Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/571“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<b>ВЧОВЕЧВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вчовеча,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св. прех. Разг.</i> Вчовечавам; очовечавам. <b>вчовечвам се, вчовеча се</b> <i>страд.</i> <b>ВЧОВЕЧВАМ СЕ</b> <i>несв.’,</i> <b>вчовеча се</b> <i>св., непрех. Разг.</i> Вчовечавам се; очовечавам се. | <b>ВЧОВЕЧВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вчовеча,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св. прех. Разг.</i> Вчовечавам; очовечавам. <b>вчовечвам се, вчовеча се</b> <i>страд.</i> <b>ВЧОВЕЧВАМ СЕ</b> <i>несв.’,</i> <b>вчовеча се</b> <i>св., непрех. Разг.</i> Вчовечавам се; очовечавам се. | ||
| − | <b>ВЧОВЕЧВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вчовечвам <i>и от</i> вчовечвам се; очовеча-ване, вчовечаване. <i>Още при вчовенването си човекът търсел другите хора. Един от първите ужаси | + | <b>ВЧОВЕЧВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вчовечвам <i>и от</i> вчовечвам се; очовеча-ване, вчовечаване. <i>Още при вчовенването си човекът търсел другите хора. Един от първите ужаси — просъществувал до днес, без да отслабне — бил ужасът пред усамотението.</i> В. Мутафчиева, ИКМ, 43. |
<b>ВЧУВА МИ СЕ</b> <i>несв/,</i> <b>вчуе ми се,</b> <i>мин. св.</i> вчу ми се, се., <i>непрех. Остар.</i> Дочува ми се, чува ми се нещо. <i>Внезапно й ся вчу нежен глас, който я зовеше на имя.</i> Хр. Пашов и др., ЦП (превод), 87. | <b>ВЧУВА МИ СЕ</b> <i>несв/,</i> <b>вчуе ми се,</b> <i>мин. св.</i> вчу ми се, се., <i>непрех. Остар.</i> Дочува ми се, чува ми се нещо. <i>Внезапно й ся вчу нежен глас, който я зовеше на имя.</i> Хр. Пашов и др., ЦП (превод), 87. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЧУЕ МИ</b> СЕ. Вж. вчу в а ми се. | ||
| − | + | <b>ВЧУПВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вчу пя,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Счупвам. <i>„Сега му й времето, станете да идем да вчупим една пенджура, те са дървени.“</i> М. Кънчев, В, 67. <b>вчупвам се, вчупя се</b> <i>страд.</i> | |
| − | |||
| − | <b>ВЧУПВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вчу пя,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Счупвам. <i> | ||
<b>ВЧ>ТПВАМ</b> СЕ <i>несв.;</i> <b>вчупя се,</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Счупвам се. <i>Кога се случело да се вчу-пи някоя керемида</i>, <i>ще търсят съща такава керемида да турят на мястото й.</i> М. Кънчев, В, 162. <i>Гълъб се навежда, хаджи Юсмен захванал да го налага и дотолкова го налагал в плешките и гърба, догде чер-носания му нож се изкривил и дръжката му се вчупила.</i> М. Кънчев, В, 54. | <b>ВЧ>ТПВАМ</b> СЕ <i>несв.;</i> <b>вчупя се,</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Счупвам се. <i>Кога се случело да се вчу-пи някоя керемида</i>, <i>ще търсят съща такава керемида да турят на мястото й.</i> М. Кънчев, В, 162. <i>Гълъб се навежда, хаджи Юсмен захванал да го налага и дотолкова го налагал в плешките и гърба, догде чер-носания му нож се изкривил и дръжката му се вчупила.</i> М. Кънчев, В, 54. | ||
<b>ВЧУПВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вчупвам <i>и от</i> вчупвам се; счупване. | <b>ВЧУПВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вчупвам <i>и от</i> вчупвам се; счупване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЧУПЯ СЕ</b>. Вж. вчупвам се. | ||
| − | + | <b>ВШЕКЕРЯ</b>. Вж. вшекерявам. | |
| − | |||
| − | <b>ВШЕКЕРЯ | ||
<b>ВШЕКЕРЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вшекеря,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех.</i> Захаросвам, оза-харявам (Ст. Младенов, БТР). <b>ВШЕКЕРЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вшекеря се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Захаросвам се. <i>Сладкото се вшекери</i> (Т. Панчев, РБЯд). | <b>ВШЕКЕРЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вшекеря,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех.</i> Захаросвам, оза-харявам (Ст. Младенов, БТР). <b>ВШЕКЕРЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вшекеря се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Захаросвам се. <i>Сладкото се вшекери</i> (Т. Панчев, РБЯд). | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>ВШЕКЕРЯВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вшекерявам <i>и от</i> вшекерявам се; заха-росване. | <b>ВШЕКЕРЯВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вшекерявам <i>и от</i> вшекерявам се; заха-росване. | ||
