бл. Димитрова, Л, 154. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ <b>Магарешки бодил</b>. Общо название на няколко вида трънливи растения. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОДИЛА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Събир. Диал.</i> Бодил<sup>2</sup> (във 2 знач.). <i>Дайте мотика и лопати да отешим бодилака и треволака, да не пропълзи огънят до нашите купни!</i> Ц. Гинчев, ГК, 305. |
---- | ---- | ||
<b>БОДИ`ЛЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е покрит с много бодили; бодлест. | <b>БОДИ`ЛЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е покрит с много бодили; бодлест. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОДИ`ЛКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Предмет, подобен на игла, с тънък заострен край; игла, бодка<sup>1</sup>. <i>Като чула бориката, залюляла шилестий си връх и рекла: „Не бързайте да се хвалите; нека дойде зимата, ща ви видя, кога останете голи и двете, а на мене ще си останат моите зелени бодилки.“</i> Д. Манчев, БЕ | + | <b>БОДИ`ЛКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Предмет, подобен на игла, с тънък заострен край; игла, бодка<sup>1</sup>. <i>Като чула бориката, залюляла шилестий си връх и рекла: „Не бързайте да се хвалите; нека дойде зимата, ща ви видя, кога останете голи и двете, а на мене ще си останат моите зелени бодилки.“</i> Д. Манчев, БЕ II, 105. <i>Сивичкото и гладичкото зайче рекло на ежът: „Каква ти е грозна дрехата, само бодилки е.“</i> Д. Манчев, БЕ II, 109. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОДИ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> Бодил<sup>1</sup> в (1, 2 и 3 знач.); шип. <i>Пчелата рекла на трендафила: „Голям е срам / за тебе, царя на цветята, да бодеш!“ — Трендафилът отвърнал: „ .. / твойто жило / е по-безмилостно от моето бодило!“</i> Ст. Михайловски, СБ, 52. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ДКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Игловиден лист на бор, ела и др; игла, бодилка. <i>Бориката е потребно и хубаво дърво: от нея людете правят хубави къщи, и зиме тя не</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 23:21, 27 декември 2013
Едва ли постиженията на генното инженерство ще ни позволят скоро сами да определяме външния си вид по каталог. С бодибилдинга обаче това отдавна е възможно. 24 часа, 1999, бр. 21, 22. Правилното хранене при занимаващите се с бодибилдинг е точно толкова важно, колкото и добре направената тренировъчна програма. СТ, 2000, бр. 45, V.
— Англ. body building.
БО`ДИГАРД, мн. -ове, м. Нов. 1. Човек, специално нает на длъжност да пази, охранява някого, обикн. високопоставено лице или човек в опасност; телохранител, охранител, охрана. В Лондон са известни няколко агенции, които наемат елитни бодигардове. ЖТ, 1998, бр. 23, 4. Ферер се яви с бодигардове на извънредната пресконференция. 24 часа, 1998, бр. 138, 11.
2. Служител от охранителната служба обикн. на банка, фирма и др.; пазач, охранител, охрана. Убиец разстреля бодигард на чейнджбюро в центъра на София. С, 1998, бр. 1936, 1.
— Англ. bodyguard.
БОДИ`КАМ, -аш, несв., прех. 1. Шия много, непрекъснато. По цял ден бодика, шие хорски дрехи, за да се прехранва.
2. Диал. Шия неумело, несръчно (Н. Геров, РБЯ). бодикам се страд.
БОДИ`КАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бодикам и от бодикам се; бодкане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОДИ`Л1, мн. бодли` и (остар. и диал.) боди`ли, м. 1. Остър израстък по стъблото или листата на растение; трън, шип. Той извади джобното си ножче, отряза шест яркочервени рози, почисти ги грижливо от бодлите и закичи своите гости. Цв. Ангелов, ЧД, 246. Аз съм синчец, аз съм радост. / бодил по мен не расте. Ив. Вазов, Съч. II, 66.
