Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/304“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
3. <i>Спец.</i> Приспособление от дълги прътове, шперплат и други подръчни материали, употребявано за влачене на болни, ранени и др. <i>Изнасянето на пострадалите по хоризон-талната подземна галерия на аварийния изход, .., е много трудно. Носилките са неудобни. Налага се да се използуват влачки или колани.</i> Н. Иванов и др., ГО, 137. | 3. <i>Спец.</i> Приспособление от дълги прътове, шперплат и други подръчни материали, употребявано за влачене на болни, ранени и др. <i>Изнасянето на пострадалите по хоризон-талната подземна галерия на аварийния изход, .., е много трудно. Носилките са неудобни. Налага се да се използуват влачки или колани.</i> Н. Иванов и др., ГО, 137. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАЧКА<b><sup>2</b></sup> <i>ж. Диал.</i> Недълбока резка на рабош. | + | <b>ВЛАЧКА</b><b><sup>2</b></sup> <i>ж. Диал.</i> Недълбока резка на рабош. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от | ||
H. Геров, 1908. | H. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАЧКЙНЯ <i>ж. Диал.</i> Влачарка. | + | <b>ВЛАЧКЙНЯ</b> <i>ж. Диал.</i> Влачарка. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАЧУЛКА <i>ж. Диал.</i> Влачилка. <i>Щом дойде пролет и ние видим, че водата или влажността са е дръпнала, повлачваме я по-напред, после посейваме я, .. После това нивата са повлачва с влачулката.</i> Лет., 1876, <b>66</b>. | + | <b>ВЛАЧУЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> Влачилка. <i>Щом дойде пролет и ние видим, че водата или влажността са е дръпнала, повлачваме я по-напред, после посейваме я, .. После това нивата са повлачва с влачулката.</i> Лет., 1876, <b>66</b>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАША СЕ, влашйш се, <i>мин. св.</i> вла-шйх се, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Влася се. | + | <b>ВЛАША СЕ</b>, влашйш се, <i>мин. св.</i> вла-шйх се, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Влася се. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАШЕНЙК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Кача-мак. <i>Жените примъкнаха едно-друго в малката пещера, стъкнаха огън, и доде мъжете се поразтъпчат, в черното менче закгь-кра влашеникът...</i> Ив. Гайдаров, ДЧ, 10, | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАШЕЯ СЕ</b>, -ееш се, <i>мин. св.</i> влашах се, <i>несв., непрех.</i> Власея се; влася се, влаша се. <i>— Македонски, слушай Попът каква сатира е написал за Петреска. — За Петрова ли, дето се влашей?</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 53. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до влах или до Влашко. <i>Докато руските полкове се спуснаха през влашката земя към Дунавската равнина .., Верешча-гин летеше с железницата към румънския град Зимнич на Дунава.</i> А. Каралийчев, ТР, 168. <i>А пред неговите прозорци и балкон, .., се отваря безкрайна гледка, далеч зад тихия бял Дунав, чак додето влашките полета се губят в замъглената далнина.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 114. <i>Великсин .. познаваше прекрасно влашкия език и пишеше по него превъзходни стихотворения.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 106. <i>Минаваха влашките стада. Всяка пролет те отиваха на паша към Балкана.</i> Г. Караславов, Избр. съч. | ||
| − | + | I, 89. <i>Погледнете на тия върхове около него</i> [Манчо], .. <i>изговорете имената им, ако ги знаете .. Накарайте например някой влашки овчар да ви ги изреди и ще чуете: „Налбантчал, Юрукчал, Мусала“.</i> Н. Поп-филипов, РЛ, 48-49. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | I, 89. <i>Погледнете на тия върхове около него</i> [Манчо], .. <i>изговорете имената им, ако ги знаете .. Накарайте например някой влашки овчар да ви ги изреди и ще чуете: | ||
| − | 2. Като същ. влашката <i>ж. Разг.</i> Песен и танц от фолклора на власите. | + | 2. Като същ. влашката <i>ж. Разг.</i> Песен и танц от фолклора на власите. <i>— Колчо, цу-кни, цукни, чадо мое, после ще ни изпееш влашката: „Лино, Лино, вай да мине“.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 132. <i>Пинтиле, черно циганче, / ходи ли къмто Керкини, / да земе Кера свирчица, / да посвиря влашката, / да поиграй Драганка, / да й са стръси премян-ка?</i> Нар. пес., СбНУ III, 46. влашки <i>м.</i> 1. <i>Остар.</i> Румънски език. <i>Хаджи Генчо знае още влашки, малко руски, малко турски.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 3. <i>По друм мина малка мома, / гръцки пее, влашки дума; / догледа а левен Тодор, / та си падна от кулата.</i> Нар. пес., СбНУ ХЦУШ, 97. 2. <i>Книж.</i> Румънски диалект, на който говори населението във Влахия. Влашко <i>ср. Остар.</i> Румъния. <i>И надалече забягнал, / през Дунав дори вов Влашко.</i> Нар. пес., СбБрМ, 187. |
