Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/534“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>га си е сама.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 296. <i>Имайте всякога искреност и доверие помежду си.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 35. | <i>га си е сама.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 296. <i>Имайте всякога искреност и доверие помежду си.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 35. | ||
| − | 2. По всяко време; винаги. <i>Противоп.</i> никога. | + | 2. По всяко време; винаги. <i>Противоп.</i> никога. <i>— Дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 15. <i>Вън всякога ,можеха да се видят разпрегнати коля.</i> И. Йовков, ВАХ, 5. |
| − | 3. През всички времена; винаги. <i>Противоп.</i> никога. | + | 3. През всички времена; винаги. <i>Противоп.</i> никога. <i>— Куража си народът никак не е загубил — каза Любен Расков. — Има си кураж народът всякога, а сега още повече.</i> Д. Талев, И, 175. <i>Над тая земя, в която страданието и скръбта са и сега тъй големи, както преди векове, като че небето е било всякога цо-високо и Бог — по-чужд и по-глух.</i> Й. Йовков, Разк. III, 77. |
| − | 4. Неизменно, без промяна; винаги. <i>Противоп.</i> никога. <i>Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба.</i> Й. Йовков, Разк. II, 37. <i>Чеширете му, опасани на кръста с чер пояс, бяха простички, без гайтан, ама всякога чисти и здрави.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. <i>Те всякога ще се представляват на всички неразделни,.. | + | 4. Неизменно, без промяна; винаги. <i>Противоп.</i> никога. <i>Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба.</i> Й. Йовков, Разк. II, 37. <i>Чеширете му, опасани на кръста с чер пояс, бяха простички, без гайтан, ама всякога чисти и здрави.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. <i>Те всякога ще се представляват на всички неразделни,.. — той замислен,.., тя сияюща до него от нежност и хубост.</i> К. Величков, ПССъч. I, 319. |
— Други форми: ся кога (остар. сега простонар.) и с в я к о г а (диал.). | — Други форми: ся кога (остар. сега простонар.) и с в я к о г а (диал.). | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВСЯКОГАШ <i>нареч. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Всякога. | + | <b>ВСЯКОГАШ</b> <i>нареч. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Всякога. <i>— Нам гости са драги вся-когаш. Ние вън не оставяме човека.</i> А. Александрова, ИЕЩ, 12. <i>В предприятието на всяко едно нещо длъжни сме всяко гаш и двама да размислим и разсъдим задружно.</i> |
С. Попов и др., ТБП, 13. | С. Попов и др., ТБП, 13. | ||
— Други форми: всякогаж (остар. и диал.), всяко-гажд (остар.), всйкогиш (остар. и диал.) и сякогаш (простонар.). | — Други форми: всякогаж (остар. и диал.), всяко-гажд (остар.), всйкогиш (остар. и диал.) и сякогаш (простонар.). | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВСЯКОГАШЕН, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Рядко.</i> Който съществува, става всякога, винаги; постоянен. <i>Природата на Унгария | + | <b>ВСЯКОГАШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Рядко.</i> Който съществува, става всякога, винаги; постоянен. <i>Природата на Унгария — това е всякогашният фон на песните, в които Петьофи изобразява унгарския живот.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 138. <i>Сичкото ти добро ще е всякогаш-но и никога не щеш да ся лишиш от него.</i> Псих. 1861,101. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСЯКОГДА <i>нареч. Остар. Книж.</i> Всякога. <i>Бъди всякогда привержана на истината.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 18. • С предл. за. Завинаги. <i>Доведете наследника на царството, той да ся радва на бащина си престол, а аз ще му бъда за всякогда верен съюзник.</i> Д. Войников, РК, 86. | + | <b>ВСЯКОГДА</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Всякога. <i>Бъди всякогда привержана на истината.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 18. • С предл. за. Завинаги. <i>Доведете наследника на царството, той да ся радва на бащина си престол, а аз ще му бъда за всякогда верен съюзник.</i> Д. Войников, РК, 86. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСЯКОГДАШЕН, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Всякогашен. <i>От моя страна аз ще ти поставя да докарам всякогдашна събуденост на духа,., и уважение от всичките хора, които тя знаят.</i> Ч, 1871, кн. 24, 778. | + | <b>ВСЯКОГДАШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Всякогашен. <i>От моя страна аз ще ти поставя да докарам всякогдашна събуденост на духа,., и уважение от всичките хора, които тя знаят.</i> Ч, 1871, кн. 24, 778. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСЯКО ГИ <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Всякога. <i>Често се хвалеше в конака, че неговата воденица всякоги е пълна с чували и неговите мливари мелят само чисто жито.</i> Ц. Гинчев, ГК, 37. <i>Вие знаете, че добрите дела всякоги заслужават възнаграждение.