МРЕЖАВ 720 МРЕЖЕСТ
дадеш бело лице, / бело лице да грубиме, / ако дадеш църни очи, / църни очи да мрежи-ме. Нар. пес., СбАИ, 292. мрежа се страд. Небето се мрежи от млечни кълба на шрапнели. И. Кирилов, Съч. И, 226. Ето и аз сега плача, господи, очите ми се мрежат от сълзи, ала не с живи души е раздялата ми. Ст. Загорчинов, ДП, 498.
МРЁЖА СЕ несв., непрех. 1. За очи — започвам да не виждам ясно (поради умора, необходимост за сън и под.); премрежвам се, притварям се, затварям се. Очите ми се мрежат, днес съм уморена — рече тя и подаде листа на Тихон. — Чети, Тихоне! Ог. Загорчинов, Избр. пр III, 178. Очите му отново почнаха да се мрежат, дрямката го налегна с нова, още по-голяма сила. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 118. Пих много и очите ми се мрежат.
2. Безл. Индив. Притъмнява, премрежва се (в очи, поглед). От срам и от яд / в ушите шуми, в очите се мрежи. К. Христов, ПП I, 61. Главата ти шуми, в очите ти се мрежи. К. Христов, Избр. ст, 300.
МРЁЖАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Премрежен. Мрежав поглед.
2. Прен. За небе, време и под. — заоблачен, забулен. Мрежаво небе. Мрежаво слънце.
МРЕЖАН м. Диал. Рибар, който лови риба с голяма рибарска мрежа, с невод. — Мари рибо, мряна рибо, /.., язи имам девет братя, / девет братя мрежани, / жа замрежат бял Дунава, / че жа фанат мряна риба. Нар. пес., СбНУ XV, 7.
МРЕЖАНДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Ловец, който ловува с мрежа; мрежар. Дочули го мрежанджии, / та допели танка мрежа, / премрежили синьо небе. Н. Геров, РБЯд, 212.
МРЕЖАР м. Диал. 1. Рибар, който обикн. лови риба със серкме; серкмеджия. Когато въдичарското изкуство се притиснеше понякога о стената от някой упорит мрежар, тогава въдичарите не прибягваха до никаква друга защита, а само посочваха за пример Димо Еленков. Д. Калфов, КР, 64. На един завой на реката настигнах един мрежар. / .. /— Ти нали знаеш, че е забранен риболова с мрежа? Д. Калфов, КР, 39.
2. Ловец, който ловува с мрежа; мрежан-джия. Йой ва вази, мои слуги, / вий викайте мрежарите, / да замрежет неби и земи, / да си фанат сив сокола. Нар. пес., СбАИ, 40.
МРЕЖАЦИ мн., ед. (рядко) мрежак м. Остар. Книж. 1. Тънки микроскопични тръбички, по които се придвижват хранителните вещества на растенията; проводяща тъкан. Ако прережете някое растение и да погледате на прерязаната част с микроскоп, то ще да видите, че по нея са намират цели стотини каналчета или мрежаци, из които тече вода. Знан., 1875, бр. 2, 25. Зъбите на тревоядните животни по своето устройство приличат на нашите коренни зъби и тая форма необходимо са обособлява с тяхното назначение да преживят, т.е. да разгризват ситните влакна и мрежаци на растенията, в които са намират хранителни вещества. Знан., 1875, бр. 13, 200.
2. Капиляри и други тръбички в тъканта на месото. Хранителните начала на месото, когато е то сурово, са заключават в особен род пихтиени вещества, които са заключават в мрежаците. Знан., 1875, бр. 16,247.
3. Килийките на пчелна пита. Ние можеме, ако и не съвсем, да наречеме инстинктивна работа само работата на пчелите, които творят вечно едни и същи шестиъгълни мрежаци и които ги пълнят еднакво с мед. СбС, 1875, кн. 1,9.
МРЕЖЕ ср. Събир. Диал. Много рибарски или ловни мрежи на едно или около едно място; мреж. „Ой ви вази, мои момци, / мои момци, верни слуги, /я земете тънко мре-же, /та да, олан, замрежете /от зимет до небето, / да уловим сив бял сокол!“ Нар. пес., СбНУ XLvI, 84. Я поседте, почакайте, / да пройода девят сина / тука и долу край Дунава, / да префърлят бяло мреже, / да наловят мряна риба. Нар. пес., СбНУ XLVII, 1.
МРЕЖЕН, -а, -о, мн. -и и (рядко) -жна, -жно, мн. -жни, прил. Разг. Мрежест. Филията изяде седнала в мрежената люлка. Дъвчеше бавно и се усмихваше на мислите си. Ем. Манов, ДСР, 412. Но една сутрин хазяйката забеляза капки вода, която се оттичаше от гардероба. Отвори го бързо и се изненада: вътре висяха, още мокри, една мрежена фланелка, .. и къси гащета. М. Груоешлиева, ПП, 122. В тая раеподобна градина, .., от сутрина до пладне се гонеха като горски сърни ханъмите на Рашида, люлееха се на клоните на черешовите дървета в мрежени люлки. Ц. Гинчев, ГК, 18. Риболовът във вътрешните води на страната е разрешен да се извършва с мрежни уреди само през дните сряда, събота и неделя от седмицата. ОФ, 1950, бр. 1796,4.
МРЕЖЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мрежа и от мрежа се; премрежване, замреж-ване. Мрежене на очите. А Мрежене на скъсано.
МРЕЖЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от пресичащи се на еднакво разстояние, гшеплетени нишки от различен материал (обикн. тел, въжета и под.); който е направен от мрежа (в 1 и 2 знач.). Щом се засити добре, Петлъо приближи до мрежестата ограда, провря се през дупката, .. и припна към обора. П. Бобев, ГЕ, 15. Още веднъж той се мъчи да се усмихне. А аз се надигам до мрежестата лавица на купето, вземам дървеното си куфарче. Кр. Белев, РСК, 11. Малката сива птичка беше сложена в мрежесто кафезче, което не бях забелязал. Ем. Станев, ЯГ, 10. Според естеството на филтриращият елемент филтрите се разделят на мрежести, пластинкови, текстилни и др. Д. Вълков, X, 84. Пусна
