Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/821“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Одобрена)
 
(Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
нати един до друг. <i>Столични адвокати се събраха на коледния купон и до среднощ танцуваха рок, туист, блусове и канкан.</i> НТ, 1999, бр. 243, 16.
+
един до друг. <i>Столични адвокати се събраха на коледния купон и до среднощ танцуваха рок, туист, блусове и канкан.</i> НТ, 1999, бр. 243, 16.
  
 
— Англ. blues.
 
— Англ. blues.
 
+
----
БЛУСМЕН <i>м.</i> Музикант, който изпълнява блус.
+
<b>БЛУ`СМЕН</b> <i>м.</i> Музикант, който изпълнява блус.
  
 
— Англ. bluesman.
 
— Англ. bluesman.
 +
----
 +
<b>БЛЪ`ВВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>блъ`вна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бълвам внезапно, изведнъж. <i>Огнянов, .., замаян от пищението на куршумите, що фъркаха над главата му, ту се изправяше с мартинката, която блъвваше бял дим, ту се снишаваше в шанца си.</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 153. <i>Но в същия миг няколко мъжки гласа ревнаха с дива злоба. Едновременно една дузина пушки блъвнаха дим и огън.</i> Л. Стоянов, Б, 147. <i>А под тях земята ще блъвне силни огньове.</i> Н. Райнов, БЛ, 235. <i>Огънят изпращя, блъвна кълбо дим и букна.</i> Ст. Даскалов, СД, 224. <i>И глуха и безмълвна / гората, изведнъж тъй ненадейно блъвна / куршуми, огън, дим и трясък срещу тях.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 198.
 +
----
 +
<b>БЛЪ`ВНА</b>. Вж. <em>блъввам</em> и <em>блъвнувам</em>.
 +
----
 +
<b>БЛЪ`ВНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>блъ`вна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> Блъввам. <i>Девойката си извръщаше лицето напред, за да види летящия локомотив като блъвнуваше из комина си стълпове пламък във въздуха.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29.
 +
----
 +
<b>БЛЪ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>блъ`сна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> блъснат, <i>св., прех.</i> 1. Веднъж или изведнъж блъскам (в 1, 2 и 3 знач.). <i>Ти веднъж ме блъсна на улицата, че изтървах стомната и я строших.</i> А. Каралийчев, НЗ, 163. <i>Тя блъсна чашата и плисна млякото върху дрехата си.</i> К. Петканов, В, 223. <i>Той блъсна чорбаджи Добря към вратата и сам тръгна шумно след него.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 385. <i>След печалната случка, на която аз бях неволен свидетел и която цял ме потресе, тато блъсва вратата и излиза.</i> Т. Влайков, Пр I, 73. <i>Но, като ядът не подействувал, той си блъснал главата о тъмничния зид в София.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 73. <i>Ще отреже от гръбнака тлъсно парче и, без да го тегли на кантара, ще го блъсне в ръцете й: — Давай на дечурлигата да ядат!</i> А. Гуляшки, СВ, 192.
  
БЛЪВВАМ, -аш, <i>несв.;</i> блъвна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бълвам внезапно, изведнъж. <i>Огнянов,.., замаян от пи-щението на куршумите, що фъркаха над главата му, ту се изправяше с мартинка-та, която блъвваше бял дим, ту се снишаваше в шанца си.</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 153. <i>Но в същия миг няколко мъжки гласа ревнаха с дива злоба. Едновременно една дузина пушки блъвнаха дим и огън.</i> Л. Стоянов, Б, 147. <i>А под тях земята ще блъвне силни огньове.</i> Н. Райнов, БЛ, 235. <i>Огънят изпращя, блъвна кълбо дим и букна.</i> Ст. Даскалов, СД, 224. <i>И глуха и безмълвна / гората, изведнъж тъй ненадейно блъвна / куршуми, огън, дим и трясък срещу тях.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 198.
+
2. <i>Прен. Прех.</i> и (рядко) <i>непрех. Разг.</i> Обикн. за тежка, неприятна миризма — изведнъж раздразвам силно обонянието на някого. <i>Тежка миризма на гниеща смет блъсна Гергин в носа. Тя идеше от ямите зад железничарските жилища, където се изхвърляше градският боклук.</i> Ем. Манов, ДСР, 129. <i>Веднага се завтекох към печката. Клекнах. Но щом открехнах вратичката — блъсна ме миризма на изгоряло месо. Гледам: наденичките наполовина овъглени.</i> А. Каралийчев, С, 254. <i>Когато се наведе да я издои, топлата миризма на млякото блъсна в лицето й и тя усети, че й прилошава.</i> Кл. Цачев, СШ, 85-86. <b>блъсвам се</b>, <b>блъсна се</b> <i>страд. Аз се прибирам по една тясна уличка в края на града .. Зад мен се блъсна от неведома сила стар, гнил вратник.</i> Елин Пелин, Съч. V, 61.
 
