ните четения ни уверяват, че мимо нуждите за парично заработвание, което донегде движи лектора из градове и паланки, има нещо извън волята на последния, което подкрепя неговия културно-просветен поход. Р, 1925, бр. 194,4.
МИМОЗА
458
мимохбдом
МИМОЗА ж. 1. Бот. Род тропически растения — треви, храсти, лиани, дървета от сем. Бобови, отделни видове от които се отличават с това, че свиват листа при докосване. Mimosa. Тук [в Колхида] виреят от-лично ароматични маслодайни растения като розата, жасмина, герана, мимозата, лавандулата. Л. Мелнишки, ПП, 37. В платото Декан и по долината на реките в Ин-докитай се простират савани. Те са обширни тревисти пространства, сред които поединично или на групи растат ниски клонести дървета с чадъровидна корона — най-вече акации и мимози. Геогр. VI кл, 106-107. Нов свят се изправи пред очите му —.. Девствените гори по течението на Амазонка, каучукови дървета, обвити в лиани, палми и мимози,.., неизбродими джунгли с безброй хищници. К, 1963, кн. 3, 42. По белите покривки цъфне май: /../ и трепкат карамфили, дъхат рози, / свенливо потая-ват се мимози. Ем. Попдимитров, СР, 54.
2. Прен. Прекалено чувствителен и лесно обидчив човек. Нима мислите, че ми харесва това бездействие? Доколкото съм осведомен, вашият професор пак се е заинатил и аз не съм крив, че той е такава мимоза. Ем. Станев, ИК I и И, 478.
О Срамежлива мимоза. Бот. Декоративен полухраст от рода на мимозите с двойнопе-рести листа и дребни, правилни, розови цветове, чиито листа при допир се издигат нагоре и се слепват две по две, след което отново се отпускат. Mimosa putica. Пример за сеизмонастия са движенията на срамежливата мимоза. Слабо докосване до перестите й листа предизвиква отпускането им, а по-силното сътресение — прибиране на листчетата едно срещу друго и отпускането на листните дръжки надолу. ОБиол. X кл, 51. Опити с цели растения са извършвани върху срамежливата мимоза. Г. Дечев, Б, 29.
— От гр. pipoi; 'подражатсл1.
МИМОЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от мимоза.
2. Който е получен от мимоза. Мимозовият екстрат се добива от корите на дървото мимоза,.., съдържа 62% дъбилни вещества и се употребява за дъбене както на твърди, така и на меки кожи. Сг. Младенов и др., ОТК, 107.
МИМОЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който трае малко, който бързо преминава; краткотраен. Щастието е така желано и така мимолетно. Обикновено то се мярка пред нас и ни отминава, за да остане само споменът за него. Д. Спростра-нов, С, 196. Картината беше мимолетна, тоновете се меняха неуловимо, ей сега всичко щеше да се облее в синкав здрач. Ем. Станев, ИК III, 78. Усетих, че нещо ме парна под лявата мишница, но не обърнах внимание на мимолетната болка. А. Гуляшки, ЗР, 203-204. Йоргов е срещал много хубавици и с не малко от тях е имал мимолетни или no-трайни връзки. Г. Караславов, Т, 7-
8.Ив люлката на пролет пъстроцветна / изпий до дъно чашата сега —/черадостта за нас е мимолетна, / а вечна е световната тъга. Хр. Ясенов, Събр. пр, 71.
МИМОЛЕТНО. Нареч. от мимолетен. Избухна печална радост в буен пламък, за да изгори пак така мимолетно и да надвиснат като жалки обгорели клони спомените. Вл. Мусаков, СбЗР, 439. Само от време на време в тъжните му очи меко проблясва скрит пламък — бързо, мимолетно. М. Кремен, РЯ, 101 .И гаснат велики с желания сетни: / кръвта им да бъде свещена следа, / и в черния мрак мимолетно да светнат / с рубина на падаща мъртва звезда. Хр. Смирненски, Съч. I, 86.
МИМОЛЕТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на мимолетен. Виждаме как този живот върви от безкрая на миналото към безкрая на бъдещето. А ние, хората, се явяваме и изчезваме като еднодневки. Вечността на живота върви редом с мимолет-ността на всички живи създания. ПН, 1934, кн. 3, 33. Според моите наблюдения няма човек в театъра, комуто да не тежи, когото да не мъчи и отчайва тая мимолет-ност на резултатите на неговия труд. Л. Даниел, Т, 1954, кн. 4, 5. Мимолетността на славата е участ за всички освен за героите. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 351.
МИМОЛОГ, мн. -зи, м. Остар. Актьор, който изпълнява мимове; мим.
МИМОХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Бегъл, случаен. По-после аз намерих в записките на 3. Стоянов, том II, тук-там някои мимоходни бележки за срещнатия „конт-ра-шайка“. Ив. Вазов, Сьч. XV, 14. Будният ум не оставя да умре някоя плодоносна идея, зародена в него. Макар най-мимоходна, най-нищожна наглед да е тая идея — .., нейното появяване на свят е едно благодеяние. П. П. Славейков, Събр. съч VI (2), 166. Той беше разкъсал завесата, която скриваше от очите ми бедността на немската литература; той беше разрушил жестоко някоя от моите предубеждения; на родното небе бяха останали само малко значителни звезди, бидейки другите обявени само за мимоходни светлинки. М. Арнаудов, Г, 102.
МИМОХОДОМ нареч. 1. Минавайки покрай нещо, пътем. Тука [в сладкарничка-та] се отбиваха мимоходом забързани граждани да почакат някой приятел или някое момиче с коркови обувки и къса рокля. О. Вежинов, ДВ, 160. Надзърнах в кабинета на Ставри Веселинов мимоходом. Др. Асенов, СбСт, 181. Я командирова закупчика Рашо
