Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/99“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Друга форма: велемудър. | — Друга форма: велемудър. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЛЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Старин.</i> Заповед, повеля. <i>Ако непременно желаеш от мене нещо ново за 1000-летието на Бориса да влезе в сбирката</i>, <i>намисли сюжет и кажи ми. На тебе хатър не развалям и съм готов да се покоря на веленията ти.</i> Ив. Вазов, НПис., 154. <i>Не ще ни дума, че те са една проста проба на перото, писани по чуждо желание, а не по веление на сърцето, обжег-нато от пламъка на непосредствено вдъхновение.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), | ||
| − | + | 154. <i>И той трябваше да изпълни веление-то на дълга.</i> Т. Влайков, Съч. III, 307. <i>И в ранното утро, кога — по веление на боговете — царица Ахинора бе принесена в жертва за онзи народ, що бе мечта и дело на Аспаруха, царят изпусна своя щит, защото мъка сгърчи десницата му.</i> Н. Райнов, ВДБ, <b>20</b>. | |
| − | + | ---- | |
| − | 154. <i>И той трябваше да изпълни веление-то на дълга.</i> Т. Влайков, Съч. III, 307. <i>И в ранното утро, кога | + | <b>ВЕЛЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Валенце. <i>Тоя следобед Катерина, Ния и Божана седяха сами край чешмата, на рогозка, постлана с шарено веленце.</i> Д. Талев, ЖС, 207. <i>Те обърнаха раклата,.., разбутаха чергите и веленцата за завиване, като че ли някой можеше да се скрие в тях.</i> Д. Спространов, ОП, 214. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЕНЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Валенце. <i>Тоя следобед Катерина, Ния и Божана седяха сами край чешмата, на рогозка, постлана с шарено веленце.</i> Д. Талев, ЖС, 207. <i>Те обърнаха раклата,.., разбутаха чергите и веленцата за завиване, като че ли някой можеше да се скрие в тях.</i> Д. Спространов, ОП, 214. | + | <b>ВЕЛЕОК</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Старин.</i> Който е с големи очи. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЕОК, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Старин.</i> Който е с големи очи. | + | <b>ВЕЛЕРЕЧЙВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Старин.</i> Който говори много с високопар-на, натруфена реч; многословен. <i>— Нима на много думи не може да се даде отговор с ед-но-единствено слово и нима велеречивият човек е винаги прав?</i> Д. Мантов, ХК, 126. <i>Не познавах само дарбата му на велеречив събеседник — с изненадващите хрумвания и улучените преценки при една изумителна и дори страшна памет.</i> М. Кремен, РЯ, 300. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЕРЕЧЙВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Старин.</i> Който говори много с високопар-на, натруфена реч; многословен. | + | <b>ВЕЛЕРЕЧЙВО</b>. <i>Старин. Нареч. от</i> велеречив; многословно. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЕРЕЧЙВО. <i>Старин. Нареч. от</i> велеречив; многословно. | + | <b>ВЕЛЕРЕЧЙВ О</b> СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Старин.</i> Качество на велеречив; многосло-вие. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЕРЕЧЙВ О СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Старин.</i> Качество на велеречив; многосло-вие. | + | <b>ВЕЛЕРЕЧИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Старин.</i> |
| − | |||
| − | ВЕЛЕРЕЧИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Старин.</i> | ||
1. Качество или проява на велеречив; мно-гословие. <i>Спомних си студентските години в Женева, когато след занятията в университета,.., се събирахме в руските кръжоци на чай, песни и велеречие.</i> Ас. Злата-ров, Избр. съч. II, 46. <i>Той се отличаваше със своето велеречие.</i> | 1. Качество или проява на велеречив; мно-гословие. <i>Спомних си студентските години в Женева, когато след занятията в университета,.., се събирахме в руските кръжоци на чай, песни и велеречие.</i> Ас. Злата-ров, Избр. съч. II, 46. <i>Той се отличаваше със своето велеречие.</i> | ||
2. Само <i>мн.</i> Натруфени думи, слова. <i>Та какъв човек всъщност беше баща му, хан Борис:.., седи, чете, пише и само слуша<sub>и</sub>велере-чията на Добета и на Честслав!</i> И. Вълчев, СКН, 365. | 2. Само <i>мн.</i> Натруфени думи, слова. <i>Та какъв човек всъщност беше баща му, хан Борис:.., седи, чете, пише и само слуша<sub>и</sub>велере-чията на Добета и на Честслав!</i> И. Вълчев, СКН, 365. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЕСЛАВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Старин.</i> Който има голяма слава; многославен. | + | <b>ВЕЛЕСЛАВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Старин.</i> Който има голяма слава; многославен. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЕХВАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Старин.</i> Който заслужава голяма похвала. <i>Велехвалните равноапостоли Кирил и Методий.</i> | + | <b>ВЕЛЕХВАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Старин.</i> Който заслужава голяма похвала. <i>Велехвалните равноапостоли Кирил и Методий.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЗЕВУЛ <i>м.</i> 1. <i>Рел.</i> В християнската митология — демон на злото, олицетворение на мрачните сили и техен повелител, противостоящ на светлината и на доброто; сатана, тартор. | + | <b>ВЕЛЗЕВУЛ</b> <i>м.</i> 1. <i>Рел.</i> В християнската митология — демон на злото, олицетворение на мрачните сили и техен повелител, противостоящ на светлината и на доброто; сатана, тартор. |
