та. Г. Георгиев, МП, 129.
МИНЗЙЛ м. Остар. и диал. Поща, куриер. Заповедите от Цариград ги донасяха татарите с минзил, а прошенията ги носеха саии-бързоходци, които отиваха пешки през най-правата линия за Цариград или другаде. Ц. Гинчев, ГК, 349. Той беше кюрд, сюрюджия, който дохождаше минзил няколко пъти в годината с фермани, буюрун-тии и зухурати от Цариград до търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 360.
— От араб. през тур. menzil.
МИНЗУХАР, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Бот. Род многогодишни тревисти растения — ранни пролетни или есенни полски цветя с жълти, сини или пъстри чашковидни цветове от семейство перуникови. Crocus. От семейството Перу никови (Jridaceae) само род Минзухар (Crocus) има три есенноцъфтящи вида. Това са многогодишни тревисти растения. Н. Ви-ходцевски, НЕР, 29. Цветовете на минзухара, лалето и други се отварят на топло и затварят на студено — термонастия. ОБиол. X кл, 51. И епю първите излетели пчели се връщат в кошера с жълт прашец, събран от рано цъфтящите растения: леска, дрян, кукуряк, минзухар и др. Б. Бижев, СП, 66.
2. Отделно цвете от тези растения. По припеците изби зеленина, цъфна на огнища и зелен кукуряк, пламнаха минзухарите, а сладкият дъх на срамежливите теменужки отбиваше пътника. Ил. Волен, ДЦ, 5. Аз знаех, че след дряна ще се появи кукурякът, ще цъфнат минзухарите на поляната в старата кория, ще замиришат с благоуханието си теменугите. К. Калчев, ПИЖ, 33. Есента се промъкваше с първите септемврийски дни,.., и като че ли само в кварталната градинка не смееше да влезе.. А там се преливаха всички цветове, цъфтяха всички цветя — зюмбюлите сменяха кокичетата и минзухара, после идваха перуниките и божурите. О. Бояджиев, П, 116. На една полянка, изпъстрена с жълта игличина и минзухар, младата пастирка захвърли хурката и жадно се спусна да бере цветя. Елин Пелин, Съч. II, 44. В росни, светнали долини, / минзухари подранили / и кокичета цъфтят. Д. Дебелянов, С1936,29. Дето мине, тя [пролетта] със радост/дава дар—/кукуряк, кокиче бяло, /минзухар. Елин Пелин, ПБ, 13.
◇ Есенен минзухар. 1. Вид син минзухар, който цъфти през есента. Crocus pallasianus. Отпред на яката на дрехата й бяха забодени два-три стръка син есенен минзухар, набран през време на разходката. И. Йовков, ПГ, 78. Бараката се намираше в рядка дъбова горичка. По нейните полянки цъфтяха есенни, светлоси-ни минзухари. С, 1954, кн. 3, 96. 2. Кърпико-жух, мразовец. Colchicum automnale. Ливадите са целите изумруд и бисер, и лилави пламъци от нацъфтелия вече есенен минзухар, който по нас така изразително наричат „кърпико-жух“. Н. Тихолов, ДКД, 83. Есенният минзухар (..), който краси ливадите, е много вредно
?астение. ПН, 1932, кн. 4, 63. Жълт минзухар. Гролетно цвете с дълги заострени тесни листа и чашковиден яркожълт цвят, което цъфти по сухи поляни и храсталаци. Crocus.
— Други (остар. и диал.) форми: минзифар, минзофар.
МИНЗУХАРЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на или от минзухар. Минзухарени листенца.
2. Който има яркожълт с лек оранжев оттенък цвят, като цвета на минзухара; минзухаре-ножълт. Цветът й [на сухоземната игуана] варира. Най-често е жълтокафяв със зеленикави или ръждиви оттенъци, а коремната й страна е яркожълта до минзухарено, дори портокаленооранжево. Н. Боев, Г, 104. Тази дружба свети дори когато неочаквана капка вооа изгаси минзухарената светлина на кар-бидената лампа. В. Ченков, ЗХ, 10.
МИНЗУХАРЕНОЖЪЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има яркожълт цвят с лек оранжев оттенък, като цвета на минзухар; мин-зухарен. Отец Изидор бавно се изкачва по стълбите,.. Пред него Флорика върти минзу-хареножълта пола. Ц. Лачева, СА, 85. Сем. Кралчета имат.. на темето по-широка оранжева препаска (у мъжките) или минзухарено-жълта (у женските). Ц. Пешев и др., ФБ, 171.
МИНЗУХАРЕЦ, мн. няма, м. Умал. от минзухар (във 2 знач.). Няма там бяло кокиче, / ни теменужка дъхава /.. / злат мин-зухарец в равнище, / ни ален божур в стра-нище... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 336-337.
МИНЗУХАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от минзухар (във 2 знач.). По черните припеци тук-там се жълтееше по някое подранило минзухарче. X. Русев, ПЗ, 184. Ето, пред нозете му жълто цветче на подранило минзухарче. Сл. Боянов, СК, 18. А към края на февруарий един следобед децата донесоха набрани в гората китки свежи, жълти минзухарчета. Пролетта беше дошла. Г. Райчев, Избр.съч. I, 117. Да излезем на полето, / да набереме иглика, / кукуряк и минзухарче. Елин Пелин, ПБ, 34.
МИНИ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: нещо значително по-малко от други членове на същия клас, напр.: минипола, миникомпютър и др. Противоп. макси-.
— Англ. mini.
МИНИ неизм. прил. Разг. 1. За дамска пола, рокля, дреха — който е с дължина до над коляното. Противоп. макси.
2. Като същ. Пола с дължина до над коляното, навлязла в модата през 60-те години; минижуп.
МИНИАТЮР м. 1. Модел, образ на нещо в много умален размер; миниатюра. В комитета се внесе предложение да се поднесе на царя миниатюр от паметника на Цоки, който се работи вече в Рим. Бълг., 1902, бр. 448, 2. Приведени над струговете, младите техници
