.., Генчо Кунин ще му брои някоя и друга стотарка, ще си ги мушне той в джеба — и вълка сит, и агнето цяло. Чудомир, Избр. пр, 230.
Като вълка за овцете, загрижил се. Ирон. Никак не (се е загрижил за нещо или някого).
Кога <то> стане вълка куче. Диал. Ирон. За подчертаване, че нещо няма да се осъществи; никога.
Мил ми е като на овцете вълка. Разг. Ирон. Никак не ми е мил.
Морски вълк. Книж. Опитен моряк. Той бил пътувал по всички паралели / и меридиани, / .. / и решил, че като стар морски вълк / има за стар морски дълг / да изживее сетните си дни / сред зелените морски вълни. В. Петров, СоСт, 96-97.
На сто вълци кози крак. Разг. Употребява се, когато за малко нещо претендират мнозина и трябва да се раздели на всички.
На` ти, вълко, агне. Диал. За нещо, получено наготово, без труд.
Натъпквам / натъпча в устата на вълка някого. Разг. Правя някой да се изложи на голяма опасност, да изпадне в голяма беда. — Ти, Кунчо, си ни свой. Дето да ни завардиш, да ни оставиш настрана, знаеш ни хала, бързаш да ни натъпчеш на вълка в устата. В. Нешков, Н, 380.
Стар вълк. Разг. Опитен, обигран човек (обикн. в непочтени дела). — Тоя човек е изпечен мошеник, стар вълк е, пък е и духовит, магарето. Яде, пие с ревизорцте, прави им смешки и накрая — чист. Й. Йовков, ПГ, 8.
ВЪЛКИ`НЯ ж. Остар. Вълчица. По долищата се пробуждат кукумявките, .. Събужда се и бухала, .. Вълкинята извежда децата си от леглото. Т. Икономов, ЧПГ, 83.
ВЪЛКОБО`РЕЦ, мн. -рци, м. Човек, който се е борил с вълк. Хваща го за ей-тук, отзад за шията, и го издига; вълкът скача, бъхти се. А той с лявата ръка откача въжето от седлото и го омотава .. И го хвърля на земята, .. Вълкоборци! Й. Йовков, АМГ, 176-177.
ВЪЛКОДА`В м. Голямо куче, което се използва за преследване на вълци; вълкодавец. Кучетата на Бистрилица, дето се е родила майка ми, са повечето сури, рунтави вълкодави с железни нашийници. Й. Радичков, НД, 156. Белият вълкодав седеше клекнал под почернелия бряст и опашката му метеше земята наляво и надясно като метла. А. Гуляшки, МТС, 175.
ВЪЛКОДА`ВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Вълкодав. Влезеха ли нови гости в хижата, момъкът излайваше ту като разглезено, превързано с панделка къдраво паленце, ту като английски булдог, или пък почваше да ръмжи застрашително като ония мрачни овчарски вълкодавци, с железните шипести гердани около шията. О. Василев, ЖБ, 177-178.
ВЪЛКОДА`ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вълкодав. Вълкодавски нашийник.
ВЪЛКОДЛА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Върколак. — Да ся не страхуваш никога от таквиз плашила, що ги казват веди, самодиви, влъкодлаци, вещици и вещери (вампири), защото таквизи работи няма по света. П. Р. Славейков, ПЧ, 64.
— Друга форма: вълкола`к.
ВЪЛКОЛА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Върколак. В тях [народните поверия] и до днес още са са увардиле множество предания, за „вълколаците“ или „върколаците“, т. е. за оние хора, които после смъртта си във вид на вълци продължават да са разхождат по земята. СбС, 97.
— Друга форма: вълкодла`к.
ВЪЛКОЛА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от вълколак; върколашки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЛКОЯ`ДИНА ж. Диал. 1. Остатък от животно, ядено от вълк (Н. Геров, РБЯ).
2. Само ед. Кожна туберкулоза, която се характеризира главно с хроническо поражение на лицето, разрушаване на тъканите му, наподобяващо рани, получени при ухапване от вълк (Ст. Младенов, БТР).
ВЪЛМА` ж. Остар. и диал. Вълна`. Дълбоко мълчене царува във въздушните височини, ветровете спират своето духане; морските вълми са уталожват. Т. Шишков, ТС, 115. Разсвирепените вълми .. люлееха корабля. У, 1871, бр. 6, 88. Любовта на майка ти за тебе е по-силна от смъртта; ..; за да отърве тебе от опасност, тя не би ся уплашила нито от раззинатите челюсти на изгладнял лъв, .., нито от най-високата вълма на разярений океан. Пч, 1871, кн. 2,20.
ВЪ`ЛМЕСТ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е с много вълна, косми; вълнест. Зелената вода беше спокойна. Той се навежда, вижда себе си умислен, .. Сега пък вижда небето, зелено като ливадето, и белите облачета, като вълмести овци се натръшкали по него, на крайчеца планина се тъмнее, и едно златно сияние над нея — София! Ст. Даскалов, ПЯ, 67. Дивото му, обрасло като с буренаци вълместо лице се раздвижи и слънцето сякаш за първи път го просветли. Ст. Даскалов, ВМ, 46.
ВЪ`ЛМЕСТ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Валмест; вълмист. Онези облаци, които са носят върху въздуха на толкоз високо и са сбират на купове, назовават са вълмести. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 46.
ВЪЛМИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Валмест. Из вълмистите пухкави облаци изскочи един старинен дилижанс и през прозореца му се показа главата на мадам Бовари. Същата, както ни я описва Флобер. Г. Белев, КВА, 28.
ВЪЛМО`, мн. -а, ср. Валмо1. Извади от една малка чанта, която носеше през рамо, вълмо калчища, зацапани със смазка, и започна сръчно да чисти пушката. Д. Талев,
