Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/136“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>ВЕСТНИКАРЩИНА,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Неодобр.</i> Груби и нечестни прояви на вестникарите. | <b>ВЕСТНИКАРЩИНА,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Неодобр.</i> Груби и нечестни прояви на вестникарите. | ||
| − | <b>ВЕСТНИКОПРОДАВАЧ ле | + | <b>ВЕСТНИКОПРОДАВАЧ ле</b>. <i>Книж.</i> Вестникопродавец, вестникар. <i>Някой извика високо: — Софийски вестници!.. Въоръжените бойци напуснаха местата си и също хукнаха към втория вагон, отдето се понесе викът на вестникопродавача.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 153. |
| − | <b>ВЕСТНИКОПРОДАВЕЦ,</b> <i>мн.</i> -вци, <i>м. Книж.</i> Продавач на вестници, обикн. на ръка; вестникопродавач, вестникар. | + | <b>ВЕСТНИКОПРОДАВЕЦ,</b> <i>мн.</i> -вци, <i>м. Книж.</i> Продавач на вестници, обикн. на ръка; вестникопродавач, вестникар. <i>— „Работнически вестник“!... Има ли „Работнически вестник“? — блъскаха се от всички страни и напираха натам, накъдето предполагаха, че се разпродават вестниците.. Вестникопродавецът се мъчеше да заварди стоката си.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 153. <i>Сериозните, малко четени вестници се пращаха на абонатите по пощата или се разнасяха по домовете от специални хора. Сензационните пък си имаха друг начин на разпространение: чрез вестникопродавците.</i> М. Кремен, РЯ, 215-216. |
<b>ВЕСТНИКОПРОДАВКА</b> <i>ж. Остар.</i> Жена вестникопродавец. | <b>ВЕСТНИКОПРОДАВКА</b> <i>ж. Остар.</i> Жена вестникопродавец. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>ВЕСТНИКОПРОДАВНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Будка, където се продават вестници. <i>Обидил се песът от тая картина и взел, че свикал всички песове от касабата и ги завел пред вестникопродавницата. да видят и те подигравката.</i> Хр. Радевски, Избр. пр III, 181. | <b>ВЕСТНИКОПРОДАВНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Будка, където се продават вестници. <i>Обидил се песът от тая картина и взел, че свикал всички песове от касабата и ги завел пред вестникопродавницата. да видят и те подигравката.</i> Хр. Радевски, Избр. пр III, 181. | ||
| − | <b>ВЕСТНИЦА</b> <i>ж. Остар., сега поет.</i> Вес-тителка. <i>И Ахилес бързоногий тъй й тогава отвърна: / | + | <b>ВЕСТНИЦА</b> <i>ж. Остар., сега поет.</i> Вес-тителка. <i>И Ахилес бързоногий тъй й тогава отвърна: / „Кой бог те, Ирис, богиньо, вестница при мен проводи?“</i> А. Разцветни-ков, Избр. пр III (превод), 33. |
| − | <b>ВЕСТНИЧЕ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> вестник<sup>1</sup>. | + | <b>ВЕСТНИЧЕ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> вестник<sup>1</sup>. <i>— Искам да ви прочета нещо. Тая сутрин един от обозните ми донесе ей това вестниче.</i> К. Петканов, МЗК, 186. <i>Отпеча-тените няколко разказа [на Менелаос Лун-демис] в местното вестниче карат приятелите му и учениците от гимназията да съберат волни парични пожертвувания и да издадат първата му книга „Корабите не хвърлиха котва“.</i> С. Северняк, ОНК, 226- |
227. | 227. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>ВЕСТОВОЙСТВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Служба на вестовой. <i>В тази минута Кънчо бе забравил това, що прекара, откак дойде тук и вестовойството нему пак се чинеше такова хубаво и идеално, каквото си го мислеше от по-напред в казармата.</i> Т. Влайков, Мис., 1885, кн. <b>8</b>, 11. | <b>ВЕСТОВОЙСТВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Служба на вестовой. <i>В тази минута Кънчо бе забравил това, що прекара, откак дойде тук и вестовойството нему пак се чинеше такова хубаво и идеално, каквото си го мислеше от по-напред в казармата.</i> Т. Влайков, Мис., 1885, кн. <b>8</b>, 11. | ||
