Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/210“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>кайте та фанете,</i> /.. / <i>лудо-младо, луд гидия! | + | <i>кайте та фанете,</i> /.. / <i>лудо-младо, луд гидия!„</i> Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,220. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИКОМ <i>нареч. Диал.</i> С вик, с викане. <i>Към майката щерка, към щерката майка</i> / <i>се спуснаха виком веднага | + | <b>ВИКОМ</b> <i>нареч. Диал.</i> С вик, с викане. <i>Към майката щерка, към щерката майка</i> / <i>се спуснаха виком веднага — / со плач се те живи пригърнаха двете; / и паднаха мъртви пред прага.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. 1,54. • <i>Нар.-поет.</i> Викомвикам. <i>Виком викат бързи вестоносци: / — Сбирайте се, майстори зидари, / сбирайте се във Одрина града, / да градите мермерна джамия.</i> А. Раз-цветников, С, 201-202. <i>Подир иде негов тей-но, / виком вика, тичом тиче: / Стой почакай, мой мил сине“.</i> Нар. пес., СбНУ I, 14. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИКОНТ <i>м.</i> 1. В Стара Франция, в Англия и някои други страни — титла на благородник, по-низша от граф и по-висша от барон. | + | <b>ВИКОНТ</b> <i>м.</i> 1. В Стара Франция, в Англия и някои други страни — титла на благородник, по-низша от граф и по-висша от барон. |
2. Лице с такава титла. | 2. Лице с такава титла. | ||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
викот, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Виканица, глъчка, врява; викотия. <i>Размесиха се людете, зашумяха,., общият шум се превърна в гръмка врява и викот, женските гласове остро пресичаха ръмжещото буботене на мъжете.</i> Д. Талев, ГЧ, 192. <i>Когато фунията изгоря до сантим, той я духна и под одобрителния викот на сватбарите почна да се кланя на всички страни.</i> И. Петров, НЛ, 101. | викот, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Виканица, глъчка, врява; викотия. <i>Размесиха се людете, зашумяха,., общият шум се превърна в гръмка врява и викот, женските гласове остро пресичаха ръмжещото буботене на мъжете.</i> Д. Талев, ГЧ, 192. <i>Когато фунията изгоря до сантим, той я духна и под одобрителния викот на сватбарите почна да се кланя на всички страни.</i> И. Петров, НЛ, 101. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИКОТИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Викот. | + | <b>ВИКОТИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Викот. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИКТОРИАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до епохата, през която е царувала кралица Виктория в Англия — XIX | + | <b>ВИКТОРИАНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до епохата, през която е царувала кралица Виктория в Англия — XIX |
в. <i>Викторианска епоха. Викториански стил.</i> | в. <i>Викторианска епоха. Викториански стил.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИКТОРЙНА <i>ж.</i> Специално организирано между група хора забавно състезание за проверка на знания в някоя област или на общата култура, на което трябва да се отговаря бързо и изчерпателно на зададените въпроси. <i>Литературна викторина. Концертна викторина. Спортна викторина.</i> | + | <b>ВИКТОРЙНА</b> <i>ж.</i> Специално организирано между група хора забавно състезание за проверка на знания в някоя област или на общата култура, на което трябва да се отговаря бързо и изчерпателно на зададените въпроси. <i>Литературна викторина. Концертна викторина. Спортна викторина.</i> |
— От лат. У1с1опа .победа, през рус. викторина. | — От лат. У1с1опа .победа, през рус. викторина. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИКТОРИЯ</b> <i>ж. Остар. Воен.</i> Нашивка с формата на латинската буква „V“, отличителен знак в хитлеристката армия. <i>— Разпръсвай се, сега ли намерихте време да мрете? Газим до колене в смъртта! — замахна с проклятие фелдфебелът ръка в дълъг ръкав с купчина виктории над лакътя.</i> Д. Вълев, 3, 142. | ||