| − | <b>ВШИВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вшйя,</b> -йеш, <i>мин. св.</i> вших, <i>прич. мин. страд.</i> вшит, <i>св., прех.</i> Поставям с шев нещо в друго, прикрепям нещо за друго, като го зашивам за него, в него. <i>Тя бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. | + | <b>ВШИВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вшйя,</b> -йеш, <i>мин. св.</i> вших, <i>прич. мин. страд.</i> вшит, <i>св., прех.</i> Поставям с шев нещо в друго, прикрепям нещо за друго, като го зашивам за него, в него. <i>Тя бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. <i>— За уроки ли не му връзва Стрина и магии какви не му вшива в доламата, само да го откъсне от тези пирински юди</i> [самодивите]. П. Тодоров, Събр. пр II, 111-112. <i>Зиме, лете грубите джобдве</i>, / <i>пълни със патрони, й тежат. /Ив хастара вшита е отрова. / Жива няма да я уловят!</i> Бл. Димитрова, Л, 274. <b>вшивам се, вшия се</b> <i>страд.</i> |
<b>ВШИВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вшивам <i>и от</i> вшивам се. | <b>ВШИВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вшивам <i>и от</i> вшивам се. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | <b>ВШИЯ | + | <b>ВШИЯ</b>. Вж. вшивам. |
<b>ВШУТНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Смешница, ко-медиантка. <i>Онзи, който са отказа за мене от толкова княгини, ма напусква за една галска вшутница!</i> И. Адженов, ВК (превод), 117. | <b>ВШУТНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Смешница, ко-медиантка. <i>Онзи, който са отказа за мене от толкова княгини, ма напусква за една галска вшутница!</i> И. Адженов, ВК (превод), 117. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>ВШУТОШ</b> <i>м. Остар.</i> Шут, смешник. | <b>ВШУТОШ</b> <i>м. Остар.</i> Шут, смешник. | ||
| − | + | <i>— Тази малка заслуга — говоряше той — и почетта като вшутош, вещ да разсмивам с шегите си, ма държаха нещо по-горе от тях. С.</i> Бобчев, ЖФ (превод), 22. | |
| − | <b>ВШУТЯ СЕ | + | <b>ВШУТЯ СЕ</b>. Вж. вшутявам се. |
<b>ВШУТЯВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> вшутя <b>се,</b> -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех.</i> 1. <i>Диал.</i> Правя се на глупав, наивен като дете (Н. Геров, РБЯ). | <b>ВШУТЯВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> вшутя <b>се,</b> -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех.</i> 1. <i>Диал.</i> Правя се на глупав, наивен като дете (Н. Геров, РБЯ). | ||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
<b>ВПГУТЯВКА</b> <i>ж. Индив.</i> Шега. <i>Със сухоежбината .. ние направихме лека и бърза закуска, която наслаждахме с разговори, вшутявки и смехове.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, | <b>ВПГУТЯВКА</b> <i>ж. Индив.</i> Шега. <i>Със сухоежбината .. ние направихме лека и бърза закуска, която наслаждахме с разговори, вшутявки и смехове.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, | ||
| − | 84. | + | 84. <i>— Това е катехизисът на новото християнско учение — забележи Огнянов на вшутявка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 56. |
<b>ВЩУРЯВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> вщуря <b>се,</b> -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Диал.</i> Ставам щур, пощурявам. | <b>ВЩУРЯВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> вщуря <b>се,</b> -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Диал.</i> Ставам щур, пощурявам. | ||
| Ред 59: | Ред 59: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | <b>ВЩУРЯ СЕ | + | <b>ВЩУРЯ СЕ</b>. Вж. вщурявам се |
| − | <b>ВЪ- | + | <b>ВЪ-</b>. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Извършване на действието по посока навътре в нещо, напр.: въвеждам, въвирам, въвличам. |
2. Преминаване в състояние, означено от изходната дума, напр. въвонявам, въвълч-вам. | 2. Преминаване в състояние, означено от изходната дума, напр. въвонявам, въвълч-вам. | ||
Версия от 16:15, 15 декември 2013
ВЧОВЕЧВАМ, -аш, несв.; вчовеча, -иш, мин. св. -их, св. прех. Разг. Вчовечавам; очовечавам. вчовечвам се, вчовеча се страд. ВЧОВЕЧВАМ СЕ несв.’, вчовеча се св., непрех. Разг. Вчовечавам се; очовечавам се.
ВЧОВЕЧВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вчовечвам и от вчовечвам се; очовеча-ване, вчовечаване. Още при вчовенването си човекът търсел другите хора. Един от първите ужаси — просъществувал до днес, без да отслабне — бил ужасът пред усамотението. В. Мутафчиева, ИКМ, 43.
