Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/528“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | |||
| − | + | ---- | |
| + | <b>ЛФ</b>, 1958, бр. 50, 2. <i>При техните чести спорове тя стоеше встрани, не се бъркаше.</i> А <i>Докато трая ревизията, той стоя встрани, не взе участие в разправиите с ревизорите.</i> | ||
| − | ВСТРАСТЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е страстно увлечен; пристрастен, страстен. <i>Половината от господата начело със съдията,., бяха встрастени ловци.</i> Ем. Станев, ТЦ, 7-8. <i>Единият</i> [Веркович], .. <i>встрастен в борбата за духовна еманципация на българите в Македония, е виждал в песните опора за националното им осъзнаване.</i> СбНУ, Ш, 145. | + | 4. <i>Рядко.</i> Откъм или по страничната част на нещо; отстрана. <i>— Добре, качвайте се тогава, мулета такива!</i> — .. <i>А те това и чакаха. Мъчат се встрани да се покатерят в колата.</i> П. Михайлов, ПЗ, 83. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТРАСТЯВАМ СЕ, -аш се, <i>несв.;</i> встрастя се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. в. Страстно се увличам в нещо, по нещо; пристрастявам се. <i>Тя е такава | + | <b>ВСТРАСТЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е страстно увлечен; пристрастен, страстен. <i>Половината от господата начело със съдията,., бяха встрастени ловци.</i> Ем. Станев, ТЦ, 7-8. <i>Единият</i> [Веркович], .. <i>встрастен в борбата за духовна еманципация на българите в Македония, е виждал в песните опора за националното им осъзнаване.</i> СбНУ, Ш, 145. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТРАСТЯВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> встрастявам се; пристрастяване. | + | <b>ВСТРАСТЯВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> встрастя се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. в. Страстно се увличам в нещо, по нещо; пристрастявам се. <i>Тя е такава — славянска душа, изобщо склонна да се встрастява. Тя лудо обикна Елена, особено след като загуби сина си.</i> П. Сла-вински, ПЩ, 111. <i>Незабелязано се увлече от анатомията и от медицината; той се встрасти в тая наука.</i> Р, 1927, бр. 236, 4. <i>Когато Гужук навърши седем месеца, аз го заведох в гората и започнах да го уча да гони. Той се встрасти в лова на зайци — лаеше подире им като камбанка и тъй упорито ги гонеше, че надмина всички гончета в града.</i> Ем. Станев, К, 24. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТРАСТЯ СЕ. Вж. встрастявам се. | + | <b>ВСТРАСТЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> встрастявам се; пристрастяване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТРЕВОЖЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Разтревожен. <i>Те напуснали сичко и встревожени тръгнали към Циганската могила да търсят своите жени и деца.</i> | + | <b>ВСТРАСТЯ СЕ</b>. Вж. встрастявам се. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСТРЕВОЖЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Разтревожен. <i>Те напуснали сичко и встревожени тръгнали към Циганската могила да търсят своите жени и деца.</i> | ||
3. Стоянов, ЗБВ III, 278. <i>И смъртно встревожени вечерни птици</i> / <i>пищят пред незри-ми завеси.</i> Д. Дебелянов, С 1946, 34. <i>Когато цяла Европа е встревожена и с напрегнато внимание следи сяко изменение, сека нова фаза на Източния въпрос; ..; тогава ние, българите,.., да стоиме със сгърнати ръце.., е и срамно, и глупаво, и престъпно.</i> НБ, 1877, бр. 59, 229. | 3. Стоянов, ЗБВ III, 278. <i>И смъртно встревожени вечерни птици</i> / <i>пищят пред незри-ми завеси.</i> Д. Дебелянов, С 1946, 34. <i>Когато цяла Европа е встревожена и с напрегнато внимание следи сяко изменение, сека нова фаза на Източния въпрос; ..; тогава ние, българите,.., да стоиме със сгърнати ръце.., е и срамно, и глупаво, и престъпно.</i> НБ, 1877, бр. 59, 229. | ||