| − | + | — От лат. угсгопа ’победа’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЙЛА</b><b><sup>1</b></sup> <i>ж.</i> Дълъг, гладък прът с два или повече дървени или железни зъба накрая за прибиране на сено, слама и под. <i>По-ната-тък из нашарена с дълги откоси ливада,.., берачи с дълги вили пъргаво обръщат или разряждат позасъхналото сяно.</i> Т. Влайков, Съч. III, 2. <i>Ала най й харесваше ей това</i> | |
| − | + | <i>— жените да й пренасят с дългите дво-янки и троянки вили, тя да ги поема и настила покрай себе си.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 15- | |
| − | |||
| − | — | ||
16. <i>Косачете, по бели ризи, пристъпеха наред, и до всякого се показоваха редове зелена окосена трева. По-нататък, бераче, с песни събираха с вили сеното на купи.</i> Д. Манчев, БЕ II, 93. <i>Зела е вила на рамо, / отишла сено да бере.</i> Нар. пес., СбНУ IV, | 16. <i>Косачете, по бели ризи, пристъпеха наред, и до всякого се показоваха редове зелена окосена трева. По-нататък, бераче, с песни събираха с вили сеното на купи.</i> Д. Манчев, БЕ II, 93. <i>Зела е вила на рамо, / отишла сено да бере.</i> Нар. пес., СбНУ IV, | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
57. <i>Вили очи ти изболи.</i> (Клетва). | 57. <i>Вили очи ти изболи.</i> (Клетва). | ||
| − | + | ◇ Вдигам <b>/</b> вдигна (дигам <b>/</b> дигна) на вили и мотовили (кокили) (на вили-<на> мотови-ли) <i>някого. Разг.</i> Шумно одумвам и подигравам някого. <i>— Щом й кажа, че съм идвала тука, ще се разсърди. Хората са я подлудили. Ден не минава да не ме дигнат пред нея на вили-мотовили.</i> К. Петканов, X, 63. <i>Пък и зевзеци — еша им го няма. Ще вземат и такъв кюляф ще му скроят... Нали ги знаеш — ще го направят за мезе на устата, та мало и голямо да го дигне на вили и кокили.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 97. Едни на вили, други на могили. <i>Диал.</i> За несговорни хора. На вили и могили. <i>Разг</i>. Неподредено, разхвърляно е. <i>На гостите си да заколиш пиле, / я пък прасенце .. Па на вили и могили</i> / <i>във къщи да не е.К.</i> Христов, ЧБ, 84. <i>Ще ни дойдете на гости, ама след седмица, че сега ремонтираме и у нас е на вили и могили.</i> С вила орехи събирам. <i>Разг.</i> Върша безполезна работа. | |
| − | + | ---- | |
| − | ВЙЛА<b><sup>2</b></sup> <i>ж.</i> В народните поверия — ми-тично женско същество, което обитава горите, изворите, реките и пр. и бди над хората, които са далеч от дома си; самовила, самодива. <i>Разправяха, че когато дошло християнството, старите езически духове, които населявали дърветата,.., избягали нанякъде.. А по-рано всяко старо дърво,.., всеки дълбок вир, като оня под скалата до Аароновия дворец, имали я горска вила, я русалка, и вещи хора можели да ги викат и да говорят с тях.</i> А. Дончев, СВС, 121. <i>И да видя как живеят / либни змейове в грамади, / как си вилите люлеят / хоро в росните ливади.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 107. | + | <b>ВЙЛА</b><b><sup>2</b></sup> <i>ж.</i> В народните поверия — ми-тично женско същество, което обитава горите, изворите, реките и пр. и бди над хората, които са далеч от дома си; самовила, самодива. <i>Разправяха, че когато дошло християнството, старите езически духове, които населявали дърветата,.., избягали нанякъде.. А по-рано всяко старо дърво,.., всеки дълбок вир, като оня под скалата до Аароновия дворец, имали я горска вила, я русалка, и вещи хора можели да ги викат и да говорят с тях.</i> А. Дончев, СВС, 121. <i>И да видя как живеят / либни змейове в грамади, / как си вилите люлеят / хоро в росните ливади.