2. Остър, игловиден рогов израстък по кожата на животно. Човекът разчита на волята си при големите си победи, .., таралежът — на бодлите си. И. Волен, МДС, 19. Беше Кирил. Малкото му личице хитро се усмихваше, а косата му, нестригана и невчесана, стърчеше като бодли на таралеж. П. Стъпов, ЧОТ, 36.
3. Остър, обикновено метален шип по повърхността на нещо. Две големи, вързани до дънера на една ела, кучета, яростно залаяха на нас, .. Дебелите им вратове въоръжаваха гердани с железни бодили. Ив. Вазов, Съч. XV, 128. Бодли на тел.
4. Остар. Остър, изострен край на нещо; връх, острие, бод1. Оръдията бяха напълнени, чакаха и, отрупани с бодлите на ножовете, одухотворени от колективната душа на живата си броня, подаваха дулата си заплашително и сурово. Й. Йовков, Разк. II, 216. И победата я зехме / с бодила на наший щик! Ив. Вазов, Съч. II, 163.
◇ Стоя (седя) като на бодли. Разг. Неспокоен съм, в неудобно положение съм, в очакване съм на нещо неприятно.
БОДИ`Л2 м. 1. Общо название на различни видове трънливи растения. Някои палеха огньове из дворовете си, за да изгорят окапалата шума и сухата трева, която растеше покрай зидовете, примесена с тръне и бодили. К. Калчев, СТ, 272. На опразненото място на пътя, .., се появи като изневидело висок сух човек, облечен в някаква дълга, предълга дреха с налепени по нея жълти листа, мъртви гранки, бодили и тръне. Ст. Загорчинов, ДП, 496. Израснах никому ненужен, / като бодилите край пътя. Ас. Разцветников, Ст, 184.
2. Само ед. Събир. Много трънливи растения, израснали гъсто на едно място; трънак, бодилак. Обърнах се и погледнах през скелета му [на вратника] запустял двор, в дъното слупен стар дом, натежал към земята, потънал в буренак, бодил и тъмнина. Елин Пелин, Съч. V, 61, Вий мрете — болни теменуги. / Вий мрете — в храсти и бодил / от първи ден чела навели… П. К. Яворов, Съч. I, 79. В изпотъпкани ниви (трънливи) между бодил и високи треви / се валят червени глави / с накълцано обезобразено лице. Гео Милев, С, 42. Родих се в беден край. където / расте бодил… Щастлив не бях / да видя Дунава, морето. Бл. Димитрова, Л, 154.
◇ Магарешки бодил. Общо название на няколко вида трънливи растения.
БОДИЛА`К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Бодил2 (във 2 знач.). Дайте мотика и лопати да отешим бодилака и треволака, да не пропълзи огънят до нашите купни! Ц. Гинчев, ГК, 305.
БОДИ`ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е покрит с много бодили; бодлест.
БОДИ`ЛКА ж. Остар. и диал. Предмет, подобен на игла, с тънък заострен край; игла, бодка1. Като чула бориката, залюляла шилестий си връх и рекла: „Не бързайте да се хвалите; нека дойде зимата, ща ви видя, кога останете голи и двете, а на мене ще си останат моите зелени бодилки.“ Д. Манчев, БЕ II, 105. Сивичкото и гладичкото зайче рекло на ежът: „Каква ти е грозна дрехата, само бодилки е.“ Д. Манчев, БЕ II, 109.
БОДИ`ЛО, мн. -а, ср. Остар. Бодил1 в (1, 2 и 3 знач.); шип. Пчелата рекла на трендафила: „Голям е срам / за тебе, царя на цветята, да бодеш!“ — Трендафилът отвърнал: „ .. / твойто жило / е по-безмилостно от моето бодило!“ Ст. Михайловски, СБ, 52.
БО`ДКА1 ж. Остар. и диал. 1. Игловиден лист на бор, ела и др; игла, бодилка. Бориката е потребно и хубаво дърво: от нея людете правят хубави къщи, и зиме тя не