— От рус. встревоженньш. | — От рус. встревоженньш. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВСТРЕВОЖЕНО. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> встревожен; разтревожено. <i>Нейний ход Балкана смръщен дебне / и с тъмния си шум встревожено й шепне / светите ужаси на знойний кървав ден.</i> П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1,18. | + | <b>ВСТРЕВОЖЕНО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> встревожен; разтревожено. <i>Нейний ход Балкана смръщен дебне / и с тъмния си шум встревожено й шепне / светите ужаси на знойний кървав ден.</i> П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1,18. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТРОЯ. Вж. встроявам. | + | <b>ВСТРОЯ</b>. Вж. встроявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТРОЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> встроя, -ойш, <i>мин. св.</i> -ойх, <i>св., прех. Техн.</i> При изработка на уред, машина и др. монтирам, прикрепвам някаква част допълнително с цел да се усъвършенства уредът технически; вграждам. <i>Най-често тази самоиндукционна бобина е встроена в самия токоизправител.</i> НТМ, 1961, кн. 3, 8. встроявам се, встроя се <i>страд.</i> | + | <b>ВСТРОЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> встроя, -ойш, <i>мин. св.</i> -ойх, <i>св., прех. Техн.</i> При изработка на уред, машина и др. монтирам, прикрепвам някаква част допълнително с цел да се усъвършенства уредът технически; вграждам. <i>Най-често тази самоиндукционна бобина е встроена в самия токоизправител.</i> НТМ, 1961, кн. 3, 8. встроявам се, встроя се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТРОЯВАНЕ <i>ср. Техн. Отгл. същ. от</i> встроявам <i>и от</i> встроявам се; вграждане. | + | <b>ВСТРОЯВАНЕ</b> <i>ср. Техн. Отгл. същ. от</i> встроявам <i>и от</i> встроявам се; вграждане. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТУДЕНЯ. Вж. встуденявам. | + | <b>ВСТУДЕНЯ</b>. Вж. встуденявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТУДЕНЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> встуденя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Рядко.</i> 1. Изстудявам, охлаждам. | + | <b>ВСТУДЕНЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> встуденя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Рядко.</i> 1. Изстудявам, охлаждам. |
2. <i>Прен.</i> Ставам причина някой да изпита усещане за студ, да изтръпне, да се вцепени поради това, че проявявам враждебност или строгост, неодобрение към него; смразявам, охладявам, вледенявам. <i>Погледът му се дигна и встудени цялото множество.</i> М. Явор-ски, ХСП, 373. встуденявам се, встуденя се <i>страд. от</i> встуденявам в 1 знач. ВСТУДЕНЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> встуденя се <i>св., непрех. Рядко.</i> 1. Ставам студен; изстудявам се, охлаждам се. | 2. <i>Прен.</i> Ставам причина някой да изпита усещане за студ, да изтръпне, да се вцепени поради това, че проявявам враждебност или строгост, неодобрение към него; смразявам, охладявам, вледенявам. <i>Погледът му се дигна и встудени цялото множество.</i> М. Явор-ски, ХСП, 373. встуденявам се, встуденя се <i>страд. от</i> встуденявам в 1 знач. ВСТУДЕНЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> встуденя се <i>св., непрех. Рядко.</i> 1. Ставам студен; изстудявам се, охлаждам се. | ||
| − | 2. <i>Прен.</i> Ставам равнодушен, безчувствен; изстивам. <i>Встудени се душата й: | + | 2. <i>Прен.</i> Ставам равнодушен, безчувствен; изстивам. <i>Встудени се душата й: — Защо краят не идва? — изохкаха гърдите й.</i> М. Яворски, ХСП, 385. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТЪКЛЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> встъкля <i>и от</i> встъкля се като <i>прил. Рядко.</i> Обикн. за очи, поглед — който е станал неподвижен и с блясък на стъкло. <i>Широкото, хубаво, здраво лице се бе покрило със смъртна бледност, встъкленият поглед като че ли все още гледаше остро и негодуващо.</i> П. Вежинов, ВР, 279. | + | <b>ВСТЪКЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> встъкля <i>и от</i> встъкля се като <i>прил. Рядко.</i> Обикн. за очи, поглед — който е станал неподвижен и с блясък на стъкло. <i>Широкото, хубаво, здраво лице се бе покрило със смъртна бледност, встъкленият поглед като че ли все още гледаше остро и негодуващо.</i> П. Вежинов, ВР, 279. