Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/840“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
II, 397. <i>Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо, / богатското чедо от богата къща, / от големи рода, от мнозина бракя!</i> Нар. пес., СбБрМ, 409. | II, 397. <i>Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо, / богатското чедо от богата къща, / от големи рода, от мнозина бракя!</i> Нар. пес., СбБрМ, 409. | ||
| − | 2. Който е характерен за бита на богаташ, който е свързан с бита на богаташ; богаташки. <i>Детето порасна у заможни господари, а момичето живя до вчера у богатски къщи, с паркети и мрамор, посред кристали и порцелан.</i> Г. Райчев, ЗК, 208. <i> | + | 2. Който е характерен за бита на богаташ, който е свързан с бита на богаташ; богаташки. <i>Детето порасна у заможни господари, а момичето живя до вчера у богатски къщи, с паркети и мрамор, посред кристали и порцелан.</i> Г. Райчев, ЗК, 208. <i>Богатските къщи, запазени след третото опожаряване на Копривщица (1810 г.), представляват най-често двуетажни сгради.</i> Ст. Михайлов, БС, 165. |
| − | 3. Който е населен с богати хора, богаташи; богаташки. <i>Противоп.</i> бедняшки, сиромашки. <i>Редките къщурки, кривите изровени от вади сокачета вече се сменяха с друго — | + | 3. Който е населен с богати хора, богаташи; богаташки. <i>Противоп.</i> бедняшки, сиромашки. <i>Редките къщурки, кривите изровени от вади сокачета вече се сменяха с друго — богатските махали на града.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 24. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОГА`ТСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> богатски; богаташки. <i>Противоп.</i> бедняшки. <i>Откъм вратата се появи Стаматко, .., облечен особено: ни богатски, нито по простому.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 468. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОГА`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Материални блага с голяма стойност — пари, имот, ценности, които някой притежава. <i>Той, .., пристигнал от чужбина с несметно богатство и веднага се заловил да купува ниви и лозя.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 383. <i>Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици.</i> Елин Пелин, Съч. III, 28. <i>Но шведите могат да се гордеят .. с откривателя на динамита Алфред Нобел, който от своите несметни богатства отдели един фонд от 35 милиона шведски крони .. за знаменитата Нобелова премия за химия, физика, медицина, литература и мир.</i> Кр. Велев, З, 28. <i>Богати и пребогати бяха братя Бабулеви, но не се насищаха на богатство.</i> Д. Талев, ПК, 29. <i>И така, ту с обире, ту с хайдутлък, ту с бегликчелък, — .. — той печелил големи богатства.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 37. <i>Без здраве няма богатство.</i> Послов. // Имане, съкровище. <i>След обед, към икиндия, той се спущаше под Бижов баир, оглеждаше внимателно дали няма хора около трите бряста и слизаше, за да покопае с тоягата на мястото, дето иманярите бяха ровили да търсят скрито богатство.</i> Г. Караславов, СИ, 21. |
| − | III, 61. <i>Скитваний лапландец, за когото казахме сега, и когото общо наричат горский лапландец, сичкото му богатство е | + | 2. <i>Разг.</i> Материални блага, които някой притежава; имущество, състояние. <i>Десетината наполеона — всичкото му богатство — фръкнаха за двете книжки.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 85. <i>— Ето, — каза Герака с отчаяние. Тука си държах всичкото богатство — петстотин жълтици.</i> Елин Пелин, Съч. III, 61. <i>Скитваний лапландец, за когото казахме сега, и когото общо наричат горский лапландец, сичкото му богатство е реневото стадо.</i> П. Р. Славейков, СК, 70. |
