Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/206“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | за наблюдение и точно определяне на тази част от пространството, която се обхваща от снимката (кадъра). <i>Изведнъж станах, долепих око до визьора | + | за наблюдение и точно определяне на тази част от пространството, която се обхваща от снимката (кадъра). <i>Изведнъж станах, долепих око до визьора [на фотоапарата] и почнах да обстрелвам Галунка.</i> Б. Болгар, ОП, 43. |
— Фр. У1$еиг. | — Фр. У1$еиг. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИЗЬОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до визьор. <i>Визьорен обектив.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИК</b>, викът, вика, <i>мн.</i> викове, след <i>числ.</i> вйка, <i>м.</i> 1. Силен и кратко звучащ глас, издаден от човек, обикн. при предизвикано внезапно душевно вълнение или чувство (мъка, радост, уплаха, болка и под.). <i>И изведнъж Стела чу пронизителния като писък вик на Ружка</i>, <i>която дотича иззад камиона и стоеше пред самите му фарове.</i> Ем. Коралов, ДП, 169. <i>После, като се хвърли отчаяно на земята, припищя пак. И над селото отново проехтя тоя вик — грозен, зловещ и безумен.</i> Елин Пелин, Съч. I, 132. <i>И двамата разбойници, без да обръщат внимание на виковете му, блъснаха воденичаря до един стълб.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 22. <i>Същият турчин дигна пушка и се прицели .. Разнесе се гръм, а след него болезнен вик.</i> К. Петканов, СВ, 216. <i>Изведнъж той се втренчи към дъното на воденицата и от устата му се изтръгна вик на учудване</i>. Ем. Станев, ЯГ, 41. <i>Атиняните посрещнали победителя с възторжени викове.</i> И. Михайловски и др., ОИ (превод), 57. // Силен, рязък звук, издаван от някои птици. <i>Неочаквано "над тях се зачуват викове на жерави.</i> И. Йовков, Разк. I, 36. <i>В ниското, откъм тъмния дол, се зачу самотният и плачлив вик на бухала.</i> Ил. Волен, МДС, 34. <i>Уплашените птици летят бързешката по всички страни, като огласяват въздуха с пронизвател-ний си вик.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 313. | ||
| − | + | 2. Нещо изречено, извикано с висок, силен глас. <i>В тоя миг се чу провлачен вик, някъде откъм Бояна, и макар да се викаше отдалеч, личеше, че човекът има добри гърди и добър глас. — Владиславе-е-е!</i> А. Дончев, СВС, 100. <i>— Хей! Много здраве!... Тоя<sub>и</sub>вик се подзема от целия почти лагер.</i> Й. Йовков, Разк. I, 37. <i>— Браво! Браво! Чудесен глас! — разнасят се одобрителни викове.</i> Св. Минков, РТК, 150. <i>— Стой! Човекът се втрещи от тоя вик и застана като вцепенен зад вратата.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 113. <i>Избухнаха нови гневни викове: — Светотатство! Светотатство! — Смърт на богохулника! Смърт на лъжехристиянина!</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 132. <i>И „аллах!“ гръ-мовно въздуха разпра. / Върхът отговори с друг вик: ура!</i> Йв. Вазов, Съч. I, 203. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Нещо изречено, извикано с висок, силен глас. <i>В тоя миг се чу провлачен вик, някъде откъм Бояна, и макар да се викаше отдалеч, личеше, че човекът има добри гърди и добър глас. | ||
3. Обикн. <i>ед.</i> Висок говор, шум от много гласове; глъчка, врява, виканица. <i>Наизска-чаха калугериците, забягаха по чардаците; изскокнаха гостите им подир тях, вдигна се вик, шум и неразбрана врява.</i> Ив. Вазов, | 3. Обикн. <i>ед.</i> Висок говор, шум от много гласове; глъчка, врява, виканица. <i>Наизска-чаха калугериците, забягаха по чардаците; изскокнаха гостите им подир тях, вдигна се вик, шум и неразбрана врява.</i> Ив. Вазов, | ||
| − | Съч. ХХП, 152. <i>И ето ние се втурваме да се къпем. Вик, песни, закачки, олелия.</i> Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 118. <i>Полето изведнъж оживя от викове, смях и шум.</i> А. Гуляшки, МТС, 305. <i> | + | Съч. ХХП, 152. <i>И ето ние се втурваме да се къпем. Вик, песни, закачки, олелия.</i> Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 118. <i>Полето изведнъж оживя от викове, смях и шум.</i> А. Гуляшки, МТС, 305. <i>„Защо е това събрание? Що искате, панове?“ — рече войводата. Псувни и вик не му дадоха да говори.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 27. // Разпра, караница на висок глас. <i>— Ха! — хлъцна от учудване дядо Пейо. — Какво щеше да бъде, ако беше жива Антица? .. — Щеше да ви даде нивата<sub>ь</sub>..</i> |
| − | + | <i>— И щеше да я даде без вик, без олелия.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 264. <i>Без да й подаде ръка</i>, <i>младият човек напусна бързо стаята и се отправи към къщичката, отдето идваха ш^м, викове и препирни.</i> Ив. Мартинов, ДТ, | |