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТЪКЛЯ. Вж. встъклявам. | + | <b>ВСТЪКЛЯ</b>. Вж. встъклявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТЪКЛЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> встъкля, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Рядко.</i> Придавам на нещо вид на стъкло, встъклявам се, встъкля се <i>страд.</i> | + | <b>ВСТЪКЛЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> встъкля, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Рядко.</i> Придавам на нещо вид на стъкло, встъклявам се, встъкля се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТЪКЛЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> встъкля се <i>св., непрех. Рядко.</i> Обикн. за очи, поглед — ставам неподвижен и блестящ като стъкло. <i>Лицето му се вцепени от страх, зеленикавите очи се встъклиха. Срещу него зееше черното страшно дуло на пистолет.</i> П. Вежинов, НС, 265. | + | <b>ВСТЪКЛЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> встъкля се <i>св., непрех. Рядко.</i> Обикн. за очи, поглед — ставам неподвижен и блестящ като стъкло. <i>Лицето му се вцепени от страх, зеленикавите очи се встъклиха. Срещу него зееше черното страшно дуло на пистолет.</i> П. Вежинов, НС, 265. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТЪКЛЯВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> встъклявам <i>и от</i> встъклявам се. | + | <b>ВСТЪКЛЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> встъклявам <i>и от</i> встъклявам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСТЪПВАМ, -аш, <i>несв.;</i> встъпя, -иш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., непрех.</i> 1. <i>Книж.</i> С предл. в. Включвам се, присъединявам се към определена група, колектив; постъпвам, влизам. <i>От млади години тя встъпи в редовете на тогавашното социалдемократическо работническо движение в Сърбия.</i> Ст. Благоева, ГД, 24. <i>Като що встъпих в лицея да се уча, начнах да познавам по-добре как вър-ват работите.</i> АНГ I, 332-333. <i>Встъпвам в партия.</i> | + | <b>ВСТЪПВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> встъпя, -иш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., непрех.</i> 1. <i>Книж.</i> С предл. в. Включвам се, присъединявам се към определена група, колектив; постъпвам, влизам. <i>От млади години тя встъпи в редовете на тогавашното социалдемократическо работническо движение в Сърбия.</i> Ст. Благоева, ГД, 24. <i>Като що встъпих в лицея да се уча, начнах да познавам по-добре как вър-ват работите.</i> АНГ I, 332-333. <i>Встъпвам в партия.</i> |
2. <i>Книж.</i> С предл. в и в съчет. със съществителни за възраст, период и под. Започвам | 2. <i>Книж.</i> С предл. в и в съчет. със съществителни за възраст, период и под. Започвам | ||
Версия от 19:12, 15 декември 2013
ЛФ, 1958, бр. 50, 2. При техните чести спорове тя стоеше встрани, не се бъркаше. А Докато трая ревизията, той стоя встрани, не взе участие в разправиите с ревизорите.
4. Рядко. Откъм или по страничната част на нещо; отстрана. — Добре, качвайте се тогава, мулета такива! — .. А те това и чакаха. Мъчат се встрани да се покатерят в колата. П. Михайлов, ПЗ, 83.
ВСТРАСТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е страстно увлечен; пристрастен, страстен. Половината от господата начело със съдията,., бяха встрастени ловци. Ем. Станев, ТЦ, 7-8. Единият [Веркович], .. встрастен в борбата за духовна еманципация на българите в Македония, е виждал в песните опора за националното им осъзнаване. СбНУ, Ш, 145.
ВСТРАСТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; встрастя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Обикн. с предл. в. Страстно се увличам в нещо, по нещо; пристрастявам се. Тя е такава — славянска душа, изобщо склонна да се встрастява. Тя лудо обикна Елена, особено след като загуби сина си. П. Сла-вински, ПЩ, 111. Незабелязано се увлече от анатомията и от медицината; той се встрасти в тая наука. Р, 1927, бр. 236, 4. Когато Гужук навърши седем месеца, аз го заведох в гората и започнах да го уча да гони. Той се встрасти в лова на зайци — лаеше подире им като камбанка и тъй упорито ги гонеше, че надмина всички гончета в града. Ем. Станев, К, 24.
ВСТРАСТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от встрастявам се; пристрастяване.
ВСТРАСТЯ СЕ. Вж. встрастявам се.
ВСТРЕВОЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Разтревожен. Те напуснали сичко и встревожени тръгнали към Циганската могила да търсят своите жени и деца.
3. Стоянов, ЗБВ III, 278. И смъртно встревожени вечерни птици / пищят пред незри-ми завеси. Д. Дебелянов, С 1946, 34. Когато цяла Европа е встревожена и с напрегнато внимание следи сяко изменение, сека нова фаза на Източния въпрос; ..; тогава ние, българите,.., да стоиме със сгърнати ръце.., е и срамно, и глупаво, и престъпно. НБ, 1877, бр. 59, 229.
— От рус. встревоженньш.
ВСТРЕВОЖЕНО. Остар. Книж. Нареч. от встревожен; разтревожено. Нейний ход Балкана смръщен дебне / и с тъмния си шум встревожено й шепне / светите ужаси на знойний кървав ден. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1,18.
ВСТРОЯ. Вж. встроявам.
ВСТРОЯВАМ, -аш, несв.; встроя, -ойш, мин. св. -ойх, св., прех. Техн. При изработка на уред, машина и др. монтирам, прикрепвам някаква част допълнително с цел да се усъвършенства уредът технически; вграждам. Най-често тази самоиндукционна бобина е встроена в самия токоизправител. НТМ, 1961, кн. 3, 8. встроявам се, встроя се страд.
ВСТРОЯВАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от встроявам и от встроявам се; вграждане.
ВСТУДЕНЯ. Вж. встуденявам.
ВСТУДЕНЯВАМ, -аш, несв.; встуденя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. 1. Изстудявам, охлаждам.
2. Прен. Ставам причина някой да изпита усещане за студ, да изтръпне, да се вцепени поради това, че проявявам враждебност или строгост, неодобрение към него; смразявам, охладявам, вледенявам. Погледът му се дигна и встудени цялото множество. М. Явор-ски, ХСП, 373. встуденявам се, встуденя се страд. от встуденявам в 1 знач. ВСТУДЕНЯВАМ СЕ несв.; встуденя се св., непрех. Рядко. 1. Ставам студен; изстудявам се, охлаждам се.
2. Прен. Ставам равнодушен, безчувствен; изстивам. Встудени се душата й: — Защо краят не идва? — изохкаха гърдите й. М. Яворски, ХСП, 385.
ВСТЪКЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от встъкля и от встъкля се като прил. Рядко. Обикн. за очи, поглед — който е станал неподвижен и с блясък на стъкло. Широкото, хубаво, здраво лице се бе покрило със смъртна бледност, встъкленият поглед като че ли все още гледаше остро и негодуващо. П. Вежинов, ВР, 279.
ВСТЪКЛЯ. Вж. встъклявам.
ВСТЪКЛЯВАМ, -аш, несв.; встъкля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Придавам на нещо вид на стъкло, встъклявам се, встъкля се страд.
ВСТЪКЛЯВАМ СЕ несв.; встъкля се св., непрех. Рядко. Обикн. за очи, поглед — ставам неподвижен и блестящ като стъкло. Лицето му се вцепени от страх, зеленикавите очи се встъклиха. Срещу него зееше черното страшно дуло на пистолет. П. Вежинов, НС, 265.
ВСТЪКЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от встъклявам и от встъклявам се.
ВСТЪПВАМ, -аш, несв.; встъпя, -иш, мин. св. -йх, св., непрех. 1. Книж. С предл. в. Включвам се, присъединявам се към определена група, колектив; постъпвам, влизам. От млади години тя встъпи в редовете на тогавашното социалдемократическо работническо движение в Сърбия. Ст. Благоева, ГД, 24. Като що встъпих в лицея да се уча, начнах да познавам по-добре как вър-ват работите. АНГ I, 332-333. Встъпвам в партия.
2. Книж. С предл. в и в съчет. със съществителни за възраст, период и под. Започвам