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 107. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЙЛА<b><sup>3</b></sup> <i>ж.</i> Къща извън града, обикн. с просторен двор или градина за почивка през лятото. <i>След няколко дни Фотина тръгваше за Варна да прекара лятото в бащината си вила на брега на морето.</i> В. Геновска, СГ, 237. <i>Те си спомниха неволно за къщата му в най-тихата и сенчеста част на София, която струваше милиони, за американската му кола, за вилите му в Чамкория и Варна.</i> Д. Димов, Т, 260. <i>Пред тях се издигаше бяла двуетажна вила с градинка и красива желязна ограда.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 242. | + | <b>ВЙЛА</b><b><sup>3</b></sup> <i>ж.</i> Къща извън града, обикн. с просторен двор или градина за почивка през лятото. <i>След няколко дни Фотина тръгваше за Варна да прекара лятото в бащината си вила на брега на морето.</i> В. Геновска, СГ, 237. <i>Те си спомниха неволно за къщата му в най-тихата и сенчеста част на София, която струваше милиони, за американската му кола, за вилите му в Чамкория и Варна.</i> Д. Димов, Т, 260. <i>Пред тях се издигаше бяла двуетажна вила с градинка и красива желязна ограда.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 242. |
— Лат. уН1а през рус. вилла или нем. УШа. | — Лат. уН1а през рус. вилла или нем. УШа. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЙЛАДЖИЯ, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Собственик на вила<b><sup>3</b></sup> или на вилно място. <i>Виладжиите не чакат. Строят. Защото вилното място си е тяхно.</i> Диал., 1999, бр. | + | <b>ВЙЛАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Собственик на вила<b><sup>3</b></sup> или на вилно място. <i>Виладжиите не чакат. Строят. Защото вилното място си е тяхно.</i> Диал., 1999, бр. |
28, 11. <i>Кой продаде мраморните плочи от надгробните паметници за стъпала на виладжиите?</i> Дем., 1990, бр. 48,4. | 28, 11. <i>Кой продаде мраморните плочи от надгробните паметници за стъпала на виладжиите?</i> Дем., 1990, бр. 48,4. | ||
Версия от 15:54, 15 декември 2013
кайте та фанете, /.. / лудо-младо, луд гидия!„ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,220.
ВИКОМ нареч. Диал. С вик, с викане. Към майката щерка, към щерката майка / се спуснаха виком веднага — / со плач се те живи пригърнаха двете; / и паднаха мъртви пред прага. П. П. Славейков, Събр. съч. 1,54. • Нар.-поет. Викомвикам. Виком викат бързи вестоносци: / — Сбирайте се, майстори зидари, / сбирайте се във Одрина града, / да градите мермерна джамия. А. Раз-цветников, С, 201-202. Подир иде негов тей-но, / виком вика, тичом тиче: / Стой почакай, мой мил сине“. Нар. пес., СбНУ I, 14.
ВИКОНТ м. 1. В Стара Франция, в Англия и някои други страни — титла на благородник, по-низша от граф и по-висша от барон.
2. Лице с такава титла.
— Фр. УгсопИе.
викот, мн. няма, м. Диал. Виканица, глъчка, врява; викотия. Размесиха се людете, зашумяха,., общият шум се превърна в гръмка врява и викот, женските гласове остро пресичаха ръмжещото буботене на мъжете. Д. Талев, ГЧ, 192. Когато фунията изгоря до сантим, той я духна и под одобрителния викот на сватбарите почна да се кланя на всички страни. И. Петров, НЛ, 101.
ВИКОТИЯ, мн. няма, ж. Диал. Викот.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИКТОРИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до епохата, през която е царувала кралица Виктория в Англия — XIX
в. Викторианска епоха. Викториански стил.
ВИКТОРЙНА ж. Специално организирано между група хора забавно състезание за проверка на знания в някоя област или на общата култура, на което трябва да се отговаря бързо и изчерпателно на зададените въпроси. Литературна викторина. Концертна викторина. Спортна викторина.