| − | 4. <i>Прен.</i> Зов, призив, повик. <i>Трябва да се признае, че първият остър и дълбоко проникновен вик за опомняне беше не .. | + | 4. <i>Прен.</i> Зов, призив, повик. <i>Трябва да се признае, че първият остър и дълбоко проникновен вик за опомняне беше не ..„Над враждуващите“ .. от Ромен Ролан, а</i> „<i>Огънят“ на Анри Барбюс, книга, която преди четирийсет години хвърли в света крилатите думи:„Никога вече война!“</i> К. Константинов, ППГ, 310. <i>Един вик са чува днес навред, където има селения български извън нашето отечество: Под знамената!</i> НБ, 1876, бр. 18, 70. <i>Да си направиш страница в Интернет — това от години вече не е вик на модата, а необходимост.</i> МТР, |
2000, бр. 31, 9. | 2000, бр. 31, 9. | ||
| − | + | ◇ Надавам <b>/</b> надам вик. <i>Книж.</i> Гневно, открито негодувам, протестирам срещу нещо или някого. <i>Намерението на депутацията бе да се спре един ден в Будапеща, за да влезе в съприкосновение с маджарския политически свят, който пръв бе надал вик срещу руската политика.</i> С. Радев, ССБ II, 505. Родилен вик. <i>Книж.</i> Начален момент, началото на нещо. <i>Звънтежът на габровския чук станал родилен вик на българската индустрия.</i> Ив. Коларов, Е, 7. | |
| − | + | ---- | |
| − | ВИКАЛНИЦА <i>ж.</i> Минаре с викало. <i>Египетският вицекрал позволи да ся съгради едно здание, което да представлява земята му.. Това здание представлява повече една тамошна джамия, както трябва; украсена с две викалници, минарета.</i> Лет., 1874, 247. | + | <b>ВИКАЛНИЦА</b> <i>ж.</i> Минаре с викало. <i>Египетският вицекрал позволи да ся съгради едно здание, което да представлява земята му.. Това здание представлява повече една тамошна джамия, както трябва; украсена с две викалници, минарета.</i> Лет., 1874, 247. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИКАЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Околовръстно балконче на минаре, откъдето ходжата приканва на молитва мохамеданите. <i>Джамията е големичка,.. На северната й страна,.., се издига нещо като четвъртита кула от дъски. Това е минарето. Едно малко еркер-че се подава навън | + | <b>ВИКАЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Околовръстно балконче на минаре, откъдето ходжата приканва на молитва мохамеданите. <i>Джамията е големичка,.. На северната й страна,.., се издига нещо като четвъртита кула от дъски. Това е минарето. Едно малко еркер-че се подава навън — викалото. От това място по два пъти на ден,.., се ггроточва гласът на ходжата.</i> Б. Несторов, СР, 89-90. <i>До късно стояхме в градинката на едно кафене и гледахме високите минарета на Ах-медовата джамия, с пръстени — викала от мраморна дантела.</i> А. Каралийчев, С, 34. <i>Мелодичните гласове на ходжите екнаха от викалата на градските джамии.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 185. |
Версия от 15:54, 15 декември 2013
за наблюдение и точно определяне на тази част от пространството, която се обхваща от снимката (кадъра). Изведнъж станах, долепих око до визьора [на фотоапарата] и почнах да обстрелвам Галунка. Б. Болгар, ОП, 43.
— Фр. У1$еиг.
ВИЗЬОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до визьор. Визьорен обектив.
ВИК, викът, вика, мн. викове, след числ. вйка, м. 1. Силен и кратко звучащ глас, издаден от човек, обикн. при предизвикано внезапно душевно вълнение или чувство (мъка, радост, уплаха, болка и под.). И изведнъж Стела чу пронизителния като писък вик на Ружка, която дотича иззад камиона и стоеше пред самите му фарове. Ем. Коралов, ДП, 169. После, като се хвърли отчаяно на земята, припищя пак. И над селото отново проехтя тоя вик — грозен, зловещ и безумен. Елин Пелин, Съч. I, 132. И двамата разбойници, без да обръщат внимание на виковете му, блъснаха воденичаря до един стълб. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 22. Същият турчин дигна пушка и се прицели .. Разнесе се гръм, а след него болезнен вик. К. Петканов, СВ, 216. Изведнъж той се втренчи към дъното на воденицата и от устата му се изтръгна вик на учудване. Ем. Станев, ЯГ, 41. Атиняните посрещнали победителя с възторжени викове. И. Михайловски и др., ОИ (превод), 57. // Силен, рязък звук, издаван от някои птици. Неочаквано "над тях се зачуват викове на жерави. И. Йовков, Разк. I, 36. В ниското, откъм тъмния дол, се зачу самотният и плачлив вик на бухала. Ил. Волен, МДС, 34. Уплашените птици летят бързешката по всички страни, като огласяват въздуха с пронизвател-ний си вик. С. Бобчев, ПОС (превод), 313.
