Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/205“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | О <b>Арменска визита | + | О <b>Арменска визита</b>. <i>Разг. Шег.</i> Дълго, продължително оставане на гости, гостуване с часове. <i>Забелязвам, че малката стая е пъл-на с облаци дим,.. Извинявам му се, че много съм му накадил</i>, <i>и ставам да си ходя. Нехайно каза, че това не значи нищо, и ме спира. Става неусетно арменска визита.</i> К. Христов, СбЦГМГ, 276. |
— От фр. уш1е. | — От фр. уш1е. | ||
Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>ВИЗИТАЦИЯ</b> <i>ж.</i> Лекарско посещение, обхождане на болните в болница по определено време на деня. <i>И доктор Старирадев бе викал ура между неспирните операции и визитации из болниците в града, бе тичал, накуцвайки, да влее радостта си в общона-родната и сигурно беше се приобщил към своя народ.</i> Ем. Станев, ТЦ, 132. <i>На една сутрешна визитация лекарите се застояха повече при него: мериха пулса му,.., ровеха болничния лист.</i> Ив. Венков, ХкН, 98-99. <i>Правя визитация. Минавам на визитация.</i> | <b>ВИЗИТАЦИЯ</b> <i>ж.</i> Лекарско посещение, обхождане на болните в болница по определено време на деня. <i>И доктор Старирадев бе викал ура между неспирните операции и визитации из болниците в града, бе тичал, накуцвайки, да влее радостта си в общона-родната и сигурно беше се приобщил към своя народ.</i> Ем. Станев, ТЦ, 132. <i>На една сутрешна визитация лекарите се застояха повече при него: мериха пулса му,.., ровеха болничния лист.</i> Ив. Венков, ХкН, 98-99. <i>Правя визитация. Минавам на визитация.</i> | ||
− | — От лат. У181(а(10 | + | — От лат. У181(а(10 ’посещение’ през фр. ушОДюп или нем. УшШюп. |
− | <b>ВИЗЙТЕН,</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> В съчет. <b>Визитна картичка | + | <b>ВИЗЙТЕН,</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> В съчет. <b>Визитна картичка</b>. Картичка с напечатано собствено и фамилно име, често с означение на адрес, професия или звание, която се представя от притежателя при официално посещение, при запознанство или се изпраща за поздрав, честитка и под. <i>Всяка Нова година редакторът на „Демократически преглед“., изпращаше визитните си картички с честитки и благопожела-ния.</i> Ив. Карановски, СбЦГМГ, 368. <i>— Мистър Уилямс. Радвам се, че и вие сте на моето мнение. За всеки случай ето Ви моя адрес. — И Джим подаде на бай Михал визит-ната си картичка.</i> Ал. Бабек, МЕ, 43. <i>Вед-наж един наш преселник ми каза да му се обадя по телефона, като ми даде визитна-та си картичка, на която беше отпечатан номерът му.</i> Г. Белев, КВА, 136. |
− | <b>ВИЗИТКА</b> <i>ж.</i> Визитна картичка. Купувачът | + | <b>ВИЗИТКА</b> <i>ж.</i> Визитна картичка. Купувачът <i>— (Връща се от вратата, на Заго-ров.) Господине, ако и вие опрете до продаване — вземете адреса ми от госпожата! (Дава визитка.)</i> О. Василев, Л, 42. |
− | <b>ВЙЗИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> 1. Визуална образност. <i>Негова | + | <b>ВЙЗИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> 1. Визуална образност. <i>Негова [на Майкъл Джексън] е представянето на мелодията не само като перфектен звук, но и като невероятна визия.</i> Д, 1998, бр. 195, 15. <i>Клипът на това парче има черно-бяла визия.</i> М, 1999, бр. 16, <b>8</b>. |
2. <i>Прен.</i> Виждане по даден въпрос, идея, представа за нещо, което предстои. <i>Богатата метафоричност на образната визия, вроденият усет към характерологичното в детайла и обстановката, неповторимото усещане за българското създават слож-ната поетическа атмосфера.</i> С, 1972, кн. | 2. <i>Прен.</i> Виждане по даден въпрос, идея, представа за нещо, което предстои. <i>Богатата метафоричност на образната визия, вроденият усет към характерологичното в детайла и обстановката, неповторимото усещане за българското създават слож-ната поетическа атмосфера.</i> С, 1972, кн. | ||
Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>ВИЗУАЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се извършва със зрението, с гледане. <i>Наред с непосредствените наблюдения с телескоп, т. н. визуални наблюдения през различни цветни стъкла (филтри),.. през 1956 г. за пръв път се приложиха и нови методи за наблюдение на Марс.</i> ВН, | <b>ВИЗУАЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се извършва със зрението, с гледане. <i>Наред с непосредствените наблюдения с телескоп, т. н. визуални наблюдения през различни цветни стъкла (филтри),.. през 1956 г. за пръв път се приложиха и нови методи за наблюдение на Марс.</i> ВН, | ||
− | 1958, бр. 2081, 4. <i>При това състояние | + | 1958, бр. 2081, 4. <i>При това състояние [на безтегловност] с продължителност до 40 секунди се оказа възможно</i> .. <i>визуално ориентиране в пространството.</i> РД, 1961, б. |
116.3. | 116.3. | ||
Ред 33: | Ред 33: | ||
2. Който е предназначен за наблюдение със зрението. <i>Светлофилтрите намират широко приложение в колориметричния анализ (за сравнение на цветове) при някои визуални уреди (далекогледи, микроскопи и пр.).</i> Н. Николов, М, 298. | 2. Който е предназначен за наблюдение със зрението. <i>Светлофилтрите намират широко приложение в колориметричния анализ (за сравнение на цветове) при някои визуални уреди (далекогледи, микроскопи и пр.).</i> Н. Николов, М, 298. | ||
− | — От лат. У1$иаЦ$ | + | — От лат. У1$иаЦ$ ’зрителен’. |
<b>ВИЗУАЛИЗАЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Подкрепяне, онагледяване на нещо, на някакъв факт чрез картинно изображение. <i>Виртуалният модел се формира само от тримерни звукови сигнали. Не се използува никаква графика или визуализация. Основната работа се извършва от малък компютър.</i> Н, 1997, бр. 227, <b>6</b>. | <b>ВИЗУАЛИЗАЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Подкрепяне, онагледяване на нещо, на някакъв факт чрез картинно изображение. <i>Виртуалният модел се формира само от тримерни звукови сигнали. Не се използува никаква графика или визуализация. Основната работа се извършва от малък компютър.</i> Н, 1997, бр. 227, <b>6</b>. | ||
− | <b>ВИЗУАЛНО | + | <b>ВИЗУАЛНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> визуален. <i>Оценката на качеството на отливките [на рафинираната мед] се извършва визуално и чрез обективни изследвания.</i> Ц. Цветков, М, 283. <i>Телевизионната система, която се намира в кораба-спътник, дава възможност да се контролира визуално състоянието на космонавта.</i> РД, 1961, бр. |
116.3. | 116.3. | ||
− | <b>ВИЗУАЛНОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> визуален. <i>Бешков е разговарял с някого за извлечените от него закони на сферическата перспектива, защото там е и неговата | + | <b>ВИЗУАЛНОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> визуален. <i>Бешков е разговарял с някого за извлечените от него закони на сферическата перспектива, защото там е и неговата „сфера“, в която един испански благородник с шпага търси убежните си точки по обратния път на нашата визуалност.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 262. |
<b>ВИЗЬОР</b> <i>м. Спец.</i> Приспособление към фотоапарат, кино- или телевизионна камера | <b>ВИЗЬОР</b> <i>м. Спец.</i> Приспособление към фотоапарат, кино- или телевизионна камера | ||
Версия от 15:54, 15 декември 2013
О Арменска визита. Разг. Шег. Дълго, продължително оставане на гости, гостуване с часове. Забелязвам, че малката стая е пъл-на с облаци дим,.. Извинявам му се, че много съм му накадил, и ставам да си ходя. Нехайно каза, че това не значи нищо, и ме спира. Става неусетно арменска визита. К. Христов, СбЦГМГ, 276.
— От фр. уш1е.
ВИЗИТАЦИЯ ж. Лекарско посещение, обхождане на болните в болница по определено време на деня. И доктор Старирадев бе викал ура между неспирните операции и визитации из болниците в града, бе тичал, накуцвайки, да влее радостта си в общона-родната и сигурно беше се приобщил към своя народ. Ем. Станев, ТЦ, 132. На една сутрешна визитация лекарите се застояха повече при него: мериха пулса му,.., ровеха болничния лист. Ив. Венков, ХкН, 98-99. Правя визитация. Минавам на визитация.
