МРЕЖА 717 МРЕЖА
домакински мрежи. Д. Калфов, С, 41. Влакът потегли и куфарчето се раздруса в мрежата. Ем. Станев, ИК III и IV, 315. В малките тъмни купета всичко е запълнено — багажници, мрежи, скамейки. 3. Сребров, Избр. разк. 176. Център-нападателят на червените — един от най-опасните шутъо-ри — отначало уж с десния, а неочаквано така силно запрати с левия крак топката в горния десен ъгъл, че за малко да раздере мрежата. Д. Калфов, Избр. разк., 128. // Фино изработена по този начин материя с малки отворчета, която се използува за про-тивонасекомна преграда на отвори (прозорци, врати, люкове, отдушници и под.) или противонасекомно покривало. През отворения прозорец лъхаше гореща влага, а зад мрежата му беснееше оргията на комарите. Д. Димов, Т, 479. Както си лежали през нощта под голямата противонасекомна мрежа, внезапно всички почувствували, че нещо ги души за гърлото. Св. Минков, ПК,
5. Н Диал. Прозрачна тъкана материя, която обикн се използува за було, воалетка и под. Пръпнаха невести млади, / свиха мрежа свиленица, / тънки дари, свило-злати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 113. Що ми йе мило и драго, / комшийче либе да либа, /.. / на чардак бих го извело, / дека минуват дулге-ре, / да прават църква — манастир. / Да ка-пе, да не накапе, / Йованово фесле алено, / Герганина мрежа шамлия. Нар. пес., СбНУ XXV, 11. Ате кадъна в гюл бохча седи /.., на гергеф шие, / шие, пошива алени мрежи. Нар. пес., СбВСгТ, 65. Триумфът на г. Михайлова е в тоалетите. Разположението на драпериите, тънката мрежа на дантелите, перата и цветята на шапките, всичко това г. Михайлов предава със съвършено чувство. С. Радев, X, 1909, кн. 4,15.
6. Диал. Мрежеста лопата за веене на жито и други семена. Мануш вееше зърно, до него Юрталана отмяташе с мрежата отвятото. Юрдан склаждаше слама. И. Петров, МВ, 184. Вършееха с кремъклии дикани, отелваха посметеното зърно с лопати, дърмонти или мрежи, купени от дунавските рибари, донесени есенно време от кер-ванджиите, които караха жито на Свищовската скеля. А. Каралийчев, НЗ, 198.
7. Примка, която паякът изплита, за да улавя жертвата си; паяжина. Само паяци по тъмните ъгли плетат мрежите си и се люлеят по стените на празните стаи. Елин Пелин, Съч. IV, 82. В един от ъглите [на избата] паяк бе изплел мрежата си. Д. Спространов, С, 210. Татарский хан Тимур като глядал как паякът си пряде, снове и тъче мрежите и платната, .., научил ся на търпеж, на кърпеж. И. Груев, СП (превод), 57. Те [паяците] тъкат ония изкусни мрежи, които ние наричаме паяжина и които им служат за ловка на другите слаби животинки. Т. Икономов, ЧГТГ, 68.
8. Диал. Очната болест катаракт; перде, наметка, металка На кого не си фърлила /тие очи сини, / та не си го повалила / болен три години? / Я що ми са подгоряли / уста на момците; /я що мрежа са хванали/на моми очите! К. Христов, Кр, 59. // Избелване на очите при мъртвец. Радина майка крави молдзеше: /.., що да ми видит! Рада заклана; църните очи мрежа фатиле, / бялото гърло кърв изсипано. Нар. пес., СбБрМ, 361. Що си толко, момо, разсипано? / Бяло лице ти йе помренено, / църни очи мрежа ти фатиле. Нар. пес., СбБрМ, 408.
9. Остар. и диал. Премрежване, замрежва-не на очите (Н. Геров, РБЯ).
10. Остар. Книж. Ретина. Физический деятел, когото наричаме светлина, действува на всичката поверхност на телата ..; обаче, за да може да възбуди особеното усещане, което ся нарича зрение, требува да ся прикосне до мрежата на окото — едно от повлеклата, что го съставляват. Ч, 1871, кн. 24, 749-750. Оптическата нерва излиза от мозъка, минува през дъното на окото и съставлява мрежата. НКАФ (превод), 117. Мрежата в окото не е във всичките си части еднакво чувствителна за светлината. И. Гюзелев, РФ, 314.
11. Прен. Обикн. ед. Със съгл. или несъгл. опред. Система от съоръжения, обекти, уч-реждания, организации и под. Той [Хари-ман] в Америка управлява и притежава една мрежа железници. БД, 1909, бр. 5, 2. Добре е подготвена блоковата напоителна мрежа и в с. Богдан, където в началото на всеки канал са поставени дървени съоръжения за правилно използуване и разпределяне на водата. ОФ, 1959, бр. 4551, 2. По-късно научих, че през тая нощ сме се проврели през цяла мрежа от постове. П. Вежинов, ЗНН, 138. Всеки имаше конкретна поръка: .., Петър Вранчев се нагърби с младежката работа и с изграждането на сложна мрежа от явки, куриерски и други връзки. П. Илиев, ЛВ, 89. Осветителна мрежа. Речна мрежа. Радиотелевизионна мрежа.
12. Прен. С предл. от, на. Множество неща, струпани или поставени на едно място без специален ред, без система. В селото заизправяли снаги двуетажни къщи, върху покривите поникнали гъсти мрежи на антени, по улиците и дворовете забръмчали леки автомобили. Д. Вълев, Ж, 113. Сегиз-тогиз мрежата на листата се поразтваря във вид на прозорец и нам се мяркат в хоризонта на североизток някакви остри скални върхове. Ив. Вазов, Съч. XV, 17. После майсторът взимаше малко тъпичко длетце или резец и набраздяваше по него кръгчета, изплиташе мрежа от черни точици. Така нагиздено, .., цигарето беше готово и биваше захвърляно в едно кошче до тезгяха. Д. Спространов, С, 64. Занаятчиите-фотографи подправят понякога снимки на свои клиенти, заглеждайки леко някоя бръчка покрай устата или като изчистват мрежата
