ва, ще се съгласиш ли? Искаш да отсека от нея кобилици, мотовилки, вили. К. Петканов, СВ, 20. Майсторял хурки, мотовилки и руда-ни и безплатно ги раздавал на жените. Д. Въ-лев, Ж, 138. Те [децата] намотаваха на мотовилките преждата.. и тъй помагаха с всичките си сили в работата. Д. Немиров, Б, 215. Две мотовилки в една стая не мотаят. По-гов. Мотовилката най-често има дължина един аршин (68-75 см).
мотопоход
690
МОТОВИЛКА2
2. Диал. Количеството прежда, която се намотава на този уред; мотовила, гранка2, гран, чиле, пасмо. Седяла, сядянкувала, / три юза памук изпрела, / три мотовилки напрела. Нар. пес., СбНУ XXVII, 246.
3. Само мн. Прен. Разг. Подигр. Крака на човек, обикн. дълги; мотовили. — Какви са тез маймунджилъци, Минчо?.. Я гледай от-преде си, доде не съм ти счупил мотовилките! К. Калчев, ПИЖ, 54-55. — Ами ти [Игнат] закъде се стягаш с дървените си мотовилки? — го изгледа учудено от пети до глава дългият. Кр. Велков, СБ, 116.
4. Диал. Висок дървен, чаталест в горния си край прът, забит в земята, на който подвижно е прикрепен друг прът с кофа за вадене на вода от кладенец; геранило, кобилица, климало, соха, сув. От стария кладенец с разперената мотовилка не беше останала никаква следа. А. Гуляшки, ЗР, 302.
МОТОВИЛКА2 ж. Техн. Машинна част с различна форма и размери в двигатели с вътрешно горене, парни машини, бутални компресори и др., която предава и превръща възвратно-постъпателно движение във въртеливо или обратно. Мотовилката предава движението от буталото на коляно-вия вал. К. Славомилов, Т 464. Мотовилката е най-важната част от коляновия механизъм, понеже тя е посредникът за превръщане на праволинейното в кръгово движение. Р. Ранков и др., М, 63. Мотовилки за мотоциклетен двигател.
МОТОВИЛКА3 ж. Бот. Род едногодишни тревисти растения от сем. дилянкови, от които у нас растат около 13 вида, обикн. по каменливи и песъчливи места. Уа1епапе11а
МОТОВИЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до мотовилка2; мотовилен.
МОТОВИЛО, мн. -а, ср. Техн. Механизъм в устройството на комбайн, който подава стеблата към режещия апарат и ги полага върху транспортьор; перков механизъм.
— Рус. мотовило.
МОТОДЕЛО, мн. няма, ср. Съвкупност от познания по управление и поддържане на мотоциклет, мотор. Курсове по мотодело.
МОТОЙЗЛЕТ м. Рядко. Излет с мотоциклети. Неделен мотоизлет.
МОТОКАР м. Нов. Моторно средство, подобно на кола, използувано за пренасяне на товари на неголеми разстояния в цехове, на гари и др.; автокар.
— От мото- + англ. саг 'кола, автомобил'.
MOTOKÀPEH, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Нов. Който се отнася до мотокар, свързан е с мотокар. Мотокарен завод. Мо-токарно производство.
МОТОКЛУБ, -ът, -а, мн. -ове, м. Клуб на мотоциклетисти. Мотоклубът организира мотоциклетни състезания.
МОТОКРОС, -ът, -а, мн. -ове, м. Крос, при който надбягването става с мотоциклети.
МОТОЛЁВЕНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ от мотолевя. Болният не можеше да говори, чуваше се само някакво мотолевене.
МОТОЛЁВЕНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мотолевя се; мотаене, мотане, моткане, мотовелене, размотаване, разтакаване, шляене.
МОТОЛЕВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Разг. Говоря неясно, неразбрано. Детето мотолеви нещо, но нищо не може да се разбере.
МОТОЛЕВЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. Мотая се, моткам се, разтакавам се, размотавам се, шляя се; мотовеля се. Бае Крачун се мотолеви между них [хората], па ту ще спре едного, ту другиго, и все пита, все разпитва: ще ли скоро да дойде „вампоро“. М. Георгиев, Избр. разк., 246.
— Друга форма: мотолйвя се.
МОТОМЕХАНИЗИРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е моторизиран и механизиран. Мотомеханизиран полк.
МОТОМОНТЬОР м. Монтьор на мотори, мотоциклети.
МОТОПЕД м. Лек мотоциклет, с мощност до 50 куб. см; моторетка, мопед.
— От фр. moto- + лат. pes, pedis 'крак'.
МОТОПЕДЙСТ м. Лице, което кара мотопед; мопед ист.
МОТОПЕДЙСГКА ж. Жена мотопедисг.
МОТОПЕДКА ж. Разг. Мотопед.
МОТОПЕХОТА ж. Врен. Моторизирана пехота; мотострелкова войска.
МОТОПЕХОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Воен. Който се отнася до моторизирана пехота.
МОТОПЙСГА ж. Писга, предназначена за мотоциклетни спортни състезания; мотоциклетна писта.
МОТОПОМПА ж. Помпа, работеща чрез мотор, с която се черпи и подава вода от някакъв водоизточник. Цялото население .. може да окаже голяма помощ на пожарните команди: да носи вода,., да помпа вода с помощта на ръчни помпи и мото-помпи. Н. Иванов и др., ГО, 85.
МОТОПОХОД м. Поход, извършен с мотоциклети.
