МЪРТЪВ 831 МЪРТЪВ
грейне в чудно тържество/ едничкий бог на своя век —/ освободеният човек! Хр. Смир-ненски, Съч. I, 86. Теорията на Айнщайн направи мъртви редица стари научни догми.
7. Прен. Който е неспособен да чувствува, страда, състрадава; безчувствен. Чувству-вах ясно само едно — че душата ми е някак мъртва, пуста — там нямаше ни скръб, ни радост, нито мисли и желания. Г. Райчев, Избр. съч. I, 199. Тя отиваше нагоре към планината, към партизаните, но сърцето й беше мъртво. П. Вежинов, НС, 160. — Затова я остави, та се допиля чак тука!.. И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю! Елин Пелин, Съч. I, 10.
8. Прен. Който е престанал да се проявява, да действува. Ужасен студ усещал, цялото му тяло треперело, зъбите му тракали. Паметта му била мъртва; той си не спомнял що е станало преди това, къде е бил, що е направил и как се е озовал в тая тъмна и ледена гора. Н. Райнов, КЧ II, 17-18. И то ще ни повърне Филипините .. и мъртвата ни обич към машините. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1964, 34. Той е с мъртво зрение от бомбена експлозия през войната.
9. ПрёН. За вода на река и под. — който е с непоДвижйа, застинала в покой Повърхност; неподвижен. Мъртвата и блестяща зеле-нобисерна вода на рлатото се размърда и оживя. Елин Пелин, Съч. I, 49. Човек може с часове да плува леко и безсмислено по „Канале гранде“, да гледа как се разтварят като ветрило меките цветове на съвършените фасади от двете страни на мъртвата гниеща вода. С. Северняк, П, 392. Татък се черней оголялата гора, която плахо се оглежда в мъртвите води на реката, що се провира като змия под рътлината. П. Тодоров, И II, 151. Десет трупа/ от брега/ пльоснаха тежко/ в мъртвите мътни води на Марица. Г. Милев, С, 42.
10. Прен. За период от време - в който не се извършва определена типична за това време дейност. — Мисля, че фирмите имат интерес да въведат тонгата. — Разбира се — каза Стефан. — Тонгата намалява разноските по манипулацията. Но през мъртвия сезон работниците ще гладуват два пъти по-дълго. Д. Димов, Т, 76. Въртяха се Дун-дака и Мустака покрай сондата, докато мина мъртвото време, и се разчу, че са избягали. Ст. Даскалов, ЗС, 339. Самият Кралев няма какво да търси в бюрото на шефа,.. Значи, съмнява се дали някой друг не е използувал мъртвия час, за да потърси вътре нещо. Б. Райнов, ГН, 62.
11. Прен. За очи, поглед — който не излъчва светлина, радост, живот; безжизнен. Пресиян гледаше с мъртви очи началото на нещастието. Вестоносците му хвърчаха, разместваха войските, рогове свиреха само „Сечи!“ и „Помощ!“, ала нищо не излизаше, ромеите просто извираха иззад хълма. И. Вълчев, СКН, 179. Току-що се бях върнал изморен и потиснат от болницата, лежах на малкото дървено легло и гледах с мъртъв поглед пронизаната с карфица пеперуда над скрина, изсъхнала вече. П. Вежинов, НС, 21. // За око — с което не може никак да се вижда; незрящ, сляп. Сляп от пет-шест години.. — Господи, видох! — продума старецът,.., па си изтри с ръкава сълзите, що бликнаха из мъртвите му очи. Ив. Вазов, Съч. X, 98-99.
12. Прен. За тишина, мълчание, покой и под. — който се проявява в много голяма степен; пълен, абсолютен. Настъпи мъртва тишина. Чуваше се дори как пращи от време на време фитилът на лампата. К. Калчев, ПИЖ, 16. Сегиз-тогиз нощна птица се обади в пущинаците и пак се възцари мъртво мълчание. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 150. Потъна, скри се слънце във вълните,/догаря Запад в пламъци облян—/и в мъртвото мълчане на водите/роди се буен, бесен ураган. К. Христов, ПВ, 15. Там, където/в мъртво затишие/бе човешкияропот/скрит —/днес човекът/ свободно диша/ и сам свойта/ съдба твори! Хр. Радевски, П, 67.
13. Прен. За светлина, блясък и под. — който е в студена, бледа тоналност; студен, блед. Ний бягахме без шум, един след друг, огряни от студений мъртъв блясък на месеца. Г. Райчев, ЕЦ, 11. Месецът беше изгрял напълно,.. Мъртвите и слаби лъчи нямаха сила да разсеят тъмнината и само на изток небето беше cвemлq ии блестящо с нежната синина на атлаз. И. Йовков, Разк. II, 65. Мъртва лунна светлина.
14. Езикозн. За език, диалект — който повече не се употребява като говорим и се запазва само в писмени паметници и в изкуствено регламентирана употреба. Противоп. жив. Докато Западната църква с употребявания мъртъв латински език в литературата и богослужението прегражда достъпа на колективния ум на народа до своето учение,., писателите от раннохристиянс-ката епоха, българската църква и нейното книжовно предание непрекъснато са били следени от будното и критично око на народния колектив. ТВ I, 197. Гърците, след доста колебания, успяха най-после да възстановят едно правописане не по стария и мъртвия език, но не и съвсем по новия, както искаха и настояваха някои от писателите и филолозите. П.Р. Славейков, БП I, XXXI. // За наставка — който повече не се използува при образуването на нови думи; непродуктивен. Между наставките, с които са образувани производните думи в български език, има такива, които се срещат в състава на ограничен брой думи.. Такива наставки се наричат непроизводителни (непродуктивни), мъртви или неплодови-ти. Л. Андрейчин и др., БГ, 47.
15. Прен. За сън — дълбок, непробуден. Гостилничарят спеше върху масите с разперени ръце мъртъв сън: с топ не можеш го пробуди.
