Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/697“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | И, 557. <i>Когато влакът потегля отново</i>, <i>образът на забрадена овчарка с хурка и бяло вълмо,.., сподиря от стърнището раз-люляното движение на влака.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 179. <i>Отгоре се надвеси голяма змия | + | И, 557. <i>Когато влакът потегля отново</i>, <i>образът на забрадена овчарка с хурка и бяло вълмо,.., сподиря от стърнището раз-люляното движение на влака.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 179. <i>Отгоре се надвеси голяма змия — очиларка, срина се в ямата, намота се на вълмо и надигна високо главата си.</i> Ламар, ГМ, 38. <i>Понякога той [конят] приличаше на хала, с раззината уста, из която извираха вълма дим като из кратер на вулкан.</i> Г. Русафов, ИТБД, 95. <i>Мъглата не стоеше неподвижна и плътна като пелена, а се влачеше на вълма от пари.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 57. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛМЯ СЕ, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>несв., непрех.</i> Вия се, увивам се във форма на кълбо. <i>Вечерно време,.., водопадите се осветляват разноцветно със силни прожектори откъм канадския бряг. Цяла феерия от цветове се разгръща пред човешкия поглед. Долу виждаш разтопен изумруд, над него кълба от розова пара, която се вълми, разтяга, къса.</i> Г. Белев, КВА, 122. | + | <b>ВЪЛМЯ СЕ</b>, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>несв., непрех.</i> Вия се, увивам се във форма на кълбо. <i>Вечерно време,.., водопадите се осветляват разноцветно със силни прожектори откъм канадския бряг. Цяла феерия от цветове се разгръща пред човешкия поглед. Долу виждаш разтопен изумруд, над него кълба от розова пара, която се вълми, разтяга, къса.</i> Г. Белев, КВА, 122. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛНА <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Гъст, влакнест пласт, който покрива тялото на някои животни (овце, камили, някои породи кози, зайци и др.). <i>Те слязоха надолу по лъките</i>, <i>а тя се одума: не иска уж овцете й да си ску-бят вълната по глогинките нататък и се отдели сама.</i> П. Тодоров, И I, 8. | + | <b>ВЪЛНА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Гъст, влакнест пласт, който покрива тялото на някои животни (овце, камили, някои породи кози, зайци и др.). <i>Те слязоха надолу по лъките</i>, <i>а тя се одума: не иска уж овцете й да си ску-бят вълната по глогинките нататък и се отдели сама.</i> П. Тодоров, И I, 8. <i>— Хайде, къща да си направим — добавил волът, — инак ще умрем от студ през зимата. — Много ми трябва — рекъл овенът,.. Никакъв мраз не може моята вълна да пробие.</i> Елин Пелин, ПР, 208. <i>— Първите овце с тънка мериносова вълна са създадени в люлката на древната култура — Вавилон, Сирия,., и Мала Азия.</i> Г. Ралчев, ДМЖ, 16. // <i>Простонар.</i> За много гъсто обрасли косми по тялото на човек. <i>Пазвата му беше шита и отворена, а гърдите му не се видеха от вълна.</i> Ц. Гинчев, ГК, 44. <i>Началникът на затвора беше безмяра дебел човек.. Тлъстите му висящи като у жена гърди бяха покрити с гъста вълна, по която от време на време се струяха капчици пот.</i> Д. Немиров, Б, 159. |
2. Само <i>ед.</i> Остриган и обработен такъв пласт, който във вид на нишки се употребява за изработване на текстилни изделия. <i>Те отиваха в Сувидол да овлачат на дарака две торби вълна.</i> К. Петков, МЗК, 242. <i>Баба Кируха, от долната махала, беше излязла на двора пред къщи и чешеше вълна.</i> Ил. Волен, РК, 36. <i>Най-много заешка вълна се получава от ангорските зайци.</i> Г. Ралчев, ДМЖ, 53. <i>Аз с булката наедно през дългите зимни нощи ще предем вълна, ще тъчем аби, опаси.</i> Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. | 2. Само <i>ед.</i> Остриган и обработен такъв пласт, който във вид на нишки се употребява за изработване на текстилни изделия. <i>Те отиваха в Сувидол да овлачат на дарака две торби вълна.</i> К. Петков, МЗК, 242. <i>Баба Кируха, от долната махала, беше излязла на двора пред къщи и чешеше вълна.</i> Ил. Волен, РК, 36. <i>Най-много заешка вълна се получава от ангорските зайци.</i> Г. Ралчев, ДМЖ, 53. <i>Аз с булката наедно през дългите зимни нощи ще предем вълна, ще тъчем аби, опаси.</i> Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
4. <i>Владетелят,., крачеше бързо и неспокойно из широката и висока копринена палатка, постлана със скъпи и живописни килими от мека камилска вълна.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 235. | 4. <i>Владетелят,., крачеше бързо и неспокойно из широката и висока копринена палатка, постлана със скъпи и живописни килими от мека камилска вълна.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 235. | ||