| − | О Влашка пшеница. <i>Диал.</i> Царевица (Вл. Георгиев и др., БЕР). Влашки боб. <i>Диал.</i> Картофи. У <i>нас картофите дошли много късно .. Най-напред лясковските градинари преди 130-140 години ги донесли от Румъния и затова дълго време нашият народ ги наричал с името | + | О Влашка пшеница. <i>Диал.</i> Царевица (Вл. Георгиев и др., БЕР). Влашки боб. <i>Диал.</i> Картофи. У <i>нас картофите дошли много късно .. Най-напред лясковските градинари преди 130-140 години ги донесли от Румъния и затова дълго време нашият народ ги наричал с името „влашки боб“.</i> Сл. Петров, РКХО, 73. Влашки циганин. 1. Циганин-чергарин, който говори на румънски диалект. <i>Тоя човек, дето е дохождал и дето са го спрели на нивата, е бил някой просяк. Или някой шарлатанин. Някой влашки циганин ще е бил — помисли си той, като си спомни, че<sub>и</sub> цигани-катунари бяха минали през село.</i> Й. Йовков, ЖС, 122. 2. <i>Разг. Пре-небр.</i> Човек, който много лъже; лъжец. <i>Не му вярвай какво ти разправя, той е влашки циганин.</i> Влашко грозде. <i>Диал.</i> Френско грозде (Вл. Георгиев и др., БЕР). |
> Лъжа като влашки циганин. <i>Разг.</i> Много лъжа. | > Лъжа като влашки циганин. <i>Разг.</i> Много лъжа. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАШКИ <i>нареч.</i> Като влах. <i>Косерката си избра два момъка</i>, <i>които играеха най-добре, и се улови между им .. | + | <b>ВЛАШКИ</b> <i>нареч.</i> Като влах. <i>Косерката си избра два момъка</i>, <i>които играеха най-добре, и се улови между им .. — Видите ли, моят емшерия знае влашки да играе — рече старецът.</i> Ц. Гинчев, ГК, 347. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛЕГВАМ, -аш, <i>несв/,</i> влегна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Диал.</i> Влизам. <i>Ако се научат, че в някоя къща имало лехунка жена, русалиите тамо не влегват.</i> К. Шапкарев, Р, 14. | + | <b>ВЛЕГВАМ</b>, -аш, <i>несв/,</i> влегна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Диал.</i> Влизам. <i>Ако се научат, че в някоя къща имало лехунка жена, русалиите тамо не влегват.</i> К. Шапкарев, Р, 14. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛЕГВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> влегвам; влизане. | + | <b>ВЛЕГВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> влегвам; влизане. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛЕГНА. Вж. влегвам. | + | <b>ВЛЕГНА</b>. Вж. влегвам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛЕДЕНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вледеня като <i>прил.</i> 1. Който се е превърнал в лед или е покрит с лед. <i>Вледенената земя се събуждаше, огряна от първите пролетни лъчи.</i> А <i>Ръката й сякаш залепна за вледенената желязна дръжка на вратата.</i> | + | <b>ВЛЕДЕНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вледеня като <i>прил.</i> 1. Който се е превърнал в лед или е покрит с лед. <i>Вледенената земя се събуждаше, огряна от първите пролетни лъчи.</i> А <i>Ръката й сякаш залепна за вледенената желязна дръжка на вратата.</i> |
2. <i>Прен.</i> За човешко тяло или крайници — който е вдървен, неподвижен поради силно премръзване. <i>Колко още бяхте вървели, апостоле?.. Чуждите ти, вледенени нозе сякаш вече не докосваха леда.</i> Н. Никифоров, ПВ, 10. | 2. <i>Прен.</i> За човешко тяло или крайници — който е вдървен, неподвижен поради силно премръзване. <i>Колко още бяхте вървели, апостоле?.. Чуждите ти, вледенени нозе сякаш вече не докосваха леда.</i> Н. Никифоров, ПВ, 10. | ||
Версия от 15:59, 15 декември 2013
2. Диал. Предна колесарка, с която се свличат дърва от стръмнина; влак2. Преди да навлезем в гората, срещу нас се зададе волска влачка с трупи. Ст. Станчев, НР, 105.
3. Спец. Приспособление от дълги прътове, шперплат и други подръчни материали, употребявано за влачене на болни, ранени и др. Изнасянето на пострадалите по хоризон-талната подземна галерия на аварийния изход, .., е много трудно. Носилките са неудобни. Налага се да се използуват влачки или колани. Н. Иванов и др., ГО, 137.
ВЛАЧКА2 ж. Диал. Недълбока резка на рабош.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ВЛАЧКЙНЯ ж. Диал. Влачарка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАЧУЛКА ж. Диал. Влачилка. Щом дойде пролет и ние видим, че водата или влажността са е дръпнала, повлачваме я по-напред, после посейваме я, .. После това нивата са повлачва с влачулката. Лет., 1876, 66.