— От лат. У1с1опа .победа, през рус. викторина.
ВИКТОРИЯ ж. Остар. Воен. Нашивка с формата на латинската буква „V“, отличителен знак в хитлеристката армия. — Разпръсвай се, сега ли намерихте време да мрете? Газим до колене в смъртта! — замахна с проклятие фелдфебелът ръка в дълъг ръкав с купчина виктории над лакътя. Д. Вълев, 3, 142.
— От лат. угсгопа ’победа’.
ВЙЛА1 ж. Дълъг, гладък прът с два или повече дървени или железни зъба накрая за прибиране на сено, слама и под. По-ната-тък из нашарена с дълги откоси ливада,.., берачи с дълги вили пъргаво обръщат или разряждат позасъхналото сяно. Т. Влайков, Съч. III, 2. Ала най й харесваше ей това
— жените да й пренасят с дългите дво-янки и троянки вили, тя да ги поема и настила покрай себе си. Ст. Даскалов, ЕС, 15-
16. Косачете, по бели ризи, пристъпеха наред, и до всякого се показоваха редове зелена окосена трева. По-нататък, бераче, с песни събираха с вили сеното на купи. Д. Манчев, БЕ II, 93. Зела е вила на рамо, / отишла сено да бере. Нар. пес., СбНУ IV,
57. Вили очи ти изболи. (Клетва).
◇ Вдигам / вдигна (дигам / дигна) на вили и мотовили (кокили) (на вили-<на> мотови-ли) някого. Разг. Шумно одумвам и подигравам някого. — Щом й кажа, че съм идвала тука, ще се разсърди. Хората са я подлудили. Ден не минава да не ме дигнат пред нея на вили-мотовили. К. Петканов, X, 63. Пък и зевзеци — еша им го няма. Ще вземат и такъв кюляф ще му скроят... Нали ги знаеш — ще го направят за мезе на устата, та мало и голямо да го дигне на вили и кокили. Ст. Чилингиров, ПЖ, 97. Едни на вили, други на могили. Диал. За несговорни хора. На вили и могили. Разг. Неподредено, разхвърляно е. На гостите си да заколиш пиле, / я пък прасенце .. Па на вили и могили / във къщи да не е.К. Христов, ЧБ, 84. Ще ни дойдете на гости, ама след седмица, че сега ремонтираме и у нас е на вили и могили. С вила орехи събирам. Разг. Върша безполезна работа.
ВЙЛА2 ж. В народните поверия — ми-тично женско същество, което обитава горите, изворите, реките и пр. и бди над хората, които са далеч от дома си; самовила, самодива. Разправяха, че когато дошло християнството, старите езически духове, които населявали дърветата,.., избягали нанякъде.. А по-рано всяко старо дърво,.., всеки дълбок вир, като оня под скалата до Аароновия дворец, имали я горска вила, я русалка, и вещи хора можели да ги викат и да говорят с тях. А. Дончев, СВС, 121. И да видя как живеят / либни змейове в грамади, / как си вилите люлеят / хоро в росните ливади. Ив. Вазов, Съч. IV, 107.
ВЙЛА3 ж. Къща извън града, обикн. с просторен двор или градина за почивка през лятото. След няколко дни Фотина тръгваше за Варна да прекара лятото в бащината си вила на брега на морето. В. Геновска, СГ, 237. Те си спомниха неволно за къщата му в най-тихата и сенчеста част на София, която струваше милиони, за американската му кола, за вилите му в Чамкория и Варна. Д. Димов, Т, 260. Пред тях се издигаше бяла двуетажна вила с градинка и красива желязна ограда. Цв. Ангелов, ЧД, 242.
— Лат. уН1а през рус. вилла или нем. УШа.
ВЙЛАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Собственик на вила3 или на вилно място. Виладжиите не чакат. Строят. Защото вилното място си е тяхно. Диал., 1999, бр.
28, 11. Кой продаде мраморните плочи от надгробните паметници за стъпала на виладжиите? Дем., 1990, бр. 48,4.