+
----
БЛЪВНА. Вж. блъввам и блъвну-в ам.
+
<b>БЛЪ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> блъ`сна се <i>св.</i>, <i>непрех.</i> Изведнъж се блъскам (в 1 и 2 знач.). <i>И като се нахвърли върху Палазова, подпоручикът го залови за раменете, раздруса го и тъй силно го тласна, че Палазов политна няколко крачки назад, блъсна се в масата и подна.</i> Й. Йовков, ВАХ, 60. <i>Аз се блъсвам в него и уплашено извиквам.</i> Т. Влайков, Пр I, 218. <i>В спокойния и горещ следобед неочаквано задуха вятър .. Завеските на прозореца се разлюляха и единият прозорец се блъсна.</i> Ем. Станев, ИК I,{{попр|Замяна на "1" с "I".}} 48. <i>Шейната пак се блъсна в една преспа. Аго пак слезе.</i> Й. Йовков, АМГ I,{{попр|Премахната запетая, добавена запетая; замяна на "1" с "I".}} 79. <i>Изведнъж тъгата на Аарон се смени с бесен гняв, който съвсем го заслепи и накара кръвта да се блъсне в челото му.</i> А. Дончев, СВС, 106.
 
 
БЛЪВНУВАМ, -аш, <i>несв.</i> (остар.); блъвна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> Блъввам. <i>Девойката си извръщаше лицето напред, за да види летящия локомотив като блъвну-ваше из комина си стълпове пламък във въздуха.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29.
 
 
 
БЛЪСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> блъсна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> блъснат, <i>св., прех.</i> 1. Веднъж или изведнъж блъскам (в 1, 2 и 3 знач.). <i>Ти веднъж ме блъсна на улицата, че изтървах стомната и я строших. А.</i> Каралийчев, НЗ, 163. <i>Тя блъсна чашата и плисна млякото върху дрехата си.</i> К. Петканов, В, 223. <i>Той блъсна чорбаджи Добря към вратата и сам тръгна шумно след него.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 385. <i>След печалната случка, на която аз бях неволен свидетел и която цял ме потресе, тато блъсва вратата и излиза.</i> Т. Влайков, Пр I, 73. <i>Но, като ядът не подействувал, той си блъснал главата о тъмничния зид в София.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 73. <i>Ще отреже от гръбнака тлъс-но парче и, без да го тегли на кантара, ще го блъсне в ръцете и`: — Давай на дечурлигата да ядат!</i> А. Гуляшки, СВ, 192. 2. <i>Прен. Прех.</i> и (рядко) <i>непрех. Разг.</i> Обикн. за тежка, неприятна миризма — изведнъж раздразвам силно обонянието на някого. <i>Тежка миризма на гниеща смет блъсна Гергин в носа. Тя идеше от ямите зад железничарските жилища, където се изхвърляше градският боклук.</i> Ем. Манов, ДСР, 129. <i>Веднага се завтекох към печката. Клекнах. Но щом открехнах вратичката — блъсна ме миризма на изгоряло месо. Гледам: наденичките наполовина овъглени.</i> А. Каралийчев, С, 254. <i>Когато се наведе да я издои, топлата миризма на млякото блъсна в лицето й и тя усети, че й прилошава.</i> Кл. Цачев, СШ, 85-86. блъсвам се, блъсна се <i>страд. Аз се прибирам по една тясна уличка в края на града.. Зад мен се блъсна от неведома сила стар, гнил вратник.</i> Елин Пелин, Съч. V, 61.
 
