или израз, употребени в родния език, със запазване на присъщата им форма и произношение от езика-източник.
— Фр. macaroni sme.
МАКАРОНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до макаронизъм, който е свързан с макаронизъм. Макаро-нически елементи. Макароническа творба. Макароническо стихотворение.
О Макароническа поезия. Литер. Хумористич-но-сатирична поезия, развила се в Италия през XV в., чийто комизъм се изгражда главно върху преднамерено, изкуствено вмъкване в речта на думи, изрази или окончания от архаичния пласт на езика или от някой чужд език. Мака-ронически стил. Литер. Начин на изразяване в хумористична реч, примесена с думи и изрази от чужд език, чрез които се цели да се засили комизмът и обикн. да се осмее чуждопоклон-ничеството.
МАКАТ м. Диал. Покривка за миндер, диван и под. Копривщенките се проявявали като усърдни тъкачки на аби, шаяци, демии, шарени черги, макати, пояси и кебета. П. Теофилов, К, 18. Двата яркочервени, кадифени стола се мъдрят в стаята с дългия миндер-лък, постлан с червени макати и бяло платно върху възглавниците. А. Каменова, ХГ, 66.
— От араб, през тур. makat.
МАКАТЧЕ ср. Диал. У мал. от макат; малък макат.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.
МАКВАМ1, -аш, несв.; макна, -еш, мин.св. -ах, св., непрех. Диал. Макам1 веднъж или няколко пъти.
МАКВАМ2, -аш, несв.; макна, -еш, мин.св.-ах, св., прех. Диал. Топвам.
МАКВАНЕ1, мн.-ия, ср. Диал. Отгл. същ. от маквам1.
МАКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от маквам2; топване, макнуване.
МАКВЙСИ мн., ед. (рядко) маквйс, м. Съобщества от няколко вида обикн. вечнозелени трънливи храсти, които растат по скалисти и силно ерозирани почви в райони със средиземноморски климат; макия. Характерни са [за субтроцичния пояс] също вечнозелените мъчнопрбходими храсталаци, наречени маквиси. Те се състоят от дива маслина, чимшир, нискостъблен дъб, бодлива драка и др. Геогр. VI кл, 1965, 30. Най-характерен представител на средиземноморската растителност тук [в Далмация], както и в Корсика, е маквисът. Л. Мел нишки, ПП, 147. Красивите тъмнозелени средиземноморски маквиси виреят и в no-влажните места. Б. Петровски и др., ЮА, 48-49. В различните части на Сирия се срещат интересни, невиждани у нас растения във вечнозелена премяна — гарига, маквиси, мирти, лаври, драки, олеандри (лян или зокум). Гаригата и маквисите покриват високите части на крайбрежните планини. В. Дойков, НС, 26.
— От ит. macchia през фр. maquis и рус. маквис.
MAKE частица. Диал. Ами, как не.
— Какво правиш ти?.. — Гората ще съсипеш. — Маке! Не съм я сял аз я! Й. Йовков, ПК, 68. Маке, думам си, та зер они [попът и кметът] мислят, че сичките съдии са като миролоя, та да теглят по нихна страна?! М. Георгиев, Избр. разк., 216. — Брей, че ме уплаши.. — Маке, притрябвало ми е да те плаша... Кр. Кръстев, К, 59. Соблекъл се циганино,.. и ойдел вонка да играе. А оне снег, оне ясник, па онова студено,..! А требе да се играе до заранта! Епа, маке, дванаесе яловици и един мръкалец така лесно не се зимат! Нар. пес., СбНУ XLV, 391.
— Друга форма: м à к я.
МАКЕДОНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Българин, роден или живеещ в географската област Македония, разположена в централната част на Балканския полуостров. През това време вла-зят в полукръга българи и българки от разни краища на България: мизийци, тракийци, македонци. Ив. Вазов, Съч. III, 241 .Гоце,.., обикаля вече по вратите на интелигентни македонци в София и настоява за издаването на един вестник. П. К. Яворов, Съч. И, 180. Дядото е македонец, някогашен легионер в Белград с Раковски и Левски. Н. Попфилипов, РЛ, 47. Сегашното въстание в България,., доде да покаже още и това, че у българина любовта към отечеството му ..не е изгаснала нито в колибата на гордия мизиец, нито в къщата на юначния тракиец и храбрия македонец. НБ, 1876, бр. 4, 13. Ханът беше пълен с посетители,.. Тук имаше и софийски шопи, и македонци, и цинцари, и разни други типове. 3. Стоянов, ЗБВI, 332. Румелиец, македонец да няма. / Българи сме, една челяд голяма. П. Р. Славейков, С, 27.
2. Гражданин на Република Македония.
3. Обикн. мн. Истор. Членове на изчезнало древно племе, близко по произход с елините, населявало земите в централната част на Балканския полуостров и основало своя държава, просъществувала от V до II век пр. Хр. Македонците на Александра Велики влязоха в Гордия, столицата на фригийци-те. А. Каралийчев, ПГ, 81. Опрени на новия военен строй и силната си войска, македонците в кратък срок завладели Тракия и включили в Македония редица цветущи гръцки колонии по нейното крайбрежие. Йст. V кл, 1965, 96. Името Македония е тясно свързано с името на племето македонци и границите й, с разширяването на македонското царство. П. Делирадев, БГХ, 14. Първен юдеите били под властта на персидските царе, после паднали под властта на македонците, които превзели персидското царство. Д. Манчев, НН (превод), 46. Той [цар Александър] смело нападнал на неприятеля.. В това сражение македонците съвръшено разбили персидската войска. Г. Йошев, КВЙ (превод), 82.