2. <i>Прен. Книж.</i> Лукав, коварен човек. <i>Та това е велзевулът на нашия институт, кариерист и сволоч от висша класа. Зетчето на професор Каров.</i> Ем. Манов, БГ, 231. | 2. <i>Прен. Книж.</i> Лукав, коварен човек. <i>Та това е велзевулът на нашия институт, кариерист и сволоч от висша класа. Зетчето на професор Каров.</i> Ем. Манов, БГ, 231. | ||
— От стевр. през гр. ЦееХ^еРобХ. | — От стевр. през гр. ЦееХ^еРобХ. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЗЕВУЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прил. от</i> велзевул (в 1 знач.). <i>Велзевулово свърталище.</i> | + | <b>ВЕЛЗЕВУЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прил. от</i> велзевул (в 1 знач.). <i>Велзевулово свърталище.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЗЕВУЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свойствен на велзевул (във 2 знач.); лукав, коварен. <i>—Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевул-ски въпроси.</i> Ем. Манов, ДСР, 121. | + | <b>ВЕЛЗЕВУЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свойствен на велзевул (във 2 знач.); лукав, коварен. <i>—Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевул-ски въпроси.</i> Ем. Манов, ДСР, 121. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЗЕВУЛСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Велзевулщина; лукавство. | + | <b>ВЕЛЗЕВУЛСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Велзевулщина; лукавство. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЗЕВУЛЩИНА <i>ж. Книж.</i> Качество и проява на велзевул (във <b>2</b> знач.); велзевул-ство, лукавщина, лукавство. | + | <b>ВЕЛЗЕВУЛЩИНА</b> <i>ж. Книж.</i> Качество и проява на велзевул (във <b>2</b> знач.); велзевул-ство, лукавщина, лукавство. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛИ, -я, -ьо, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Велик. <i>Кога на двор ми излезе,</i> [Ангелина] / <i>що да видит вельо чудо! / Село турци са изпълнило.</i> Нар. пес., СбБрМ, 289. <i>Вели понеделник. Веля сряда. Вели четвъртък.</i> | + | <b>ВЕЛИ</b>, -я, -ьо, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Велик. <i>Кога на двор ми излезе,</i> [Ангелина] / <i>що да видит вельо чудо! / Село турци са изпълнило.</i> Нар. пес., СбБрМ, 289. <i>Вели понеделник. Веля сряда. Вели четвъртък.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕЛЙК, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който превъзхожда значително другите със своите духовни качества или със своите дела и големи заслуги към обществото. <i>За себе си великият Апостол не се бои от нищо, а за делото е спокоен.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 336. <i>Знаеш ли, по цели нощи съм чел най-велики поети и мен не ми се харесваше онуй, което другите., или учителите хвалеха.</i> А. Страшимиров, К, 34. <i>Той говореше с възторг за живописните галерии, дето съзерцаваше творбите на най-великите италиански художници.</i> К. Величков, ПССъч. I, XII. [Паисий] С <i>възторг говори за някогашните велики и победоносни български царе | + | <b>ВЕЛЙК</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който превъзхожда значително другите със своите духовни качества или със своите дела и големи заслуги към обществото. <i>За себе си великият Апостол не се бои от нищо, а за делото е спокоен.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 336. <i>Знаеш ли, по цели нощи съм чел най-велики поети и мен не ми се харесваше онуй, което другите., или учителите хвалеха.</i> А. Страшимиров, К, 34. <i>Той говореше с възторг за живописните галерии, дето съзерцаваше творбите на най-великите италиански художници.</i> К. Величков, ПССъч. I, XII. [Паисий] С <i>възторг говори за някогашните велики и победоносни български царе — за Крума</i>, <i>Симеона, Асеня, Калимана и пр.</i> Б. Пенев, НБВ, 51. <i>Велик учен.</i> • <i>Истор.</i> Към собственото име на могъщи, значими монарси. <i>Той с учудване забележи странната прилика на едного от тях с Фридриха Велики.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 20. <i>Александър Велики. Симеон Велики. Петър Велики. Екатерина Велика.</i> // Който изпъква по своите достойнства, сила, мощ. <i>И една велика империя се разнебитва в един час вътре, като една хартиена кула, под първите удари на неприятелите.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 38. <i>В крайна сметка и Р. Попович заедно с широките народни маси отправя своите надежди към великата братска страна.</i> |
Версия от 15:48, 15 декември 2013
паническо бягство. Елин Пелин, Съч. IV, 252-253.
— Друга форма: велемудър.
ВЕЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Заповед, повеля. Ако непременно желаеш от мене нещо ново за 1000-летието на Бориса да влезе в сбирката, намисли сюжет и кажи ми. На тебе хатър не развалям и съм готов да се покоря на веленията ти. Ив. Вазов, НПис., 154. Не ще ни дума, че те са една проста проба на перото, писани по чуждо желание, а не по веление на сърцето, обжег-нато от пламъка на непосредствено вдъхновение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1),
154. И той трябваше да изпълни веление-то на дълга. Т. Влайков, Съч. III, 307. И в ранното утро, кога — по веление на боговете — царица Ахинора бе принесена в жертва за онзи народ, що бе мечта и дело на Аспаруха, царят изпусна своя щит, защото мъка сгърчи десницата му. Н. Райнов, ВДБ, 20.
ВЕЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Валенце. Тоя следобед Катерина, Ния и Божана седяха сами край чешмата, на рогозка, постлана с шарено веленце. Д. Талев, ЖС, 207. Те обърнаха раклата,.., разбутаха чергите и веленцата за завиване, като че ли някой можеше да се скрие в тях. Д. Спространов, ОП, 214.
ВЕЛЕОК, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Който е с големи очи.
ВЕЛЕРЕЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Който говори много с високопар-на, натруфена реч; многословен. — Нима на много думи не може да се даде отговор с ед-но-единствено слово и нима велеречивият човек е винаги прав? Д. Мантов, ХК, 126. Не познавах само дарбата му на велеречив събеседник — с изненадващите хрумвания и улучените преценки при една изумителна и дори страшна памет. М. Кремен, РЯ, 300.
ВЕЛЕРЕЧЙВО. Старин. Нареч. от велеречив; многословно.
ВЕЛЕРЕЧЙВ О СТ, -тта, мн. няма, ж. Старин. Качество на велеречив; многосло-вие.
ВЕЛЕРЕЧИЕ, мн. -ия, ср. Старин.
1. Качество или проява на велеречив; мно-гословие. Спомних си студентските години в Женева, когато след занятията в университета,.., се събирахме в руските кръжоци на чай, песни и велеречие. Ас. Злата-ров, Избр. съч. II, 46. Той се отличаваше със своето велеречие.
2. Само мн. Натруфени думи, слова. Та какъв човек всъщност беше баща му, хан Борис:.., седи, чете, пише и само слушаивелере-чията на Добета и на Честслав! И. Вълчев, СКН, 365.
ВЕЛЕСЛАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Старин. Който има голяма слава; многославен.
ВЕЛЕХВАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Старин. Който заслужава голяма похвала. Велехвалните равноапостоли Кирил и Методий.
ВЕЛЗЕВУЛ м. 1. Рел. В християнската митология — демон на злото, олицетворение на мрачните сили и техен повелител, противостоящ на светлината и на доброто; сатана, тартор.
2. Прен. Книж. Лукав, коварен човек. Та това е велзевулът на нашия институт, кариерист и сволоч от висша класа. Зетчето на професор Каров. Ем. Манов, БГ, 231.
— От стевр. през гр. ЦееХ^еРобХ.
ВЕЛЗЕВУЛОВ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от велзевул (в 1 знач.). Велзевулово свърталище.
ВЕЛЗЕВУЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свойствен на велзевул (във 2 знач.); лукав, коварен. —Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевул-ски въпроси. Ем. Манов, ДСР, 121.
ВЕЛЗЕВУЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. Велзевулщина; лукавство.
ВЕЛЗЕВУЛЩИНА ж. Книж. Качество и проява на велзевул (във 2 знач.); велзевул-ство, лукавщина, лукавство.
ВЕЛИ, -я, -ьо, мн. -и, прил. Диал. Велик. Кога на двор ми излезе, [Ангелина] / що да видит вельо чудо! / Село турци са изпълнило. Нар. пес., СбБрМ, 289. Вели понеделник. Веля сряда. Вели четвъртък.
ВЕЛЙК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който превъзхожда значително другите със своите духовни качества или със своите дела и големи заслуги към обществото. За себе си великият Апостол не се бои от нищо, а за делото е спокоен. Ив. Унджиев, ВЛ, 336. Знаеш ли, по цели нощи съм чел най-велики поети и мен не ми се харесваше онуй, което другите., или учителите хвалеха. А. Страшимиров, К, 34. Той говореше с възторг за живописните галерии, дето съзерцаваше творбите на най-великите италиански художници. К. Величков, ПССъч. I, XII. [Паисий] С възторг говори за някогашните велики и победоносни български царе — за Крума, Симеона, Асеня, Калимана и пр. Б. Пенев, НБВ, 51. Велик учен. • Истор. Към собственото име на могъщи, значими монарси. Той с учудване забележи странната прилика на едного от тях с Фридриха Велики. Ив. Вазов, Съч. XII, 20. Александър Велики. Симеон Велики. Петър Велики. Екатерина Велика. // Който изпъква по своите достойнства, сила, мощ. И една велика империя се разнебитва в един час вътре, като една хартиена кула, под първите удари на неприятелите. Ив. Вазов, Съч. XV, 38. В крайна сметка и Р. Попович заедно с широките народни маси отправя своите надежди към великата братска страна.