</i> Д. Войников, РК, 54. <i>Харно е да бъде чловек всякоги милостив към несчастливците, дори и към злодейците.</i> Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. <i>Ние сички според самата си природа теглиме всякоги към доброто.</i> У, 1871, бр. 7,105. | + | <b>ВСЯКО ГИ</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Всякога. <i>Често се хвалеше в конака, че неговата воденица всякоги е пълна с чували и неговите мливари мелят само чисто жито.</i> Ц. Гинчев, ГК, 37. <i>Вие знаете, че добрите дела всякоги заслужават възнаграждение.</i> Д. Войников, РК, 54. <i>Харно е да бъде чловек всякоги милостив към несчастливците, дори и към злодейците.</i> Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. <i>Ние сички според самата си природа теглиме всякоги към доброто.</i> У, 1871, бр. 7,105. |
— Друга форма: с я к о г и. | — Друга форма: с я к о г и. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЯКОЙ</b>, -оя, -ое, <i>мн.</i> -ои, <i>вин.</i> всякого, <i>дат.</i> всякому (само за лица от м. р.), <i>обобщ. местоим. Остар.</i> и <i>диал.</i> Всеки. <i>Освен сигналните свирки, на всякой локомотив има камбана, която през нощта почти постоянно равномерно бие.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. <i>Това просто и страш-но Димчово „Мамо, мамо!“ прозвуча в тихото октомврийско утро като стон,., то достигна до всякое сърце. С.</i> Северняк, ОНК, 185. <i>Големец ли си, богат ли си.. — всякой ти е приятел.</i> В. Друмев, И, 14. <i>Военно време е, властта няма да се шегува, всякого ще тури на мястото му.</i> Д. Талев, ПК, 647. <i>Пушание тютюн е досадно почти всякому, който никога не го употребява</i>, <i>но повечето от пушателите не щат да знаят затова.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 8. | ||
| − | + | О Във (во) всякой случай. <i>Остар.</i> За подчертаване на увереност, сигурност в достоверността на това, което се твърди в следващия текст; във всеки случай. <i>Във всякой случай, аз зная, че разговорът ни тази вечер се отличаваше с неподправена искреност.</i> Е. Белами, ССГ (превод), 26. <i>Иво Доля е писал твърде много, во всякой случай много повече, отколкото е потребно на един кандидат за безсмъртие.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 124. <i>Във всякой случай в Москва можеш да ся обидеш и без мене, като е там Сава Филаретов.</i> АНГ I, 411. За всякой случай. <i>Остар.</i> За всеки случай. <i>За Г. X. Йороана пак ще ви кажа, че ще е добре да го пратите да ся намира тука за всякой случай.</i> АНГ I, 231. На всякой начин. <i>Остар.</i> Непременно. <i>Аз трябва на всякой начин да остана тука [във Виена] още три четири месяци.</i> АНГ I, 709. С всякой начин. <i>Остар.</i> По всякакъв начин; всякак. <i>От есенес отвориха и женско училище в София., виновник на това е г-н Филаретов, който., с всякой начин ся труди за образованието на народа.</i> АНГ I, 513. | |
| − | |||
| − | О Във (во) всякой случай. <i>Остар.</i> За подчертаване на увереност, сигурност в достоверността на това, което се твърди в следващия текст; във всеки случай. <i>Във всякой случай, аз зная, че разговорът ни тази вечер се отличаваше с неподправена искреност.</i> Е. Белами, ССГ (превод), 26. <i>Иво Доля е писал твърде много, во всякой случай много повече, отколкото е потребно на един кандидат за безсмъртие.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 124. <i>Във всякой случай в Москва можеш да ся обидеш и без мене, като е там Сава Филаретов.</i> АНГ I, 411. За всякой случай. <i>Остар.</i> За всеки случай. <i>За Г. X. Йороана пак ще ви кажа, че ще е добре да го пратите да ся намира тука за всякой случай.</i> АНГ I, 231. На всякой начин. <i>Остар.</i> Непременно. <i>Аз трябва на всякой начин да остана тука | ||
— Други форми: ся кой (остар. и диал.) и свякой (диал.) | — Други форми: ся кой (остар. и диал.) и свякой (диал.) | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВСЯКОЯК, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Всякакъв. <i>Гарван грачи у гора зелена, / та си мами всякояки пилци.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 173. | + | <b>ВСЯКОЯК</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Всякакъв. <i>Гарван грачи у гора зелена, / та си мами всякояки пилци.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 173. |
— Друга форма: сякояк. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — Друга форма: сякояк. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВСЯКОЯЧЕ <i>нареч. Остар.</i> По всякакъв начин; всячески. <i>Предпочитам да умра,</i> | + | <b>ВСЯКОЯЧЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> По всякакъв начин; всячески. <i>Предпочитам да умра,</i> |
Версия от 16:13, 15 декември 2013
га си е сама. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 296. Имайте всякога искреност и доверие помежду си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 35.
2. По всяко време; винаги. Противоп. никога. — Дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 15. Вън всякога ,можеха да се видят разпрегнати коля. И. Йовков, ВАХ, 5.