| − | 4. Тъкан, изработена от такива нишки. <i>Край водоскоците на Халкея той | + | 4. Тъкан, изработена от такива нишки. <i>Край водоскоците на Халкея той [цар Симеон] бе зърнал преди години Зое Карбонопсина, облечена с дълга дреха от черна вълна.</i> Н. Райнов, ВДБ, 70. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ Азбестова вълна. Изолационен материал от азбест с нишки, приличащи по вид на вълнените. Гладна вълна. <i>Спец.</i> Лошокачествена вълна, чието влакно има неравномерна дебелина вследствие на недостатъчно хранене на овцете. Стъклена вълна. Изолационен материал от стъкло на нишки, приличащи по вид на вълнените. | |
| − | ВЪЛНА <i>ж.</i> 1. Издигнатина, която се образува от движението на водна повърхност при всяко нарушаване на спокойното й състояние. <i>Малки вълни ритмично прошумя-ват наблизо и до самите нозе на войниците пяната се разстила върху пясъка, като бяла тантела.</i> И. Йовков, Разк. П, 37. <i>Когато подухнеше вечерникът,., откъм езерото идваха дълги плавни вълни, които плискаха водата чак до тесните канавки.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 413. <i>Вълните чупеха гребен край вълнолома и се стичаха на шумни сре-оърнобляскави потоци към скалите зад военния кей на пристанището.</i> Д. Добревски, БКН, 5. <i>Морето дреме, ветрец вей, / сънливо плиска се вълната / и лодка до брега люлей.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 21. • Обр. <i>Наоколо, в зелените вълни на тревата, подскачаше Ханджар.</i> Й. Йовков, Разк. II, 52. <i>Бели забрадки като чайки се мяркат над жълтите житни вълни.</i> Ил. Волен, ДД, 66. // Само <i>мн.</i> С предл. н а. Обикн. за коса — | + | > Не ми е чиста вълната. <i>Диал.</i> Извършил съм нещо нечестно, непочтено. Стрижа вълна от яйце; стрижа яйцето за вълна. <i>Диал.</i> Искам да получа, да взема и това, което е невъзможно. <i>Най-много пищяло тамо-шното население от арнаутите, управители на бейските чифлици, които да имало как, "от яйце вълна да стрижат</i>Н. Хайтов, ШГ, 140. <i>— Ти си глупак на три етажа! Защо купуваш от Весо? Той е стипца на дребно и стриже яйцето за вълна. Аз съм тарикат — купувам само от чичо Дани, че дава по едно бонбонче отгоре.</i> Г. Краев, СКТ, 13. Стрижа вълната. <i>Диал.</i> Заповядвам, разпореждам се. <i>Агарянците на Умура я изядоха главата на Момчила при Пери-тор! Да не бяха те, ние щяхме да се разправим как да е с Кантакузина. — Агарянци, думаш, тъй е, те ще стрижат вече вълната.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 479. Тръсвам / тръсна вълната <i>на някого. Диал.</i> Набивам добре някого. Търся вълна под езика на бълхата; търся вълна по яйцето. <i>Диал. Ирон.</i> Върша нещо напълно безсмислено. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЛНА</b> <i>ж.</i> 1. Издигнатина, която се образува от движението на водна повърхност при всяко нарушаване на спокойното й състояние. <i>Малки вълни ритмично прошумя-ват наблизо и до самите нозе на войниците пяната се разстила върху пясъка, като бяла тантела.</i> И. Йовков, Разк. П, 37. <i>Когато подухнеше вечерникът,., откъм езерото идваха дълги плавни вълни, които плискаха водата чак до тесните канавки.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 413. <i>Вълните чупеха гребен край вълнолома и се стичаха на шумни сре-оърнобляскави потоци към скалите зад военния кей на пристанището.</i> Д. Добревски, БКН, 5. <i>Морето дреме, ветрец вей, / сънливо плиска се вълната / и лодка до брега люлей.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 21. • Обр. <i>Наоколо, в зелените вълни на тревата, подскачаше Ханджар.</i> Й. Йовков, Разк. II, 52. <i>Бели забрадки като чайки се мяркат над жълтите житни вълни.</i> Ил. Волен, ДД, 66. // Само <i>мн.</i> С предл. н а. Обикн. за коса — | ||
Версия от 16:21, 15 декември 2013
И, 557. Когато влакът потегля отново, образът на забрадена овчарка с хурка и бяло вълмо,.., сподиря от стърнището раз-люляното движение на влака. 3. Сребров, Избр. разк., 179. Отгоре се надвеси голяма змия — очиларка, срина се в ямата, намота се на вълмо и надигна високо главата си. Ламар, ГМ, 38. Понякога той [конят] приличаше на хала, с раззината уста, из която извираха вълма дим като из кратер на вулкан. Г. Русафов, ИТБД, 95. Мъглата не стоеше неподвижна и плътна като пелена, а се влачеше на вълма от пари. Ст. Загорчинов, ДП, 57.
ВЪЛМЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Вия се, увивам се във форма на кълбо. Вечерно време,.., водопадите се осветляват разноцветно със силни прожектори откъм канадския бряг. Цяла феерия от цветове се разгръща пред човешкия поглед. Долу виждаш разтопен изумруд, над него кълба от розова пара, която се вълми, разтяга, къса. Г. Белев, КВА, 122.
