МОРЖ 672 МОРИОН
рат пак. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 19. Кормчията,.., не бе в състояние да разумее опасността на корабя: аз насърчавах уплашените морци; накарах ги да свият платната; те гребяха силно. Н. Михайловски, ГГГ (превод), 62. Гражданите .. служали като лекообръжени във войската и като морци във флота. Н. Михайловски, РВИ (превод), 88-89.
МОРЖ, моржът, мбржа, мн. моржове, след числ. моржа, м. 1. Голям морски бозайник с дебела кожа без косми, с два големи кучешки зъба (бивни) и мустаци, който живее на стада в полярните морета. ОсюЬаепив говтагиз. Гренландия, страната на вечната зима, населявана с ескимоси, тюлени и моржове, е откъсната от света. Р, 1927, бр. 238, 4. Експедицията стигнала до остров Южна Георгия,.. Тук участниците видели много китове, а по бреговете на острова английски ловци, които масово избивали тюлени и моржове. А. Бешков и др., ИГ,
135. Ние все пак заседнахме в ледове,.. Там се сприятелихме с една бяла мечка. Една сутрин я видяхме, че влачи към жилището си един морж. И. Радичков, НД, 118. Руски кораби бяха донесли сурови кожи, делви мед,.., мас от тюлен и морж. Н. Райнов, КЦ, 94. Изделия от кости на морж.
2. Нов. Лице, което се къпе и през зимата в студена вода (в море, басейн и др.) за закаляване. Веднъж по радиото казаха, че имало хора, които се къпели под леда. Викали им тюлени.. — Май че моржове беше... Аз съм сгрешил. Моржове беше. Кл. Цачев, В, 115. На улицата е тъмно.. Оглеждам се. Взимам вестник и го увивам около хълбока си. Положението е опасно. Така милицията не може да ме обвини в морално разложение. Ще кажа, че съм морж. Д. Дублев, ПП, 57.
— Рус. морж.
МОРЖОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от морж или на морж. Моржова кожа. Моржово месо. Моржова мас. Моржова кост.
2. Който е като на морж. Вратата се отвори и в кабинета се вмъкна едно познато лице с увиснали моржови мустаци. Ст. Попто-нев, НСС, 154. — Нещо не ми се спи — въздъхна приятелят му, като поглади възру-сите си моржови мустаци. Да бяхме изпили по една бира, а? Ем. Манов, БГ, 7.
МОРЖУВАМ, -аш, несв., непрех. Нов. Разг. Къпя се през зимата в студена вода (в море, басейн и др.) за закаляване.
МОРЖУВАНЕ ср. Нов. Разг. Отгл. същ. от моржувам.
МОРЗ, морзът, морза, мн. морзове, след числ. морза, м. 1. Морзов апарат. След поредните потраквания на морза, след поредните откази да бъде посочена княжеската нощувка, поручик Мирски бе препуснал с ординареца. Г. Стоев, ЦЗ, 214. Радистът започна да чука малката колкото яйце дръжка на морза и думите отлетяха. Н.
Антонов, ВОМ, 28. Като съобщи по морза, че навярно ще се забави повече, отколкото е предполагал, той излезе да чака Лена навън с едно съвсем неопределено чувство. Н. Стефанова, ОС, 158. Ако се зададе опасност, птицата почуква няколко пъти цр дървото, все едно че съобщава по морз. И. Радичков, СР, 92. • Обр. Капчуците бият ли, бият по морза / телеграми предпролетни, от сън ни вдигат. Бл. Димитрова, Л, 94. 2. Условни знаци (звукови, светлинни, с разноцветни флагчета), чрез които се предава някаква информация. Зад съседната стена беше затворено момчето. Преди малко беше се опитал да разговаря с него чрез чукане, ала обущарчето нямаше понятие от морза. Ем. Станев, ВТВ, 16. — Дни наред пълзял под пода на офицерската столова, за да слуша какво се говори, а вечер давал сигнали по морза с фенер, който криел под един оджак. Д. Кисьов, Щ, 143.
— От англ. собств.
МОРЗЙСТ м. 1. Телеграфист, който работи на морзов апарат. В мъчително напрегнатите септемврийски часове, през които стоях ден и нощ надвесен над морзистите .., аз се питах къде е останала моята съвест? Д. Казасов, ВП, 309.
2. Лице, което умее чрез определени условни знаци (звукови, светлинни, с разноцветни флагчета) да предава някаква информация. По-горе от тях,.., се движеха дребните фигурки на младите морзисти .. Едно момиче махаше енергично с червените флагчета. Цв. Ангелов, ЦД, 66.
МОРЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Морзова азбука. Спец. Международен телеграфен код, при който на всяка буква и цифра от 0 до 9 съответствува комбинация от сигнали с кратка (точка) и голяма продължителност (тире). Морзов апарат. Техн. Електромагнитен телеграфен апарат за предаване на сигнали с морзовата азбука; морз. Замлъкнаха морзовите апарати в пощите. Нямаше кой да приеме нито една телеграма, нито едно писмо. А. Каралийчев, НЧ, 82. Илко разказа още, че момчето на началника .. на гарата, помагало на баща си в работата му и предавало, и приемало по мор-зовия апарат. Г. Караславов, ОХ П1,247.
МОРИ частица. Диал. Море, моро, мор. Султано, Султано мори, излез де, излез да те видя! Д. Талев, ЖС, 72. — Мори Латинке, остави гяурина и земи мене. Л. Каравелов, Съч. II, 149. Мори девойко, малка девойко, / малка девойко, блага яболко! / Сакам нещо тебе да те питам. Нар. пес., СбБрМ, 408. Мори, трекя вечер яз дойдох,/ тебе дома, пиле, не найдох! Нар. пес., СбНУ X, 44.
МОРЙЛКА ж. Диал. Мория, мор. Беше дошла, преди години, морилка у село. Чума ли би, холера ли би, какво ой да би — един Бог само си знае. М. Георгиев, Избр. разк., 49.
МОРИОН м. Минер. Черен полускъпо-