— От лат. У181(а(10 ’посещение’ през фр. ушОДюп или нем. УшШюп.
ВИЗЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. В съчет. Визитна картичка. Картичка с напечатано собствено и фамилно име, често с означение на адрес, професия или звание, която се представя от притежателя при официално посещение, при запознанство или се изпраща за поздрав, честитка и под. Всяка Нова година редакторът на „Демократически преглед“., изпращаше визитните си картички с честитки и благопожела-ния. Ив. Карановски, СбЦГМГ, 368. — Мистър Уилямс. Радвам се, че и вие сте на моето мнение. За всеки случай ето Ви моя адрес. — И Джим подаде на бай Михал визит-ната си картичка. Ал. Бабек, МЕ, 43. Вед-наж един наш преселник ми каза да му се обадя по телефона, като ми даде визитна-та си картичка, на която беше отпечатан номерът му. Г. Белев, КВА, 136.
ВИЗИТКА ж. Визитна картичка. Купувачът — (Връща се от вратата, на Заго-ров.) Господине, ако и вие опрете до продаване — вземете адреса ми от госпожата! (Дава визитка.) О. Василев, Л, 42.
ВЙЗИЯ ж. Книж. 1. Визуална образност. Негова [на Майкъл Джексън] е представянето на мелодията не само като перфектен звук, но и като невероятна визия. Д, 1998, бр. 195, 15. Клипът на това парче има черно-бяла визия. М, 1999, бр. 16, 8.
2. Прен. Виждане по даден въпрос, идея, представа за нещо, което предстои. Богатата метафоричност на образната визия, вроденият усет към характерологичното в детайла и обстановката, неповторимото усещане за българското създават слож-ната поетическа атмосфера. С, 1972, кн.
11, 247. Нова политическа визия е необходима за Европа. Дем., 1999, бр. 14, 5.
— Лат. У1ма.
ВЙЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с даване на виза. Евросъюзът не изненада никого, като прегласува в петък решението си за негативния визов списък. Тр, 1999, бр. 70, 2. Предстои облекчаване на визовия режим за страните от Европейския съюз. Д Визови ограничения.
ВИЗОН м. 1. Малък бозайник от разреда на хищниците с ценна мека, кафява кожа, разпространен в Америка; американска норка. Ми81е1а у1зоп.
2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. Любомир разбираше от кожи и знаеше, че палтата от визон имат най-висока цена. П. Спасов, ХлХ, 371.
ВИЗУАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се извършва със зрението, с гледане. Наред с непосредствените наблюдения с телескоп, т. н. визуални наблюдения през различни цветни стъкла (филтри),.. през 1956 г. за пръв път се приложиха и нови методи за наблюдение на Марс. ВН,
1958, бр. 2081, 4. При това състояние [на безтегловност] с продължителност до 40 секунди се оказа възможно .. визуално ориентиране в пространството. РД, 1961, б.
116.3.
2. Който е предназначен за наблюдение със зрението. Светлофилтрите намират широко приложение в колориметричния анализ (за сравнение на цветове) при някои визуални уреди (далекогледи, микроскопи и пр.). Н. Николов, М, 298.
— От лат. У1$иаЦ$ ’зрителен’.
ВИЗУАЛИЗАЦИЯ ж. Книж. Подкрепяне, онагледяване на нещо, на някакъв факт чрез картинно изображение. Виртуалният модел се формира само от тримерни звукови сигнали. Не се използува никаква графика или визуализация. Основната работа се извършва от малък компютър. Н, 1997, бр. 227, 6.
ВИЗУАЛНО. Книж. Нареч. от визуален. Оценката на качеството на отливките [на рафинираната мед] се извършва визуално и чрез обективни изследвания. Ц. Цветков, М, 283. Телевизионната система, която се намира в кораба-спътник, дава възможност да се контролира визуално състоянието на космонавта. РД, 1961, бр.
116.3.
ВИЗУАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от визуален. Бешков е разговарял с някого за извлечените от него закони на сферическата перспектива, защото там е и неговата „сфера“, в която един испански благородник с шпага търси убежните си точки по обратния път на нашата визуалност. Ал. Гетман и др., СБ, 262.
ВИЗЬОР м. Спец. Приспособление към фотоапарат, кино- или телевизионна камера