2. Нещо изречено, извикано с висок, силен глас. В тоя миг се чу провлачен вик, някъде откъм Бояна, и макар да се викаше отдалеч, личеше, че човекът има добри гърди и добър глас. — Владиславе-е-е! А. Дончев, СВС, 100. — Хей! Много здраве!... Тояивик се подзема от целия почти лагер. Й. Йовков, Разк. I, 37. — Браво! Браво! Чудесен глас! — разнасят се одобрителни викове. Св. Минков, РТК, 150. — Стой! Човекът се втрещи от тоя вик и застана като вцепенен зад вратата. Елин Пелин, Съч. IV, 113. Избухнаха нови гневни викове: — Светотатство! Светотатство! — Смърт на богохулника! Смърт на лъжехристиянина! Ст. Загорчинов, ЛСС, 132. И „аллах!“ гръ-мовно въздуха разпра. / Върхът отговори с друг вик: ура! Йв. Вазов, Съч. I, 203.
3. Обикн. ед. Висок говор, шум от много гласове; глъчка, врява, виканица. Наизска-чаха калугериците, забягаха по чардаците; изскокнаха гостите им подир тях, вдигна се вик, шум и неразбрана врява. Ив. Вазов,
Съч. ХХП, 152. И ето ние се втурваме да се къпем. Вик, песни, закачки, олелия. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 118. Полето изведнъж оживя от викове, смях и шум. А. Гуляшки, МТС, 305. „Защо е това събрание? Що искате, панове?“ — рече войводата. Псувни и вик не му дадоха да говори. Н. Бончев, ТБ (превод), 27. // Разпра, караница на висок глас. — Ха! — хлъцна от учудване дядо Пейо. — Какво щеше да бъде, ако беше жива Антица? .. — Щеше да ви даде ниватаь..
— И щеше да я даде без вик, без олелия. Й. Йовков, ЧКГ, 264. Без да й подаде ръка, младият човек напусна бързо стаята и се отправи към къщичката, отдето идваха ш^м, викове и препирни. Ив. Мартинов, ДТ,
4. Прен. Зов, призив, повик. Трябва да се признае, че първият остър и дълбоко проникновен вик за опомняне беше не ..„Над враждуващите“ .. от Ромен Ролан, а „Огънят“ на Анри Барбюс, книга, която преди четирийсет години хвърли в света крилатите думи:„Никога вече война!“ К. Константинов, ППГ, 310. Един вик са чува днес навред, където има селения български извън нашето отечество: Под знамената! НБ, 1876, бр. 18, 70. Да си направиш страница в Интернет — това от години вече не е вик на модата, а необходимост. МТР,
2000, бр. 31, 9.
◇ Надавам / надам вик. Книж. Гневно, открито негодувам, протестирам срещу нещо или някого. Намерението на депутацията бе да се спре един ден в Будапеща, за да влезе в съприкосновение с маджарския политически свят, който пръв бе надал вик срещу руската политика. С. Радев, ССБ II, 505. Родилен вик. Книж. Начален момент, началото на нещо. Звънтежът на габровския чук станал родилен вик на българската индустрия. Ив. Коларов, Е, 7.
ВИКАЛНИЦА ж. Минаре с викало. Египетският вицекрал позволи да ся съгради едно здание, което да представлява земята му.. Това здание представлява повече една тамошна джамия, както трябва; украсена с две викалници, минарета. Лет., 1874, 247.
ВИКАЛО, мн. -а, ср. Околовръстно балконче на минаре, откъдето ходжата приканва на молитва мохамеданите. Джамията е големичка,.. На северната й страна,.., се издига нещо като четвъртита кула от дъски. Това е минарето. Едно малко еркер-че се подава навън — викалото. От това място по два пъти на ден,.., се ггроточва гласът на ходжата. Б. Несторов, СР, 89-90. До късно стояхме в градинката на едно кафене и гледахме високите минарета на Ах-медовата джамия, с пръстени — викала от мраморна дантела. А. Каралийчев, С, 34. Мелодичните гласове на ходжите екнаха от викалата на градските джамии. 3. Стоянов, ЗБВ I, 185.
