Page:RBE Tom2.djvu/721

Грубешлиева, ПП, 66. Реката започна да се стеснява, бреговете й се издигнаха и водата с глухо бълболене се плъзгаше бързо между надвиснали върби и тънки трепетлики. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Със страх върбите се оглеждат / в посребрений ручей там. К. Христов, Т, 11.

2. Според религиозните обичаи — клонче от това дърво, което се донася на Връбница от черква в къщи. Стрина Венковица грижливо пази: и мед от Бъдни вечер в една чашка, и светена вода от Водици в едно цъ-кълце, и върба от Връбница. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 166. От едната страна на иконостаса била втъкната върбата от Връбница. Л. Каравелов, Съч. II, 82. Днес всички у дома, освен децата, ходиха на църква. Мама и баба, кога си дойдоха от църква, носеха върба. Д. Манчев, БЕ И, 81.

О Божигробска върба. Декоративно дърво, чиито клони имат розов цвят. И все пак тя най-много се чудеше на пембените вейки на божигробска върба, това чудно дърво, кое-що само хаджи Вълко имаше в двора си. И. Йовков, СЛ, 60. Бяла върба. Вид върба, чиито листа са със сребриста долна страна. ЗаНх а1Ъа. Към двата споменати господст-вуващи вида дървета в Лонгоза се присъединяват летния дъб.., бялата върба. ПН, 1932, кн. 4, 55. Плачеща върба. Вид декоративна върба с тънки, увиснали надолу клони, която се култивира в градини и паркове. 8аИх ЪаЪуюшса. Тя продължи да хвали квартала — покрай реката имало плачещи върби, градинка с рози. К. Калчев, ДНГ, 68.

> И нашата върба ще роди круши; роди ще и нашата върба грозде. Диал. Ирон. Употребява се, за да се изрази, че говорещият се съмнява в настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Кога<то> вър-ба<та> роди грозде. Диал. Ирон. Означава, че нещо е невъзможно, няма да стане; никога. — Ще ги хванем [убийците], когато върбата роди грозде. Да не са зайци да стоят в нивите? Ем. Станев, ИК I и II, 297. Коче-жия Ради каже: / „Хайде, хайде, бяла Радо! / Ти щеш видя майка, баща, / кога роди върба грозде / и ракита жълти дюли!“ Христом. ВВ II, 224. На върба. Разг. Ирон. Никога. И като хукват разни народи с коли и пеши — чужди туристи в страна долинска песни да слушат... Песни долински, ама на върба. Р. Ралин, ВМ, 46. Разправял им, че щяло да мине време, превратаджийте щели да се компрометират, щял да се роди нов Стамболийски и Земеделският съюз отново щял да дойде на власт. — Да се роди нов Стамболийски ли? — усмихна се иронично Вък-рил. — На върба! Г. Караславов, ОХ IV, 425.

ВЪРБАК, мн. -ци, м. Върбалак. Недалеко от Русе един остров, покрит с върбак, израстваше сред реката, стесняваше я и я делеше на два ръкава. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77. Реката е изместила коритото си — където се къпехме, сега е висок, гъст върбак. Ил. Волен, МДС, 28. — Ами накъде да закара момчето воловете да ги пасе? — Край реката, из върбака, около цялата лъка... Ц. Гинчев, ГК, 47. По срещните върбаци.. висеше скреж. Елин Пелин, Съч. II, 192.

ВЪРБАЛАК, мн. -ци, м. 1. Събир. Много върби, гъсто израснали на едно място; върбак. Тук стърчи прогнил улей, под него търкулнат воденичен камък, татък из върбалака се мярка грохналата стряха на вооеницата. П. Тодоров, И II, 45. Върбалакът по бреговете на Дунав започна свежо да жълтее, а после бързо се раззелени. П. Здравков, НД, 89. Той обичаше тези места

— и крайречния върбалак, и наклонените към пътя ливади, и големите стари брястове около воденицата. Ем. Манов, ДСР, 484.

2. Само мн. Големи върбови дървета. Над реката,.., над върбалаците пред водениците.. грееше чудно, ласкаво зимно слънце. Г. Караславов, ОХ III, 493. Все пак Горан огледа върбалаците, надвесени над водата. Ив. Гайдаров, ДЧ, 144.

— Друга (диал.) форма: върболак.

ВЪРБЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от върба; върбица, върбичка¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪРБИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Върбов.

О Завързвам / завържа като върбино грозде. Диал. Ирон. Не завързвам, не давам плод.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪРБИНА¹ ж. Диал. 1. Клонка, вейка от върба. В една от тия [манастирски] килии кандилото осветяваше сухите ликове на богоугодните мъже и жени, наредени в иконостаса между увехнали върбини и китки чемшир. Ст. Загорчинов, ДП, 156.

2. Събир. Клони на върба (Н. Геров, РБЯ).

3. Увел. от върба; върбище (Ст. Младенов, БТР).

ВЪРБИНА² ж. Върбинка. Обикновено това гнездо [родната къща] биваше дву-катна къща, големият двор на която бе постлан с камъни или плочи, и градина в дъното, дето растяха дървета., и цъфтяха върбини, димитровчета и парички. К. Константинов, ППГ, 50. Осъмваше утром горката им майка, / и вечер замръкваше та-мо, /.. / Гробове им черни реди и полива, / обкича с босил и върбина. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50.

ВЪРБИНКА ж. 1. Тревисто растение със срещуположни листа и дребни бледоли-лави цветове; върбина². УегЪепа оШстаПз.

2. Градинско растение с ароматични бели, розови и пурпурни цветове; върбина². УегЬепа ЬуЬпйа. Днес майсторите-цветари наред с другата си работа започнаха да сеят в готовите сандъчета още един вид