МОТИВИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от мотивирам като прил. Който има мотиви, доводи или е подкрепен с мотиви, доводи. И пак се връщаше той към тази безумна мисъл за жена си, но сега мислите му препускаха в галоп, не можеха да се съберат в една точка, в строен и мотивиран обвинителен акт. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 459. Мотивираната критика е творчество, а красивите и оригинални излияния — фокусничество с користни цел. К, 1926, бр. 94, 3. Мотивирано изложение. Мотивирано мнение. Мотивирана постъпка. Мотивирано решение.
МОТИВИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мотивирам и от мотивирам се; мотивировка, мотивация, обосноваване, обосновка, аргументиране, аргументация. Характеризирайки волевите качества на човека, ние ще различим на първо място ония, които засягат мотивирането на волевото действие. Псих. X кл, 152.
МОТИВЙРАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мотивиране. Показванието и мотиви-ранието на основните начала, въз които трябва да бъде съградена една конструкция, е дело само по себе научно-философическо. ПУС, 7.
МОТИВИРАНО нареч. С мотивиране, с привеждане на мотиви (в 1 знач.); обосновано, аргументирано. — Прави ми впечатление, че говориш последователно, мотивирано, явно, мислил си по тези въпроси. Ив. Остриков, ППА, 20. Как живо изпъква пред читателя с цялото свое величие тревожната и героична атмосфера през време на войната! И как убедително и мотивирано е показано развитието на малкия герой. С, 1952, кн. 11,190.
МОТИВЙРАНОСГ, -тт&, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мотивиран; обоснованост, ар-гументираност. Мотивираност на твърдението.
МОТИВИРОВКА ж. 1. Привеждане на мотиви, доводи, аргументи в подкрепа на някакво решение, становище, постъпка и под.; мотивиране, мотивация, обосноваване, обосновка, аргументиране, аргументация. На 23 декември 1933 гооина завърши Лайпцигският процес с оправдателна присъда за обвиняемите комунисти.. Мотивировката на оправданието е липса на достатъчно улики. Ст. Благоева, ГД, 179. Много скоро в тайната канцелария на княза достигнаха сведения, че в мотивировката към законопроекта на Каравелов има аргументи, на които биха могли да завидят и руските на-родоволци. В. Геновска, СГ, 254. Този акт,.., съдържа самата присъда,.., и кратко резюме на хода на процеса, което се явява като мотивировка на издадената присъда. Ив. Унджиев, ВЛ, 352.
2. Изк. В художествена творба (литературно произведение, филм и др.) — предходни постъпки, състояния на герой, които правят убедително, правдоподобно поведението му или предопределят хода на действието. В мотивировката на постъпките и душевните движения у лицата, тя [писателката] е оставила твърде оалеч назад първообраза на разказа си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 174. В мотивировката на известни състояния и постъпки в "Еленово царство " Райчев често пъти остава при възможностите на народната приказка. Г. Константинов, ПР, 247. Психологическа мотивировка на образа. А Мотивировка в развитието на действието.
МОТЙВЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мотив (в 4,6,7 и 8 знач,). — Като пеперуда или цветенце, или като снежинка ще трепти всяко мо-тивче и всяка салфетка. На всички бих показала как да плетат. Д. Бозаков, ДС, 50.
МОТЙКА ж. 1. Ръчно земеделско сечиво с различна по форма метална част, прикрепена на дълга дървена дръжка, което се използува за окопаване на рестения. Суда Тинина,.., окопаваше с мотика картофи. И. Радичков, СР, 141. Полският труд беше примитивен, непосилен, изтощителен — с дървеното рало, с тежката мотика, с циганския сърп. Ил. Волен, МДС, 18. Един ден Стефан,.., излезе от воденицата с мотика ца рамо и тръгна да поправя вадата. И. Йовков, СЛ, 22. Копача изклепа.. ръждивата мотика да изкорени.. зловредний тро-сък от бащиното си лозе. Ц. Гинчев, ДТ, 4.
— Не можа, либе, да стана, / везден съм лозе копала, / тежка мотика дигала, / та ме е в кръста секнала. Нар. пес., СбВОгТ, 662. Лозето не ще молитва, а мотика. Послов. Орало и мотика цял свят хранят. Послов. Остра мотика. Широка мотика. Триъгъл-на мотика. Четвъртита мотика.
2. Разг. Обикн. с числ. Окопаване, прекопава-не на културни растения. С окото на опитен стопанин той определи, че слънчогледите чакат за впюра мотика. Б. Обретенов, С, 151.
3.Диал. Леха (Н. Геров, РБЯ).
◇ Ротационни мотика. Сел.-стоп. Земеделско оръдие с набор от въртящи се тънки дискове, с което се раздробява почвената кора след сеитбата на окопни култури. Започна окопаването на царевицата.. В тази важна задача участвуват 9 машини и една ротационна мотика. ВН, 1960, бр. 2732, 1.
— Друга(диал.)форма: мбтька,
МОТЙЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от мотика; малка мотика, мотичка. На Мит-ровден.. отиват с тесли, мотичета и торби в Белойово бърдо .. да копаят ума [хума]. СбНУ Х1Л1, 130.
МОТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до мотика, който е свързан с мотика. Мотично земеделие.
МОТЙЧКА ж. Умал. от мотика; малка мотика. Марийка чопли с мотичката край тиквените гнезда и се ослушва. Медните
