МНОГОСТРАДАЛЕЦ 595 МНОГОСТРАНЧЙВОСТ
сърцата на българите,.. Защото отец Ма-пгей не живееше за себе си, а за своите многострадални братя и сестри българи. Д. №Иарчевски, ДВ, 96. Шъта неуморно по Румъния Софроний Врачански,.. Така многострадалният следовник на Паисия свързва рбоолюбието на българина с любовта му към Русия. ВН, 1964, бр. 3876, 4. — Има ли някой, който би се поколебал да даде живота си, за да дари свободата на нашия многострадален народ? Ст. Дичев, ЗСI, 130.
2* Който изразява дълбоко страдание. Многос-традална усмивка. Многострадален поглед.
3.! Който е изпълнен със страдание. Ние, при сичкия си оптимизъм, не можеме да забеле-жиме решително никакво олучшение [подобряване] в неговия [на народа] много-стра-дален живот. Хр. Ботев, Съч., 1929, 139. Безобразният бунт на интелигенцията против трудещия се народ,.., ще осее и без това многострадалния му път с нови тръни. В. Коларов, СПС, 49.
МНОГОСТРАДАЛЕЦ, мн. -лци, м. Книж. Рядко. Човек, понесъл много страдания. Тако е по турски области с наши мно-гострадалци, коим жалостно състояние положения само всемогъщий най-добре познава. БДн, 1857, 1. Някои от тях [мъчениците] по-големи мъки са претърпели, а други по-малки.., заради което споряд степента на страданията носят следаящите названия:.. Многострадалци, великомъченици.
3. Петров и др., ЧБ (превод), 253.
МНОГОСТРАДАЛНО нареч. Книж. С дълбоко страдание. Старецът го погледна многострадално и въздъхна. Д. Кисьов, Щ, 251. Ти защо се усмихваш така многострадално? А. Гуляшки, ЗР, 208.
МНОГОСТРАДАЛНОСТ, -тга, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от многострадален.
МНОГОСТРАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се осъществява, извършва от няколко страни, от няколко посоки. В зависимост от начина на захранването с електрическа енергия подстанциите биват: с едностранно захранване (захранване от един електропровод).., с многостранно захранване — такива са възловите подстанции на големите енергийни системи. Ел. XI кл, 24-25.
2. Който се отнася до участието на няколко страни (лица, групи, държави и др.). Но за една многостранна конференция не е дос-татъчно само доброто желание на една страна. ОФ, 1958, бр. 4166, 4. Британското правителство е по-оптимистично настроено. То все още се надява, че по един или друг начин ще бъде възможно да се създаде многостранна търговска система в Европа. ВН, 1960, бр. 2608, 3.
з. Който има много страни, прояви, характеристики; разностранен, многостранчив. Истина е, че в Йовковия мироглед има нишката на една обективистична човечност.. Но не това е отправната точка за преценката за богатото и многостранно наследство, което получихме от Йордан Йовков. С. Северняк, ОНК, 203-204. Българският народ се развива под силното и многостранно влияние на византийската култура. Това влияние засяга неговата религия, книжнина, материална култура, държавно и обществено устройство. Б. Ангелов, ЛС, 127. Дълбоко убеден в многостранната, но стройна логика на света,.., ученият бе попаднал на непознато изключение: нещо нелогично и необяснимо намираше той в личността на Селим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 274. Многостранни интереси. Многостранна дейност. Много-странни проблеми. Многостранно проучване.
4. Мат. Многостенен. Многостранна призма.
МНОГОСТРАННО нареч. По отношение на няколко страни на нещо, от няколко посоки. С дързостта на съвременния човек той [Б. Божилов] чувствува тоя живот многостранно — в шума на вълните, във вятъра и свирките на параходите. Г. Веселинов и др., Лит. XI кл, 318. Взаимоотношенията между Лидия и ранения са разработени от автора многостранно и в развитие, диалогът е сочен, характерите се очертават релефно. ВН, 1960, бр. 2610, 4.
МНОГОСТРАННОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на многостранен. Колко и какви творби би дал още на нашия народ, на неговата чудесна младеж любимият поет на „огнените гриви“,., този изумително надарен художник на словото с изключителни по мащаб и многостранност възможности,.., забележително трудоспособен и плодовит! Н. Лилиев, Съч. III, 87. Но когато се съберат на едно място отделните произведения на твореца, разкрива се многост-ранността и дълбочината на неговия поглед и на неговия талант. Е. Каранфилов, Б III, 106. Природата, с нейната многостранност, е също любим мотив в лириката на Хораций. БР, 1930, кн. 3, 93.
МНОГОСТРАНЧИВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Рядко. Многостранен (в 3 знач.). Градът го погълна в своя бърз и многостранчив живот и му даде що-годе по-сносно и човешко съществуване. Кр. Велков, СБ, 18. Душата, която навикне да са удържа от влечението на лошите страсти,.., таквази душа получава разни и многостранчиви учения. Ч, 1871, бр. 10, 291. Когато человек има естетическо чувство,.., а още повече когато, при живо, многостранчиво и дълбоко развитие на вътрешния живот туй чувство излазя до степен на вкус, то газ му е достъпен и понятен изящния мир. Т. Шишков, ТС (превод), 105.
МНОГОСТРАНЧИВО Рядко. Нареч. от многостранчив; многостранно. Фактите трябва да се анализират многостранчиво и прецизно.
МНОГОСТРАНЧЙВОСТ, -тта, мн. няма,