| − | <b>ВЕСТОНОСЕН,</b> -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Рядко. Поет.</i> Който носи вест, който известява нещо; вестителски. <i>Скръб ти моя, горка тяхна участ, / мигър няма вес-тоносен звън: / там дори небето | + | <b>ВЕСТОНОСЕН,</b> -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Рядко. Поет.</i> Който носи вест, който известява нещо; вестителски. <i>Скръб ти моя, горка тяхна участ, / мигър няма вес-тоносен звън: / там дори небето — черно куче, /лае и ги дави в тежък сън.</i> Н. Хрел-ков, ДД, 291. ^ |
<b>ВЕСТОНОСЕЦ,</b> <i>мн.</i> -сци, <i>м. Книж.</i> Вестител. <i>Към икиндия при Иван Кулин и Иг-нат пристигна вестоносец и съобщи, че въстанието във Видин е претърпяло поражение.</i> Д. Линков, ЗБ, 84. <i>Всеки ден във Влахерна пристигаха прашни вестоносци и с напукани от страх устни разказваха за зверовете, които превръщаха на пустиня ромейската земя.</i> А. Каралийчев, ПГ, 92. <i>Завърна се назад султан Селим, / па отиде във Одрин града, / па разпрати бързи вестоносци, / по турските земи неизбродни.</i> | <b>ВЕСТОНОСЕЦ,</b> <i>мн.</i> -сци, <i>м. Книж.</i> Вестител. <i>Към икиндия при Иван Кулин и Иг-нат пристигна вестоносец и съобщи, че въстанието във Видин е претърпяло поражение.</i> Д. Линков, ЗБ, 84. <i>Всеки ден във Влахерна пристигаха прашни вестоносци и с напукани от страх устни разказваха за зверовете, които превръщаха на пустиня ромейската земя.</i> А. Каралийчев, ПГ, 92. <i>Завърна се назад султан Селим, / па отиде във Одрин града, / па разпрати бързи вестоносци, / по турските земи неизбродни.</i> | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
А. Разцветников, С, 201. | А. Разцветников, С, 201. | ||
| − | <b>ВЕСТЯ | + | <b>ВЕСТЯ</b>. Вж. вестявам. |
| − | <b>ВЕСТЯВАМ,</b> -аш, <i>несв. | + | <b>ВЕСТЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.’,</i> <b>вестя,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св.</i> и <i>несв., прех. Поет.</i> 1. Съобщавам нещо; известявам. <i>Селяни един по един прииждаха, вестяха, че дюкяните били пълни с хора и всички пиели.</i> А. Страшимиров, А, 6Г7. <i>Един вестник вестява за смъртта на великия Лама из Ласа.</i> Ч, 1875, бр. 10, 476. <i>В България клане и сеч! / Вес-тяват някои газети.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 40. <i>И никой ведър час там радост не обажда, / че никой среорен рог там празник не вести.</i> Д. Дебелянов, С, 1946, 107. |
2. Предвещавам, предсказвам настъпването на нещо. <i>И разбира се, че суетната вяра на църковници залязва, та нещо тъмно вести близка гибел на едно царство.</i> Н. Райнов, КЦ, 120. <i>По сбор, по двор, по трън, / рой врабци без безспир цвъртят, / топли цветни дни вестят.</i> Р. Босилек, Р, 28. <i>Зората</i> | 2. Предвещавам, предсказвам настъпването на нещо. <i>И разбира се, че суетната вяра на църковници залязва, та нещо тъмно вести близка гибел на едно царство.</i> Н. Райнов, КЦ, 120. <i>По сбор, по двор, по трън, / рой врабци без безспир цвъртят, / топли цветни дни вестят.</i> Р. Босилек, Р, 28. <i>Зората</i> | ||
Версия от 18:51, 15 декември 2013
журналист, който с изключително ярко чувство се отзовава на събитията. Вест-никарството за него не е случайно занимание. Н. Лилиев, Съч. III, 155.
ВЕСТНИКАРЧЕ, мн. -та, ср. Малко момче, което продава вестници, обикн. на ръка. Тихичко, набързо им разкрих нашия план: макар че събранието е забранено, ние уж късно сме получили заповедта, когато вестникът бил вече набран... Полицията ще го конфискува, но вестникарчетата ще успеят преди това да пръснат няколко хиляди екземпляра. Т. Генов, Избр. пр, 264. Вестникарчетата предлагат утринните вестници. Н. Фурнаджиев, МП, 112.
ВЕСТНИКАРЩИНА, мн. няма, ж. Рядко. Неодобр. Груби и нечестни прояви на вестникарите.
ВЕСТНИКОПРОДАВАЧ ле. Книж. Вестникопродавец, вестникар. Някой извика високо: — Софийски вестници!.. Въоръжените бойци напуснаха местата си и също хукнаха към втория вагон, отдето се понесе викът на вестникопродавача. Г. Караславов, ОХ IV, 153.