ВЪЛНА ж. 1. Само ед. Гъст, влакнест пласт, който покрива тялото на някои животни (овце, камили, някои породи кози, зайци и др.). Те слязоха надолу по лъките, а тя се одума: не иска уж овцете й да си ску-бят вълната по глогинките нататък и се отдели сама. П. Тодоров, И I, 8. — Хайде, къща да си направим — добавил волът, — инак ще умрем от студ през зимата. — Много ми трябва — рекъл овенът,.. Никакъв мраз не може моята вълна да пробие. Елин Пелин, ПР, 208. — Първите овце с тънка мериносова вълна са създадени в люлката на древната култура — Вавилон, Сирия,., и Мала Азия. Г. Ралчев, ДМЖ, 16. // Простонар. За много гъсто обрасли косми по тялото на човек. Пазвата му беше шита и отворена, а гърдите му не се видеха от вълна. Ц. Гинчев, ГК, 44. Началникът на затвора беше безмяра дебел човек.. Тлъстите му висящи като у жена гърди бяха покрити с гъста вълна, по която от време на време се струяха капчици пот. Д. Немиров, Б, 159.
2. Само ед. Остриган и обработен такъв пласт, който във вид на нишки се употребява за изработване на текстилни изделия. Те отиваха в Сувидол да овлачат на дарака две торби вълна. К. Петков, МЗК, 242. Баба Кируха, от долната махала, беше излязла на двора пред къщи и чешеше вълна. Ил. Волен, РК, 36. Най-много заешка вълна се получава от ангорските зайци. Г. Ралчев, ДМЖ, 53. Аз с булката наедно през дългите зимни нощи ще предем вълна, ще тъчем аби, опаси. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн.
14, 33. Мека вълна. Остра вълна.
3. Изпредена във вид на нишки такава материя, използвана като материал за тъкане или плетене; прежда. Слаб ветрец подухва и ти поставяш на главата си пухкаво бяло таке от ангорска вълна. Г. Ралчев, ДМЖ,
4. Владетелят,., крачеше бързо и неспокойно из широката и висока копринена палатка, постлана със скъпи и живописни килими от мека камилска вълна. Г. Караславов, Избр. съч. V, 235.
4. Тъкан, изработена от такива нишки. Край водоскоците на Халкея той [цар Симеон] бе зърнал преди години Зое Карбонопсина, облечена с дълга дреха от черна вълна. Н. Райнов, ВДБ, 70.
◇ Азбестова вълна. Изолационен материал от азбест с нишки, приличащи по вид на вълнените. Гладна вълна. Спец. Лошокачествена вълна, чието влакно има неравномерна дебелина вследствие на недостатъчно хранене на овцете. Стъклена вълна. Изолационен материал от стъкло на нишки, приличащи по вид на вълнените.
> Не ми е чиста вълната. Диал. Извършил съм нещо нечестно, непочтено. Стрижа вълна от яйце; стрижа яйцето за вълна. Диал. Искам да получа, да взема и това, което е невъзможно. Най-много пищяло тамо-шното население от арнаутите, управители на бейските чифлици, които да имало как, "от яйце вълна да стрижатН. Хайтов, ШГ, 140. — Ти си глупак на три етажа! Защо купуваш от Весо? Той е стипца на дребно и стриже яйцето за вълна. Аз съм тарикат — купувам само от чичо Дани, че дава по едно бонбонче отгоре. Г. Краев, СКТ, 13. Стрижа вълната. Диал. Заповядвам, разпореждам се. Агарянците на Умура я изядоха главата на Момчила при Пери-тор! Да не бяха те, ние щяхме да се разправим как да е с Кантакузина. — Агарянци, думаш, тъй е, те ще стрижат вече вълната. Ст. Загорчинов, ДП, 479. Тръсвам / тръсна вълната на някого. Диал. Набивам добре някого. Търся вълна под езика на бълхата; търся вълна по яйцето. Диал. Ирон. Върша нещо напълно безсмислено.
ВЪЛНА ж. 1. Издигнатина, която се образува от движението на водна повърхност при всяко нарушаване на спокойното й състояние. Малки вълни ритмично прошумя-ват наблизо и до самите нозе на войниците пяната се разстила върху пясъка, като бяла тантела. И. Йовков, Разк. П, 37. Когато подухнеше вечерникът,., откъм езерото идваха дълги плавни вълни, които плискаха водата чак до тесните канавки. Ст. Загорчинов, ДП, 413. Вълните чупеха гребен край вълнолома и се стичаха на шумни сре-оърнобляскави потоци към скалите зад военния кей на пристанището. Д. Добревски, БКН, 5. Морето дреме, ветрец вей, / сънливо плиска се вълната / и лодка до брега люлей. П. К. Яворов, Съч. I, 21. • Обр. Наоколо, в зелените вълни на тревата, подскачаше Ханджар. Й. Йовков, Разк. II, 52. Бели забрадки като чайки се мяркат над жълтите житни вълни. Ил. Волен, ДД, 66. // Само мн. С предл. н а. Обикн. за коса —
