МИНИСТЕРСТВУВАМ 480 МИНИУМ
Короната да потърси министерство между опозиционните групи. Пряп., 1903, бр. 89, 1. Като гледахме на многобройните митинги, които ставаха почти навред в Англия,.., ние за минута бяхме помислили, че .., трябва или министерството да падне, или да съобрази своята бъдеща политика с на-родната воля. НБ, 1877, бр. 65, 253-254. Миналите дни министра на вътрешните дела Вер-неску и на външните Иоанеску си бяха дали оставката, и цяло министерство бедствува-ше да падне. НБ, 1877, бр. 62, 244.
— От фр. ministère през рус. министерство.
минисгагствувАм, -аш, несв. и
св., непрех. Индив. Управлявам министерство като министър. На друго място тоя същи писател говори, че тоя нравоучителен, религиозен и правдолюбив човек е умял да минис-терствува така, щото неговите духовни чада са могли твърде лесно да обогатят своя баща и да прославят името му во век и веков. Л.Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 248.
МИНИСТЕРСТВУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от министерствувам. През време на своето министерствуване той издаде в отделна книга синките си „Писма от Рим“. К. Величков, ПССъч. I, XIV. Качествата, добити от него в Цариград, послужиха на Цанкова още в първите дни на минис-терствуването му. С. Радев, ССБ I, 193.
МИНИСгаРСТВУВАНИЕ ср. Остар. Министерствуване. В неговото [на Караве-лов] министерствувание през 1884 год. стана съединението на Северна и Южна България. Пряп., 1903, 4. През последното си министерствувание той, освен че предаде най-важните длъжности по своето ведомство на чужденци,.., но се опита да предаде и всичките държавни железници на една компания от чужденци. С, 1894, бр. 1319, 2.
МИНЙСТЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. обикн. ирон. от министър. Английският народ, както пишат, счита за безумно да са лее кръв и да са трошят разноски за подкрепата на една държава, накичена с министерчета твърде чудновати, горди и фанатици. НБ, 1876, бр. 39, 152.
МИНИСТЕРША ж. Остар. Жена на министър. — Виж тези тук на снимката!..
— Tea са все министерши, застанали начело на акцията. А ти се срамуваш. К. Калчев, ЖП, 363. Защо Костов бе станал любовник на министерши, бе прахосвал безсънни нощи в игра на покер с продажни депутати и журналисти. Д. Димов, Т, 635.
МИНИСТЪР, мн. -три, м. 1. Длъжност на член на правителството, който обикн. стои начело на отделно министерство. Не го зарадва и телеграмата от временното правителство в София, че се назначава за министър. К. Величков, ПССъч. I, XI-XII.
2. Лице на такава длъжност. Покойникът беше именит, стар и заслужил народен труженик: някогашен министър, кмет на Qофия, член на академията на науките. И. Йовков, Разк. III, 94. Колко странно! Всичките тия подробности [за Фросо] живо интересуваха важния господин Раковски, оня същия Раковски,.., който с една безподобна дързост съумяваше да впряга в своята колесница дипломати, министри, регенти и князе. Ст. Дичев, ЗС I, 292. Отначало, когато го направихме министър, идваше в министерството още в седем часа сутринта! Сега, когато се у яде, не се явява по цял месец! Д. Калфов, Избр. разк, 243. — Разбери, че раят не е за хора като тебе! Тук живеят само душите на ония, които са заемали видно обществено положение на земята, били са банкери, владици, министри, фабриканти, с една реч, все високопоставени личности. Св. Минков, РТК, 177-178. Вестникарският дълг ни налага неприятната длъжност да хроникираме подробностите на ужа-сното престъпление, жертва на което стана министърът на народното просвещение, Васил Кънчев. Бълг., 1902, бр. 453, 3.
О Министър без портфейл. Полит. Министър, който не ръководи отделно министерство. Съобщено бе, че временното алжирско правителство е било реорганизирано, като за негов министър-председател е бил избран досегашният министър на отбраната Бел Касем. А досегашният министър-председател Ферхат Абас става министър без портфейл. ВН, 1959, бр. 2592, 3. Министър-председател. Полит. Председател на правителството, на министерския съвет. Новото правителство в лицето на г. Данева, министър-председател, заяви тържествено, че взема акт, както от речите на ораторите по договорите, тъй също и от вота. Бълг., 1902, бр. 454, 1. Пълномощен министър. Полит. Дипломатически пратеник на правителството в чужда страна начело на легация. Подир няколко дена сръбският министър на външните работи Фарнасо-вич съобщи на английския пълномощен министър в Белград, че кралят бил готов да приеме Странски като специален пратеник. С. Радев, ССБ II, 274. Отидохме да поздравим нашия пълномощен министър. Българската легация отвън прилича на замък с прекрасна тиха градина и стари дървета. А. Каралийчев, С, 77.
— От фр. ministre.
МЙНИУМ, мн. няма, м. 1. Хим. Оловна сол с оранжевочервен цвят, използувана в акумулаторната промишленост за приготвяне на антикорозионна боя и др.; миний. Миниумът е триоловен четириокис, който има голяма адхезионна способност към металите и високи антикорозионни качества. Използува се в производството на грундове и китове. Много сирно ускорява изсъхването им. Вл. Кабаиванов, и др., ТП, 484. Миниумът е оранжевочервен тежък прах. Той се получава от олово, което се окисля