ВЕСТНИКОПРОДАВЕЦ, мн. -вци, м. Книж. Продавач на вестници, обикн. на ръка; вестникопродавач, вестникар. — „Работнически вестник“!... Има ли „Работнически вестник“? — блъскаха се от всички страни и напираха натам, накъдето предполагаха, че се разпродават вестниците.. Вестникопродавецът се мъчеше да заварди стоката си. Г. Караславов, ОХ IV, 153. Сериозните, малко четени вестници се пращаха на абонатите по пощата или се разнасяха по домовете от специални хора. Сензационните пък си имаха друг начин на разпространение: чрез вестникопродавците. М. Кремен, РЯ, 215-216.
ВЕСТНИКОПРОДАВКА ж. Остар. Жена вестникопродавец.
ВЕСТНИКОПРОДАВНИЦА ж. Остар. Будка, където се продават вестници. Обидил се песът от тая картина и взел, че свикал всички песове от касабата и ги завел пред вестникопродавницата. да видят и те подигравката. Хр. Радевски, Избр. пр III, 181.
ВЕСТНИЦА ж. Остар., сега поет. Вес-тителка. И Ахилес бързоногий тъй й тогава отвърна: / „Кой бог те, Ирис, богиньо, вестница при мен проводи?“ А. Разцветни-ков, Избр. пр III (превод), 33.
ВЕСТНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вестник1. — Искам да ви прочета нещо. Тая сутрин един от обозните ми донесе ей това вестниче. К. Петканов, МЗК, 186. Отпеча-тените няколко разказа [на Менелаос Лун-демис] в местното вестниче карат приятелите му и учениците от гимназията да съберат волни парични пожертвувания и да издадат първата му книга „Корабите не хвърлиха котва“. С. Северняк, ОНК, 226-
227.
ВЕСТОВОЙ, -оят, -оя, мн. -ой, м. Остар. У нас до Първата световна война и в доре-волюционна Русия — войник, който е придаден за лични услуги на офицер. На отсамния край на казармата беше помещението на офицерите. Там се навъртаха двама вес-товои, влизаха и излизаха в някакво ходни-че. Д. Талев, И, 506.
— Рус. вестовой.
ВЕСТОВОЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до вестовой. Много беше тежка Кънчу изпърво новата му вес-товойска служба. Т. Влайков, Мис., 1885, кн. 8, 230.
ВЕСТОВОЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Служба на вестовой. В тази минута Кънчо бе забравил това, що прекара, откак дойде тук и вестовойството нему пак се чинеше такова хубаво и идеално, каквото си го мислеше от по-напред в казармата. Т. Влайков, Мис., 1885, кн. 8, 11.
ВЕСТОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Поет. Който носи вест, който известява нещо; вестителски. Скръб ти моя, горка тяхна участ, / мигър няма вес-тоносен звън: / там дори небето — черно куче, /лае и ги дави в тежък сън. Н. Хрел-ков, ДД, 291. ^
ВЕСТОНОСЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Вестител. Към икиндия при Иван Кулин и Иг-нат пристигна вестоносец и съобщи, че въстанието във Видин е претърпяло поражение. Д. Линков, ЗБ, 84. Всеки ден във Влахерна пристигаха прашни вестоносци и с напукани от страх устни разказваха за зверовете, които превръщаха на пустиня ромейската земя. А. Каралийчев, ПГ, 92. Завърна се назад султан Селим, / па отиде във Одрин града, / па разпрати бързи вестоносци, / по турските земи неизбродни.
А. Разцветников, С, 201.
ВЕСТЯ. Вж. вестявам.
ВЕСТЯВАМ, -аш, несв.’, вестя, -йш, мин. св. -йх, св. и несв., прех. Поет. 1. Съобщавам нещо; известявам. Селяни един по един прииждаха, вестяха, че дюкяните били пълни с хора и всички пиели. А. Страшимиров, А, 6Г7. Един вестник вестява за смъртта на великия Лама из Ласа. Ч, 1875, бр. 10, 476. В България клане и сеч! / Вес-тяват някои газети. Ив. Вазов, Съч. I, 40. И никой ведър час там радост не обажда, / че никой среорен рог там празник не вести. Д. Дебелянов, С, 1946, 107.
2. Предвещавам, предсказвам настъпването на нещо. И разбира се, че суетната вяра на църковници залязва, та нещо тъмно вести близка гибел на едно царство. Н. Райнов, КЦ, 120. По сбор, по двор, по трън, / рой врабци без безспир цвъртят, / топли цветни дни вестят. Р. Босилек, Р, 28. Зората
