МИНАВАМ 464 МИНАВАМ
минават леко. В. Нешков, П, 145.
21. Непрех. За период от време — протичам, отминавам. Минаваха дни, минаваха седмици, а Тошка си шеташе, работеше и нищо не й ставаше. Като не без джубето още повече се закали, та и хрема не я хващаше вече. Г. Караславов, Тат., 210. Понякога цели часове минаваха незабелязано и бързо като минути. И. Йовков, Разк. I, 83. Дните се нижеха, всичко вървеше леко и приятно и ние не усещахме как минава времето. Г. Белев, ПЕМ, 26. Мина една година, изтекоха две.
А. Каралийчев, ТР, 72. Но мина зима снего-вита, / отиде пролет дъждовита / и знойно лято позлати / довчера златни широти. П. К. Яворов, Съч. I, 44. // За подходящо за нещо време, удобен момент — свършвам, отминавам. И ти ли искаш да се преструвам? Мина времето на преструвките и лицемерието. Дошло е вече време да се приказва направо и грубо. К. Петканов, В, 34.
22. Прех. Само 3 л. ед. За време — вече е малко след определен кръгъл час (или главен де-литбен момент от денонощието). Аз вече бях помела, почистила стаята и подредила подаръците, когато отдалеч чух забързаните крачки на Димитър. Погледнах часовника — минаваше един. М. Гръбчева, ВИН, 84. Сдържайки една прозявка, Филип Гераков погледна часовника си. — Време е — каза той, минава дванайсет. Ем. Манов, БГ, 7. След обяд, когато мина вече пладня, дядо Матея отново тръгна из канцелариите да затвори прозорците. П. Тодоров, И И, 36. Беше вече много късно, може би минаваше полунощ. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 324.
23. Обикн. несв. Прех. Разг. Вече съм на повече от определен кръгъл брой години. Данко Диманов минаваше вече двадесетте, но никога досега не беше посреьцал буден утрото в полето. Кр. Кръстев, К, 95. „Минавам петдесетте, на какво да се надявам тепърва?.. Късно е да си въобразявам, че ще бъда щастлив“ — мислеше си горчиво Янакиев. Ем. Станев, ИК I и II, 278-279. Следобед Тасьо прати хабер, че е намерил Светкавицата. Дали щяха да дойдат и кога — Тасьо беше забравил да каже на момчето и макар зетят да минаваше петдесетте, дядо Стойно се разсърди: — Детска му работа! С. Северняк, ИРЕ, 70.
24. Прех. Остар. В съчет. със същ., означаващи периоди от време и с притеж. местоим. Прекарвам, преживявам тези периоди по някакъв начин. Времето, както си го минаваше бай Младен, можеше наистина да се нарече златното време на неговия живот. Д. Кал-фов, КР, 48. Стан минаваше дните си в училището — и преди обяд и след обяд. Там се чувствуваше по-добре, по-спокоен. Г. Райчев, Избр. съч. I, 119. Не е било достатъчно охол-ството, в коепю са минали живота си. Трябвало е да останат и в камъка, изваяни от ръцете на майстори. С. Северняк, ОНК, 258. // Непрех. Само св. Успявам да преживея по някакъв начин. Тя мърмореше недоволно на Пенко: —Да 6euie взел само захар! Тя е много скъпа сега. Щяхме половината да сменим на село за боб и масчица. И щяхме да минем добре. П. Здравков, НД, 102. Ще се пременим с но-вшпе си орехи. Итко ще си обуе ботушите, а Коци тая година ще мине с цървулки. А. Каралийчев, ПС I, 124. Не ща да кажа, че мразя балове, визити и увеселения подобни, но мога да мина без тях. Йв. Вазов, Съч. XVIII, 28. Не ща му помощта аз! Той да си гледа уроците, това искам от него аз. Ние и без неговата работа ще минем. Г. Караславов, ОХ 1,367.
25. Непрех. С предл. з а. Смятат ме за някакъв. Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в черква, минаваха за набожни и за големи праведници, р най-тежки грехове се вършеха пак от тях. Й. Йовков, Ж 1945, 191.
— Ха, такива майстори има тук.. Тя си спомни, че Васил Коневъда минаваше навремето за един от добрите майстори строители. Кр. Григоров, И, 121. Попаднала тъй ненадейно сред този пущинак, Саиш нищо не можеше да проумее, а Данчо седеше до нея и шептеше:
— Е? Сега сме като на среща един вид, нали? И ако ни види някой, ще минем за любовна двойка... Ст. Марков, ДБ, 358. Ганю Пинтов минавал за състоятелен човек, но се оказало, че е потънал в дългове и поръчителства. Г. Караславов, ОХ I, 26. Ти можеш според дрехите и външно видимото поведение да минеш за какъвто искаш. Д. Цончев, ЧС, 76. минава се, мине се. Безл. от минавам (в 1 знач.). Околийският началник нарочно се забави в стаята на писарите, през която се минаваше, за да се иде в канцеларията на кмета, за да го пос-
?ещне лично председателят на тричленката. '. Караславов, ОХ IV, 256, минавам се, мина се. I. Страд от минавам (във 2,4, 5,20, 22,23 и 24 знач.) И седем тескерепш трябва да имам, ращото седем царства трябва да се минат. Й. Йовков, Разк. II, 9-10. Като се почне от абаджийството.., мине се през производството на желязото и медта.., всичко е дело на творческата изобретателност и на стопанската инициатива на българските занаятчии. Ив. Унджиев, BЛ, 14. Извикани бяха бояджии. Купиха най-чиста бяла вар. Стените се минаха с четките по пет пъти и двете отделения светнаха. О. Василев, ЖБ, 421.
П. Взаим. от минавам в 20 знач.
МИНАВА МИ несв.; мйне ми св., непрех.
1. Оздравявам, преставам да страдам. Прегледа ме докторът, даде ми цярове, изпих ги, изкъртих де що храчки имаше, мина ми, оздравях. Г. Караславов, Избр. съч. II, 59. Доде се обърна, баба Цоцолана здраво ме наложи и сърдито рече: — Ти да не си мислиш, че пак ще ти мине! Не си болен вече. Така ли се, лудко, лекарство разлива! Ран Босилек, Р, 131. — По-добре съм. Докторът ме прегледа и каза, че скоро ще ми мине. Т. Влайков, Съч. II, 56. — Главата ме болу.. — Ще ти мине, гледай си работата. Й. Йовков, А, 72. — Ти си в лошо настрое