 
 
БЛУСМЕН
 
 
 
БЛЪСВАМ СЕ <i>несв.;</i> блъсна се се., <i>непрех.</i> Изведнъж се блъскам (в 1 и 2 знач.). <i>И като се нахвърли върху Палазова, подпоручикът го залови за раменете, раздруса го и тъй силно го тласна, че Палазов политна няколко• крачки назад, блъсна се в масата и подна.</i> Й. Йовков, В АХ, 60. <i>Аз се блъсвам в него и уплашено извиквам.</i> Т. Влайков, Пр I, 218. <i>В спокойния и горещ следобед неочаквано задуха вятър.. Завеските на прозореца се разлюляха и единият прозорец се блъсна.</i> Ем. Станев, ИК 1, 48. <i>Шейната прк се блъсна в една преспа. Аго пак слезе.</i> Й. Йовков, АМГ, 1 79. <i>Изведнъж тъгата на Аарон се смени с бесен гняв, който съвсем го заслепи и накара кръвта да се блъсне в челото му.</i> А. Дончев, СВС, 106. О Блъсвам / блъсна в главата. <i>Разг.</i> За спиртно питие — силно замайвам, опивам. Блъсва ме / блъсне ме глава(та). <i>Разг.</i> Изведнъж почувствувам силно главоболие. Не <i>е здрава, не. Хич я няма. Като я блъсне една глава... Боли, боли.</i> П. Велков, СДН, 373. <i>Блъсна го глава, тръпки го побиха и преди да клепне вечерня, оцъкли очи и поп Костадин пристигна да му даде причастие.</i> Чудомир, Избр. пр, 271.
 
  
БЛЪСВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> блъсвам <i>и от</i> блъсвам се. <i>Чу се силно блъс-ване наблизо — турците затваряха тежката порта на конака.</i> Д. Талев, ПК, 696.
+
<b>Блъсвам / блъсна в главата</b>. <i>Разг.</i> За спиртно питие — силно замайвам, опивам.
  
БЛЪСКАЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Труд, работа. <i>Всеки с блъскалото си.</i>
+
<b>Блъсва ме / блъсне ме глава(та)</b>. <i>Разг.</i> Изведнъж почувствувам силно главоболие. <i>Не е здрава, не. Хич я няма. Като я блъсне една глава… Боли, боли.</i> П. Велков, СДН, 373. <i>Блъсна го глава, тръпки го побиха и преди да клепне вечерня, оцъкли очи и поп Костадин пристигна да му даде причастие.</i> Чудомир, Избр. пр, 271.
 +
----
 +
<b>БЛЪ`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> блъсвам <i>и от</i> блъсвам се. <i>Чу се силно блъсване наблизо — турците затваряха тежката порта на конака.</i> Д. Талев, ПК, 696.
 +
----
 +
<b>БЛЪСКАЛО`</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Труд, работа. <i>Всеки с блъскалото си.</i>
  
 
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
 
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
 +
----
 +
<b>БЛЪ`СКАМ</b>, -аш, <i>несв. 1. Прех.</i> Бутам, натискам силно с тласък или удар някого или нещо, за да се придвижи или да падне; тласкам, тикам. <i>Байко си не отива .. Почвам да го блъскам, да го ритам…</i> Т. Влайков, Пр I, 201. <i>Руси остана по-назад. Немирни деца шаваха около него, блъскаха го, без да искат, отвличаха го.</i> П. Спасов, Хл X, 121. <i>— Не там! — вика зад нас войнишки глас и една ръка ни дърпа и блъска в друг ход.</i> Л. Стоянов, X, 28. <i>Път нямаше, колата засядаше на всяка крачка, блъскахме, бутахме, докато капнахме от умора.</i> Н. Стефанова, РП, 118. // Натискам силно отвор, за да се отвори. <i>Пред вратата вече се притискаха… Един плещест кантарджийски калфа, известен със силата си, блъскаше вратата с рамо.</i> Ем. Станев, ИК I, 127. <i>А турците не преставаха да блъскат, портата започна да пращи и да се поклаща.</i> Д. Талев, ПК, 592.
  