ВЧУВА МИ СЕ несв/, вчуе ми се, мин. св. вчу ми се, се., непрех. Остар. Дочува ми се, чува ми се нещо. Внезапно й ся вчу нежен глас, който я зовеше на имя. Хр. Пашов и др., ЦП (превод), 87.
ВЧУЕ МИ СЕ. Вж. вчу в а ми се.
ВЧУПВАМ, -аш, несв.; вчу пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Счупвам. „Сега му й времето, станете да идем да вчупим една пенджура, те са дървени.“ М. Кънчев, В, 67. вчупвам се, вчупя се страд.
ВЧ>ТПВАМ СЕ несв.; вчупя се, св., непрех. Диал. Счупвам се. Кога се случело да се вчу-пи някоя керемида, ще търсят съща такава керемида да турят на мястото й. М. Кънчев, В, 162. Гълъб се навежда, хаджи Юсмен захванал да го налага и дотолкова го налагал в плешките и гърба, догде чер-носания му нож се изкривил и дръжката му се вчупила. М. Кънчев, В, 54.
ВЧУПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вчупвам и от вчупвам се; счупване.
ВЧУПЯ СЕ. Вж. вчупвам се.
ВШЕКЕРЯ. Вж. вшекерявам.
ВШЕКЕРЯВАМ, -аш, несв.; вшекеря, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Захаросвам, оза-харявам (Ст. Младенов, БТР). ВШЕКЕРЯВАМ СЕ несв.; вшекеря се св., непрех. Диал. Захаросвам се. Сладкото се вшекери (Т. Панчев, РБЯд).
ВШЕКЕРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вшекерявам и от вшекерявам се; заха-росване.
ВШИВАМ, -аш, несв.; вшйя, -йеш, мин. св. вших, прич. мин. страд. вшит, св., прех. Поставям с шев нещо в друго, прикрепям нещо за друго, като го зашивам за него, в него. Тя бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. — За уроки ли не му връзва Стрина и магии какви не му вшива в доламата, само да го откъсне от тези пирински юди [самодивите]. П. Тодоров, Събр. пр II, 111-112. Зиме, лете грубите джобдве, / пълни със патрони, й тежат. /Ив хастара вшита е отрова. / Жива няма да я уловят! Бл. Димитрова, Л, 274. вшивам се, вшия се страд.
ВШИВАНЕ ср. Отгл. същ. от вшивам и от вшивам се.
ВШИВКА ж. Рядко. Плат или друг материал, който е зашит, вшит в друг.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВШИЯ. Вж. вшивам.
ВШУТНИЦА ж. Остар. Смешница, ко-медиантка. Онзи, който са отказа за мене от толкова княгини, ма напусква за една галска вшутница! И. Адженов, ВК (превод), 117.
ВШУТОШ м. Остар. Шут, смешник.
— Тази малка заслуга — говоряше той — и почетта като вшутош, вещ да разсмивам с шегите си, ма държаха нещо по-горе от тях. С. Бобчев, ЖФ (превод), 22.
ВШУТЯ СЕ. Вж. вшутявам се.
ВШУТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; вшутя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. 1. Диал. Правя се на глупав, наивен като дете (Н. Геров, РБЯ).
2. Само несв. Индив. Шегувам се. Кака Гинка се вшутява и чурулика още половина час. Ив. Вазов, Съч. XXV, 15.
ВШУТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. 1. Само ед. Отгл. същ. от вшутявам се.
2. Обикн. мн. Думи или постъпки, с които се цели да се създаде весело настроение или да се подиграе някой; шеги. Пд обичам да умра на един път под меча, нежели на хилядо пъти под отровителни присмевки и просташки вшутявания. К. Величков и др., ЛБ (превод), 30.
ВПГУТЯВКА ж. Индив. Шега. Със сухоежбината .. ние направихме лека и бърза закуска, която наслаждахме с разговори, вшутявки и смехове. Ив. Вазов, Съч. VII,
84. — Това е катехизисът на новото християнско учение — забележи Огнянов на вшутявка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 56.
ВЩУРЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; вщуря се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Ставам щур, пощурявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЩУРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вщурявам се; пощуряване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЩУРЯ СЕ. Вж. вщурявам се
ВЪ-. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Извършване на действието по посока навътре в нещо, напр.: въвеждам, въвирам, въвличам.
2. Преминаване в състояние, означено от изходната дума, напр. въвонявам, въвълч-вам.
ВЪБЕЛ, след числ. -а, м. Диал. Дълбок изкопан кладенец; излак. Дирили много вода и едва намерили един въбел без котел и нямало с какво да извадят вода. Христом.
