МИХАЙЛОВЙЗЪМ 530 МЙЦЕЛ
постите, много беше строго. К. Калчев, ПИЖ, 102. До моята тъмница,.., живееше клисарят на черквата и слуга на митрополията. П. Р. Славейков, БП I, IV. Аз трябваше да отида в родния си град и да си извадя от митрополията вула. О, Бояджиев, П, 30. // Сградата, в която се помещава канцеларията. Тримата организатори [на въстанието] биле затворени в митрополията щом пристигнали. Тук mue са подложили на строг калугерски изпит, който траел няколко деня. 3. Стоянов, ЗБВ I, 238. Вле-гол е митрополия и се качил по скали горе. Нар. прик., СбНУ XV, 98.
— От гр. рт|трол0Я.ц.
МИХАЙЛОВЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Истор. Течение (крило) във Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), обособило се като самостоятелна организация след 1928 г. под ръководството на Иван Михайлов, просъществувала до 19-майския преврат 1934 г., което се бори за независима Македония като стъпка към присъединяването.
МИХАЙЛОВЙСТ м. Истор. Привърженик, последовател на михайловизма.
МИХАЙЛОВЙСТКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Истор. Който се отнася до михайло-вист и до михайловизъм. Дворецът държеше юздата на военния съюз, а военният съюз държеше юздата на михайловисткия щаб, на военното и вътрешно министерство. РД, 1950, бр. 138, 3.
МИХАЛИЦА ж. Диал. Вид речна риба от семейство трескови. Lota vulgaris. Третата основна зона, наречена зона на бялата мряна, съвпада със средното течение на реките. В нея рядко попадат риби от пъстървовата зона, а от по-долните речни участъци често се срещат щуката, скобарът, михалицата и др. Б. Русев, ЖНР, 39-40.
МИХАЛКОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до с. Михалково, Смолян-ски окръг. Силно газираната михалковска вода с дебит 12 л/сек,.., може да се използува за добив на въглероден двуокис. Н. Нейков и др., БС, 43. Известни са горнобанската, хисарската и естествено газираната михалковска вода. ВН, 1960, бр. 2865, 1.
МИХЛЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Домат. Бай Иван смуче с тръбата на помпата реката и дава на градината, колкото вода искат зелките и михлето. А. Каралийчев, ПД, 8. Градинарство — в частна смисъл обема сеяние на разни за препитания злакове, кои са след-нии:.., цвекли, мороваци (патладжан), михле (френски патладжан). Г. С. Раковски, ПI, 68.
2. Гъсто сварено доматено пюре (Л. Анд-рейчин и др., БТР).
— Други форми: м и й л è, мехлс, мюхлй.
МИХЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от михле; доматче. Моята градина роди добър плод. По жътва михленцата се зачервиха, краставиците наедряха. А. Каралийчев, ПГ, 7°.
МИХЛЮЗ м. Остар. и диал. Михлюзин. Тии [в българо-католишкия комитет] ся състояха от няколко си недобровъзпитани и развратни человеци, от няколко си банкрути (михлюзи) и от няколко си неопитни млади българчета. Г. С. Раковски, БВВ, 24. Но изпадна, михлюз остана, / заптия го вика, / той побегна при патрикът / и стана владика! Л. Каравелов, Съч I, 57.
— От араб, през тур. müfliis. Други форми: мухлюз, м ю х л ю з.
МИХЛЮЗИН, мн. михлюзи, м. Остар. и диал. 1. Длъжник, който не може да посрещне паричните си задължения; банкру-тин. Един търговец е длъжен на четире за-имодавци А, Б, В, Г.. От разстройството на работата му той станал несъстоятелен за изгыащание (банкрот, михлюзин). Хр. Данов, ТПЧ, 297. Тоя адрес — казва кореспондентът
— беше подписан само с девет подписа: чети-ритях бяха на лицата, които са наеле да събират подписи, а другите — на двама изгонени полицейски чиновници,.., на един михлюзин търговец. НБ, 1877, бр. 62,243.
2. Мързелив човек; лентяй, мързеливец. Чувай, боже, от михлюзин и от хаджия. Послов. СбНУ VI, 203.
— Други форми: мухлюзин, мюхлйззин.
МИХЛЮЗЛЮК, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Банкрут, фалит. Благоразумните и тънки пресметаче граждане., в Сливен, за да предварят злото и да избягнат от мих-люзлюците и крайно осиромашаване,.., нап-авили са помежду си съзаклятие с условие а не смее никой от тях да облече дреха от чуждестранен плат. Лет., 1872, 25.
2. Безделие, мързел.
— От тур. muflis. Други форми: мухлюзлюк, мюхлюзлюк.
МИХТАРДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. 1. Тъпанджия, тьпанар (Н. Ге-ов, РБЯ).
2. Разш. Музикант, свирджия. Дунав ми, бел ми Дунаве! / Що ми удави мой брата, / сос триста души сватове, / сос дванаесет мих-тарджии, / с млада невеста до него. Ст. Веркович, НПМБ, 253.
— От тур. mehter 'военен музикант при еничарите'.
МИЦ, мйцът, мйца, мн. мйцове, м. Жарг. Милиционер. — Ще пием ли по една бира? — попита Съби.. — Мерси! — каза Учебната пушка. — Но тук не. Ще мине някой миц, а не се обичаме с тях. Г. Мишев, ЕП, 155.
МЙЦЕЛ м. Спец. Вегетативно тяло на гъбите, състоящо се от силно разклонени безцветни нишки (хифи), което служи за размножаването им; гъбичина. Върху маслото те [плесените] образуват колонии, които наподобяват отпечатъци от пръсти. Мицелите им се състоят от жълтозелени и кафяви до черни нишки. Ив. Златев и