БЛЪСКАМ, -аш, <i>несв. 1. Прех.</i> Бутам, натискам силно с тласък или удар някого или нещо, за да се придвижи или да падне; тласкам, тикам. <i>Байко си не отива.. Почвам да го блъскам, да го ритам...</i> Т. Влайков, Пр I, 201. <i>Руси остана по-назад. Немирни деца шаваха около него, блъскаха го, без да искат, отвличаха го.</i> П. Спасов, Хл X, 121.
+
2. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Понякога с предл. <em>в</em>. За
 
 
<i>— Не там! — вика зад нас войнишки глас и една ръка ни дърпа и блъска в друг ход.</i> Л. Стоянов, X, 28. <i>Път нямаше, колата засядаше на всяка крачка, блъскахме, бутахме, докато капнахме от умора.</i> Н. Стефанова, РП, 118. // Натискам силно отвор, за да се отвори. <i>Пред вратата вече се притискаха... Един плещест кантарджийски калфа, известен със силата си, блъскаше вратата с рамо.</i> Ем. Станев, ИК I, 127. <i>А турците не преставаха да блъскат, портата започна да пращи и да се поклаща.</i> Д. Талев, ПК, 592.
 
 
 
2. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Понякога с предл. в. За
 
 
 
БЛЪСКАМ
 
 
 

Текуща версия към 20:55, 15 декември 2013

Корекцията на страницата е одобрена


един до друг. Столични адвокати се събраха на коледния купон и до среднощ танцуваха рок, туист, блусове и канкан. НТ, 1999, бр. 243, 16.

— Англ. blues.


БЛУ`СМЕН м. Музикант, който изпълнява блус.

— Англ. bluesman.


БЛЪ`ВВАМ, -аш, несв.; блъ`вна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бълвам внезапно, изведнъж. Огнянов, .., замаян от пищението на куршумите, що фъркаха над главата му, ту се изправяше с мартинката, която блъвваше бял дим, ту се снишаваше в шанца си. Ив. Вазов, СбНУ II, 153. Но в същия миг няколко мъжки гласа ревнаха с дива злоба. Едновременно една дузина пушки блъвнаха дим и огън. Л. Стоянов, Б, 147. А под тях земята ще блъвне силни огньове. Н. Райнов, БЛ, 235. Огънят изпращя, блъвна кълбо дим и букна. Ст. Даскалов, СД, 224. И глуха и безмълвна / гората, изведнъж тъй ненадейно блъвна / куршуми, огън, дим и трясък срещу тях. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 198.


БЛЪ`ВНА. Вж. блъввам и блъвнувам.


БЛЪ`ВНУВАМ, -аш, несв. (остар.); блъ`вна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Блъввам. Девойката си извръщаше лицето напред, за да види летящия локомотив като блъвнуваше из комина си стълпове пламък във въздуха. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29.


БЛЪ`СВАМ, -аш, несв.; блъ`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. блъснат, св., прех. 1. Веднъж или изведнъж блъскам (в 1, 2 и 3 знач.). Ти веднъж ме блъсна на улицата, че изтървах стомната и я строших. А. Каралийчев, НЗ, 163. Тя блъсна чашата и плисна млякото върху дрехата си. К. Петканов, В, 223. Той блъсна чорбаджи Добря към вратата и сам тръгна шумно след него. Ст. Дичев, ЗС I, 385. След печалната случка, на която аз бях неволен свидетел и която цял ме потресе, тато блъсва вратата и излиза. Т. Влайков, Пр I, 73. Но, като ядът не подействувал, той си блъснал главата о тъмничния зид в София. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. Ще отреже от гръбнака тлъсно парче и, без да го тегли на кантара, ще го блъсне в ръцете й: — Давай на дечурлигата да ядат! А. Гуляшки, СВ, 192.