ВЛАША СЕ, влашйш се, мин. св. вла-шйх се, несв., непрех. Рядко. Влася се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЛАШЕНЙК, мн. -ци, м. Диал. Кача-мак. Жените примъкнаха едно-друго в малката пещера, стъкнаха огън, и доде мъжете се поразтъпчат, в черното менче закгь-кра влашеникът... Ив. Гайдаров, ДЧ, 10,
ВЛАШЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. влашах се, несв., непрех. Власея се; влася се, влаша се. — Македонски, слушай Попът каква сатира е написал за Петреска. — За Петрова ли, дето се влашей? Ив. Вазов, Съч. VI, 53.
ВЛАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до влах или до Влашко. Докато руските полкове се спуснаха през влашката земя към Дунавската равнина .., Верешча-гин летеше с железницата към румънския град Зимнич на Дунава. А. Каралийчев, ТР, 168. А пред неговите прозорци и балкон, .., се отваря безкрайна гледка, далеч зад тихия бял Дунав, чак додето влашките полета се губят в замъглената далнина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 114. Великсин .. познаваше прекрасно влашкия език и пишеше по него превъзходни стихотворения. Ив. Вазов, Съч. XI, 106. Минаваха влашките стада. Всяка пролет те отиваха на паша към Балкана. Г. Караславов, Избр. съч.
I, 89. Погледнете на тия върхове около него [Манчо], .. изговорете имената им, ако ги знаете .. Накарайте например някой влашки овчар да ви ги изреди и ще чуете: „Налбантчал, Юрукчал, Мусала“. Н. Поп-филипов, РЛ, 48-49.
2. Като същ. влашката ж. Разг. Песен и танц от фолклора на власите. — Колчо, цу-кни, цукни, чадо мое, после ще ни изпееш влашката: „Лино, Лино, вай да мине“. Ив. Вазов, Съч. XXII, 132. Пинтиле, черно циганче, / ходи ли къмто Керкини, / да земе Кера свирчица, / да посвиря влашката, / да поиграй Драганка, / да й са стръси премян-ка? Нар. пес., СбНУ III, 46. влашки м. 1. Остар. Румънски език. Хаджи Генчо знае още влашки, малко руски, малко турски. Л. Каравелов, Съч. II, 3. По друм мина малка мома, / гръцки пее, влашки дума; / догледа а левен Тодор, / та си падна от кулата. Нар. пес., СбНУ ХЦУШ, 97. 2. Книж. Румънски диалект, на който говори населението във Влахия. Влашко ср. Остар. Румъния. И надалече забягнал, / през Дунав дори вов Влашко. Нар. пес., СбБрМ, 187.
О Влашка пшеница. Диал. Царевица (Вл. Георгиев и др., БЕР). Влашки боб. Диал. Картофи. У нас картофите дошли много късно .. Най-напред лясковските градинари преди 130-140 години ги донесли от Румъния и затова дълго време нашият народ ги наричал с името „влашки боб“. Сл. Петров, РКХО, 73. Влашки циганин. 1. Циганин-чергарин, който говори на румънски диалект. Тоя човек, дето е дохождал и дето са го спрели на нивата, е бил някой просяк. Или някой шарлатанин. Някой влашки циганин ще е бил — помисли си той, като си спомни, чеи цигани-катунари бяха минали през село. Й. Йовков, ЖС, 122. 2. Разг. Пре-небр. Човек, който много лъже; лъжец. Не му вярвай какво ти разправя, той е влашки циганин. Влашко грозде. Диал. Френско грозде (Вл. Георгиев и др., БЕР).
> Лъжа като влашки циганин. Разг. Много лъжа.
ВЛАШКИ нареч. Като влах. Косерката си избра два момъка, които играеха най-добре, и се улови между им .. — Видите ли, моят емшерия знае влашки да играе — рече старецът. Ц. Гинчев, ГК, 347.
ВЛЕГВАМ, -аш, несв/, влегна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Влизам. Ако се научат, че в някоя къща имало лехунка жена, русалиите тамо не влегват. К. Шапкарев, Р, 14.
ВЛЕГВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от влегвам; влизане.
ВЛЕГНА. Вж. влегвам.
ВЛЕДЕНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вледеня като прил. 1. Който се е превърнал в лед или е покрит с лед. Вледенената земя се събуждаше, огряна от първите пролетни лъчи. А Ръката й сякаш залепна за вледенената желязна дръжка на вратата.
2. Прен. За човешко тяло или крайници — който е вдървен, неподвижен поради силно премръзване. Колко още бяхте вървели, апостоле?.. Чуждите ти, вледенени нозе сякаш вече не докосваха леда. Н. Никифоров, ПВ, 10.