| − | <i>Прен.</i> Нещо много ценно, скъпо, свидно за някого; съкровище. <i>Цялото ми богатство — това е моят живот. Ето, решила съм да дам и него, но честта си на честен човек, на патриот аз няма да погазя.</i> Сл. Трънски, Н. 178. | + | <i>Прен.</i> Нещо много ценно, скъпо, свидно за някого; съкровище. <i>Цялото ми богатство — това е моят живот. Ето, решила съм да дам и него, но честта си на честен човек, на патриот аз няма да погазя.</i> Сл. Трънски, Н,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 178. <i>— Български велможи и войводи! — Каза старият човек и тури ръката си върху главата на младото момиче. — Това е моето скъпоценно богатство; това аз мога да дам само в полза на милото ни отечество!</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 131-132. <i>Тати доби смелост. Той недвусмислено подчерта, че не може да отстъпи никому едничкото си богатство. Защото, вземе ли му някой машината, по-добре ще стори да му отсече ръцете.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 223. <i>Намери се и делвичка с мас, една книжна кесия със захар и една кошница сушени сливи. Двамата отнесоха това богатство при партизаните.</i> М. Марчевски, МП, 151. |
| − | + | 3. Обикн. <i>мн.</i> Природни блага в дадена страна, област и под., които представят естествени източници на материални ценности.<i> В недрата си тази част от Стара планина крие много природни богатства. Някога саксонски рудари са добивали олово, мед, сребро, въглища.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 14. <i>Народът по тия места е многоброен, но изостанал във всяко отношение, земята е богата, но нейните богатства стоят неизползувани.</i> Д. Талев, ПК, 123. <i>По въпроса за подземните богатства и частно за минното дело в страната, мене питай.</i> Чудомир, Избр. пр, 254. <i>Натам бяха отправени няколко научно-промишлени експедиции със задача да изследват тези райони, да установят техните рибопромишлени богатства, да изучат условията и начините на лова на риба.</i> Д. Богданов, ТА, 5. <i>Лековитостта на нашите минерални води е била известна добре и на хората от най-старо време, особено на римляните, които са използували това природно богатство в най-голяма мярка.</i> Геол. IX кл, 95. <i>Европа има гъста речна мрежа и много езера. По своето водно богатство тя отстъпва само на Южна Америка.</i> Геогр. VI кл, 21. <i>Със своята флора и фауна резерватът „Камчия“ е голямо национално богатство и ценен обект за науката.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 20. <i>Каменовъглени богатства.</i> <i>Рудни богатства.</i> | |
| − | |||
| − | 3. Обикн. <i>мн.</i> Природни блага в дадена страна, област и под., които представят естествени източници на материални ценности. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 4. Външен блясък на нещо с голяма стойност; великолепие, разкош. <i>А когато срещу някой празник се случеше да е изнесена цялата покъщнина навън, тогава ярките бои на килимите и губерите, сърмата и атлазът на скъпите премени, всичкото това богатство я замайваше.</i> Й. Йовков, СЛ, 60. <i>В това здание ще видиш всичките средства за съобщение, с които се е ползувало човечеството: като почнеш от първобитните груби, едва подвижни колесници до най-усъвършенствуваните локомотиви и разкошните Вагнеровски и Пулмановски вагони, които поражават човека със своето богатство и удобства.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 52. | ||
Текуща версия към 22:56, 20 декември 2013
II, 397. Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо, / богатското чедо от богата къща, / от големи рода, от мнозина бракя! Нар. пес., СбБрМ, 409.
2. Който е характерен за бита на богаташ, който е свързан с бита на богаташ; богаташки. Детето порасна у заможни господари, а момичето живя до вчера у богатски къщи, с паркети и мрамор, посред кристали и порцелан. Г. Райчев, ЗК, 208. Богатските къщи, запазени след третото опожаряване на Копривщица (1810 г.), представляват най-често двуетажни сгради. Ст. Михайлов, БС, 165.
3. Който е населен с богати хора, богаташи; богаташки. Противоп. бедняшки, сиромашки. Редките къщурки, кривите изровени от вади сокачета вече се сменяха с друго — богатските махали на града. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 24.
БОГА`ТСКИ. Нареч. от прил. богатски; богаташки. Противоп. бедняшки. Откъм вратата се появи Стаматко, .., облечен особено: ни богатски, нито по простому. Ст. Загорчинов, ДП, 468.