2. Прен. Прех. и (рядко) непрех. Разг. Обикн. за тежка, неприятна миризма — изведнъж раздразвам силно обонянието на някого. Тежка миризма на гниеща смет блъсна Гергин в носа. Тя идеше от ямите зад железничарските жилища, където се изхвърляше градският боклук. Ем. Манов, ДСР, 129. Веднага се завтекох към печката. Клекнах. Но щом открехнах вратичката — блъсна ме миризма на изгоряло месо. Гледам: наденичките наполовина овъглени. А. Каралийчев, С, 254. Когато се наведе да я издои, топлата миризма на млякото блъсна в лицето й и тя усети, че й прилошава. Кл. Цачев, СШ, 85-86. блъсвам се, блъсна се страд. Аз се прибирам по една тясна уличка в края на града .. Зад мен се блъсна от неведома сила стар, гнил вратник. Елин Пелин, Съч. V, 61.


БЛЪ`СВАМ СЕ несв.; блъ`сна се св., непрех. Изведнъж се блъскам (в 1 и 2 знач.). И като се нахвърли върху Палазова, подпоручикът го залови за раменете, раздруса го и тъй силно го тласна, че Палазов политна няколко крачки назад, блъсна се в масата и подна. Й. Йовков, ВАХ, 60. — Аз се блъсвам в него и уплашено извиквам. Т. Влайков, Пр I, 218. В спокойния и горещ следобед неочаквано задуха вятър .. Завеските на прозореца се разлюляха и единият прозорец се блъсна. Ем. Станев, ИК I,* 48. Шейната пак се блъсна в една преспа. Аго пак слезе. Й. Йовков, АМГ I,* 79. Изведнъж тъгата на Аарон се смени с бесен гняв, който съвсем го заслепи и накара кръвта да се блъсне в челото му. А. Дончев, СВС, 106.

Блъсвам / блъсна в главата. Разг. За спиртно питие — силно замайвам, опивам.

Блъсва ме / блъсне ме глава(та). Разг. Изведнъж почувствувам силно главоболие. Не е здрава, не. Хич я няма. Като я блъсне една глава… Боли, боли. П. Велков, СДН, 373. Блъсна го глава, тръпки го побиха и преди да клепне вечерня, оцъкли очи и поп Костадин пристигна да му даде причастие. Чудомир, Избр. пр, 271.


БЛЪ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блъсвам и от блъсвам се. Чу се силно блъсване наблизо — турците затваряха тежката порта на конака. Д. Талев, ПК, 696.


БЛЪСКАЛО`, мн. -а, ср. Диал. Труд, работа. Всеки с блъскалото си.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


БЛЪ`СКАМ, -аш, несв. 1. Прех. Бутам, натискам силно с тласък или удар някого или нещо, за да се придвижи или да падне; тласкам, тикам. Байко си не отива .. Почвам да го блъскам, да го ритам… Т. Влайков, Пр I, 201. Руси остана по-назад. Немирни деца шаваха около него, блъскаха го, без да искат, отвличаха го. П. Спасов, Хл X, 121. — Не там! — вика зад нас войнишки глас и една ръка ни дърпа и блъска в друг ход. Л. Стоянов, X, 28. Път нямаше, колата засядаше на всяка крачка, блъскахме, бутахме, докато капнахме от умора. Н. Стефанова, РП, 118. // Натискам силно отвор, за да се отвори. Пред вратата вече се притискаха… Един плещест кантарджийски калфа, известен със силата си, блъскаше вратата с рамо. Ем. Станев, ИК I, 127. А турците не преставаха да блъскат, портата започна да пращи и да се поклаща. Д. Талев, ПК, 592.

2. Прех. и непрех. Понякога с предл. в. За