3. През всички времена; винаги. Противоп. никога. — Куража си народът никак не е загубил — каза Любен Расков. — Има си кураж народът всякога, а сега още повече. Д. Талев, И, 175. Над тая земя, в която страданието и скръбта са и сега тъй големи, както преди векове, като че небето е било всякога цо-високо и Бог — по-чужд и по-глух. Й. Йовков, Разк. III, 77.
4. Неизменно, без промяна; винаги. Противоп. никога. Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба. Й. Йовков, Разк. II, 37. Чеширете му, опасани на кръста с чер пояс, бяха простички, без гайтан, ама всякога чисти и здрави. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Те всякога ще се представляват на всички неразделни,.. — той замислен,.., тя сияюща до него от нежност и хубост. К. Величков, ПССъч. I, 319.
— Други форми: ся кога (остар. сега простонар.) и с в я к о г а (диал.).
ВСЯКОГАШ нареч. Остар., сега простонар. Всякога. — Нам гости са драги вся-когаш. Ние вън не оставяме човека. А. Александрова, ИЕЩ, 12. В предприятието на всяко едно нещо длъжни сме всяко гаш и двама да размислим и разсъдим задружно.
С. Попов и др., ТБП, 13.
— Други форми: всякогаж (остар. и диал.), всяко-гажд (остар.), всйкогиш (остар. и диал.) и сякогаш (простонар.).
ВСЯКОГАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. Който съществува, става всякога, винаги; постоянен. Природата на Унгария — това е всякогашният фон на песните, в които Петьофи изобразява унгарския живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 138. Сичкото ти добро ще е всякогаш-но и никога не щеш да ся лишиш от него. Псих. 1861,101.
ВСЯКОГДА нареч. Остар. Книж. Всякога. Бъди всякогда привержана на истината. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 18. • С предл. за. Завинаги. Доведете наследника на царството, той да ся радва на бащина си престол, а аз ще му бъда за всякогда верен съюзник. Д. Войников, РК, 86.
ВСЯКОГДАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Всякогашен. От моя страна аз ще ти поставя да докарам всякогдашна събуденост на духа,., и уважение от всичките хора, които тя знаят. Ч, 1871, кн. 24, 778.
ВСЯКО ГИ нареч. Остар. и диал. Всякога. Често се хвалеше в конака, че неговата воденица всякоги е пълна с чували и неговите мливари мелят само чисто жито. Ц. Гинчев, ГК, 37. Вие знаете, че добрите дела всякоги заслужават възнаграждение. Д. Войников, РК, 54. Харно е да бъде чловек всякоги милостив към несчастливците, дори и към злодейците. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. Ние сички според самата си природа теглиме всякоги към доброто. У, 1871, бр. 7,105.
— Друга форма: с я к о г и.
ВСЯКОЙ, -оя, -ое, мн. -ои, вин. всякого, дат. всякому (само за лица от м. р.), обобщ. местоим. Остар. и диал. Всеки. Освен сигналните свирки, на всякой локомотив има камбана, която през нощта почти постоянно равномерно бие. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. Това просто и страш-но Димчово „Мамо, мамо!“ прозвуча в тихото октомврийско утро като стон,., то достигна до всякое сърце. С. Северняк, ОНК, 185. Големец ли си, богат ли си.. — всякой ти е приятел. В. Друмев, И, 14. Военно време е, властта няма да се шегува, всякого ще тури на мястото му. Д. Талев, ПК, 647. Пушание тютюн е досадно почти всякому, който никога не го употребява, но повечето от пушателите не щат да знаят затова. ИЗ 1874-1881, 1882, 8.
О Във (во) всякой случай. Остар. За подчертаване на увереност, сигурност в достоверността на това, което се твърди в следващия текст; във всеки случай. Във всякой случай, аз зная, че разговорът ни тази вечер се отличаваше с неподправена искреност. Е. Белами, ССГ (превод), 26. Иво Доля е писал твърде много, во всякой случай много повече, отколкото е потребно на един кандидат за безсмъртие. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 124. Във всякой случай в Москва можеш да ся обидеш и без мене, като е там Сава Филаретов. АНГ I, 411. За всякой случай. Остар. За всеки случай. За Г. X. Йороана пак ще ви кажа, че ще е добре да го пратите да ся намира тука за всякой случай. АНГ I, 231. На всякой начин. Остар. Непременно. Аз трябва на всякой начин да остана тука [във Виена] още три четири месяци. АНГ I, 709. С всякой начин. Остар. По всякакъв начин; всякак. От есенес отвориха и женско училище в София., виновник на това е г-н Филаретов, който., с всякой начин ся труди за образованието на народа. АНГ I, 513.
— Други форми: ся кой (остар. и диал.) и свякой (диал.)
ВСЯКОЯК, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Всякакъв. Гарван грачи у гора зелена, / та си мами всякояки пилци. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 173.
— Друга форма: сякояк. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЯКОЯЧЕ нареч. Остар. По всякакъв начин; всячески. Предпочитам да умра,