БОГА`ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Материални блага с голяма стойност — пари, имот, ценности, които някой притежава. Той, .., пристигнал от чужбина с несметно богатство и веднага се заловил да купува ниви и лозя. Ст. Дичев, ЗС I, 383. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Елин Пелин, Съч. III, 28. Но шведите могат да се гордеят .. с откривателя на динамита Алфред Нобел, който от своите несметни богатства отдели един фонд от 35 милиона шведски крони .. за знаменитата Нобелова премия за химия, физика, медицина, литература и мир. Кр. Велев, З, 28. Богати и пребогати бяха братя Бабулеви, но не се насищаха на богатство. Д. Талев, ПК, 29. И така, ту с обире, ту с хайдутлък, ту с бегликчелък, — .. — той печелил големи богатства. Л. Каравелов, Съч. II, 37. Без здраве няма богатство. Послов. // Имане, съкровище. След обед, към икиндия, той се спущаше под Бижов баир, оглеждаше внимателно дали няма хора около трите бряста и слизаше, за да покопае с тоягата на мястото, дето иманярите бяха ровили да търсят скрито богатство. Г. Караславов, СИ, 21.
2. Разг. Материални блага, които някой притежава; имущество, състояние. Десетината наполеона — всичкото му богатство — фръкнаха за двете книжки. Ив. Вазов, Съч. IX, 85. — Ето, — каза Герака с отчаяние. Тука си държах всичкото богатство — петстотин жълтици. Елин Пелин, Съч. III, 61. Скитваний лапландец, за когото казахме сега, и когото общо наричат горский лапландец, сичкото му богатство е реневото стадо. П. Р. Славейков, СК, 70.
Прен. Нещо много ценно, скъпо, свидно за някого; съкровище. Цялото ми богатство — това е моят живот. Ето, решила съм да дам и него, но честта си на честен човек, на патриот аз няма да погазя. Сл. Трънски, Н,* 178. — Български велможи и войводи! — Каза старият човек и тури ръката си върху главата на младото момиче. — Това е моето скъпоценно богатство; това аз мога да дам само в полза на милото ни отечество! З. Стоянов, ЗБВ II, 131-132. Тати доби смелост. Той недвусмислено подчерта, че не може да отстъпи никому едничкото си богатство. Защото, вземе ли му някой машината, по-добре ще стори да му отсече ръцете. Ст. Чилингиров, ХНН, 223. Намери се и делвичка с мас, една книжна кесия със захар и една кошница сушени сливи. Двамата отнесоха това богатство при партизаните. М. Марчевски, МП, 151.
3. Обикн. мн. Природни блага в дадена страна, област и под., които представят естествени източници на материални ценности. В недрата си тази част от Стара планина крие много природни богатства. Някога саксонски рудари са добивали олово, мед, сребро, въглища. Й. Радичков и др., ГСП, 14. Народът по тия места е многоброен, но изостанал във всяко отношение, земята е богата, но нейните богатства стоят неизползувани. Д. Талев, ПК, 123. По въпроса за подземните богатства и частно за минното дело в страната, мене питай. Чудомир, Избр. пр, 254. Натам бяха отправени няколко научно-промишлени експедиции със задача да изследват тези райони, да установят техните рибопромишлени богатства, да изучат условията и начините на лова на риба. Д. Богданов, ТА, 5. Лековитостта на нашите минерални води е била известна добре и на хората от най-старо време, особено на римляните, които са използували това природно богатство в най-голяма мярка. Геол. IX кл, 95. Европа има гъста речна мрежа и много езера. По своето водно богатство тя отстъпва само на Южна Америка. Геогр. VI кл, 21. Със своята флора и фауна резерватът „Камчия“ е голямо национално богатство и ценен обект за науката. ПЗ, 1981, кн. 10, 20. Каменовъглени богатства. Рудни богатства.
4. Външен блясък на нещо с голяма стойност; великолепие, разкош. А когато срещу някой празник се случеше да е изнесена цялата покъщнина навън, тогава ярките бои на килимите и губерите, сърмата и атлазът на скъпите премени, всичкото това богатство я замайваше. Й. Йовков, СЛ, 60. В това здание ще видиш всичките средства за съобщение, с които се е ползувало човечеството: като почнеш от първобитните груби, едва подвижни колесници до най-усъвършенствуваните локомотиви и разкошните Вагнеровски и Пулмановски вагони, които поражават човека със своето богатство и удобства. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 52.
