МОГУЩЕСТВЕНОСТ 611 МОГЪЩЕСТВЕНО
ето на сношенията, върху уголемяванието на производителността и върху подобря-ванието на обществения живот! Лет., 1874, 154. „Намираме за театър способни сили: ..2) г-дата Екснер,.., и Урзини, чийто бас-баритон могуществено и богато звучи.“ Бълг., 1902, бр. 526, 3.
МОГУЩЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от могуществен; могъщественост, могъщност. Тя [Рила] поразяваше със своята могущественост, горделивост, необятно величие. Ив. Вазов, Сьч. XV,
140.
МОГУЩЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Могъщество. Знайте, че тогаз сте само цар, когато имате народ да оправяте, а вашето могущество тряба са мери не по пространството на земите, които владеете, но по числото на человеците, които ще населяват тези земи и които ще са готови да ви са покоряват. Н. Михайловски, ПТ (превод), 189. Но и двата [капиталът и трудът] представят потта на человека и са едно доказателство на человеческото могущество. Ч, 1870, бр. 4, 104. Заети пос-тоянно с политическите въпроси,.., ние нямахме досега възможност да се спираме по-често върху положението на нашите държавни финанси, могуществото на които е едно от първите условия, за да се защищават с достойнство интересите на държавата. Пряп., 1903, бр. 25, 1.
МОГУЩНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Могъщност. Аз не мисля, че тия благородни [любовни] чувства са толкоз редки, щото тяхната могущност, за която често става дума, да ни ся види невероятна. Ч, 1871, бр. 8, 256.
МОГЪЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има извънредно голяма сила; мощен. Сега той рав-нодушно посрещаше жетвата — най-щастли-вото време за него, което го съживяваше,.., правеше го могъщ, весел и пъргав като дете. Елин Пелин, Сьч. III, 25. Еленът Суран, гордият горски хубавец, се повали на една страна. Могъщото до преди малко тяло потрепе-ра и се отпусна. О. Василев, ДГ, 51. Той [Ко-зак] е набит,.., среден е на ръст, с широки, могъщи гърди, които дишат здраво и сигурно. Г. Караславов, Избр. сьч. III, 272. На голяма правоъгълна поляна, която обхващаше около стотина декара, цялата заградена с високи могъщи брястове, със стари клонести върби, с диви сливи и акации, бяха се събрали хиляди хора. Г. Караславов, ОХ I, 162. Цяла се обърна към детето си,., и дълго гледа момичето си мълчаливо, с мокра паница в разголените си могъщи ръце. Д. Талев, ПК, 241.// Величествен, внушителен. Гледам през прозореца си могъщия силует на Витоша, забулена от златистата мъгла на възходящето слънце. Ив. Вазов, ПЕМ, 139. На север хоризонтът [на Тирана] се изпълва с могъща висока тъмнозелена планина. Н. Фурнаджиев, МП, 111-112. И ясно се вижда, че единственият поминък, който не би бил в противоречие с тая могъща и дива природа, това е скотовъдството. И. Йовков, Разк. II, 35.
2. Който има власт, влияние, възможности, мощ; мощен. Римската империя станала най-могъща през II в. от н. е. Това време било наричано Златен век. Ист. V кл, 229. Ние, славяните, сме един от най-великите и най-могъщите народи на Европа. НБ, 1877, бр. 68,263.
3. За душевни преживявания — много силен, много голям. Хорът замлъкваше на свой ред и след него почваше музиката и в нейните звукове по-широко и по-силно трептеше това могъщо и непонятно чувство. за което думите на самата песен бяха малко и недостатъчно изразителни. Й. Йовков, Разк. III, 80. Отначало по един-два часа след обеда и вечерята, той не можеше да мисли комай за нищо друго, освен за тютюн. Но Борис побеждаваше всички пристъпи и изкушения на могъщия навик. Г. Караславов, Т, 108. В слушалката настана тишина. В тоя миг подполковник Коняров изпитваше могъщо желание да види лицето на своя събеседник. П. Вежинов, НС, 120. В столицата бе открита изложбата с картини от Дрезденската галерия. Стотици и хиляди граждани пристъпят с трепет из залите на Националната художествена галерия, за да се насладят на могъщия копнеж към красота и правда. ЛФ, 1958, бр. 38, 3. Млад сокол разперил / във простора младите крила — / колко си могъща, моя вяра, / пила виното на младостта. Кр. Велев, ПЗБ, 65. И както в битките тогава /
— окриляни от цял народ — / да тръгнем днес към нова слава / с могъща жажда за живот!... В. Андреев, ППес., 49.
— Друга (остар. книж.) форма: м о г у щ.
МОГЪЩЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Могъщ. На руската мисъл предстои още широко поприще за развитие и за творческа деятелност; гигантските сили на могъи^ествената династия не са се развъртили още. Ив. Вазов, Сьч. XVI, 165. „А можел ли е такъв един човек (Методий), който е възвещавал и превождал словото божие на славянски език, да остане хладнокръвен в онова време, когато са е приготовляла да приеме божието слово най-могъществената и най-ближната славянска държава?“ КМБП, 48. За да придаде на своите съотечественици волята,.. — тази могъществена воля, която осветява погледа на интересите,.. — потребно беше да са пообработи малко, да я направи дълбока и единодушна, та тъй да стане тър-жествующа и непоколебима. С. Бобчев, ЖФ (превод), 99.
— Друга форма: могъществен.
МОГЪЩЕСТВЕНО. Остар. Книж. Нареч. от могъществен. Вината на това отсъствие [на славни имена] стои в самите нови обстоятелства, които се сложиха за
